Горещите теми на 2019 г. ще се окажат добре познати

Горещите тематики на 2019 година ще се окажат добре познати на всички, написа американският портал. Северна Корея, Китай и Близкият Изток ще продължат да дефинират дневния ред на външната политика на Съединени американски щати. И несъмнено, Русия, Русия и още веднъж Русия ще остане значима тематика на годината, съгласно изданието.

Jen Kirby

Да се предскажат главните международни тематики на задаващата се година е неблагодарна работа. Но ще пробваме.

Може и да е факсимиле, само че в света фактически царува неразбория. Рядко рецесията следва календара,
вместо това протича в месеци, години, а от време на време и десетилетия.

Следователно, да се предскажат главните тематики на 2019 година е рисковано.

Горещите тематики на 2019 година по-скоро ще се окажат добре познати. Северна Корея, Китай и Близкия Изток ще продължат да преобладават в дневния ред и да дефинират външната политика на Съединени американски щати. Редица страни, включително и демократични ще продължат да флиртуват с авторитаризма. Президентът Доналд Тръмп и в бъдеще ще „ туитира “ наляво и надясно и евентуално ще се заяде с още някой международен водач.
Няма да се лъжем, че няма да има нови конфликти. Ще зародят и още по какъв начин!
Може обаче с огромна сигурност да кажем, че някои от събитията в чужбина и отсега нататък ще останат в центъра на международното внимание. И по този начин, без непотребна въведения, ето седемте съществени тематики, които ще би трябвало да следим през 2019 година

Брекзит: ще се договорят ли страните? Или разводът може да бъде анулиран въобще?

Англия влиза в новата година, обременена от редица политически рецесии. Споразумение по Брекзит с Европейския съюз министър председателят на страната Тереза Ме реализира, само че на всички то се стори толкоз неприятно, че тя го изтегли от парламентарното гласоподаване, планувано през декември. Скоро по-късно консервативната партия се разпалва против нея Тя усмири протеста, само че ситуацията й остава несигурно.

Ново гласоподаване по съглашението за Брекзит, Мей е възнамерявала за 14 януари, само че и през новата година е малко евентуално да притегли Народното събрание на своя страна. Какво ще се промени? Новото гласоподаване ще се състои прекомерно покрай крайния период – 29 март 2019 година

Ако Англия до излизането си на тази дата по този начин и не ратифицира съглашението, ще й се наложи да напусне Европейския съюз, без какъвто и да е контракт. А този сюжет наподобява повече на роман-антиутопия: проблем при доставката на храни, недостиг на медикаменти, анулация на полети и километрични опашки по пристанищата. Правителството на Мей интензивно създава изключителни проекти при положение, че се наложи да напусне „ по британски “, само че колкото по-малко време остава до датата на излизането, толкоз по-лошо наподобява то.

Ето за какво все по-високо се чуват и апелите за още един референдум, „ национално гласоподаване “, което да реши бъдещето на Брекзит. По всяка възможност един от разновидностите е всичко да се повтори и Англия да остане в Европейския съюз все едно нищо не е било.
Противниците на излизането от Европейския съюз се усилиха, защото доста осъзнаха, че обещанията на „ брекзитерите “ в реалност не са толкоз розови, само че разединението в страната продължава. Каквото и да се случи на 29 март 2019 година, доста от британците ще се окажат надълбоко разочаровани.

Търговската война сред Съединени американски щати и Китай: продължението

В коридорите на срещата на „ Голямата двайсеторка “ пред декември Съединени американски щати и Китай реализираха непретенциозен компромис за търговията. Тръмп се съгласи да отсрочи покачването на митата на китайски артикули за обща сума от 200 милиарда $, планувано за 1 януари, като предложи пролонгация от 90 дни за договаряния по нова комерсиална договорка.

Преговорите, както се оповестява са планувани за януари, само че изходът от тях е мъчно да се предскаже. Според мнението на специалисти, напредъкът по такива въпроси като митата, или комерсиалният недостиг наподобява вероятен, а Америка има голям търговски недостиг с Китай, който Тръмп счита да понижи. Отчасти е обвързвано и с това, че актуалните мита се отразяват мощно на американската стопанска система, а и Китай стартира да изпитва стопански спад. По другите въпроси, такива, като отбраната на интелектуалната благосъстоятелност – двете страни, както и преди са надалеч от взаимно съгласие.

В същото време напрежението сред двете страни пораства от ден дневно. Отношенията се утежниха след ареста на финансовия шеф на Huawei - Meng Wanzhou за нарушаване на глобите във връзка с Иран (като под пресечен огън попадна Канада). Освен това карцерът би трябвало да се преглежда и като сигнален изстрел на Съединени американски щати на фона на опасенията от китайски шпионаж. След това Съединени американски щати предявиха обвинявания към двама хакери, за които се допуска, че са свързани с китайското управление. По данни на следствието, те са проникнали в настоятелен и държавни мрежи в редица страни за кражба на секретни данни.
Между прочее, ръководителят Си Дзинпин (на Китай ) консолидира властта и както наподобява няма да се откаже от интернационалните си позиции. В речта си през предходната седмица Си се разгласи за отбрана на личната си политика и предсказа и по-нататъшен растеж на Китай. В детайлности по комерсиалната война със Съединени американски щати той не навлезе, само че заяви, че „ никой няма право да диктува на китайския народ какво може и какво не може “.
Това значи, че 2019 година за двете международни свръхдържави ще стане непредсказуема. Може да стане и по този начин, че Съединени американски щати и Китай да доближат до съглашение, а може и противоположното – всичко да се разпадне и комерсиалната война да се възобнови с нова мощ.

Демокрации в заплаха

„ Нас ни подкопават демоните на национализма, антисемитизма и екстремизма “, съобщи френският президент Еманюел Макрон през ноември по време на 100-годишнината от края на Първата международна война.
Макрон направи паралел сред тогавашната и актуалната ера, при която страната се отдръпва от ден на ден, а демократичните институции отслабват.

През 2018 година Унгария и Полша затънаха още повече в дълбините на авторитаризма.

Президентските избори в Бразилия завоюва десният радикал и парещ последовател на военната тирания Jair Bolsonaro, Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган бе избран отново с разширени компетенции. Никарагуа е обхваната от политическа рецесия, а президентът Даниел Ортега сложи под надзор гражданското общество и свободната преса.

Следващата година ще е още едно тестване за демократичните страни, както за развитите, по този начин и за разрастващите се. Крайнодесните партии ще продължат активността си, ориентирана към дестабилизиране на Европа. В две от огромните демокрации – Индия и Нигерия ще се проведат остри избори, които е допустимо да доведат до промяна на курса. На Америка, която се счита за водач в свободния свят през идната година е допустимо да й се наложи да води битка за върховенството на закона и неговите институции – на фона на разграниченият Конгрес и многочислените следствия против президента.

Този лист може да продължи, като се има поради, че през последната седмица на 2018 година в Унгария имаше антиправителствени демонстрации. Многобройните акции на митинги против нападенията против опозиционната политика се организираха и в сръбската столица Белград. Под напън на гражданското общество, на Полша и се наложи да анулира планувана чистка в правосъдната система. Ръстът на авторитаризма се сблъсква със опозиция.
2019 година ще покаже кой ще надделее и къде.

Северна Корея: втора среща или нещо по-лошо?

Какво готви за света Северна Корея ще научим още на 1 януари от новогодишната тирада на Ким Чен Ун. В нея е допустимо той да открехне завесата към тайните от дневния ред на Пхенян, изключително във връзка с договарянията по нуклеарната стратегия.

На 20 декември Централната телеграфна организация на Корея (ЦТАК), формален представител на режима разгласява изказване, в което се споделя, че Северна Корея няма да се денеуклеаризира до тогава, до момента в който Съединени американски щати не отстранят нуклеарната опасност от Корейския полуостров и от целия район.

„ По своята същина посланието е такова: ние, несъмнено, ще стартираме да се разоръжаваме, само че би трябвало да имате поради, че вие сте първи, ми сподели професорът по политология от Масачузетския софтуерен институт Vipin Narang, специалист за Северна Корея. - Дотогава няма да се откажем от нуклеарното оръжие “.

Ако Ким повтори това условие в новогодишната си тирада, за администрацията на Тръмп ще е още по мъчно да убеди себе си в това, че Северна Корея ще тръгне към повреждане на нуклеарната си стратегия.

След това на дневен ред евентуално ще бъде подложен подобен въпрос: Ще продължи ли Тръмп да се преструва, че нещата са по този начин, както той споделя, или най-сетне ще се помири с очевидната действителност – а тя е такава, че Пхенян освен не счита да се денеуклеаризира, само че и даже назад – усилва ракетната си стратегия? И в случай че Тръмп най-сетне признае, че неговите прелестни писма към Ким са лишени от всевъзможен смисъл, какви принадлежности ще останат в арсенала на неговата администрация, с цел да се опълчи на севернокорейската опасност?
Всичко това може също по този начин да докара Тръмп до конфликт със личната му администрация, предсказва Narang. Държавният департамент чудесно схваща, че Северна Корея играе не по разпоредбите, само че Тръмп, а той в никакъв случай не признава грешките си, продължава да строи въздушни крепости.
Северна Корея, също така разиграва доста изкусно партията си. Тя умерено уголемява и задълбочава оръжейната си стратегия. „ Всичко, което се желае от тях е да лежат безшумно и да не демонстрират главата си, и в това за последните няколко месеца съумяха “, счита Narang.
Ако Ким продължи в същия дух, той ще реализира своето и нова среща с Тръмп през 2019 година ще има.

Саудитска Арабия, Йемен и шоуто на Мохамед бин Салман

Може би идната година ще е най-критичната във връзка с партньорството сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия. Светът още не се е съвзел от шока след убийството на журналиста отстъпник Джамал Хашоги и хипотетичната роля в това на наследственият принц Мохамед бин Салман (Crown Prince Mohammed bin Salman, MBS), който и в действителност ръководи саудитската страна.

Смъртта на Хашоги смъкна от Мохамед бин Салман маската на напредничав модернизатор, разкри желанието му за власт, репресиите и ролята му в йеменския спор, който към този момент е доведен до филантропична рецесия. „ Светът обърна погледа си към същинското лице на Мохамед бин Салман, разяснява Kristian Coates Ulrichsen, експерт по Близкия Изток от Института Бейкър.

„ Мисля, че през 2019 година ще забележим продължението, добави той. - Един от основните сюжети от 2019 година ще бъде подобен: саудитците си показват, че Белият дом застава зад Мохамед бин Салман. Белият дом в действителност ще се опита да го отбрани, само че по-късно ще осъзнае, че към този момент е късно “.

Основната причина Белият дом да не окаже поддръжка на MBS ще е Конгреса. Тръмп уверено отхвърли да трансферира гибелта на Хашоги на MBS, с помощта на което се скара както с републиканците, по този начин и с демократите. През декември Сенатът одобри историческа резолюция, подкрепена и от двете партии – за преустановяване на военната поддръжка на просаудитската коалиция в Йемен и още веднъж прикани за вдишване на отговорността за гибелта на Хашоги от MBS.

Този законопроект надали ще се придвижи по-нататък, само че прогресивното крило в Конгреса, а в него болшинството е на демократите, въпреки всичко упорства за предпочитано разискване.

Освен това демократите имат желание да доведат до край следствието на финансите на Тръмп и външните му действия и към този момент дадоха да се разбере, че деловите му връзки със Саудитска Арабия също ще попаднат във фокуса на следователите.

В по-широк смисъл, представителите на двете партии ще се опитат да спрат американската военна поддръжка на саудитската акция в Йемен. Очаква се, че дълбоката филантропична рецесия, обхванала страната, през 2019 година ще се задълбочи. Още в този момент от помощ се нуждаят 75 % от йеменците.
Въпреки че в края на 2018 година се появи вяра за започване на мирни договаряния, действително решение на спора наподобява малко евентуално.
Затова бин Салман и властта му в Саудитска Арабия ще стана една от главните тематики през идната година. „ Представете си, че цялата власт е съсредоточена в ръцете на един човек, - споделя Ulrichsen, - и този човек е 33-годишен мъж, непознаващ задръжки “.

Мир в Близкия Изток: Кушнер най-сетне ще покаже на света своя проект

Тръмп един път сподели, че в случай че Джаред Кушнер, неговият шурей и старши консултант не реализира мир в Близкия Изток, то това няма да е по силите на никой.
Е, през 2019 година ще бъде тест за това изказване. Както се оповестява, администрацията ще разгласява проекта си за израелско-палестинско урегулиране. В идеалния случай това ще стане преди изборите в Израел.

На 18 декември някогашният дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Ники Хейли анонсира нов проект, макар че не разкри съответни елементи. Тя сподели, че това предложение ще е разполагаем на палестинците и ще докара до някои опасности за Израел. Тя го назова „ избор сред обнадеждаващото бъдеще, което отхвърля остарелите и нереалистични претенции от предишното – и едно неразбираемо бъдеще с договаряния, към този момент потвърдили неуспеха си “.
Много сметнаха това за отвод на палестинските претенции за връщане на всички земи, окупирани от Израел от 1967 година и определяне на столицата в Източен Йерусалим, което исторически се поддържа от арабските и европейски съдружници. Няколко европейски страни към този момент оповестиха всеки проект, който не регистрира тези разпореждания като „ авансово нежизнеспособен “.

Самият Кушнер се надсмиваше над предходните чернови за кротичък проект, като споделяше, че те са основали „ доста лъжливи действителности “. Но възможностите, че те, дружно с посланика на Тръмп за Близкия Изток Jason Greenblatt в действителност ще предложат нещо такова, на което да се съгласят палестинците са искрено оскъдни.

Администрацията на Тръмп всъщност отблъсна палестинците – те се отхвърлиха да вземат участие в договарянията, откакто Съединени американски щати през месец май тази година реалокираха посолството си от Тел Авив в Йерусалим. Разделението се ускори от репресивните ограничения във връзка с палестинците, включително решението на Съединени американски щати да приключи поддръжката за палестинските бежанци.

Кушнер разчиташе, че проектът ще бъде подсилен от Саудитска Арабия и неговият другар Мохамед бин Салман, само че този сюжет се оказа искрено подозрителен даже и преди абсурда към Хашоги.

На този декор, най-вероятно е да се окаже, че проектът на администрацията ще облагодетелства Израел, а това значи, че палестинците няма да стигнат до масата за договаряния. Друтият въпрос е: ще се провали ли проектът Кушнер безшумно или ще провокира в района ново напрежение.

Русия, Русия и още един път Русия

Каквото и да споделя Тръмп, съветският президент Владимир Путин обществено приветства изтеглянето на американските войски от Сирия. Това е, което Путин постоянно е реализирал е – напускането от Съединени американски щати на международната сцена.

През 2019 година е допустимо тези епизоди да стават от ден на ден. Министърът на защитата James Mattis, уверен последовател на НАТО, през декември ненадейно подаде оставка, съобщавайки, че не има вяра, че Тръмп високо цени западният алианс. След като бъде освободен от ограничаващото въздействие на Mattis, чиито пълномощия изтичат през февруари, Тръмп евентуално ще стартира още по-активно да постанова позицията си „ Америка над всичко “ за сметка на демократичните съдружници на Съединени американски щати.

„ Америка над всичко “ изцяло устройва Путин: по този начин той може да сее ужас по света и по-нататък. Кремъл продължава намесата си в предизборните акции на други страни, създавайки раздори освен в Съединени американски щати, само че и в други евентуални горещи точки, да вземем за пример на Балканите и в някогашните руски републики. В допълнение, през 2019 година може да има съветско завладяване на украински кораби.

И без значение от странната дружба сред Тръмп и Путин, разделянето сред двете страни се ускорява. В речта си на 20 декември Путин предизвести за заплахата от нуклеарна война, поради решението на Съединени американски щати да се откаже от контракта за надзор над въоръжението от епохата на студената война. Съединени американски щати дадоха на Москва време до февруари, с цел да изпълнят най-сетне изискванията по съответния контракт. Редица специалисти предсказват, че следващо нарушаване ще предизвика конкуренция във въоръжаването.

Над всичко това надвисва сянката на спецпрокурора Робърт Мюлер, който проверява съветската интервенция в изборите от 2016 година и вероятният сговор сред Кремъл и щаба на Тръмп. Редица основни въпроси и до момента остават без отговор, само че Мюлер, съгласно упованията ще пусне отчета през 2019 година и тогава американският народ и целият останал свят най-сетне ще узнаят същинската роля на Русия в нагнетяването на разкол в американското общество.

Статията: https://www.vox.com/world/2018/12/24/18145367/brexit-north-korea-trump-russia-foreign-news