Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат

"Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам ~ Доньо ДОНЕВ

Голямото задоволство за мен е, като видя целия салон ухилен на мой филм. Обаче най ми е прелестно, когато отида в някое заведение, седна и току дойде бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: " Казаха да не споделям от кого е. " Но като упорствам, той споделя, че е от човек, който е очарован примерно от " Тримата простаци ". Или пък на улицата, като ме срещне някой, изключително пък дете, и каже: " Чичо Доньо, нарисувай ми един простак! " И аз спирам и рисувам. Никога не отхвърлям.

Моята огромна обич е анимацията и откакто ме отрязаха от там... Не се окайвам от това, че съм пенсиониран, тъй като добре знам каква е обстановката в киното ни. Но доста ме огорчи това, че филмите ми вървят на открито и някои хора печелят зад тила ми.

Има една подигравка, която доста нашумя - с политиците, дето си бъркат в задниците - споделя се “Ситно нашенско ”. Идеята за нея ми я подметнаха като имитация в механа. Един човек ми сподели: “Бате Донее, бате Донеее… Виждаш ли ги к’во вършат ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, но не знае, че и на него са му го сложили… ”

У нас към този момент нямаме критерии за хубаво и неприятно, за положително и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се усетът на хората. Появиха се всякакви “пиратки ”, “тигри ”, “каналета ” и т. н. Галериите са цялостни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По малкия екран и радиото кудкудякат подправени гласове, наречени “вокални сформира ”. Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен…

Умна страна, умни хора, обаче скапано живеем.

След 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе подбудено от страха интелигенцията да не се събира, да не поддържа връзка, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че създателите с това са рискови, те в никакъв случай няма да извадят нож като мутрите. Аз непрекъснато нуждая се да се групирам с сътрудници, с цел да ми олекне на душичката. Липсата на опция за другарство измежду създателите е гибелна за изкуството. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват ужасно, толерират престъпността, тъй като от време на време вземат участие в нея. На на никое място отива тази страна.

Аз съм липсващ кадър и мъчно ми позволяват да напущам София. Като паднаха визите, мога да отида и до Родопите, да се разходя, по Пирин да се кача. Защото за Европа ще трябват пари, както разбрах.

Навремето имах една подигравка - тогава стрижеха брадите и косите, дългите - направих една машинка за стригане с пагони на старшина и не ми я пуснаха на никое място. Сега такава, в случай че направя, може и да ми я пуснат.

Да търсим достойнство в лъжата. Защото мъчно може да се откри благородна неистина.