Голяма част от историята на Бийтълс е малко мъглява, но

Голяма част от историята на Бийтълс е малко мъглява, само че за публично начало на групата се счита датата 6 юли 1957 година

Джон Ленън, малък китарист (местен пакостник, чест апаш по магазините и егоцентрик на цялостен работен ден) за година съумява да свири на няколко локални концерта. Първоначалната група на Джон се споделяше The Blackjacks и се състоеше от няколко негови другари от учебно заведение. Скоро по-късно името й се сменя на The Quarrymen, в чест на тогавашното им учебно заведение, Quarry Bank High School.

Именно на 6 юли 1957 година Джон и групата му свирят два пъти в църквата „ Св. Петър “ в енорията на Вълтън. The Quarrymen свириха в коритото на камион за въглища, правейки по едно зрелище заран и едно по здрач.

The Quarrymen в църквата „ Св. Петър “

Пол беше поканен да види The Quarrymen от техен общ другар. След първия концерт на групата, той се среща с Джон, който, спомня си Пол, миришеше на незаконно купена бира. Човекът, който среща двамата начинаещи музиканти, беше Иван Вон, който напълно инцидентно е роден тъкмо в същия ден като Пол (18 юни 1942 г.) След късото показване Пол изсвирва на Джон песента „ Twenty Flight Rock “ от Еди Кокрайн.

Двамата бяха доста впечатлени един от различен. Както споделя Джон: „ Изкефи ме “. Толкова доста, че Джон предлага на Пол да се причисли към новоизлюпената му група още на идващия ден. Ленън съобщи, че е взел значимото решение ненапълно обезсърчително. „ Аз бях кралицата “, сподели Джон – надалеч по-талантлив от сътрудниците си. Но той знаеше какъв брой надарен е и Пол още от първичната среща – с очевидния гений и темперамент на Пол, безспорната му позиция като „ водач “ на групата би била застрашена или най-малко до известна степен понижена. „ Трябваше да реша дали аз да стана по-силен или да направя групата по-силна “, спомня си Джон. За благополучие на музикалните почитатели по целия свят, Джон взема решение да „ направи групата по-силна “.

Въпреки че Пол е поканен и приема някъде през юли 1957 година, той не се причислява незабавно към The Quarrymen. Пол и дребният му брат Майкъл трябваше преди този момент да заминат на лятно скаутско джамборе за идващите няколко седмици. Именно на това джамборе младият Пол прави и певческия си дебют, пеейки пред останалите скаути дружно с брат си.

Подигравките настрани, Джон и Пол скоро щяха да станат съвсем неразделни най-хубави другари. Двамата постоянно се събират дружно след учебно заведение, отиват в пустата къща на Пол и слушат музика, приказват си и пълнят лулата на таткото на Пол с листа от чай и „ пушат “.

Пол сподели на Джон първата ария, която в миналото е писал „ I Lost My Little Girl “. Това въодушевява Джон да композира и по този начин той основава първата си авторска ария, която има и сходно озаглавена „ Hello Little Girl “. Скоро двете момчета почнали да вършат песни дружно.

Пол държеше песните добре подредени в тетрадка. Двамата подписват пакт за цялостен живот да композират по този метод и запечатват пакта с здрависване. (Това здрависване беше единственото фактически съглашение за писане на песни, което двамата имаха; те в никакъв случай не са подписвали писмен контракт като съ-композитори.)

Въпреки че както Джон, по този начин и Пол не престават да композират песни сами, те в никакъв случай не нарушават пакта си и всяка ария, без значение дали е солова или съавторска, получава лейбъла „ Lennon-McCartney “, въпреки че в първия албум на Бийтълс, „ Please Please Me “, песните бяха кредитирани като „ McCartney-Lennon “. Но това би трябвало да е някакво изключението от правилото, защото малко по-силния темперамент и его на Джон се увери, че редът занатам ще е „ Ленън-Маккартни “, както и стана. Дори и когато Пол написва изцяло самичък музиката за цялостен филм през 1966 година, наименуван „ The Family Way “, той въпреки всичко дава на колегата си Джон Ленън половината от заплащането.

С над 200 песни, подписани с „ Lennon-McCartney “, основани през идващото десетилетие, Джон и Пол щяха да станат най-обичаният и сполучлив екип за писане на песни в историята на поп музиката. И всичко с помощта на приятеля на Пол, който го предизвиква да отиде да види The Quarrymen в тази съдбовна събота, 6 юли 1957 година