Голяма част от предвидените публични инвестиции в капиталови разходи през

Голяма част от плануваните обществени вложения в финансови разноски през 2022 година са останали на хартия, написа СЕГА. При обещани 8,2 милиарда лева изпълнените финансови разноски към края на годината възлиза на 5,6 милиарда лева Това е и една от аргументите за осъществения по-нисък недостиг в края на годината. 

Това демонстрират подробните данни на финансовото министерство за осъществяването на консолидираната фискална стратегия за предходна година. МФ разгласява още в края на годината планирани данни, само че подробните сметки излизат в края на януари. 

От данните излиза наяве, че от 5,6 милиарда лева финансови вложения към края на годината, 3,8 милиарда лева са осъществени по националния бюджет, а 1,8 милиарда лева – по линия на европейските средства. Това равнище при европейските стратегии е ниско, изключително на фона на обстоятелството, че България получи 2,7 милиарда лева в края на годината по линия на проекта за възобновяване и резистентност. МФ тогава обясниха, че приемането на парите през декември ще помогне на свиването на недостига поради неналичието на насрещни разноски. Разходите обаче остават по този начин или другояче за 2023 година и ще товарят бюджет 2023, откакто приходът за тях към този момент е регистриран в бюджет 2022. 

Неизпълнението на финансовата стратегия бе предстоящо, като още на равнище проектобюджет това се сочеше като прикрит запас в бюджета. За тази година съгласно последната настояща средносрочна бюджетна прогноза по перо финансови разноски е заложена голямата сума от близо 11 милиарда лева Не е ясно дали и по какъв начин ще може да се извърши тя на фона на следващото късно приемане на бюджета и изключителни избори. За втора следващ път България стартира годината без признат постоянен бюджет и с удължено използване на рамката от миналата година.