Божидар Димитров си тръгна с мечтата за Голямата базилика в Плиска
Голямата базилика в Плиска беше огромната фантазия на проф. Божидар Димитров. Последната огромна фантазия, тъй като преди този момент той трансформира в действителност доста други свои фантазии. Бори се до последно да се обезпечат пари, с които да се приключи реставрацията на най-голямата средновековна черква на Балканите.
„ Представете си храм, огромен колкото стадион, по този начин е изглеждала църквата “, споделяше историкът и чертаеше проекти по какъв начин тази развалина ще се трансформира в място, което ще желаят да посетят хиляди хора.
Миналата година държавното управление отпусна още 8 млн.лева, с цел да може работата да продължи. А преди време Ванга му предсказала, че неговата задача е да възвърне три „ държавни “ църкви. Самият той споделя, че тогава не приел съществено думите на пророчицата от Рупите. След нейното предсказване се оказало, че фактически той би трябвало да се нагърби с реставрацията на Боянската в София, „ Свети 40 мъченици” в Търново, а в следствие и Голямата базилика в Плиска!, напомня "Монитор ".
„ Възстановил съм над 30 църкви, 20 военни паметника, няколко музея, сред които и Националния исторически музей, тъй като, без непотребна невзискателност, аз го направих музей. Преди това беше единствено една галерия “, споделя в изявление Димитров.
Години наред той е индивидът, който не просто ръководи Националния исторически музей, а въплъщава институцията. От археологическите находки той успяваше да сътвори история, тъй че те да не останат единствено в архивите. Участваше интензивно в организирането на изложбата на българските съкровища в Лувъра, което пък показа България в непозната за европейската аудитория светлина.
„ Изложбата в Лувъра ще разсее заблуди за България “, разяснява като тогавашен началник на НИМ. Той е назначен за шеф на НИМ през 1994 година През 1997-1998 година влиза в неприсъствен спор с президента Петър Стоянов във връзка връщането на „ История славянобългарска “ в Зографския манастир. Тогавашния министър на културата Емма Москова го уволнява. Отново става началник на НИМ през 2001 година и по този начин до предходната, когато разгласи, че се пенсионира. Божидар Димитров беше популяризатор. Неговите телевизионни излъчвания се следяха с интерес, тъй като представяха сухите исторически обстоятелства като увлекателни истории. „ Памет българска “ и по-късно „ История с Божидар Димитров “ събираха рейтинг като на занимателно предаване.
Той беше и създател на книги като „ История на България в илюстрации “, „ Десетте неистини за македонизма “, „ За кожата на едно ченге “ и „ Петър Богдан Бакшев “.
Историкът беше и политик. Вероятно тъй като двете неща са свързани между тях. Като член на Българска социалистическа партия беше общински консултант. Като човек със лично мнение обаче не се подчиняваше постоянно на партийните решения. През 2005 година не поддържа алената кандидатура на Татяна Дончева за кмет на София и застана зад самостоятелния претендент Бойко Борисов. С Борисов го свързваше топло другарство. Може би по тази причина и министър председателят бе един от първите, които показаха страдание от кончината на историка. Той написа „ Сбогом, приятелю “ и това беше от сърце, тъй като доста пъти чиновниците в общината ги виждаха да остават за дълги диалози в кметския кабинет.
В първото държавно управление на Борисов той беше министър без портфейл. По негово време започнаха и постъпките за реставрацията на Желязната черква в Истанбул, само че и доста бесарабски българи и българи от Македония получиха български паспорти.
“Едно от първите ми пътувания по археологически разкопки с Божидар беше до крепостта Лютица край Ивайловград. Тогава (2009) до крепостта нямаше път. 3 километра пеш по стръмен скат. После из храсталака. Най-накрая прелестна панорама. Стояхме с часове. Изведнъж пушилка. Полицията се беше уплашила, че сме се изгубили и пратили граничарите да ни намерят. Стигнахме границата, обрисувана с камъни. Божидар взе един от дребните камъни, реалокира го с 10 сантиметра и сподели “Разширихме България “, описа пък Симеон Дянков, който постоянно пътуваше с него по обекти тогава като финансов министър.
Ако огромната фантазия на Божидар Димитров беше Базиликата в Плиска, то огромната му обич беше Созопол. Роден в дребния морски град като дете на тракийски бежанци, той бе надълбоко обвързван с морето и дъха на морска сол и на морска история и археология. Точно там, на остров Свети Иван, Божидар Димитров оказа помощ да се открият мощите на свети Йоан Кръстител и трансформира откритието в международна атракция. Пак около морето беше открит и скелетът на върколак, което също стана легенда. Някои я одобряваха, други – не, само че се говореше дълго за тези находки. Прахът на Божидар Димитров ще бъде разпилян над морето в залива на родния Созопол. Самият той преди години сподели: „ Не ме е боязън от гибелта, само че в случай че в този момент умра, няма да съм съумял да напиша историята на България такава, каквато е през моите очи “.
Тези, които го познаваха, обаче са безапелационни. Успя, професоре!
„ Представете си храм, огромен колкото стадион, по този начин е изглеждала църквата “, споделяше историкът и чертаеше проекти по какъв начин тази развалина ще се трансформира в място, което ще желаят да посетят хиляди хора.
Миналата година държавното управление отпусна още 8 млн.лева, с цел да може работата да продължи. А преди време Ванга му предсказала, че неговата задача е да възвърне три „ държавни “ църкви. Самият той споделя, че тогава не приел съществено думите на пророчицата от Рупите. След нейното предсказване се оказало, че фактически той би трябвало да се нагърби с реставрацията на Боянската в София, „ Свети 40 мъченици” в Търново, а в следствие и Голямата базилика в Плиска!, напомня "Монитор ".
„ Възстановил съм над 30 църкви, 20 военни паметника, няколко музея, сред които и Националния исторически музей, тъй като, без непотребна невзискателност, аз го направих музей. Преди това беше единствено една галерия “, споделя в изявление Димитров.
Години наред той е индивидът, който не просто ръководи Националния исторически музей, а въплъщава институцията. От археологическите находки той успяваше да сътвори история, тъй че те да не останат единствено в архивите. Участваше интензивно в организирането на изложбата на българските съкровища в Лувъра, което пък показа България в непозната за европейската аудитория светлина.
„ Изложбата в Лувъра ще разсее заблуди за България “, разяснява като тогавашен началник на НИМ. Той е назначен за шеф на НИМ през 1994 година През 1997-1998 година влиза в неприсъствен спор с президента Петър Стоянов във връзка връщането на „ История славянобългарска “ в Зографския манастир. Тогавашния министър на културата Емма Москова го уволнява. Отново става началник на НИМ през 2001 година и по този начин до предходната, когато разгласи, че се пенсионира. Божидар Димитров беше популяризатор. Неговите телевизионни излъчвания се следяха с интерес, тъй като представяха сухите исторически обстоятелства като увлекателни истории. „ Памет българска “ и по-късно „ История с Божидар Димитров “ събираха рейтинг като на занимателно предаване.
Той беше и създател на книги като „ История на България в илюстрации “, „ Десетте неистини за македонизма “, „ За кожата на едно ченге “ и „ Петър Богдан Бакшев “.
Историкът беше и политик. Вероятно тъй като двете неща са свързани между тях. Като член на Българска социалистическа партия беше общински консултант. Като човек със лично мнение обаче не се подчиняваше постоянно на партийните решения. През 2005 година не поддържа алената кандидатура на Татяна Дончева за кмет на София и застана зад самостоятелния претендент Бойко Борисов. С Борисов го свързваше топло другарство. Може би по тази причина и министър председателят бе един от първите, които показаха страдание от кончината на историка. Той написа „ Сбогом, приятелю “ и това беше от сърце, тъй като доста пъти чиновниците в общината ги виждаха да остават за дълги диалози в кметския кабинет.
В първото държавно управление на Борисов той беше министър без портфейл. По негово време започнаха и постъпките за реставрацията на Желязната черква в Истанбул, само че и доста бесарабски българи и българи от Македония получиха български паспорти.
“Едно от първите ми пътувания по археологически разкопки с Божидар беше до крепостта Лютица край Ивайловград. Тогава (2009) до крепостта нямаше път. 3 километра пеш по стръмен скат. После из храсталака. Най-накрая прелестна панорама. Стояхме с часове. Изведнъж пушилка. Полицията се беше уплашила, че сме се изгубили и пратили граничарите да ни намерят. Стигнахме границата, обрисувана с камъни. Божидар взе един от дребните камъни, реалокира го с 10 сантиметра и сподели “Разширихме България “, описа пък Симеон Дянков, който постоянно пътуваше с него по обекти тогава като финансов министър.
Ако огромната фантазия на Божидар Димитров беше Базиликата в Плиска, то огромната му обич беше Созопол. Роден в дребния морски град като дете на тракийски бежанци, той бе надълбоко обвързван с морето и дъха на морска сол и на морска история и археология. Точно там, на остров Свети Иван, Божидар Димитров оказа помощ да се открият мощите на свети Йоан Кръстител и трансформира откритието в международна атракция. Пак около морето беше открит и скелетът на върколак, което също стана легенда. Някои я одобряваха, други – не, само че се говореше дълго за тези находки. Прахът на Божидар Димитров ще бъде разпилян над морето в залива на родния Созопол. Самият той преди години сподели: „ Не ме е боязън от гибелта, само че в случай че в този момент умра, няма да съм съумял да напиша историята на България такава, каквато е през моите очи “.
Тези, които го познаваха, обаче са безапелационни. Успя, професоре!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ