Голям ироник, да не кажем саркастик е общинският гений кръстител.

Голям ироник, да не кажем саркастик е общинският талант кръстител. Накъде мислите води наречената от него със странното соцназвание Знаме на труда права улица? Ами към гробищата. Тя е успоредна на улицата с името на нашия град – София, а също като нея е директна на ул. Тайга.

За улица Съзнание, която Знаме на труда пресича – вижте каква житейска логичност единствено, към този момент сме писали, както за всички до момента упоменати, в предходни опуси на пътно-артерийна тематика. Какво да кажем за трудовите хора, живеещи на тази улица?

Ами, има си прочут оптимизъм, като взет от римейк на Престъпление и наказване. Тръгват те от Тайгата по асфалта, пейзажът околвръст е селски, пасторален с къщичките и оградките с дворчетата, засадени със зеленчук, та загледани в заснежените върхове на Балкана вървят ли вървят – стотина метра, не просто към Централните софийски, ами към еврейските гробища с техния параклис.

Някак сантиментално и интернационално звучи.

Освен, че също по този начин припомня отчайваща дисекция на български живот.