Голяма част от рекордната печалба на банковата система за 2022

Голяма част от рекордната облага на банковата система за 2022 година (която е 2.1 милиарда лева.), ще бъде изнесена зад граница към непознатите централи майки на българските кредитни институции. Това излиза наяве от първите известия за извършени общи събрания на топ банките у нас, на които се взема решение за систематизиране на облагите.

УниКредит Булбанк публично разгласи в понеделник, че ще разпредели на акционерите си цялата облага в размер на 465.88 млн. лева Над 99% от капитала на банката се държи от централата в Италия, което значи, че съвсем цялата сума ще бъде трансферирана в Милано.

Банка ДСК, която над 99% е благосъстоятелност на унгарската ОТП Груп, ще разпредели като дял 250 млн. лева от рекордната си облага в размер на 567 млн. лева, като останалата сума ще остане във фонд " Резервен ", заяви в. " Капитал ". В понеделник информацията бе доказана от пресцентъра на банката.

Третата по величина кредитна институция у нас – ОББ, която към този момент има всички нужни позволения за обединяването с КВС Банк (бившата Райфайзенбанк), към момента няма решение за систематизиране на облагата. " Този въпрос ще бъде гласуван на общото заседание през юни ", споделиха от ОББ в отговор на питане на Mediapool. Печалбата на ОББ за 2022 година е 152 млн. лева, а на КВС Банк – 134 млн. лева

Миналата година банките у нас регистрираха рекордна за последните 15 години облага - 2.1 милиарда лева Това е растеж от 46.8% на годишна база. От началото на 2023 година растежът на облагата на кредитните институции продължава, освен това с ускорени темпове. За първите два месеца на годината банките са осъществили позитивен финансов резултат от 394 млн. лева, което е с 66.9% повече спрямо януари и февруари 2022 година Според специалисти високите облаги идват от съчетанието от последователно повишение на лихвите по заемите, задържането на нулеви лихви по депозитите и растеж на таксите.

По време на пандемията от Covid-19, а и преди този момент по други мотиви Българската национална банка (БНБ) постановяваше ограничавания върху разпределението на облагите. В началото на пандемията през март 2020 година централната банка разгласи пакет от ограничения за противопоставяне на рецесията, като една от тях бе задължението комерсиалните банки да капитализират цялата си облага за 2019 година в размер на 1.6 милиарда лева Идеята беше парите да послужат за укрепване на капитала им.

Банките с рекордна облага от 2.1 милиарда лева при свръхниски лихви
През февруари 2022 година обаче Българска народна банка анулира главната част от ограниченията си, като отпадна и ограничаването върху изплащането на дивидентиза последните три години – 2019 година, 2020 година и 2021 година

Откакто България влезе в Банковия съюз на Европейски Съюз на 1 октомври 2020 година обаче, Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт взе под пряк контрол пет български банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк (сега КВС Банк), като сега единествено тя може да постанова ограничавания на облагите на тези кредитни институции. За останалите към момента пълномощията са в ръцете на Българска народна банка, която по принцип има по-рестриктивна политика във връзка с разпределението на облагата. Така може да се окаже, че огромните банки у нас са в по-либерален режим във връзка с разпределението на облагата си спрямо по-малките.

В последно време банковият пазар у нас мощно се консолидира. Към края на 2022 година банките, които са под надзора на ЕЦБ (Банка ДСК, УниКредит Булбанк, ОББ + КВС Банк и Юробанк/Пощенска банка) имат 67% пазарен дял у нас (измерен посредством размера на активите). Същите тези банки генерират 73.54% от облагата за 2022 година (1.5 милиарда лева.).

Преди няколко седмици служебният финансов министър Росица Велкова направи предложение за въвеждане на налог върху свръхпечалбите на всички компании у нас през втората половина на 2023 година, който би засегнал и банките. Засега обаче концепцията среща корав отпор от множеството политически сили.

Инфо: Медияпул