Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите
Горските пожари са неконтролируеми процеси на горене на растителността в природата. Те биват естествени или породени от индивида, като климатичните промени несъмнено са нараснали честотата и мащаба на пожарите за някои региони на Земята, като рискът се чака в допълнение да нарасне в бъдеще, включително и за България. За нашата страна възходящите летни температури през последните десетилетия са главен рисков фактор за възникването на пожари.
Какви са факторите, които въздействат на заплахата от пожари?
Горският пожар е неконтролиран развой на горене, при който изгаря дивата растителност, най-често в извънградските региони. Горските пожари могат да горят в гори, аграрни земи, пасища, савани или други екосистеми. Пожарите могат да бъдат породени от естествено събитие, най-често гръмотевица, или от човешка активност - да вземем за пример от погрешно загасени лагерни огньове, изхвърлени фасове, както и от умишлени палежи. Човекът въздейства на пожарите освен посредством причиняване на пожари, само че и посредством тяхното изгасяване и ръководство. През последните епохи множеството пожари са породени от индивида. Например, в Съединени американски щати делът на умишлените или непредумишлени палежи се прави оценка на 85%, до момента в който в Европа той е към 95%, съгласно Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS). Всяка година в световен мащаб изгаря към 3% от сухоземната повърхнина.
Последствията от пожарите провокират също по този начин замърсяване на въздуха с фини прахови частици и обособяване на въглеродни излъчвания. При огромни по повърхност пожари, като тези в Канада от т.г., която сега изживява най-лошия пожарен сезон в историята на Северна Америка, се отделя доста количество пушек, който води до понижаване на видимостта в близките градове и има рискови резултати върху човешкото здраве. Пожареният пушек също по този начин въздейства на локалното време, като усилва вероятността от гръмотевици, което в допълнение усилва риска от разгръщане на пожарите. На Фиг. 3 се вижда, че забележителното количество димът от тазгодишните пожарите в Канада е ясно доловимо от спътниците.
Как въздействат климатичните промени на пожарите?
Пожароопасните метеорологични условия са композиция от горещо, изсъхнало и прохладно време. В някои региони на планетата пожароопасните метеорологични условия са станали по-вероятни и упованията са при по-високи равнища на световно стопляне да стават все по-чести, съгласно Шестия оценъчен отчет на IPCC.
Съставни събития или феномени се назовава едновременната демонстрация на две или повече рискови феномени от друг тип (напр. гореща вълна и засушаване). По оценка на IPCC, вероятността за такива събития се е нараснала заради провокираното от индивида изменение на климата и евентуално ще продължи да се усилва при по-нататъшно световно стопляне.
Площта на сушата, наранена от едновременни рискови феномени, се е нараснала. Според отчета, едновременните горещи талази и засушавания са зачестили и тази наклонност ще продължи при бъдещо повишение на световната температура.
Пожарите сами по себе си не са метеорологично феномени, само че точно метеорологичните условия са основните за възникването и степента на разрастването им. Високите температури, в композиция със изсъхнало време и вятър, могат да доведат до изсъхване на дървета, шубраци, паднали листа и клони, които да се трансфорат в гориво за пожара. Периодът, в който са най-благоприятни изискванията за пожар, се назовава пожарен сезон. Въпреки че пожари са вероятни през цялото топло полугодие. В България най-вече пожари се следят през август и септември, защото тогава е един от интервалите в годината с минимум превалявания, а температурите са относително високи.
Топографията също играе огромна роля: пламъците горят по-бързо нагоре, в сравнение с надолу. Горските пожари, които горят наоколо до обитаеми места, могат да станат рискови и даже смъртоносни, в случай че излязат отвън надзор. Например пожарът Camp Fire през 2018 година в щата Калифорния в Съединени американски щати унищожи съвсем целия град Парадайз и починаха общо 86 души.
Очаквана смяна на риска от пожари в света за интервала 2071 - 2100 година по отношение на 1971 - 2000 година при сюжет на средновисоки парникови излъчвания (горе) и сценарй на високи излъчвания (долу). Сините цветове илюстрират понижен риск, до момента в който топлите - нараснал.
Очаквана смяна на риска от пожари в света за интервала 2071 - 2100 година по отношение на 1971 - 2000 година при сюжет на средновисоки парникови излъчвания (горе) и сценарй на високи излъчвания (долу). Сините цветове илюстрират понижен риск, до момента в който топлите - нараснал.
Според IPCC, продължителността на пожарните сезони в международен мащаб е повишена с към 20% сред 1979 година и 2013 година Климатичните промени играят все по-голяма роля в определянето на продължителността и честотата на пожарите, като рискът и сериозността им могат да набъбнат в доста региони, като тропичните гори. За до ¼ от растителните площи на Земята има удължение или зачестяване на интервалите с подобаващи условия за пожар.
Райони по света, за които има увеличение на опожарените площи, включват западната част на Северна Америка, провинцията Британска Колумбия в Канада, Амазония, Арктика, както и елементи от Африка и Азия. На Фиг. 3 се вижда, че за същите тези региони ще има нарастване на риска от пожари при бъдещи равнища на стопляне.
При бъдещо покачване на международната температура се чака нарастване на площите, наранени от пожари - с 35%, при 2°C стопляне, и с 40% - при 4°C. Честотата на пожарите ще нарасне с 30% при стопляне до края на века с 4°C.
Изненадващо обаче през последните десетилетия и даже епохи площта на опожарените земи в международен мащаб е намаляла , съгласно голям брой научни проучвания по въпроса. За по-стари интервали такива разбори биват реализирани да вземем за пример посредством потребление на данни за дървените кръгове. Причините за това се крият освен в климатичните съмнения или промени, само че и в човешката активност, която може да е направила горските пожари по-малко евентуални. Например, честата сеч може да е понижила наличното " гориво " за пожари - в световен мащаб площта на горите е намаляла с 817 000 км2 сред 1960 година и 2019 година, съгласно научно изследване. Влияние имат и измененията в растителността и гасенето на пожарите от хората.
Последното, несъмнено, не значи, че няма повишаване на риска заради промени в климата, само че демонстрира, че са нужни повече проучвания. Все отново съществуват оценки за ролята на климатичните промени. Например, над 4 милиона хектара повърхност, опожарена сред 1985 и 2015 година в западната част на Съединени американски щати, може да бъде непосредствено приписана на климатичните промени, съгласно атрибутивни изследвания.
Пожарите в Европа
Ако погледнем района на Стария континент, ще установим сходни трендове - въпреки интервалът с метеорологични условия, подобаващи за пораждане на пожари да се удължава, за множеството региони няма повишаване на броя пожари или опожарени площи. Това важи и за уязвимия регион на Средиземноморието, макар че в обособени страни като Испания и Турция има повишаване на пожарите. Например в испанската провинция Кордоба разноските за загасяване на пожари са нарастнали с 66 - 87% през последното десетилетие.
Изгорели площи земи през последните десетилетия за региона на Средиземноморието
Рискът при бъдещи равнища на стопляне е значителен. По оценка на IPCC, опожарените площи в европейското Средиземноморие могат да набъбнат при равнища на стопляне надлежно с:
40 - 54% при 1,5°C;
62 - 87% при 2°C;
96 - 187% при 3°C.
Тези стойности мощно зависят от взетите ограничения в бъдеще и би трябвало да се преглеждат като повишен климатичен риск.
2022 година беше вторият най-лош пожарен сезон на територията на Европейски Съюз от 2000 година насам, сочат данни от EFFIS, с 86% нарастване на изгорените площи по отношение на 2021 година Площта на пожарите от всички 45 страни, включени в системата, възлиза на 1 624 381 хектара, или повърхност почти равна на тази на Черна гора. Особено наранени бяха предпазените зони от Натура 2000, с опожарени региони от 365 308 хектара, като най-сериозни вреди бяха регистрирани в Испания, Португалия и Румъния. Тези оценки изключват територията на Украйна, където войната стана спомагателна причина за голям брой пожари.
Карта на пожарите за региона на Европа през 2022 година
Тази година рисково високите температури през последните 2 месеца станаха причина за пожари, които засегнаха обширни региони в региона на Средиземноморието. Във Франция, Гърция, Италия, Испания, Алжир и Тунис бяха регистрирани рекордно високи стойности на оптималните и минималните темепратури, се оповестява в обява на СМО, която назовава сегашните метеорологични условия в Северното полукълбо " новото обикновено ".
Във Фигерас, Испания, на 18 юли бе записана рекордна температура от 45,4°C, а на 24 юли в Сардиния, Италия, бе регистрирана температура от 48,2°C. В Алжир и Тунис на 23 юли бяха регистрирани температури надлежно от 48,7°C и 49°C. От 17 юли насам горски пожари постановиха евакуацията на стотици поданици и туристи от три гръцки острова - Родос, Евия и Корфу. Пожарите станаха причина и за няколко десетки жертви в Алжир.
На 16 юли т.г. температурата в провинция Синдзян в Китай доближи 52,2 °C, поставяйки нов народен връх. Докато американският град Финикс записва 31 поредни дни с температури над 43 °C.
Чак след приключването на сезона, а и на годината, обаче ще могат да се създадат дефинитивни оценки на сериозността на пожарите по отношение на минали години.
Какво се случва на територията на България?
Площ изгорени земи (розово), и брой пожари на година (синьо), за интервала 2006 – 2023 година
На Фигурата е визуализирана площта на изгорените земи и броя пожари годишно за България от 2006 година насам. Като цяло липсва забележителна наклонност за площта, до момента в който за броя пожари прави усещане нарастването през последните няколко години, макар че е нужен по-дълъг интервал, с цел да се направи безапелационна оценка. 2022 година бе измежду годините с най-вече пожари в страната, като 40% от изгорените площи попадат в територията на Натура 2000. Като изключително аномална година се откроява 2007 година, когато лятото бе горещо, с продължителни интервали с температури над нормалното, в това число и над 40°C.
Над 95% от пожарите в България са аграрни земи. Но даже и да разгледаме само площта на изгорените гори през последните 2 десетилетия, още веднъж не се долавя наклонност.
Площ изгорени горски площи на годишна база за интервала 2002 – 2019 година
Горещите талази в България - тяхната периодичност, дълготрайност и интензитет нарастват през последните години, заради което заплахата от пожари в страната ни е повишена.
В резюме, въпреки и аргументите за пожарите да са сложни, в съвремието и за в бъдеще въздействието на климатичните промени върху тях е неоспорим факт. Тези промени се показват в нарастване на риска от пораждане на пожари. Конкретно за тази година е евентуално да има в допълнение усилващо деяние на пожарите в резултат от явлението Ел Ниньо, което води до краткотрайно стопляне на атмосферата. При всички случаи са нужни повече изследвания, които да изяснят въздействието на климатичните промени и индивида върху пожарите.
Какви са факторите, които въздействат на заплахата от пожари?
Горският пожар е неконтролиран развой на горене, при който изгаря дивата растителност, най-често в извънградските региони. Горските пожари могат да горят в гори, аграрни земи, пасища, савани или други екосистеми. Пожарите могат да бъдат породени от естествено събитие, най-често гръмотевица, или от човешка активност - да вземем за пример от погрешно загасени лагерни огньове, изхвърлени фасове, както и от умишлени палежи. Човекът въздейства на пожарите освен посредством причиняване на пожари, само че и посредством тяхното изгасяване и ръководство. През последните епохи множеството пожари са породени от индивида. Например, в Съединени американски щати делът на умишлените или непредумишлени палежи се прави оценка на 85%, до момента в който в Европа той е към 95%, съгласно Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS). Всяка година в световен мащаб изгаря към 3% от сухоземната повърхнина.
Последствията от пожарите провокират също по този начин замърсяване на въздуха с фини прахови частици и обособяване на въглеродни излъчвания. При огромни по повърхност пожари, като тези в Канада от т.г., която сега изживява най-лошия пожарен сезон в историята на Северна Америка, се отделя доста количество пушек, който води до понижаване на видимостта в близките градове и има рискови резултати върху човешкото здраве. Пожареният пушек също по този начин въздейства на локалното време, като усилва вероятността от гръмотевици, което в допълнение усилва риска от разгръщане на пожарите. На Фиг. 3 се вижда, че забележителното количество димът от тазгодишните пожарите в Канада е ясно доловимо от спътниците.
Как въздействат климатичните промени на пожарите?
Пожароопасните метеорологични условия са композиция от горещо, изсъхнало и прохладно време. В някои региони на планетата пожароопасните метеорологични условия са станали по-вероятни и упованията са при по-високи равнища на световно стопляне да стават все по-чести, съгласно Шестия оценъчен отчет на IPCC.
Съставни събития или феномени се назовава едновременната демонстрация на две или повече рискови феномени от друг тип (напр. гореща вълна и засушаване). По оценка на IPCC, вероятността за такива събития се е нараснала заради провокираното от индивида изменение на климата и евентуално ще продължи да се усилва при по-нататъшно световно стопляне.
Площта на сушата, наранена от едновременни рискови феномени, се е нараснала. Според отчета, едновременните горещи талази и засушавания са зачестили и тази наклонност ще продължи при бъдещо повишение на световната температура.
Пожарите сами по себе си не са метеорологично феномени, само че точно метеорологичните условия са основните за възникването и степента на разрастването им. Високите температури, в композиция със изсъхнало време и вятър, могат да доведат до изсъхване на дървета, шубраци, паднали листа и клони, които да се трансфорат в гориво за пожара. Периодът, в който са най-благоприятни изискванията за пожар, се назовава пожарен сезон. Въпреки че пожари са вероятни през цялото топло полугодие. В България най-вече пожари се следят през август и септември, защото тогава е един от интервалите в годината с минимум превалявания, а температурите са относително високи.
Топографията също играе огромна роля: пламъците горят по-бързо нагоре, в сравнение с надолу. Горските пожари, които горят наоколо до обитаеми места, могат да станат рискови и даже смъртоносни, в случай че излязат отвън надзор. Например пожарът Camp Fire през 2018 година в щата Калифорния в Съединени американски щати унищожи съвсем целия град Парадайз и починаха общо 86 души.
Очаквана смяна на риска от пожари в света за интервала 2071 - 2100 година по отношение на 1971 - 2000 година при сюжет на средновисоки парникови излъчвания (горе) и сценарй на високи излъчвания (долу). Сините цветове илюстрират понижен риск, до момента в който топлите - нараснал.
Очаквана смяна на риска от пожари в света за интервала 2071 - 2100 година по отношение на 1971 - 2000 година при сюжет на средновисоки парникови излъчвания (горе) и сценарй на високи излъчвания (долу). Сините цветове илюстрират понижен риск, до момента в който топлите - нараснал.
Според IPCC, продължителността на пожарните сезони в международен мащаб е повишена с към 20% сред 1979 година и 2013 година Климатичните промени играят все по-голяма роля в определянето на продължителността и честотата на пожарите, като рискът и сериозността им могат да набъбнат в доста региони, като тропичните гори. За до ¼ от растителните площи на Земята има удължение или зачестяване на интервалите с подобаващи условия за пожар.
Райони по света, за които има увеличение на опожарените площи, включват западната част на Северна Америка, провинцията Британска Колумбия в Канада, Амазония, Арктика, както и елементи от Африка и Азия. На Фиг. 3 се вижда, че за същите тези региони ще има нарастване на риска от пожари при бъдещи равнища на стопляне.
При бъдещо покачване на международната температура се чака нарастване на площите, наранени от пожари - с 35%, при 2°C стопляне, и с 40% - при 4°C. Честотата на пожарите ще нарасне с 30% при стопляне до края на века с 4°C.
Изненадващо обаче през последните десетилетия и даже епохи площта на опожарените земи в международен мащаб е намаляла , съгласно голям брой научни проучвания по въпроса. За по-стари интервали такива разбори биват реализирани да вземем за пример посредством потребление на данни за дървените кръгове. Причините за това се крият освен в климатичните съмнения или промени, само че и в човешката активност, която може да е направила горските пожари по-малко евентуални. Например, честата сеч може да е понижила наличното " гориво " за пожари - в световен мащаб площта на горите е намаляла с 817 000 км2 сред 1960 година и 2019 година, съгласно научно изследване. Влияние имат и измененията в растителността и гасенето на пожарите от хората.
Последното, несъмнено, не значи, че няма повишаване на риска заради промени в климата, само че демонстрира, че са нужни повече проучвания. Все отново съществуват оценки за ролята на климатичните промени. Например, над 4 милиона хектара повърхност, опожарена сред 1985 и 2015 година в западната част на Съединени американски щати, може да бъде непосредствено приписана на климатичните промени, съгласно атрибутивни изследвания.
Пожарите в Европа
Ако погледнем района на Стария континент, ще установим сходни трендове - въпреки интервалът с метеорологични условия, подобаващи за пораждане на пожари да се удължава, за множеството региони няма повишаване на броя пожари или опожарени площи. Това важи и за уязвимия регион на Средиземноморието, макар че в обособени страни като Испания и Турция има повишаване на пожарите. Например в испанската провинция Кордоба разноските за загасяване на пожари са нарастнали с 66 - 87% през последното десетилетие.
Изгорели площи земи през последните десетилетия за региона на Средиземноморието
Рискът при бъдещи равнища на стопляне е значителен. По оценка на IPCC, опожарените площи в европейското Средиземноморие могат да набъбнат при равнища на стопляне надлежно с:
40 - 54% при 1,5°C;
62 - 87% при 2°C;
96 - 187% при 3°C.
Тези стойности мощно зависят от взетите ограничения в бъдеще и би трябвало да се преглеждат като повишен климатичен риск.
2022 година беше вторият най-лош пожарен сезон на територията на Европейски Съюз от 2000 година насам, сочат данни от EFFIS, с 86% нарастване на изгорените площи по отношение на 2021 година Площта на пожарите от всички 45 страни, включени в системата, възлиза на 1 624 381 хектара, или повърхност почти равна на тази на Черна гора. Особено наранени бяха предпазените зони от Натура 2000, с опожарени региони от 365 308 хектара, като най-сериозни вреди бяха регистрирани в Испания, Португалия и Румъния. Тези оценки изключват територията на Украйна, където войната стана спомагателна причина за голям брой пожари.
Карта на пожарите за региона на Европа през 2022 година
Тази година рисково високите температури през последните 2 месеца станаха причина за пожари, които засегнаха обширни региони в региона на Средиземноморието. Във Франция, Гърция, Италия, Испания, Алжир и Тунис бяха регистрирани рекордно високи стойности на оптималните и минималните темепратури, се оповестява в обява на СМО, която назовава сегашните метеорологични условия в Северното полукълбо " новото обикновено ".
Във Фигерас, Испания, на 18 юли бе записана рекордна температура от 45,4°C, а на 24 юли в Сардиния, Италия, бе регистрирана температура от 48,2°C. В Алжир и Тунис на 23 юли бяха регистрирани температури надлежно от 48,7°C и 49°C. От 17 юли насам горски пожари постановиха евакуацията на стотици поданици и туристи от три гръцки острова - Родос, Евия и Корфу. Пожарите станаха причина и за няколко десетки жертви в Алжир.
На 16 юли т.г. температурата в провинция Синдзян в Китай доближи 52,2 °C, поставяйки нов народен връх. Докато американският град Финикс записва 31 поредни дни с температури над 43 °C.
Чак след приключването на сезона, а и на годината, обаче ще могат да се създадат дефинитивни оценки на сериозността на пожарите по отношение на минали години.
Какво се случва на територията на България?
Площ изгорени земи (розово), и брой пожари на година (синьо), за интервала 2006 – 2023 година
На Фигурата е визуализирана площта на изгорените земи и броя пожари годишно за България от 2006 година насам. Като цяло липсва забележителна наклонност за площта, до момента в който за броя пожари прави усещане нарастването през последните няколко години, макар че е нужен по-дълъг интервал, с цел да се направи безапелационна оценка. 2022 година бе измежду годините с най-вече пожари в страната, като 40% от изгорените площи попадат в територията на Натура 2000. Като изключително аномална година се откроява 2007 година, когато лятото бе горещо, с продължителни интервали с температури над нормалното, в това число и над 40°C.
Над 95% от пожарите в България са аграрни земи. Но даже и да разгледаме само площта на изгорените гори през последните 2 десетилетия, още веднъж не се долавя наклонност.
Площ изгорени горски площи на годишна база за интервала 2002 – 2019 година
Горещите талази в България - тяхната периодичност, дълготрайност и интензитет нарастват през последните години, заради което заплахата от пожари в страната ни е повишена.
В резюме, въпреки и аргументите за пожарите да са сложни, в съвремието и за в бъдеще въздействието на климатичните промени върху тях е неоспорим факт. Тези промени се показват в нарастване на риска от пораждане на пожари. Конкретно за тази година е евентуално да има в допълнение усилващо деяние на пожарите в резултат от явлението Ел Ниньо, което води до краткотрайно стопляне на атмосферата. При всички случаи са нужни повече изследвания, които да изяснят въздействието на климатичните промени и индивида върху пожарите.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ