Български Барак
Гончетата са известни ловни кучета. На територията на Балканите те са два типа - с гладки и с груби косми. У нас тези с гладки косми са добре познати, само че грубокосместите са съвсем забравени и подценявани. Наричат ги барак, което на турски значи окосмен, чорлав.
Косматото куче, което е достоверно, е мощно намаляло като бройка. Породата се назовава български барак, а историята му се губи в дълбините на времето и се състои повече от догадки и откъслечни сведения на пътешетственици, в сравнение с действителни разработки и доказателства.
Усилията, които поставят малцината запалянковци, с цел да запазят породата, носеща напътствие на българска принадлежност на кучето, заслужават да бъдат маркирани с информация на българския барак.
История на български барак
Историческите корени на породата български барак не са добре изяснени. Има данни, че прабългарите са довели тази антична порода със себе си на Балканите.
Според експерта Хегедорф множеството гончета у нас имат своя генезис от Азия и са пренесени от турците в Мала Азия, а след това и у нас.
Други източници считат, че още илирийските племена, населявали и част от нашите земи, са отглеждали породата, като кръстосали азиатски гончета с локални породи.
С наименованието барак са отличавани косматите и брадати ловни кучета от по-обичайния тип ловни породи. Рошавите гончета са били употребени за лов на окосмен дивеч по прясна диря. Това куче е било и в този момент към момента е скъп ловджия на диви прасета, а дългата му четина го прави по-издръжливо към неподходящите условия на терена, както и по-тежки атмосферни условия. Всичко това е съчетано и с опциите му на надзирател на дома.
Трудно е да се каже дали отглежданите през днешния ден бараци наподобяват тъкмо по този начин, както първите донесени кучета от тази порода. Не положителната развъдна просвета, разрешила случайни кръстосвания, е нанесла провали и те са видни във типа на днешните кучета барак. Някои от тях наподобяват повече на видрово гонче.
Където и да се корени началото, сигурно може да се каже, че това е антична достоверна порода ловни кучета, публикувани на Балканите. Смята се, че тъкмо тези кучета са сложили началото на кралските сиви грифони, пренесени във Франция след ІV кръстоносен поход.
Българският барак е непосредствен до босненския барак, както и до турското кьосе куче, което съществува като порода и у нас. Ловът на диви зайци и лисици в предишното не е минавал без присъединяване на българския барак. Днес с него ловуват по-стари ловци, а за запазването на породата се грижат малко на брой фенове на тази добра порода гончета.
Как наподобява българският барак?
Българския барак е приблизително на растеж гонче. То прави усещане с хармонично развитото си тяло и удължени пропорции. Здравата и суха структура на тялото са отличителна негова линия. Българският барак има еластична кожа, без гънки. Сухата му глава е много дълга и в верни пропорции с тялото. Дължината на главата по стандарт би трябвало да бъде към 45 % от височината на холката и хоризонтална на тялото.
Черепът на кучето е със междинна ширина, само че пък много дълъг, а челото му е плоско. Забелязват се дъгите над очите, само че те са умерено развити.
Кучето има ясно изразен стоп, а носната му гъба е черна и леко издадена напред. Ако кучето е жълтеникаво на цвят, носът може да бъде кафяв.
Муцуната на българския барак е междинна на дължина, а профилът е прав до костите на носа, след това леко се накланя надолу.
Има стегнати устни, приблизително дебели, тъмни на цвят. Те не образуват гънки. Има здрави бели зъби, захапката му е вид ножица. Очите му са приблизително огромни, с форма на бадем, а в цветово отношение демонстрират нюанси на кафявия цвят.
Ушите на българския барак са приблизително дълги и необятни. Те са ниско сложени и висят, а краищата им са заоблени. Меки са и с тъничък хрущял, лежат добре на главата на кучето.
Това гонче има здрав мускулест врат, без гънки кожа. Гърбът му е прав, доста здрав, необятен и леко дълъг. Има леко наклонена крупа и добре развъртян гръден кош- коремът му е спретнат.
Опашката на българския барак е сложена ниско, дебела е в основата си, а към края изтънява. На лов я носи вирната нагоре.
Предните му крайници са здрави и сухи, задните са с добре развити мускули, с добре завършена скакателна става. Пръстите са прибрани и приключват със здрави нокти. Цветът на ноктите дава отговор на цвета на козината.
Козината на българския барак е твърда, дълга от 6 до 10 сантиметра, леко вълниста, само че не къдрава. По цялото тяло козината образува дребни кичурчета. На горната и долната челюст е добре завършена и се образуват присъщите за породата брада и мустаци. Над очите козината образува вежди. Подкосъмът се отличава с компактност.
В цветово отношение се постанова жълто-рижият цвят, показан в разнообразни нюанси. Този главен цвят може да бъде смесен със сиво или сиво-черно.
Характер и държание на българския барак
Това гонче е употребявано за лов на дивеч по диря, защото се отличава със мощното си подушване, огромната си устойчивост и възприятието си за ориентировка. То не се въздейства от особености на релефа или климатични условия.
Кучето е скъпо с уравновесения си темперамент и здрава нервна система. Темпераментът на българския барак е жив и постоянен, има мощно развита ловна пристрастеност. Отличава се с обвързаност към стопанина си и съмнение към непознати хора.
Гласът на кучето е мощен, басов и ясно се чува отдалече.
Важността на тези характерности се дефинира от особеностите на лова по прясна диря на диви свине или други космати животни.
Гончето, преследващо дивя свиня, с изключение на непримиримост, би трябвало да има и наложителната характерност - корав темперамент и храброст. Без съществуване на воля и сърце пред рисковото животно, каквото без подозрение е дивото прасе, то ще изостави следата- сериозният хъс при гонене на диви свине е огромна привилегия при българския барак.
Добрата ориентировка също е извънредно значима поради честото отдалечаване на доста разстояние от стопанина при преследването на дивеча и следователно вродената му дарба да откри пътя назад не може да се компенсира с нищо.
Голямо значение има и скъпото качество на кучето е отводът от контакт с преследваното животно, който има значение за оцеляването на гончето в лова. Това са характерности, които българският барак е развил напълно в дългото си развиване като ловна порода.
Обучение на български барак
Социализацията на кучето е нужда, която би трябвало да стартира от първия му ден. Играта с дребното кутре основава връзката, без която ролята на гонче става невъзможна.
Изучаването на командите, съгласно експертите, е добре да става на умерено място, без присъединяване на други хора и кучета. За разходка се предлага късния следобяд. Постоянните разходки на кучето по 2-3 часа са наложителни за всеки предстоящ ловджия. Отделеното време и внимание, най-много в първите 7-8 месеца от образованието се връщат неведнъж, когато кучето стартира своята работа.
Хранене на български барак
Кучето не е претенциозно към храната, само че недомисленото хранене на българския барак с остатъци от семейството, в които постоянно има остатъци от пикантна храна, води до доста увреждане на обонянието, а това е най-важното преимущество на едно гонче.
Грижата за козината на кучето изисква с изключение на общоприетите процедури на разчистване на кучето след лов също и нужните грижи за дългокосмести породи кучета.
Българският барак е измежду известните български породи кучета, наред с каракачанска овчарка и лудогорско гонче.
