Синодът да откаже посещението в София на митрополит Иларион Алфеев и опита му да купи Църквата ни с дарение
Горан Благоев
В историята, споделят, няма нищо инцидентно. Когато Путин е разпореждал военната интервенция против Украйна да стартира на 24 февруари, надали е знаел какво се е случило на същата дата, само че преди 80 години. Тогава руска подводница Щ-213 торпилира българския транспортен съд „ Струма “, изравен на рейд на 10 благи северно от Босфора. На борда му има над 760 пасажери – еврейски бежанци, които търсят избавление в Палестина от хитлеристкия геноцид в Европа. От пасажерите на кораба се избавя единствено един – 18 годишен юноша. Всички, в това число и българският екипаж, умират. Невинни, цивилни хора. На съвестта на руския подводен флот в Черно море от това време тежи и още един български транспортен съд, отново с еврейски бежанци. И той, както и „ Струма “ не са били военни обекти, тъй че гибелта на пасажерите им, породена от руските военни, е закононарушение, което не може да бъда целесъобразно по никакъв метод. Както и
днешната експанзия против Украйна
Но в случай че тогава, преди 80 години цинизмът на руската военщина отразява тежките провали на атеизма, то през днешния ден, гледайки през другояче непопулярната призма на вярата в Бог, на християнството като съществуване, би трябвало да се запитаме - за какво се случва това? Войната в Украйна е разпалена от водач, който съветските медии услужливо ни демонстрират по какъв начин набожно се черкува по огромните празници, знае се, че има изповедник и така нататък и тъй наречените Т.е. иде тирада за персона, която ни се показва като мощно набожен православен човек, т.е. християнин. И в това е огромната подигравка с всичко това, което ни се показва от Путин и посредством Путин. С днешната експанзия против Украйна той хвърля в ступор Европа, демонстрирайки военна мощност, която обяснимо за какво е назад пропорционална на виталния стандарт на редовия съветски гражданин в необятната съветска провинция. С тази война Путин денонсира пред света православието като вяра на мира и братолюбието. С тази война Путин
затвърждава визията за православието като синоним на принуждение, на експанзия,
на ксенофобия – страна, която претендира да е християнска, нахлува в друга, християнска страна. Случвало се е и преди по тези земи – съветските князе, васални на монголите, проливат единоверно християнска кръв, с цел да уголемяват владенията си. Сега Бог на чия ли страна ще бъде?
Днес няма здравомислещ и задоволително просветен човек, който да има подозрение, че православието в Русия и Руската патриаршия са една от колоните на путинския империализъм в света. Достатъчно показателно е единствено скорошното нахлуване на Руската черква в Африка, която от православна позиция е част от диоцеза на друга, независима черква – Александрийската патриаршия. Това на църковен език се назовава противоканонично действие, другояче казано – духовна експанзия. Руската черква спуска
нова желязна завеса – сред така наречен гръкоезични и така наречен славяноезични православни църкви,
както е било и по времето на Сталин. На този декор заявките на висши съветски йерарси, като главата на Украинската православна черква към Московската патриаршия – митрополит Онуфрий, че войната е пагубно дело, са единствено трафарети, без действително приложение. Ако патриаршията в Москва и подопечната ѝ подчиненост в Киев бяха същински миротворни църкви, то от дълго време да са наложили епитимия (църковно наказание) на Путин поради неговата военнолюбщина. В историята на православната черква има такива образци!
От 1944 година насам Българската православна черква е под тоталната взаимозависимост от Руската патриаршия – ще рече, че е присъставна на една от колоните на съветския империализъм. Много от несъответстващите
решения на Светия Синод в София са взети под диктовката на Москва
По значими общоправославни проблеми, по въпроси, свързани със своя вътрешен живот и ползи (включително и отказаната поддръжка за Македонската архиепископия), БПЦ се изявява не като автокефална, т.е. независима черква, а като част от задграничния диоцез на Руската патриаршия – Задунайска епархия.
Утре и в други ден следва да бъдем очевидци на сходна изява. Началникът на отдела за външноцърковни връзки на Руската патриаршия – митрополит Иларион (Алфеев), идва в София (виж за същинската цел на визитата му, бел.ред.) за празника на новоканонизирания съветски светец Серафим Соболев, титулуван Софийски. Иде тирада за външния министър на Руската черква, който идва у нас поради празника на Соболев, който до момента не е удостояван с такова височайщо църковно наличие от Москва. Сега обаче -да. Защо?
Визитата на Иларион (Алфеев) е синхронизирана с българския Синод най-малко от седмици. Както от седмици са планувани и детайлите на съветската експанзия против Украйна. Нали няма наивници, които да мислят, че всичко, което се случва през днешния ден, е непринудено, а това, което възнамерява като задгранични начинания Руската черква, не се утвърждава от съветската страна?! Спомнете си единствено какъв брой постоянно съветският дипломат в България Е. Митрофанова намерено показва присъдружие на взаимни българо-руски православни начинания, а сякаш и в България, и в Русия Църквата била отделена от страната?! Гостуването на външния министър на Руската патриаршия тъкмо в момента, когато ракетите свистят над Украйна и сеят съсипия и гибел, с изключение на съмненията за избрани финансови връзки (за което съответните служби би трябвало да имат информация), има една, друга, съществена цел.
Москва ни демонстрира, че в България има непоколебимо правилен съдружник в лицето на архиереите на БПЦ,
колкото и българската страна – по кое време хилаво, по кое време поредно – да се декларира като член на Европейски Съюз и НАТО. Иначе казано – вие българите се правете на европейци и евроатлантици, обаче ние имаме своите троянски коне измежду вас, обяздени с съветски сбруи, отхранвани с съветски зоб, сплашвани с съветски бич.
Ето за какво, всеки българин, който претендира, че е православен, би трябвало да призове БПЦ да престане да се държи като Задунайска епархия на Руската патриаршия, а българският Синод да покаже духовна зрялост и цивилизационен растеж като направи
няколко доста разумни и простички неща:
1.Да осъди съветската експанзия в Украйна.
2.Да откаже гостолюбие на съветския митрополит Иларион (Алфеев) тъкмо в този миг.
3.Да не приема съветски дарения (ако такива се подготвят) за реставрацията на „ Св. Ал. Невски “, тъй като тази катедрала в миналото е строена с дарения от целия български народ и през днешния ден не сме чак толкоз небогати, с цел да не я ремонтираме сами.
4.Още на следващия ден да разгласи всенародна молитва за мир в Източна Европа и за взаимност със страдащия украински народ, а в събота, когато е Задушница – да включи в заупокойната литургия и жертвите на съветската експанзия.
5.Да провежда акция за подкрепяне на възможните бежанци от Украйна у нас, в това число и като даде църковни парцели за тяхното безплатно настаняване.
6.В близко време да признае независимостта на Украинската православна черква.
7.Да осъди противоканоничното навлизане на Руската патриаршия в диоцеза на Александрийската патриаршия.
Нека всеки, който не желае православието да се употребява за политически цели, да бъде то синоним на експанзия и братоубийство; всеки който желае Българската патриаршия да бъде същинска, самостоятелна, Христова черква, а не десеторазрядна марионетка на Москва – да поддържа този апел! Ако сме същински християни и към момента е останала у нас парченце човешко достолепие.
В историята, споделят, няма нищо инцидентно. Когато Путин е разпореждал военната интервенция против Украйна да стартира на 24 февруари, надали е знаел какво се е случило на същата дата, само че преди 80 години. Тогава руска подводница Щ-213 торпилира българския транспортен съд „ Струма “, изравен на рейд на 10 благи северно от Босфора. На борда му има над 760 пасажери – еврейски бежанци, които търсят избавление в Палестина от хитлеристкия геноцид в Европа. От пасажерите на кораба се избавя единствено един – 18 годишен юноша. Всички, в това число и българският екипаж, умират. Невинни, цивилни хора. На съвестта на руския подводен флот в Черно море от това време тежи и още един български транспортен съд, отново с еврейски бежанци. И той, както и „ Струма “ не са били военни обекти, тъй че гибелта на пасажерите им, породена от руските военни, е закононарушение, което не може да бъда целесъобразно по никакъв метод. Както и
днешната експанзия против Украйна
Но в случай че тогава, преди 80 години цинизмът на руската военщина отразява тежките провали на атеизма, то през днешния ден, гледайки през другояче непопулярната призма на вярата в Бог, на християнството като съществуване, би трябвало да се запитаме - за какво се случва това? Войната в Украйна е разпалена от водач, който съветските медии услужливо ни демонстрират по какъв начин набожно се черкува по огромните празници, знае се, че има изповедник и така нататък и тъй наречените Т.е. иде тирада за персона, която ни се показва като мощно набожен православен човек, т.е. християнин. И в това е огромната подигравка с всичко това, което ни се показва от Путин и посредством Путин. С днешната експанзия против Украйна той хвърля в ступор Европа, демонстрирайки военна мощност, която обяснимо за какво е назад пропорционална на виталния стандарт на редовия съветски гражданин в необятната съветска провинция. С тази война Путин денонсира пред света православието като вяра на мира и братолюбието. С тази война Путин
затвърждава визията за православието като синоним на принуждение, на експанзия,
на ксенофобия – страна, която претендира да е християнска, нахлува в друга, християнска страна. Случвало се е и преди по тези земи – съветските князе, васални на монголите, проливат единоверно християнска кръв, с цел да уголемяват владенията си. Сега Бог на чия ли страна ще бъде?
Днес няма здравомислещ и задоволително просветен човек, който да има подозрение, че православието в Русия и Руската патриаршия са една от колоните на путинския империализъм в света. Достатъчно показателно е единствено скорошното нахлуване на Руската черква в Африка, която от православна позиция е част от диоцеза на друга, независима черква – Александрийската патриаршия. Това на църковен език се назовава противоканонично действие, другояче казано – духовна експанзия. Руската черква спуска
нова желязна завеса – сред така наречен гръкоезични и така наречен славяноезични православни църкви,
както е било и по времето на Сталин. На този декор заявките на висши съветски йерарси, като главата на Украинската православна черква към Московската патриаршия – митрополит Онуфрий, че войната е пагубно дело, са единствено трафарети, без действително приложение. Ако патриаршията в Москва и подопечната ѝ подчиненост в Киев бяха същински миротворни църкви, то от дълго време да са наложили епитимия (църковно наказание) на Путин поради неговата военнолюбщина. В историята на православната черква има такива образци!
От 1944 година насам Българската православна черква е под тоталната взаимозависимост от Руската патриаршия – ще рече, че е присъставна на една от колоните на съветския империализъм. Много от несъответстващите
решения на Светия Синод в София са взети под диктовката на Москва
По значими общоправославни проблеми, по въпроси, свързани със своя вътрешен живот и ползи (включително и отказаната поддръжка за Македонската архиепископия), БПЦ се изявява не като автокефална, т.е. независима черква, а като част от задграничния диоцез на Руската патриаршия – Задунайска епархия.
Утре и в други ден следва да бъдем очевидци на сходна изява. Началникът на отдела за външноцърковни връзки на Руската патриаршия – митрополит Иларион (Алфеев), идва в София (виж за същинската цел на визитата му, бел.ред.) за празника на новоканонизирания съветски светец Серафим Соболев, титулуван Софийски. Иде тирада за външния министър на Руската черква, който идва у нас поради празника на Соболев, който до момента не е удостояван с такова височайщо църковно наличие от Москва. Сега обаче -да. Защо?
Визитата на Иларион (Алфеев) е синхронизирана с българския Синод най-малко от седмици. Както от седмици са планувани и детайлите на съветската експанзия против Украйна. Нали няма наивници, които да мислят, че всичко, което се случва през днешния ден, е непринудено, а това, което възнамерява като задгранични начинания Руската черква, не се утвърждава от съветската страна?! Спомнете си единствено какъв брой постоянно съветският дипломат в България Е. Митрофанова намерено показва присъдружие на взаимни българо-руски православни начинания, а сякаш и в България, и в Русия Църквата била отделена от страната?! Гостуването на външния министър на Руската патриаршия тъкмо в момента, когато ракетите свистят над Украйна и сеят съсипия и гибел, с изключение на съмненията за избрани финансови връзки (за което съответните служби би трябвало да имат информация), има една, друга, съществена цел.
Москва ни демонстрира, че в България има непоколебимо правилен съдружник в лицето на архиереите на БПЦ,
колкото и българската страна – по кое време хилаво, по кое време поредно – да се декларира като член на Европейски Съюз и НАТО. Иначе казано – вие българите се правете на европейци и евроатлантици, обаче ние имаме своите троянски коне измежду вас, обяздени с съветски сбруи, отхранвани с съветски зоб, сплашвани с съветски бич.
Ето за какво, всеки българин, който претендира, че е православен, би трябвало да призове БПЦ да престане да се държи като Задунайска епархия на Руската патриаршия, а българският Синод да покаже духовна зрялост и цивилизационен растеж като направи
няколко доста разумни и простички неща:
1.Да осъди съветската експанзия в Украйна.
2.Да откаже гостолюбие на съветския митрополит Иларион (Алфеев) тъкмо в този миг.
3.Да не приема съветски дарения (ако такива се подготвят) за реставрацията на „ Св. Ал. Невски “, тъй като тази катедрала в миналото е строена с дарения от целия български народ и през днешния ден не сме чак толкоз небогати, с цел да не я ремонтираме сами.
4.Още на следващия ден да разгласи всенародна молитва за мир в Източна Европа и за взаимност със страдащия украински народ, а в събота, когато е Задушница – да включи в заупокойната литургия и жертвите на съветската експанзия.
5.Да провежда акция за подкрепяне на възможните бежанци от Украйна у нас, в това число и като даде църковни парцели за тяхното безплатно настаняване.
6.В близко време да признае независимостта на Украинската православна черква.
7.Да осъди противоканоничното навлизане на Руската патриаршия в диоцеза на Александрийската патриаршия.
Нека всеки, който не желае православието да се употребява за политически цели, да бъде то синоним на експанзия и братоубийство; всеки който желае Българската патриаршия да бъде същинска, самостоятелна, Христова черква, а не десеторазрядна марионетка на Москва – да поддържа този апел! Ако сме същински християни и към момента е останала у нас парченце човешко достолепие.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ