Невижданият досега талант
Горан Драгич търсеше нещо в телефона си, усмихвайки се необятно.
“Нека ти покажа една фотография. Това е просто лудост”, сподели Драгич.
На фотографията бяха той, като 21-годишен надарен плеймейкър и деветима от съотборниците му в Унион Олимпия, позирайки с купата на словенското състезание през 2008 година. В средата на фотографията бе Саша Дончич, 34-годишно опитно крило чийто наследник държи купата за едната ръкохватка, до момента в който съиграчите му честваха, а във въздуха летяха конфети.
Kiddo @luka7doncic celebrating @petrol_olimpija title with his dad @sasadoncic and @Goran_Dragic. @kzs_si #medal #mojtim #EuroBasket2017 pic.twitter.com/ciBhBU0teF
— Matevž Zupančič (@matevz_zupancic) September 14, 2017
На напред във времето стоеше 9-годишното момче на Саша, със зелен потник на Олимпия, златен орден на врата и преливащ от наслада. Заобиколен от героите си в Любляна, столицата на Словения, дребна нация с едвам 2 милиона поданици, дребният бе уловен в благословен миг. Името му? Лука Дончич.
През идващите 4 години Дончич ще стигне до Реал (Мадрид), подписвайки контракт за 5 сезона. Под наставленията на огромни испански имена като Серхио Йул, Серхио Родригес и треньора Пабло Ласо, към този момент 17-годишен, Дончич ще завоюва премиите за “Изгряваща звезда” както в Евролигата, по този начин и в Испания, заемайки значима роля в може би най-хубавия клубен тим отвън НБА.
Девет години след този благополучен миг от 2008, Дончич към този момент е висок 203 сантиметра и тежи 103 кг. Само преди ден е спечелил златен орден от ЕвроБаскет 2017 и евентуално е най-завършеният 18-годишен европейски гений за всички времена.
Освен това е напълно законен претендент за №1 в Драфта на НБА през 2018 година. Нещо, което нито един периферен състезател от Европа не е правил до момента.
Дончич израства на паркета, като при съвсем всеки мач на баща си е едно от момчетата, които чистят терена и стрелят допустимо най-вече на почивката. Кръстник му е дългогодишният НБА състезател Рашо Нестерович, а Лука получава първата си баскетболна топка едвам на 7 месеца. Баща му е надарен, изобретателен и почитан състезател в Словения, а той е наследил харизмата и разнообразния му жанр на игра. Още преди да влезе в пубертета към този момент бе ясно, че Дончич е друг. Начинът, по който управлява топката, прецизните подавания и меката въртелива пукотевица притегля погледите на треньори, съотборници и противници.
“Още на нежна възраст можеше да се види, че има чувство за топката, тъкмо като татко си”, споделя Драгич, който изиграва 109 мача със Саша в продължение на три сезона.
“Винаги стоеше под коша. Всеки път когато излизахме от съблекалнята на почивката, той стреляше. Винаги ще имам този спомен в съзнанието си”
Първият му допир с проведения баскетбол е в учебния му тим в Любляна, когато е на 7. Когато татко му напуща Домжале, с цел да отиде в словенския гранд Унион Олимпия през 2007, Лука също се мести с него. Един от треньорите в академията на Олимпия, Грега Брежовец е дълготраен другар на фамилията и кани Дончич-младши да тренира с връстниците си, родени през 1999 година.
Слабичкият и безпределно благополучен осемгодишен Дончич дотам господства на първата си подготовка, че треньорския щаб го мести при три години по-големите - родени през 1996 единствено 16 минути след началото на заниманието. След цялостна подготовка с по-големите, Дончич постоянно стартира да се състезава с момчета, които са с три и четири години по-големи от него.
FACT: Luka Dončić was ejected after 16 minutes of his 1st practice at Olimpija's basketball school... & sent to older team. He was too good. pic.twitter.com/eenOu2kE8N
— Yugobasket (@yugobasket) September 13, 2017
Заради разпоредбите на локалния баскетбол 8-годишният Лука не може да играе при 14-годишните, въпреки да прави каквото си желае в своята възраст и оказва помощ на 12-годишните. Толкова доста желае да играе, че моли родителите си да го водят да тренира с по-големите даже в почивните дни.
“Често споделях на Лука, че на следващия ден е свободен, да си стои у дома, да си играе с играчките си или нещо такова, че би трябвало да почива. На идващия ден в 12 на обяд родителите му звъняха по телефона и молеха да пристигна на подготовка, тъй като не устоя у дома. Желанието и отдадеността му бяха невероятни”, споделя Йерней Смолникар, който работи с Дончич от 2007 до 2011 година.
До навършването на 12 години Дончич към този момент е със статута на знамение, доминирайки шампионата за 12 и 13-годишни в Словения, а и в Европа. Тогава е висок 188 сантиметра, играе като комбо гард и прави безусловно всичко, с помощта на забележителния взор и неповторимото възприятие, с които разполага. Дончич е ходещ “трипъл-дабъл”, който обича да провежда и също така е кадърен да избухне със серия от точки когато и да е.
Дончич е доста по-напред физически и механически от който и да е от връстниците си, че даже и от по-големите от него, само че впечатлява най-вече с мисленето си, спортния си дух и баскетболните си инстинкти. Дали това e вродено или пък е в резултат на всички часове по залите? Бързи дълги пасове, такива без никакво напрежение зад тила, и то на бърза офанзива, прехвърлящи подавания - Лука разполага с цялостния боеприпас и схватливостта на деец.
“Просто има това по рождение. Не може да се научиш на това. Няма метод по какъв начин който и да е може да придобие тези умения и чувство. Невъзможно е”, сподели Лойже Сиско, шефът на подрастващите в Унион Олимпия и треньор на Дончич в последния му сезон преди да отиде в Испания.
“Най-невероятно за мен бе промяната на държанието. На терена бе убеден, постоянно искаше да побеждава, извънредно съсредоточен, само че когато мачът свършваше, той бе едно ужасно малко момче. Винаги ухилен, постоянно подготвен да се пошегува. Характерът му бе магнетичен още от малък”
Дончич получава покана от един от завеждащите юношеската система на Реал (Мадрид) - Алберто Ангуло, а предлагането е да играе за славния тим на шампионата Миникопа, детската версия на Купата на Краля. Макар че играе с напълно непознати момчета, Дончич свети за Реал и вкарва 20 точки във финала против огромния противник Барселона.
След мощното му показване, разумно ползата на Реал се покачва, а той се завръща вкъщи в Любляна. През април 2012 година, 13-годишният тогава Лука вкарва 54 точки (39 през първото полувреме), 11 битки и 10 асистенции във финала на интернационалния шампионат “Лидо ди Рома”, където печели премията за “Най-полезен играч”.
54 pt triple double performance at age 12! Here is the young Luka Doncic:pic.twitter.com/vGKnq8UcKQ
— Hazal Coskun (@hazalcoskun) September 19, 2017
“Тогава споделих на някого, че ми припомня на младия Дражен Петрович”, споделя един от дългогодишните шефове в Олимпия Сречко Бестер, който прибавя, че всичко е било прекомерно елементарно, а Лука е “убиец с бебешко лице”.
Това показване му подсигурява контракт с Реал, където по това време няма доста чужденци на сходна до неговата възраст, с изключение на роденият през 1998 година бразилски център Фелипе Дос Анхос. Интерес към Дончич не липсва от цяла Европа, само че Реал е с най-хубаво сложно предложение, просветителни благоприятни условия и богата баскетболна история.
“Беше мъчно, много мъчно, особнео през първите два-три месеца. Бях самичък, родителите ми бяха в Словения. Но към този момент имах връзка с останалите играчи. Бях на 13 и имах потребност от това, с цел да се приготвя за бъдещето. Искам да благодаря на Господ, че съм в тази обстановка сега”, споделя самият Дончич.
Младокът стартира да учи испански, да се приспособява към кулутра в Мадрид и в това време да прогресира с високи темпове като състезател. Невероятните уреди на Реал са може би най-желаното място, на което може да се озове един млад футболист или баскетболист от Европа. Дончич се възползва с цялостен размах от дадения му късмет, печели премията за MVP на Миникопа 2013 и стартира да осъществя капацитета си, играейки на равнище против по-големи от него, тъкмо както и в Любляна.
Започва да тренира и с първия тим на Реал, попивайки като гъба всичко, което може от испански митове като Йул и Родригес. И тогава идва огромният пробив - през сезон 2015/2016.
Лидерът на ЦСКА (Москва) и някогашен “Защитник на годината” в Евролигата Кайл Хайнс си спомня по кое време е видял за първи път 16-годишното словенче по време на скаутинг преди мач с Реал (Мадрид) през януари предходната година.
“Гледах и не имах вяра на очите си, мислех си, това хлапе в действителност ли е на 16?”, споделя Хайнс.
Звездата на Реал Серхио Йул е навън заради травма и минутите на Дончич би трябвало да са повече. Треньорския щаб на ЦСКА взема решение да се опита да затрудни словенския младеж, пазейки го но “Рики Рубио” - или другояче казано бранителите постоянно минават под заслона и го карат да остава повече по периметъра.
Дончич вкарва три тройки за две минути през вотрата част и завършва с 12 точки и 5 битки за общо 13 минути игра, доказвайки на Хайнс и ЦСКА жаждата си за напрежение, било то и на равнище Евролига. Пренася самочувствието си от юношеския баскетбол на второто най-високо клубно равнище в целия свят. Средната му статистика за 40 минути би била 13.7 точки, 8.0 битки, 5.8 асистенции и 61.8% за 2 точки и 37.3% за 3 точки в общо 51 мача в Евролигата и Испания във въпросния сезон.
През лятото на 2016 година Дончич прекарва известно време в реномирания институт P3 в Санта Барбара, Калифорния. Специалистите там работят с най-големите имена в НБА, а вследствие на престоя си в Щатите, Лука се завръща в Мадрид с още по-развита физика. 17-годишният гард демонстрира овреме, че заслужава по-сериозна роля в препълнения със звезди и потвърдени фигури състав на Реал.
“Още на първата подготовка той просто проби и заби свиреп, от нищото. Казах си, това е необикновено, той е единствено на 17”, спомня си Антъни Рандълф, който тогава е подписал с Реал, а в следствие ще играе с Лука и в националния тим на Словения като натурализиран състезател и ще помогне за европейската купа.
Рандолф е играл с едни от най-хубавите баскетболисти отвън Щатите в последното десетилетие. Рики Рубио, Евн Фурние и Данило Галинари. Запознат е с равнището им и знае какъв брой положителни са европейците, само че нито един от тях не е постигнал това, което Лука има за своите години. Рубио бе сензация при подрастващите в шампионатите на ФИБА, само че не оставя отпечатък в Евролигата или АСВ както прави Дончич. На 19 Галинари има по 14.9 точки в Евролигата, а на 18 Фурние играе едвам по 14 минути във френската Про А.
“Не искам да го хваля ненужно, само че той е един от най-талантливите играчи, които съм виждал в миналото. Особено на тази възраст. Просто е мъчно да го повярваш. Разполага с подобен растеж, а в това време управлява топката и играта, знае по какъв начин да се държи на терена и отвън него. Всестранно развъртян е. Имам поради, че може да прави по “трипъл-дабъл” приблизително на мач, в случай че продължава така”, споделя още Рандолф.
Играта му на такава възраст е без казус. През половината сезон бе едвам 17-годишен и бе единственият състезател в Евролигата, чиято междинна статистика за 40 минути би била 15 точки, 8 битки и 8 асистенции. Макар да изпитваше проблеми във Файнъл 4 на шампионата, Дончич придвижи мощната си игра от клубния сезон на ЕвроБасект 2017, където отново впечатли със самочувствието на деец с 10-годишен стаж, а Словения шокира Сърбия и цяла Европа със златния си орден.
Залата в Истанбул бе цялостна с хора от НБА, било то скаути или шефове, а Дончич вкара 27 точки с 14 изстрела против Кристапс Порзингис и Латвия в четвъртфиналите. Два дни по-късно 18-годишният състезател се развихри с 11 точки, 12 битки и 8 асистенции против Испания, в чийто състав личаха играчи като Рубио, Марк и Пау Гасол и още доста, доста надарени баскетболисти. В третата част на финалния конфликт със Сърбия изкълчи гален, само че цялостното му показване на шампионата ще остане в историята като едно от най-впечатляващите. Играейки един до друг с един от идолите си в лицето на Горан Драгич, Дончич постоянно попадаше в центъра на вниманието, устояваше на напрежението в решителните моменти и не показваше изключително терзание.
What were you doing when you were 18? @Luka7doncic for example finished the #EuroBasket2017 Semi-Final with 11pts,12reb and 8ast pic.twitter.com/lJvXCUKDbQ
— FIBA (@FIBA) September 14, 2017
“За него това е нещо обикновено. Идва му от вътрешната страна. Той е смел. Обича да се състезава. Обича огромните мачове”, споделя словенският селекционер Игор Кокошков, който от години е асистент в най-различни тимове от НБА.
“Обичам да бъда героят на мача. Всеки път желая топката, още през цялото време. Да, изпуснал съм някои значими стрелби, само че би трябвало да се изучавам от това. Да не преставам напред. Без значение дали съм играл добре или зле, ще има още хиляди мачове”, споделя самият Дончич.
Той се оправя с напрежението по прелестен метод, освен това против играчи от НБА равнище. Много малко баскетболисти от категорията “дете-чудо” устоят на това всички погледи и упования да са вперени в тях. Някои се развиват прекомерно рано или просто се провалят поради непрекъснатото внимание. Но още от ранните си дни в Олимпия, Дончич наподобява е изключение.
Respect!! pic.twitter.com/ANxTJ5svjw
— Luka Doncic (@luka7doncic) September 17, 2017
“Виждал съм доста играчи, които просто губят надзор в един миг. Не им понася и след няколко години просто никой не чува нищо за тях. Но не мисля, че това ще стане с Лука”, споделя Горан Драгич, който влиза в ролята на наставник за Дончич по същия метод, по който Стив Неш работи с него във Финикс преди години.
9-годишното момче от фотографията на Драгич еволюира до най-големия елмаз в короната на Реал (Мадрид), гордостта на Словения и един от топталантите за идния Драфт на НБА. Девет години откакто бе един до друг с идолите си в Любляна и гледаше по какъв начин баща му подвига шампионската купа на словения, Дончич куцука на един крайник, подкрепян от съотборниците си в Истанбул. Драгич го споделя на гърба си и триумфално влизат дружно в залата, като по този начин самобитно предарава щафетата на идната звезда на Словения.
От през днешния ден до юни, Дончич ще бъде сравняван с починалия Дражен Петрович и спряган като може би най-хубавият задграничен баскетболен гений, играл в миналото. Скаутите ще прииждат в Мадрид, ще изтощават всичките си контакти в Испания и Словения, ще учат видео с играта му. Истинската Дончич-мания занапред стартира, само че пътешествието му от Любляна до Мадрид го е подготвило за всичко, което следва.
Майк Шмиц, ESPN
“Нека ти покажа една фотография. Това е просто лудост”, сподели Драгич.
На фотографията бяха той, като 21-годишен надарен плеймейкър и деветима от съотборниците му в Унион Олимпия, позирайки с купата на словенското състезание през 2008 година. В средата на фотографията бе Саша Дончич, 34-годишно опитно крило чийто наследник държи купата за едната ръкохватка, до момента в който съиграчите му честваха, а във въздуха летяха конфети.
Kiddo @luka7doncic celebrating @petrol_olimpija title with his dad @sasadoncic and @Goran_Dragic. @kzs_si #medal #mojtim #EuroBasket2017 pic.twitter.com/ciBhBU0teF
— Matevž Zupančič (@matevz_zupancic) September 14, 2017
На напред във времето стоеше 9-годишното момче на Саша, със зелен потник на Олимпия, златен орден на врата и преливащ от наслада. Заобиколен от героите си в Любляна, столицата на Словения, дребна нация с едвам 2 милиона поданици, дребният бе уловен в благословен миг. Името му? Лука Дончич.
През идващите 4 години Дончич ще стигне до Реал (Мадрид), подписвайки контракт за 5 сезона. Под наставленията на огромни испански имена като Серхио Йул, Серхио Родригес и треньора Пабло Ласо, към този момент 17-годишен, Дончич ще завоюва премиите за “Изгряваща звезда” както в Евролигата, по този начин и в Испания, заемайки значима роля в може би най-хубавия клубен тим отвън НБА.
Девет години след този благополучен миг от 2008, Дончич към този момент е висок 203 сантиметра и тежи 103 кг. Само преди ден е спечелил златен орден от ЕвроБаскет 2017 и евентуално е най-завършеният 18-годишен европейски гений за всички времена.
Освен това е напълно законен претендент за №1 в Драфта на НБА през 2018 година. Нещо, което нито един периферен състезател от Европа не е правил до момента.
Дончич израства на паркета, като при съвсем всеки мач на баща си е едно от момчетата, които чистят терена и стрелят допустимо най-вече на почивката. Кръстник му е дългогодишният НБА състезател Рашо Нестерович, а Лука получава първата си баскетболна топка едвам на 7 месеца. Баща му е надарен, изобретателен и почитан състезател в Словения, а той е наследил харизмата и разнообразния му жанр на игра. Още преди да влезе в пубертета към този момент бе ясно, че Дончич е друг. Начинът, по който управлява топката, прецизните подавания и меката въртелива пукотевица притегля погледите на треньори, съотборници и противници.
“Още на нежна възраст можеше да се види, че има чувство за топката, тъкмо като татко си”, споделя Драгич, който изиграва 109 мача със Саша в продължение на три сезона.
“Винаги стоеше под коша. Всеки път когато излизахме от съблекалнята на почивката, той стреляше. Винаги ще имам този спомен в съзнанието си”
Първият му допир с проведения баскетбол е в учебния му тим в Любляна, когато е на 7. Когато татко му напуща Домжале, с цел да отиде в словенския гранд Унион Олимпия през 2007, Лука също се мести с него. Един от треньорите в академията на Олимпия, Грега Брежовец е дълготраен другар на фамилията и кани Дончич-младши да тренира с връстниците си, родени през 1999 година.
Слабичкият и безпределно благополучен осемгодишен Дончич дотам господства на първата си подготовка, че треньорския щаб го мести при три години по-големите - родени през 1996 единствено 16 минути след началото на заниманието. След цялостна подготовка с по-големите, Дончич постоянно стартира да се състезава с момчета, които са с три и четири години по-големи от него.
FACT: Luka Dončić was ejected after 16 minutes of his 1st practice at Olimpija's basketball school... & sent to older team. He was too good. pic.twitter.com/eenOu2kE8N
— Yugobasket (@yugobasket) September 13, 2017
Заради разпоредбите на локалния баскетбол 8-годишният Лука не може да играе при 14-годишните, въпреки да прави каквото си желае в своята възраст и оказва помощ на 12-годишните. Толкова доста желае да играе, че моли родителите си да го водят да тренира с по-големите даже в почивните дни.
“Често споделях на Лука, че на следващия ден е свободен, да си стои у дома, да си играе с играчките си или нещо такова, че би трябвало да почива. На идващия ден в 12 на обяд родителите му звъняха по телефона и молеха да пристигна на подготовка, тъй като не устоя у дома. Желанието и отдадеността му бяха невероятни”, споделя Йерней Смолникар, който работи с Дончич от 2007 до 2011 година.
До навършването на 12 години Дончич към този момент е със статута на знамение, доминирайки шампионата за 12 и 13-годишни в Словения, а и в Европа. Тогава е висок 188 сантиметра, играе като комбо гард и прави безусловно всичко, с помощта на забележителния взор и неповторимото възприятие, с които разполага. Дончич е ходещ “трипъл-дабъл”, който обича да провежда и също така е кадърен да избухне със серия от точки когато и да е.
Дончич е доста по-напред физически и механически от който и да е от връстниците си, че даже и от по-големите от него, само че впечатлява най-вече с мисленето си, спортния си дух и баскетболните си инстинкти. Дали това e вродено или пък е в резултат на всички часове по залите? Бързи дълги пасове, такива без никакво напрежение зад тила, и то на бърза офанзива, прехвърлящи подавания - Лука разполага с цялостния боеприпас и схватливостта на деец.
“Просто има това по рождение. Не може да се научиш на това. Няма метод по какъв начин който и да е може да придобие тези умения и чувство. Невъзможно е”, сподели Лойже Сиско, шефът на подрастващите в Унион Олимпия и треньор на Дончич в последния му сезон преди да отиде в Испания.
“Най-невероятно за мен бе промяната на държанието. На терена бе убеден, постоянно искаше да побеждава, извънредно съсредоточен, само че когато мачът свършваше, той бе едно ужасно малко момче. Винаги ухилен, постоянно подготвен да се пошегува. Характерът му бе магнетичен още от малък”
Дончич получава покана от един от завеждащите юношеската система на Реал (Мадрид) - Алберто Ангуло, а предлагането е да играе за славния тим на шампионата Миникопа, детската версия на Купата на Краля. Макар че играе с напълно непознати момчета, Дончич свети за Реал и вкарва 20 точки във финала против огромния противник Барселона.
След мощното му показване, разумно ползата на Реал се покачва, а той се завръща вкъщи в Любляна. През април 2012 година, 13-годишният тогава Лука вкарва 54 точки (39 през първото полувреме), 11 битки и 10 асистенции във финала на интернационалния шампионат “Лидо ди Рома”, където печели премията за “Най-полезен играч”.
54 pt triple double performance at age 12! Here is the young Luka Doncic:pic.twitter.com/vGKnq8UcKQ
— Hazal Coskun (@hazalcoskun) September 19, 2017
“Тогава споделих на някого, че ми припомня на младия Дражен Петрович”, споделя един от дългогодишните шефове в Олимпия Сречко Бестер, който прибавя, че всичко е било прекомерно елементарно, а Лука е “убиец с бебешко лице”.
Това показване му подсигурява контракт с Реал, където по това време няма доста чужденци на сходна до неговата възраст, с изключение на роденият през 1998 година бразилски център Фелипе Дос Анхос. Интерес към Дончич не липсва от цяла Европа, само че Реал е с най-хубаво сложно предложение, просветителни благоприятни условия и богата баскетболна история.
“Беше мъчно, много мъчно, особнео през първите два-три месеца. Бях самичък, родителите ми бяха в Словения. Но към този момент имах връзка с останалите играчи. Бях на 13 и имах потребност от това, с цел да се приготвя за бъдещето. Искам да благодаря на Господ, че съм в тази обстановка сега”, споделя самият Дончич.
Младокът стартира да учи испански, да се приспособява към кулутра в Мадрид и в това време да прогресира с високи темпове като състезател. Невероятните уреди на Реал са може би най-желаното място, на което може да се озове един млад футболист или баскетболист от Европа. Дончич се възползва с цялостен размах от дадения му късмет, печели премията за MVP на Миникопа 2013 и стартира да осъществя капацитета си, играейки на равнище против по-големи от него, тъкмо както и в Любляна.
Започва да тренира и с първия тим на Реал, попивайки като гъба всичко, което може от испански митове като Йул и Родригес. И тогава идва огромният пробив - през сезон 2015/2016.
Лидерът на ЦСКА (Москва) и някогашен “Защитник на годината” в Евролигата Кайл Хайнс си спомня по кое време е видял за първи път 16-годишното словенче по време на скаутинг преди мач с Реал (Мадрид) през януари предходната година.
“Гледах и не имах вяра на очите си, мислех си, това хлапе в действителност ли е на 16?”, споделя Хайнс.
Звездата на Реал Серхио Йул е навън заради травма и минутите на Дончич би трябвало да са повече. Треньорския щаб на ЦСКА взема решение да се опита да затрудни словенския младеж, пазейки го но “Рики Рубио” - или другояче казано бранителите постоянно минават под заслона и го карат да остава повече по периметъра.
Дончич вкарва три тройки за две минути през вотрата част и завършва с 12 точки и 5 битки за общо 13 минути игра, доказвайки на Хайнс и ЦСКА жаждата си за напрежение, било то и на равнище Евролига. Пренася самочувствието си от юношеския баскетбол на второто най-високо клубно равнище в целия свят. Средната му статистика за 40 минути би била 13.7 точки, 8.0 битки, 5.8 асистенции и 61.8% за 2 точки и 37.3% за 3 точки в общо 51 мача в Евролигата и Испания във въпросния сезон.
През лятото на 2016 година Дончич прекарва известно време в реномирания институт P3 в Санта Барбара, Калифорния. Специалистите там работят с най-големите имена в НБА, а вследствие на престоя си в Щатите, Лука се завръща в Мадрид с още по-развита физика. 17-годишният гард демонстрира овреме, че заслужава по-сериозна роля в препълнения със звезди и потвърдени фигури състав на Реал.
“Още на първата подготовка той просто проби и заби свиреп, от нищото. Казах си, това е необикновено, той е единствено на 17”, спомня си Антъни Рандълф, който тогава е подписал с Реал, а в следствие ще играе с Лука и в националния тим на Словения като натурализиран състезател и ще помогне за европейската купа.
Рандолф е играл с едни от най-хубавите баскетболисти отвън Щатите в последното десетилетие. Рики Рубио, Евн Фурние и Данило Галинари. Запознат е с равнището им и знае какъв брой положителни са европейците, само че нито един от тях не е постигнал това, което Лука има за своите години. Рубио бе сензация при подрастващите в шампионатите на ФИБА, само че не оставя отпечатък в Евролигата или АСВ както прави Дончич. На 19 Галинари има по 14.9 точки в Евролигата, а на 18 Фурние играе едвам по 14 минути във френската Про А.
“Не искам да го хваля ненужно, само че той е един от най-талантливите играчи, които съм виждал в миналото. Особено на тази възраст. Просто е мъчно да го повярваш. Разполага с подобен растеж, а в това време управлява топката и играта, знае по какъв начин да се държи на терена и отвън него. Всестранно развъртян е. Имам поради, че може да прави по “трипъл-дабъл” приблизително на мач, в случай че продължава така”, споделя още Рандолф.
Играта му на такава възраст е без казус. През половината сезон бе едвам 17-годишен и бе единственият състезател в Евролигата, чиято междинна статистика за 40 минути би била 15 точки, 8 битки и 8 асистенции. Макар да изпитваше проблеми във Файнъл 4 на шампионата, Дончич придвижи мощната си игра от клубния сезон на ЕвроБасект 2017, където отново впечатли със самочувствието на деец с 10-годишен стаж, а Словения шокира Сърбия и цяла Европа със златния си орден.
Залата в Истанбул бе цялостна с хора от НБА, било то скаути или шефове, а Дончич вкара 27 точки с 14 изстрела против Кристапс Порзингис и Латвия в четвъртфиналите. Два дни по-късно 18-годишният състезател се развихри с 11 точки, 12 битки и 8 асистенции против Испания, в чийто състав личаха играчи като Рубио, Марк и Пау Гасол и още доста, доста надарени баскетболисти. В третата част на финалния конфликт със Сърбия изкълчи гален, само че цялостното му показване на шампионата ще остане в историята като едно от най-впечатляващите. Играейки един до друг с един от идолите си в лицето на Горан Драгич, Дончич постоянно попадаше в центъра на вниманието, устояваше на напрежението в решителните моменти и не показваше изключително терзание.
What were you doing when you were 18? @Luka7doncic for example finished the #EuroBasket2017 Semi-Final with 11pts,12reb and 8ast pic.twitter.com/lJvXCUKDbQ
— FIBA (@FIBA) September 14, 2017
“За него това е нещо обикновено. Идва му от вътрешната страна. Той е смел. Обича да се състезава. Обича огромните мачове”, споделя словенският селекционер Игор Кокошков, който от години е асистент в най-различни тимове от НБА.
“Обичам да бъда героят на мача. Всеки път желая топката, още през цялото време. Да, изпуснал съм някои значими стрелби, само че би трябвало да се изучавам от това. Да не преставам напред. Без значение дали съм играл добре или зле, ще има още хиляди мачове”, споделя самият Дончич.
Той се оправя с напрежението по прелестен метод, освен това против играчи от НБА равнище. Много малко баскетболисти от категорията “дете-чудо” устоят на това всички погледи и упования да са вперени в тях. Някои се развиват прекомерно рано или просто се провалят поради непрекъснатото внимание. Но още от ранните си дни в Олимпия, Дончич наподобява е изключение.
Respect!! pic.twitter.com/ANxTJ5svjw
— Luka Doncic (@luka7doncic) September 17, 2017
“Виждал съм доста играчи, които просто губят надзор в един миг. Не им понася и след няколко години просто никой не чува нищо за тях. Но не мисля, че това ще стане с Лука”, споделя Горан Драгич, който влиза в ролята на наставник за Дончич по същия метод, по който Стив Неш работи с него във Финикс преди години.
9-годишното момче от фотографията на Драгич еволюира до най-големия елмаз в короната на Реал (Мадрид), гордостта на Словения и един от топталантите за идния Драфт на НБА. Девет години откакто бе един до друг с идолите си в Любляна и гледаше по какъв начин баща му подвига шампионската купа на словения, Дончич куцука на един крайник, подкрепян от съотборниците си в Истанбул. Драгич го споделя на гърба си и триумфално влизат дружно в залата, като по този начин самобитно предарава щафетата на идната звезда на Словения.
От през днешния ден до юни, Дончич ще бъде сравняван с починалия Дражен Петрович и спряган като може би най-хубавият задграничен баскетболен гений, играл в миналото. Скаутите ще прииждат в Мадрид, ще изтощават всичките си контакти в Испания и Словения, ще учат видео с играта му. Истинската Дончич-мания занапред стартира, само че пътешествието му от Любляна до Мадрид го е подготвило за всичко, което следва.
Майк Шмиц, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ