Голямо зло е неправилното и лошо тълкуване на първите симптоми

Голямо зло е неправилното и неприятно пояснение на първите признаци на болестното положение. Лекарят би трябвало добре да прави разлика сред същинското и разрастващо се болестно положение и резултатите от неприятното образование, когато налице има нервност, депресивност или нещо от този жанр. Защото постоянно напълно здрави хора са и груби, и свадливи, и безцеремонни, вследствие въздействието на средата и неприятните възпитатели. Във образуването на човешката природа несъмнено се намесват доста фактори като образование, характерност и т. н. Едни са склонни към повече динамичност, други към повече разсъдителност, раждат се хора с богати предпоставки, с разнообразни гении и влечения, само че никой не се ражда с безсрамие, неучтивост, сребролюбие, свирепост. Това са качества, които в децата липсват, само че се развиват след това под въздействие на заобикалящата ги среда.

Най-ярко вътрешните разстройства са изразени заран. Събуждането и ставането заран, съпроводено с натежала глава, с липса на дух, на ясна мисъл и на предпочитание за работа е към този момент сериозен сигнал на природата. Особено е присъщ външният тип на този човек. Той нормално е с неудовлетворен тип, начумерен, отекъл, бледен, с бавни придвижвания, клатещ се от крайник на крайник. Липсва му даже предпочитание за ястие, само че си изяснява това положение с неналичието на храна през дългите часове на нощта. Той взема решение, че би трябвало да се укрепи. На масата се явяват към този момент най-разнообразни измислици като кафе, концентрати във формата на сирене, масло, конфитюр, колбаси и други С тези неща, несъмнено, той реализира разведряване, само че това става не за сметка на признатата храна, тъй като нито грам от тази храна не е съумяла да се трансформира в сила, а за сметка на възбудното деяние върху нервната система. Чаят и кафето са възбуждащи, само че не се мисли дали тъкмо това е належащо за организма, мисли се единствено за моментния резултат. Такова редовно възбуждане на нервната система по този принудителен метод в действителност води до нейното изтощение.

В утринните часове при токсично положение на организма желанието за хранене липсва. Храната по-скоро буди омерзение. Природата дава своя съвет да не се приема храна, до момента в който не почисти отпадъците. Часовете заран са часове на почистване. Точно заран кръвта е претрупана с най-вече отпадъчни вещества и организмът прави изпитание те да бъдат отстранени. Сложим ли в стомаха закуска, на кръвта се дава към този момент нова задача за нейното преправяне и асимилиране. Веднага стопира стартираният развой на ликвидиране и елиминиране.

Може да се отмине освен закуската, а и обяда, само че изчака ли се, апетитът ще пристигна. Колкото по-голяма е задачата на кръвта с почистването на токсичните материали, толкоз повече часове са нужни за оправянето им с тях. При такова положение единственото, което организмът приема, е чиста вода.

Това отвращение за приемане на храна може да продължи няколко дни и в един миг желанието за приемане на храна се връща и човек се разведрява. Тези няколко гладни дни изцяло възвръщат вътрешната непорочност и нарушеното вътрешно равновесие.

В предишното българският народ по вътрешен естествен нюх е практикувал понякога тримиренето - приемал е единствено вода от три до седем дни за здраве. За здраве нашия народ имаше и постите, които се организираха няколко пъти в годината и представляваха диети с безбелтъчна храна. Хората седмици наред минаваха на растителна храна в понижен дял, от която изключваха всички храни от скотски генезис и мазнините. Постите бяха регистрирани освен като здравословна мярка, само че и като възпитателно средство. Тези ограничения унищожават заболяването още в самото й възникване, а медикаментите стават непотребни. Осъществява се профилактика изцяло по пътищата на самата природа.

Трябва да се възпитават смели и свободни хора, а не плебеи на медикаментите и фанатичните канони. Всеки би трябвало да знае, че в индивида е вложен естествен инстинкт, който безпогрешно може да го управлява, само че неговото обвързване е да се научи да го схваща и да се вслушва в препоръките на майката Природа. Особено неприятно се отразява на децата ограничението на придвижването. За да се реализира цялостно и обикновено развиване, детето би трябвало да се остави на независимост без диктата на някой неграмотен педагог. Детето още от най-ранните си години би трябвало да привикне с труда, придвижването, спорта, гимнастиката, екскурзиите. То може да не прави гимнастика, само че в случай че види своите родители, че се разведряват с нея и че тя е част от дневните отговорности - прелестно и радостно занятие, след това детето към този момент ще знае, че това е една от насладите на живота и ще се стреми към нея. Обработи ли се в него стремежът към придвижване, то незабелязано развива жизнеспособност за цялостен живот. Този човек към този момент не може да живее статично и работата за него е постоянно мечтано деяние.

За да се оформи един същински здрав човек, той би трябвало да реализира естетика сред физическото си развиване и душевната си същина.  Хората би трябвало да се научат да живеят съгласно законите на нашата майка Природа. Да се храним с храната, която ни дава тази природа, без да се съобразяваме доста с кулинарните книги. Да се научим да се съобразяваме с нощта и деня, и да следваме ритъма, даден ни от епохи, дълбокия темп на природата: работа - отмора.

Здравият човек постоянно има нюх за момента, когато би трябвало да се насочи към леглото си, с цел да получи нужната нощна отмора. Ако този нюх липсва, човек би трябвало да се замисли и да предприеме ограничения в точния момент. Корекцията може да бъде направена постоянно, на каквато и възраст да е човек. Осъществим ли този природосъобразен темп, даден ни от самата природа, още с първите лъчи на слънцето ще се разсънва и желанието за живот и за придвижване.

Посрещнали хубостта на изгряващото слънце, със същото радостно възприятие ще отчетем и сполучливия си трудов ден, задоволени от това, което сме създали за нас и за другите.

Март 1975 година

От: „ Дишане, хранене, здраве “, Лидия Ковачева, изд. Гуторанов, 2007