Защо държавата дундурка „чинията“ на Бузлуджа, а за концлагера „Белене“ е мащеха
Голям звук се подвигна около плана „ Бузлуджа “ – тоталитарният „ дом монумент на Българската комунистическа партия “, както е същинското му име, издигнат по време на комунистическия режим с държавни средства и стотици съботници безплатен публичен труд. Той беше показан като един от седемте най-застрашени архитектурни монументи в Европа от така наречен спорно културно завещание, получи обилно външно финансиране и някак си страната – локалната и централната – с ненаситност прегърнаха възобновяване на тоталитарния знак на разрухата, завещана от ръководството на Българска комунистическа партия. В това не би имало нищо неприятно, в случай че планът „ Бузлуджа “ на младата архитектка Дора Иванова на процедура не подменя характера на „ чинията “. В самия план, както и в интервютата на Иванова се приказва за социализъм вместо за тоталитарен комунистически режим, написа уеб сайтът.
Превръщането на признака на разрухата на антибългарската БКП в добре опакован „ народен монумент на времето “
В тях няма да чуете, че това е знак на интернационализма на една антибългарска партия, чийто режим е наказан със закон като незаконен, а всичко това се опакова в нова опаковка, подменяща същинския темперамент на тоталитарния паметник, допустима за ухото на млади и остарели – „ народен монумент на времето “. В него цяло да се покаже цялата история на България от древността до наши дни.
Засега наподобява, че страната няма нищо срещу тази замяна. Миналото лято Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности, призован по заповед на министъра на културата, предложи Дом-паметникът на връх Бузлуджа ще придобие статут на недвижима културна полезност от национално значение.
И макар, че досега към момента това предложение не е одобрено с дефинитивна министерска заповед изпълнителната власт към този момент финансира реставрирането на „ петолъчката “ на Бузлуджа.
Неотдавна министърът на културата Атанас Атанасов в кабинета Петков, който ще се запомни с несъответстващото си държание в клипа, който самичък пусна от кабинета си, с цел да заяви, че се е завърнал, се похвали обществено, че „ съм задоволен, че един от последните ми подписи като министър на културата бе решението Проект Бузлуджа/Buzludzha project да получи държавно финансиране “.
Ех, де да беше толкоз благоразположена страната и към опитите да се запазят достоверните монументи на тоталитарния режим, символизиращи неговата свирепост, гнет и репресиите.
Случаят с някогашния концлагер „ Белене “
На противоположния полюс е отношението на страната към планове, чиято цел е да запазят същинския темперамент на тоталитарните монументи, посредством което да не се подменя комунистическото завещание, изключително когато се предава знанието за него на младите генерации.
Такъв е казусът с някогашния концлагер „ Белене “. Създаден през 1949 година и просъществувал в разнообразни интервали чак до 1987 година той е най-големият лагер, основан за въдворяване без съд и присъда на политически съперници на режима на Българска комунистическа партия.
През септември 2014 година проверяващият публицист и създател на уеб страницата desebg.com предлага на основания от президента Росен Плевнелиев Инициативен комитет за отбелязване на 25 години свободна България, на който е член, някогашният лагер „ Белене ” на остров Персин и лагерът край Ловеч, прочут още като „ Слънчев бряг ”, да придобият статут на национални монументи на културата.
Той се обоснова с обстоятелството, че „ Белене ” и каменната кариера край Ловеч са места наизуст, свързани с политически репресии и би трябвало да бъдат непокътнати за идващите генерации. Разследващият публицист предлага Инициативният комитет да сезира министъра на културата и той да открие процедура по оповестяването на „ Белене ” и „ Слънчев бряг ” за национални монументи на културата. Самата процедура се прави от Националният институт за недвижимо културно завещание (НИНКН).
Наредбата за оповестяване на недвижимите монументи на културата планува опцията да бъдат обявявани и обекти на недвижимо културно-историческо завещание от новото време, каквито в тази ситуация са лагерите „ Белене ” и „ Слънчев бряг ”.
От 1990 година насам в „ Белене ” и на каменната кариера на лагера „ Слънчев бряг ” демократичното поданство прави годишни поклонения (край Ловеч в края на месец март, а на остров Персин – в края на месец май или началото на месец юни), само че страната не е направила нищо за съхраняването на националната памет за тях.
За разлика от България в страни като Германия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния от дълго време са трансформирали сходни места в мемориални комплекси, където се правят визити и поклонения когато и да е, като огромна част от тях са проведени и с просветителна цел.
Президентът Плевнелиев поддържа концепцията, а Христов предава предлагането си на Мартин Иванов, длъжностен министър на културата, назначен от президента в тогавашния длъжностен кабинет на Марин Райков.
По следите на едно предложение за „ Белене “ от 2014 година
От документите, които Христо Христов е изискал и получил неотдавна от Министерството на културата по Закона за достъп до социална информация излиза наяве, че на министерството са били нужни цели четири години, с цел да се задейства.
Едва през есента на 2018 година процедурата е стартирана. Това става със заповед №РД 9К-370 от 5 ноември 2018 година на тогавашния зам.-министър на културата Амелия Гешева (по това време ръководи третият кабинет на Борисов).
Заповедта на Министерството на културата от 2018 година за съставянето на първата комисия за оповестяване на концлагера „ Белене “ за монумент на културата от национално значение | Източник: Министерство на културата.
С тази заповед е основана 20-членна комисия от специалисти със задачата „ да изготви предложение за даване на статут и установяване на режими за запазване на обект „ Исторически комплекс „ концлагер „ Белене “ (незнайно за какво концлагерът „ Слънчев бряг “ край Ловеч е пропуснат).
Минават 15 месеца на изследвания и проучвания, и на 20 февруари 2020 година след съвещание Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към НИНКН предлага на министъра на културата (по това време Боил Банов) да издаде заповед за даване на статут на Мемориален комплекс „ Втори обект “ на лагера „ Белене “ с подредба на историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време и с категория „ национално значение “.
Заключителната оценка за концлагера „ Белене ”
Заключителната оценка на НИНКН е следната:
„ Концентрационните лагери са събитие, присъщи за тоталитарните режими. Те съставляват част от политическата просвета, разбирана в най-широк смисъл по това време, и следва да участват в националната памет и да не бъдат повече повтаряни.
Резултатите от изследванията, историческите данни и направените оценки от събраните материали и свидетелства за обекта демонстрират, че територията на някогашния лагер „ Белене ” на остров Персин демонстрират висока историческа стойност, социална значителност и степен на достоверност. ”
НИНКН заключава, че концлагерът „ Белене ” е притежател на извънредно значима за поколенията групова памет. Според института „ непокътнатите здания от така наречен Втори обект (там, където през 1949 година е основан концлагера, б.а.) са удостоверение за белязан от репресии исторически интервал, паметта за който следва да бъде съхранена ”.
НИНКН приема, че „ високата степен на достоверност на тези здания имат уникалност за страната към сегашния миг са причина за основаване на мемориал точно на това място. ” Институтът е уверен, че „ този мемориал има капацитет да бъде мемориал на всички жертви на лагерите по време на тоталитарния режим ”.
Мотивите за оповестяване на „ Белене ” за монумент на културата с национално значение
Мотивите на НИНКН някогашният концлагер „ Белене ” да придобие статут на групово историческа недвижима културна полезност от най-новото време с категория „ Национално значение ” са:
„ Документалната стойност на обекта е безспорна за културата и историята на страната. Втори обект на Трудово-възпитателно общежитие „ Белене ” е неповторим и единствен непокътнат в страната комплекс и има извънредно научна и културна стойност, социална значителност, които дружно с високата степен на съхраненост на неговите достоверни детайли са причина за сполучливата му социализация посредством консервация, реституция и акомодация на съставните му детайли, както и включването му в културно-туристически направления на национално и европейско равнище. ”
Факсимиле от първата страница на протокола от съвещанието на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности, с който под №4 е утвърден концлагера „ Белене “ през 2020 година Протоколът е утвърден от министъра на културата Боил Банов | Източник: Министерство на културата.
Решението на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към НИНКН е взето единомислещо. Включително и от представителите на Министерството на околната среда и водите. В него в детайли е маркирано, че концлагерът попада в предпазени екологични зони.
Обструкциите на Министерството на околната среда и водите
Дотук добре. Но внезапно се появява спънка. На препоръчаното от министър Банов координиране на заповедта за одобряване статута на „ Белене “ възразява министърът на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизиро. Това става през месец май 2020 година Той акцентира, че някогашният концлагер „ Белене “ се намира в рамките на Природен парк „ Персина “ (на остров Персин, б.а.), а също по този начин и в резерватите „ Милка “, „ Китка “, „ Персински блата “, както и в предпазените местности „ Персин “ и „ Персин Изток “.
Димитров акцентира, че в резерватите е неразрешена всякаква активност като се изключи тяхната защита, визити с научна цел и прекосяване на хора по маркирани пътеки.
А в решението за „ Белене “ е позволено изследване на територията (разкопки), строителство в границата на недвижимата културна полезност, както и обезпечаване на публичен достъп за цялостната ѝ социализация. „ Видно от гореизложеното, препоръчаните наставления за запазване на недвижимата културна полезност са в несъгласие с режимите на запазване на предпазените територии от категорията резерват “, се показва в отговора, подписан от Емил Димитров, който отхвърля да съгласува плана за заповед за одобряване на „ Белене “ като монумент на културата от национално значение.
Писмото на министъра на околната среда и водите Емил Димитров от май 2020 година, с което отхвърля да съгласува оповестяването на концлагера „ Белене “ историческа културна полезност от национално значение | Източник: Министерство на културата.
През юни 2020 година Правната дирекция на Министерството на културата излиза със мнение до НИНКН, че би трябвало да се съобразят с позицията на министъра на околната среда и водите и за това следва нова комисия би трябвало да се произнесе, като се промени териториалния обсег, както и режимите ѝ за запазване.
Със заповед на зам.-министър Амелия Гешева №РД 9К-336 от 20 септември 2020 година е образувана нова 20-членна експертна комисия, която е натоварена със задачата да поправя обсега на бъдещия народен монумент „ Белене “ и режимите на съхранението му.
Две години блокаж
В отговора на Министерството на културата до проверяващия публицист Христо Христов на заявката му по Закона за достъп до социална информация, с която е изискал цялата документи по случая е посочено:
„ Комисията е извършена в интервала 12-16 октомври 2020 година, само че в следствие няма импортиран в Министерството на културата протокол с резултатите от нея. Към днешна дата няма подадено и ново предложение на шефа на НИНКН по реда на член 64, алинея 2 от Закона за културната завещание, с което да се премине на идващ стадий от процедурата по даване на статут на лагер „ Белене “.
Факсимиле от първата страница на заповедта на Министерството на културата за образуване втора комисия по случая „ Белене “ от септември 2020 година, която и досега не може да се пребори със съпротивата някогашният концлагер да получи статут на историческа културна полезност от национално значение | Източник: Министерство на културата.
Сайтът потърси мнението на шефа на НИНКН арх. Петър Петров. От Института обясниха, че той е в командировка и предоставиха извънредно притеснителни информация за развоя на предлагането „ Белене “ да получи статут на групово историческа недвижима културна полезност от най-новото време с категория „ Национално значение ”.
Саботаж вследствие на политическата обстановка
Оказва се, втората комисия за „ Белене “, назначена от Министерството на културата се сблъсква с невиждана опозиция от останалите държавни институции.
„ Само като се изключи две ведомства всички останали са дали негативни мнения, които на процедура блокират работата на комисията, без значение от опитите тя да си свърши работата. Като се изключи интервала на пандемия, това е главната причина да се забави две години заключението на комисията “, обявиха от пресслужбата на НИНКН.
Оттам увериха, че за казуса ще бъде сезирано Министерството на културата, което следва да даде инструкции по какъв начин да се постъпи в тази ситуация.
Редно е да се означи, че цялото това „ превръщане на палачинката “ става откакто се сменя властта и без подозрение саботажът от множеството държавни институции концлагера „ Белене да се получи статут на народен монумент е подбуден от новата политическа обстановка.
Защо на „ Белене “ не можа да се построи мемориал на жертвите на комунистическия режим?
Онези, които най-малко един път са били на някогашния Втори обект на „ Белене “, където през 1949 година комунистическият режим основава концлагера, знаят, че там се извисява единствено един бетонен фундамент. Той е излят от земеделците при започване на този век след поддръжка на тогавашния ръководител на Фонд „ 1300 години България “ и някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили в първите години на прехода Тошо Пейков. Този подложен и до ден сегашен е незавършен, както е незавършена концепцията „ Белене “ да бъде трансфорат в Мемориал в памет на жертвите на комунистическия режим.
В края на месец януари 2017 година в последния ден на второто държавно управление на Бойко Борисов след лобиране на президента Росен Плевнелиев Министерският съвет взима решение, с което трансферира парцела на Втори обект от Министерството на правораздаването (поради съществуване на настоящ затвор на остров Персин, б.а.) на община Белене за създаване на „ Парк-мемориал “ на лагера „ Белене “.
Правителството слага условия „ годишно обезпечаване на средства от общинския бюджет за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост “. „ При нереализиране на плануваните действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в продължение на 5 години правото на ръководство се лишава “. Въпросните пет години изтекоха на 26 януари 2022 година Паметник на „ Белене “ към момента няма.
Сайтът desebg.com се обърна за коментар към кмета на община Белене Милен Дулев. Като съществена причина той посочи неналичието на финанси. „ Ние се опитваме да поддържаме годишно пътя до „ Втори обект, само че средства не стигат “, означи той. По думите му за цялостния ремонт на 12-километровата права до някогашния концлагер на остров Персин са нужни към 2 млн. лева Дали обаче този въпрос е поставян на високо равнище и дали такива средства са желани от държавното управление не е ясно.
Не са ясни и уговорките на община Белене към подкрепяне на организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим на „ Белене “, което се организира от 1990 година насам през месец май. Тласък на концлагера „ Белене “ като място наизуст за жертвите на режима на Българска комунистическа партия през 2014 година даде новоназначения тогава локален католически духовник Паоло Кортези.
С локални жители от гр. Белене бе основана фондация „ Остров Белене “, която се захвана с организирането и провеждането на годишните празнувания на Втори обект и с построяването там на мемориал. Последва раздор в връзките на Кортези с кмета на Белене Милен Дулев, което се отрази на по-нататъшната активност, като отец Кортези на процедура прекрати интензивността си по плана. Дойдоха годините на пандемия от ковид и „ Белене “ като че ли потъна в забвение. През 2020 и 2021 година поради пандемията годишни поклонения не бяха извършени.
Въпреки че през 2022 година пандемията към този момент не бе спънка, по неразбираеми аргументи се оказа, че няма кой да провежда годишното поклонение. Типична за българското общество уязвимост да чака и разчита някой да му оправи проблемите. Включително и проблемите с паметта към жертвите на комунистическия режим и такива свещени места за тази памет места като някогашния комунистически концлагер „ Белене “.
Превръщането на признака на разрухата на антибългарската БКП в добре опакован „ народен монумент на времето “
В тях няма да чуете, че това е знак на интернационализма на една антибългарска партия, чийто режим е наказан със закон като незаконен, а всичко това се опакова в нова опаковка, подменяща същинския темперамент на тоталитарния паметник, допустима за ухото на млади и остарели – „ народен монумент на времето “. В него цяло да се покаже цялата история на България от древността до наши дни.
Засега наподобява, че страната няма нищо срещу тази замяна. Миналото лято Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности, призован по заповед на министъра на културата, предложи Дом-паметникът на връх Бузлуджа ще придобие статут на недвижима културна полезност от национално значение.
И макар, че досега към момента това предложение не е одобрено с дефинитивна министерска заповед изпълнителната власт към този момент финансира реставрирането на „ петолъчката “ на Бузлуджа.
Неотдавна министърът на културата Атанас Атанасов в кабинета Петков, който ще се запомни с несъответстващото си държание в клипа, който самичък пусна от кабинета си, с цел да заяви, че се е завърнал, се похвали обществено, че „ съм задоволен, че един от последните ми подписи като министър на културата бе решението Проект Бузлуджа/Buzludzha project да получи държавно финансиране “.
Ех, де да беше толкоз благоразположена страната и към опитите да се запазят достоверните монументи на тоталитарния режим, символизиращи неговата свирепост, гнет и репресиите.
Случаят с някогашния концлагер „ Белене “
На противоположния полюс е отношението на страната към планове, чиято цел е да запазят същинския темперамент на тоталитарните монументи, посредством което да не се подменя комунистическото завещание, изключително когато се предава знанието за него на младите генерации.
Такъв е казусът с някогашния концлагер „ Белене “. Създаден през 1949 година и просъществувал в разнообразни интервали чак до 1987 година той е най-големият лагер, основан за въдворяване без съд и присъда на политически съперници на режима на Българска комунистическа партия.
През септември 2014 година проверяващият публицист и създател на уеб страницата desebg.com предлага на основания от президента Росен Плевнелиев Инициативен комитет за отбелязване на 25 години свободна България, на който е член, някогашният лагер „ Белене ” на остров Персин и лагерът край Ловеч, прочут още като „ Слънчев бряг ”, да придобият статут на национални монументи на културата.
Той се обоснова с обстоятелството, че „ Белене ” и каменната кариера край Ловеч са места наизуст, свързани с политически репресии и би трябвало да бъдат непокътнати за идващите генерации. Разследващият публицист предлага Инициативният комитет да сезира министъра на културата и той да открие процедура по оповестяването на „ Белене ” и „ Слънчев бряг ” за национални монументи на културата. Самата процедура се прави от Националният институт за недвижимо културно завещание (НИНКН).
Наредбата за оповестяване на недвижимите монументи на културата планува опцията да бъдат обявявани и обекти на недвижимо културно-историческо завещание от новото време, каквито в тази ситуация са лагерите „ Белене ” и „ Слънчев бряг ”.
От 1990 година насам в „ Белене ” и на каменната кариера на лагера „ Слънчев бряг ” демократичното поданство прави годишни поклонения (край Ловеч в края на месец март, а на остров Персин – в края на месец май или началото на месец юни), само че страната не е направила нищо за съхраняването на националната памет за тях.
За разлика от България в страни като Германия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния от дълго време са трансформирали сходни места в мемориални комплекси, където се правят визити и поклонения когато и да е, като огромна част от тях са проведени и с просветителна цел.
Президентът Плевнелиев поддържа концепцията, а Христов предава предлагането си на Мартин Иванов, длъжностен министър на културата, назначен от президента в тогавашния длъжностен кабинет на Марин Райков.
По следите на едно предложение за „ Белене “ от 2014 година
От документите, които Христо Христов е изискал и получил неотдавна от Министерството на културата по Закона за достъп до социална информация излиза наяве, че на министерството са били нужни цели четири години, с цел да се задейства.
Едва през есента на 2018 година процедурата е стартирана. Това става със заповед №РД 9К-370 от 5 ноември 2018 година на тогавашния зам.-министър на културата Амелия Гешева (по това време ръководи третият кабинет на Борисов).
Заповедта на Министерството на културата от 2018 година за съставянето на първата комисия за оповестяване на концлагера „ Белене “ за монумент на културата от национално значение | Източник: Министерство на културата.
С тази заповед е основана 20-членна комисия от специалисти със задачата „ да изготви предложение за даване на статут и установяване на режими за запазване на обект „ Исторически комплекс „ концлагер „ Белене “ (незнайно за какво концлагерът „ Слънчев бряг “ край Ловеч е пропуснат).
Минават 15 месеца на изследвания и проучвания, и на 20 февруари 2020 година след съвещание Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към НИНКН предлага на министъра на културата (по това време Боил Банов) да издаде заповед за даване на статут на Мемориален комплекс „ Втори обект “ на лагера „ Белене “ с подредба на историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време и с категория „ национално значение “.
Заключителната оценка за концлагера „ Белене ”
Заключителната оценка на НИНКН е следната:
„ Концентрационните лагери са събитие, присъщи за тоталитарните режими. Те съставляват част от политическата просвета, разбирана в най-широк смисъл по това време, и следва да участват в националната памет и да не бъдат повече повтаряни.
Резултатите от изследванията, историческите данни и направените оценки от събраните материали и свидетелства за обекта демонстрират, че територията на някогашния лагер „ Белене ” на остров Персин демонстрират висока историческа стойност, социална значителност и степен на достоверност. ”
НИНКН заключава, че концлагерът „ Белене ” е притежател на извънредно значима за поколенията групова памет. Според института „ непокътнатите здания от така наречен Втори обект (там, където през 1949 година е основан концлагера, б.а.) са удостоверение за белязан от репресии исторически интервал, паметта за който следва да бъде съхранена ”.
НИНКН приема, че „ високата степен на достоверност на тези здания имат уникалност за страната към сегашния миг са причина за основаване на мемориал точно на това място. ” Институтът е уверен, че „ този мемориал има капацитет да бъде мемориал на всички жертви на лагерите по време на тоталитарния режим ”.
Мотивите за оповестяване на „ Белене ” за монумент на културата с национално значение
Мотивите на НИНКН някогашният концлагер „ Белене ” да придобие статут на групово историческа недвижима културна полезност от най-новото време с категория „ Национално значение ” са:
„ Документалната стойност на обекта е безспорна за културата и историята на страната. Втори обект на Трудово-възпитателно общежитие „ Белене ” е неповторим и единствен непокътнат в страната комплекс и има извънредно научна и културна стойност, социална значителност, които дружно с високата степен на съхраненост на неговите достоверни детайли са причина за сполучливата му социализация посредством консервация, реституция и акомодация на съставните му детайли, както и включването му в културно-туристически направления на национално и европейско равнище. ”
Факсимиле от първата страница на протокола от съвещанието на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности, с който под №4 е утвърден концлагера „ Белене “ през 2020 година Протоколът е утвърден от министъра на културата Боил Банов | Източник: Министерство на културата.
Решението на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към НИНКН е взето единомислещо. Включително и от представителите на Министерството на околната среда и водите. В него в детайли е маркирано, че концлагерът попада в предпазени екологични зони.
Обструкциите на Министерството на околната среда и водите
Дотук добре. Но внезапно се появява спънка. На препоръчаното от министър Банов координиране на заповедта за одобряване статута на „ Белене “ възразява министърът на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизиро. Това става през месец май 2020 година Той акцентира, че някогашният концлагер „ Белене “ се намира в рамките на Природен парк „ Персина “ (на остров Персин, б.а.), а също по този начин и в резерватите „ Милка “, „ Китка “, „ Персински блата “, както и в предпазените местности „ Персин “ и „ Персин Изток “.
Димитров акцентира, че в резерватите е неразрешена всякаква активност като се изключи тяхната защита, визити с научна цел и прекосяване на хора по маркирани пътеки.
А в решението за „ Белене “ е позволено изследване на територията (разкопки), строителство в границата на недвижимата културна полезност, както и обезпечаване на публичен достъп за цялостната ѝ социализация. „ Видно от гореизложеното, препоръчаните наставления за запазване на недвижимата културна полезност са в несъгласие с режимите на запазване на предпазените територии от категорията резерват “, се показва в отговора, подписан от Емил Димитров, който отхвърля да съгласува плана за заповед за одобряване на „ Белене “ като монумент на културата от национално значение.
Писмото на министъра на околната среда и водите Емил Димитров от май 2020 година, с което отхвърля да съгласува оповестяването на концлагера „ Белене “ историческа културна полезност от национално значение | Източник: Министерство на културата.
През юни 2020 година Правната дирекция на Министерството на културата излиза със мнение до НИНКН, че би трябвало да се съобразят с позицията на министъра на околната среда и водите и за това следва нова комисия би трябвало да се произнесе, като се промени териториалния обсег, както и режимите ѝ за запазване.
Със заповед на зам.-министър Амелия Гешева №РД 9К-336 от 20 септември 2020 година е образувана нова 20-членна експертна комисия, която е натоварена със задачата да поправя обсега на бъдещия народен монумент „ Белене “ и режимите на съхранението му.
Две години блокаж
В отговора на Министерството на културата до проверяващия публицист Христо Христов на заявката му по Закона за достъп до социална информация, с която е изискал цялата документи по случая е посочено:
„ Комисията е извършена в интервала 12-16 октомври 2020 година, само че в следствие няма импортиран в Министерството на културата протокол с резултатите от нея. Към днешна дата няма подадено и ново предложение на шефа на НИНКН по реда на член 64, алинея 2 от Закона за културната завещание, с което да се премине на идващ стадий от процедурата по даване на статут на лагер „ Белене “.
Факсимиле от първата страница на заповедта на Министерството на културата за образуване втора комисия по случая „ Белене “ от септември 2020 година, която и досега не може да се пребори със съпротивата някогашният концлагер да получи статут на историческа културна полезност от национално значение | Източник: Министерство на културата.
Сайтът потърси мнението на шефа на НИНКН арх. Петър Петров. От Института обясниха, че той е в командировка и предоставиха извънредно притеснителни информация за развоя на предлагането „ Белене “ да получи статут на групово историческа недвижима културна полезност от най-новото време с категория „ Национално значение ”.
Саботаж вследствие на политическата обстановка
Оказва се, втората комисия за „ Белене “, назначена от Министерството на културата се сблъсква с невиждана опозиция от останалите държавни институции.
„ Само като се изключи две ведомства всички останали са дали негативни мнения, които на процедура блокират работата на комисията, без значение от опитите тя да си свърши работата. Като се изключи интервала на пандемия, това е главната причина да се забави две години заключението на комисията “, обявиха от пресслужбата на НИНКН.
Оттам увериха, че за казуса ще бъде сезирано Министерството на културата, което следва да даде инструкции по какъв начин да се постъпи в тази ситуация.
Редно е да се означи, че цялото това „ превръщане на палачинката “ става откакто се сменя властта и без подозрение саботажът от множеството държавни институции концлагера „ Белене да се получи статут на народен монумент е подбуден от новата политическа обстановка.
Защо на „ Белене “ не можа да се построи мемориал на жертвите на комунистическия режим?
Онези, които най-малко един път са били на някогашния Втори обект на „ Белене “, където през 1949 година комунистическият режим основава концлагера, знаят, че там се извисява единствено един бетонен фундамент. Той е излят от земеделците при започване на този век след поддръжка на тогавашния ръководител на Фонд „ 1300 години България “ и някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили в първите години на прехода Тошо Пейков. Този подложен и до ден сегашен е незавършен, както е незавършена концепцията „ Белене “ да бъде трансфорат в Мемориал в памет на жертвите на комунистическия режим.
В края на месец януари 2017 година в последния ден на второто държавно управление на Бойко Борисов след лобиране на президента Росен Плевнелиев Министерският съвет взима решение, с което трансферира парцела на Втори обект от Министерството на правораздаването (поради съществуване на настоящ затвор на остров Персин, б.а.) на община Белене за създаване на „ Парк-мемориал “ на лагера „ Белене “.
Правителството слага условия „ годишно обезпечаване на средства от общинския бюджет за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост “. „ При нереализиране на плануваните действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в продължение на 5 години правото на ръководство се лишава “. Въпросните пет години изтекоха на 26 януари 2022 година Паметник на „ Белене “ към момента няма.
Сайтът desebg.com се обърна за коментар към кмета на община Белене Милен Дулев. Като съществена причина той посочи неналичието на финанси. „ Ние се опитваме да поддържаме годишно пътя до „ Втори обект, само че средства не стигат “, означи той. По думите му за цялостния ремонт на 12-километровата права до някогашния концлагер на остров Персин са нужни към 2 млн. лева Дали обаче този въпрос е поставян на високо равнище и дали такива средства са желани от държавното управление не е ясно.
Не са ясни и уговорките на община Белене към подкрепяне на организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим на „ Белене “, което се организира от 1990 година насам през месец май. Тласък на концлагера „ Белене “ като място наизуст за жертвите на режима на Българска комунистическа партия през 2014 година даде новоназначения тогава локален католически духовник Паоло Кортези.
С локални жители от гр. Белене бе основана фондация „ Остров Белене “, която се захвана с организирането и провеждането на годишните празнувания на Втори обект и с построяването там на мемориал. Последва раздор в връзките на Кортези с кмета на Белене Милен Дулев, което се отрази на по-нататъшната активност, като отец Кортези на процедура прекрати интензивността си по плана. Дойдоха годините на пандемия от ковид и „ Белене “ като че ли потъна в забвение. През 2020 и 2021 година поради пандемията годишни поклонения не бяха извършени.
Въпреки че през 2022 година пандемията към този момент не бе спънка, по неразбираеми аргументи се оказа, че няма кой да провежда годишното поклонение. Типична за българското общество уязвимост да чака и разчита някой да му оправи проблемите. Включително и проблемите с паметта към жертвите на комунистическия режим и такива свещени места за тази памет места като някогашния комунистически концлагер „ Белене “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ