Почти половината от българите редовно изхвърлят храна
Голяма част от българите не се интересуват от разхищението на храна, сочат данните от изследване на Европейската комисия, извършено през март 2025 година, измежду 25 000 души. Според данните от изследването хората, които постоянно изхвърлят храна, са 47% от потребителите у нас.
Изследването демонстрира, че 33% в България са прагматиците, които не са сигурни дали храната продължава да е годна и по тази причина я изхвърлят. Едва 20 на 100 от запитаните имат по-добро отношение към храната - за тях е полезност и те я изхвърлят единствено при последна нужда.
Според последните данни на Евростат през 2023 година в Европейския съюз са генерирани 58 200 000 тона хранителни боклуци, като европеецът губи 130 кг храна годишно. От семействата са генерирани 53%, а от промишлеността – 47%. Най-малък е делът на питателните боклуци в бранша на търговията на дребно и дистрибуцията - 8 на 100.
Пред Радио София изпълнителният шеф на Българската хранителна банка Цанка Миланова изясни, че храната, която продължаваме да губим като общество е 615 000 000 кг годишно. Това значи, че всеки българин губи приблизително 93 кг храна всяка година.
" В България данните сочат за 47% като дял на семействата в разхищението на тези съвсем 615 милиона кг, които ние като общество позволяваме да отидат на боклука. Начинът, по който сме привикнали да бъдем консуматори, води до тази статистика. Следва да го вършим много по-планирано, много по-отговорно и да си даваме сметка, че в случай че купим нещо, което е излишно, доста постоянно позволяваме тази храна да не бъде употребявана в точния момент и да се наложи да я изхвърлим “, уточни Миланова.
От Българската хранителна банка регистрират наклонност на повишаване на количествата избавена храна, която се подарява на хора, живеещи в беднотия в страната.
" Най-често при нас идват артикули с по-къс период на валидност, от свежи категории и въпреки да са непрекъснато в оборот. Плодове и зеленчуци, месни и млечни артикули, са най-силно наранени от разхищението на храна ", сподели Цанка Миланова.
Изхвърлянето на тонове храна годишно се случва, макар че неотдавна Европейски Съюз одобри всяка държава-членка да работи с ефикасни ограничения за понижаване на тези количества. Целта е до 2030 година да намалее с 10% разхищението в производството и преработката и спомагателни 30% на равнище семейства, дистрибуция, търговия на дребно и услуги, свързани с хранене и ресторантска активност.
За да понижим разхищението на храна, Цанка Миланова посъветва да не пазарим хранителни артикули, когато сме гладни, тъй като рискуваме да купим нещо излишно и постоянно да го вършим с авансово квалифициран лист.
Изследването демонстрира, че 33% в България са прагматиците, които не са сигурни дали храната продължава да е годна и по тази причина я изхвърлят. Едва 20 на 100 от запитаните имат по-добро отношение към храната - за тях е полезност и те я изхвърлят единствено при последна нужда.
Според последните данни на Евростат през 2023 година в Европейския съюз са генерирани 58 200 000 тона хранителни боклуци, като европеецът губи 130 кг храна годишно. От семействата са генерирани 53%, а от промишлеността – 47%. Най-малък е делът на питателните боклуци в бранша на търговията на дребно и дистрибуцията - 8 на 100.
Пред Радио София изпълнителният шеф на Българската хранителна банка Цанка Миланова изясни, че храната, която продължаваме да губим като общество е 615 000 000 кг годишно. Това значи, че всеки българин губи приблизително 93 кг храна всяка година.
" В България данните сочат за 47% като дял на семействата в разхищението на тези съвсем 615 милиона кг, които ние като общество позволяваме да отидат на боклука. Начинът, по който сме привикнали да бъдем консуматори, води до тази статистика. Следва да го вършим много по-планирано, много по-отговорно и да си даваме сметка, че в случай че купим нещо, което е излишно, доста постоянно позволяваме тази храна да не бъде употребявана в точния момент и да се наложи да я изхвърлим “, уточни Миланова.
От Българската хранителна банка регистрират наклонност на повишаване на количествата избавена храна, която се подарява на хора, живеещи в беднотия в страната.
" Най-често при нас идват артикули с по-къс период на валидност, от свежи категории и въпреки да са непрекъснато в оборот. Плодове и зеленчуци, месни и млечни артикули, са най-силно наранени от разхищението на храна ", сподели Цанка Миланова.
Изхвърлянето на тонове храна годишно се случва, макар че неотдавна Европейски Съюз одобри всяка държава-членка да работи с ефикасни ограничения за понижаване на тези количества. Целта е до 2030 година да намалее с 10% разхищението в производството и преработката и спомагателни 30% на равнище семейства, дистрибуция, търговия на дребно и услуги, свързани с хранене и ресторантска активност.
За да понижим разхищението на храна, Цанка Миланова посъветва да не пазарим хранителни артикули, когато сме гладни, тъй като рискуваме да купим нещо излишно и постоянно да го вършим с авансово квалифициран лист.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ