Проф. Даниел Вълчев: Колкото повече агонизира държавата, толкова по-голяма вълна ще се вдигне
Големият въпрос е дали ще има президент в съпротива на сегашната власт или някой, който да симпатизант на това ръководство, счита проф. Вълчев
" Истинското опълчване ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира страната, а тя сега агонизира, толкоз по-голяма вълна ще се вдигне ". Това съобщи пред БНР проф. Даниел Вълчев - декан на Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
По думите му през президентските избори няма да се мери какво е положението и поддръжката за ръководството.
" Големият въпрос е дали ще има президент в съпротива на настоящето ръководство или някой, който да е по-скоро симпатизант на настоящето ръководство. По-голям късмет има претендент, който е срещу това ръководство ". Да вземам участие в дейната политика не ми е фантазията, сподели Вълчев по отношение на спрягането на неговото име като участник в изборите.
" Теоретично не го изключвам, само че виждам доста много дребен късмет да се включа в такива неща ".
Според него ръководещото болшинство не е консервативно, а корпоративно: " Борисов съумя да задържи в партията си две много разнообразни крила - едното е много пролиберално, а другото - хора, които са по-скоро свързани с консервативни хрумвания. Това е огромно достижение, тъй като те мъчно се удържат в една организация. Удържайки ги, той може да се съчетае и с едните, и с другите - както пристигна. И който се излъже да се съчетае, той нежно го прегръща, гъдела на питона - хруп и той завършва. Както в този момент ще стане с Българска социалистическа партия, с Има Такъв Народ. Пеевски малко огромен му идва. Не знам какво ще стане - кой кого. Това не е идеологическо болшинство ". Една страна прави политиките си през бюджета, посочи още проф. Вълчев
Той добави: " Можем да разберем що за държавно управление ни ръководи по това какъв бюджет то ще одобри. Това е инерционен бюджет - харчене без напредък, харчене поради самото харчене, няма политики, дават се пари на избрани групи. Има извънредно раздути доходи. Дефицитът евентуално ще бъде доста над 3%. Ние продължаваме да задлъжняваме. И не е ясно за какво вършим всичко това. Живеем в доста мощна инфлация ".
За него президентът доста е просрочен да сложи въпроса за референдума за еврото. Въпреки това Радев се обрисува като съществена опция.
Проф. Даниел Вълчев акцентира на концепцията за разделянето на управляващите. Смисълът на това е, че хората се опасяват, че на който и да дадат властта, той може да постъпва по неправилния метод и по тази причина той не трябва да може всичко, изясни той и добави: " Народно събрание не би трябвало да може всичко, би трябвало някой да може да го стопира. Президентът не би трябвало да може всичко, някой би трябвало да го стопира. А ние какво вършим? Ние вървим в противоположна посока - към едно всевластие на Народното събрание ".
Той означи измененията, които се вършат, тъй като в даден миг не се харесва избрана персона. Но след една година няма да е той, а ще е различен, предизвести Вълчев и добави, че това важи за президента, за службите, за антикорупционната комисия.
Той е безапелационен, че комисията би трябвало да бъде неотложно закрита. Парламентите, както и да се образуват, са моментна фотография на обществото, сподели професорът. По думите му съвсем на никое място в света не може да се одобри закон за един ден.
" Не самата народна власт е отговорна, а нашият прочит на демокрацията. Да си кажем това си е един байганьовски прочит, който е показан като световно демократично достижение ", добави проф. Вълчев.
Според него въпросът е, че хората не гласоподават не тъй като не се интересуват от това, което се случва, а тъй като не имат вяра, че от тях зависи нещо. Това го има във всички демократични демократични общества, уточни той. Според него хората не се разпознават с тези, които са на тезгяха. По думите му тежестта на софтуерния избор е доста огромна в България. Хората не имат вяра, че техният глас ще промени нещо изключително, безапелационен е той и добави: " Дали българите ще успеем по някакъв метод да намерим пресечна точка, с цел да има обществото релативно равновесие. За страдание, разломите станаха такива, че към този момент са на битово ниво. Не умеем да водим разговор, да чуем другия, да забележим дали има рационални неща ".
Проф. Вълчев открои 3 значими неща, по които би трябвало да имаме консенсус: " Едно общество се развива добре, в случай че има политики в региона на инфраструктурата, човешкия фактор и реда ".
" Социалните разлики стартират да се отразяват на здравния статус от ден на ден. Това са тежки неща, които рано или късно ще се излеят на улицата ", счита той. По думите му в България не постановяваме ред. Правилата би трябвало да са за всички, другояче другото основава спорове, посочи той.
" Не съм огромен оптимист за това, че този вид гражданска сила - да се съберем на площада, кой знае какво взема решение. Истинската гражданска сила би трябвало да е на избори и всеки на мястото си да е непоносим към нещата, за които е нужно ". Демокрацията ли е отговорна или ние не умеем да прилагаме демокрацията? Лесният отговор е, че демокрацията си е доста хубава, пък ние сме смотани като народ и по тази причина нищо не ни се получава - това е погрешният отговор. Това, в което ние живеем през последните десетилетия, не е просто народна власт, а е демократична народна власт. В нея има базово несъгласие сред демокрацията, което е колективистичното начало - тя планува, че едно общество се ръководи или от болшинството, или със единодушието на болшинството. Либерализмът назад е индивидуалистична теория. Това значи, че това болшинство не може да прекрачи избрани граници. Това съответствие сред колективистичното и индивидуалистичното не е чак толкоз елементарно. Западните общества и те не са намерили универсално решение на тези въпроси. Такива рецесии има непрекъснато на всички места. При нас има балкански особености ", разяснява проф. Вълчев.
Той акцентира, че демокрацията дружно със свободния пазар дават доста по-големи благоприятни условия за човешка изява. От годините, през които живеем в тази нова система обаче, остана неприятен усет в огромна част от популацията, означи той и изясни: " Големите преразпределения на богатства, съгласно огромна част от българите, се направиха по непочтен и непрогледен метод ". През 1989 година се спореше какъв брой бърза и дълбока да бъде смяната, подсети професорът.
И продължи коментара си: " Направихме го по-бавно от други, само че в последна сметка направихме смяната със същата дълбочина ". Днес разломите не са такива - те минават сред активисткия демократичен глобализъм против националистичния консерватизъм, акцентира той.
Според него тези, които са в Народното събрание, не показват кой знае какви дълбоки идеологически позиции: " Това са партийни констелации, които съумяват било с софтуерен избор, било с агитация да придобият краткотрайно превъзходство ".
" Истинското опълчване ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира страната, а тя сега агонизира, толкоз по-голяма вълна ще се вдигне ". Това съобщи пред БНР проф. Даниел Вълчев - декан на Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
По думите му през президентските избори няма да се мери какво е положението и поддръжката за ръководството.
" Големият въпрос е дали ще има президент в съпротива на настоящето ръководство или някой, който да е по-скоро симпатизант на настоящето ръководство. По-голям късмет има претендент, който е срещу това ръководство ". Да вземам участие в дейната политика не ми е фантазията, сподели Вълчев по отношение на спрягането на неговото име като участник в изборите.
" Теоретично не го изключвам, само че виждам доста много дребен късмет да се включа в такива неща ".
Според него ръководещото болшинство не е консервативно, а корпоративно: " Борисов съумя да задържи в партията си две много разнообразни крила - едното е много пролиберално, а другото - хора, които са по-скоро свързани с консервативни хрумвания. Това е огромно достижение, тъй като те мъчно се удържат в една организация. Удържайки ги, той може да се съчетае и с едните, и с другите - както пристигна. И който се излъже да се съчетае, той нежно го прегръща, гъдела на питона - хруп и той завършва. Както в този момент ще стане с Българска социалистическа партия, с Има Такъв Народ. Пеевски малко огромен му идва. Не знам какво ще стане - кой кого. Това не е идеологическо болшинство ". Една страна прави политиките си през бюджета, посочи още проф. Вълчев
Той добави: " Можем да разберем що за държавно управление ни ръководи по това какъв бюджет то ще одобри. Това е инерционен бюджет - харчене без напредък, харчене поради самото харчене, няма политики, дават се пари на избрани групи. Има извънредно раздути доходи. Дефицитът евентуално ще бъде доста над 3%. Ние продължаваме да задлъжняваме. И не е ясно за какво вършим всичко това. Живеем в доста мощна инфлация ".
За него президентът доста е просрочен да сложи въпроса за референдума за еврото. Въпреки това Радев се обрисува като съществена опция.
Проф. Даниел Вълчев акцентира на концепцията за разделянето на управляващите. Смисълът на това е, че хората се опасяват, че на който и да дадат властта, той може да постъпва по неправилния метод и по тази причина той не трябва да може всичко, изясни той и добави: " Народно събрание не би трябвало да може всичко, би трябвало някой да може да го стопира. Президентът не би трябвало да може всичко, някой би трябвало да го стопира. А ние какво вършим? Ние вървим в противоположна посока - към едно всевластие на Народното събрание ".
Той означи измененията, които се вършат, тъй като в даден миг не се харесва избрана персона. Но след една година няма да е той, а ще е различен, предизвести Вълчев и добави, че това важи за президента, за службите, за антикорупционната комисия.
Той е безапелационен, че комисията би трябвало да бъде неотложно закрита. Парламентите, както и да се образуват, са моментна фотография на обществото, сподели професорът. По думите му съвсем на никое място в света не може да се одобри закон за един ден.
" Не самата народна власт е отговорна, а нашият прочит на демокрацията. Да си кажем това си е един байганьовски прочит, който е показан като световно демократично достижение ", добави проф. Вълчев.
Според него въпросът е, че хората не гласоподават не тъй като не се интересуват от това, което се случва, а тъй като не имат вяра, че от тях зависи нещо. Това го има във всички демократични демократични общества, уточни той. Според него хората не се разпознават с тези, които са на тезгяха. По думите му тежестта на софтуерния избор е доста огромна в България. Хората не имат вяра, че техният глас ще промени нещо изключително, безапелационен е той и добави: " Дали българите ще успеем по някакъв метод да намерим пресечна точка, с цел да има обществото релативно равновесие. За страдание, разломите станаха такива, че към този момент са на битово ниво. Не умеем да водим разговор, да чуем другия, да забележим дали има рационални неща ".
Проф. Вълчев открои 3 значими неща, по които би трябвало да имаме консенсус: " Едно общество се развива добре, в случай че има политики в региона на инфраструктурата, човешкия фактор и реда ".
" Социалните разлики стартират да се отразяват на здравния статус от ден на ден. Това са тежки неща, които рано или късно ще се излеят на улицата ", счита той. По думите му в България не постановяваме ред. Правилата би трябвало да са за всички, другояче другото основава спорове, посочи той.
" Не съм огромен оптимист за това, че този вид гражданска сила - да се съберем на площада, кой знае какво взема решение. Истинската гражданска сила би трябвало да е на избори и всеки на мястото си да е непоносим към нещата, за които е нужно ". Демокрацията ли е отговорна или ние не умеем да прилагаме демокрацията? Лесният отговор е, че демокрацията си е доста хубава, пък ние сме смотани като народ и по тази причина нищо не ни се получава - това е погрешният отговор. Това, в което ние живеем през последните десетилетия, не е просто народна власт, а е демократична народна власт. В нея има базово несъгласие сред демокрацията, което е колективистичното начало - тя планува, че едно общество се ръководи или от болшинството, или със единодушието на болшинството. Либерализмът назад е индивидуалистична теория. Това значи, че това болшинство не може да прекрачи избрани граници. Това съответствие сред колективистичното и индивидуалистичното не е чак толкоз елементарно. Западните общества и те не са намерили универсално решение на тези въпроси. Такива рецесии има непрекъснато на всички места. При нас има балкански особености ", разяснява проф. Вълчев.
Той акцентира, че демокрацията дружно със свободния пазар дават доста по-големи благоприятни условия за човешка изява. От годините, през които живеем в тази нова система обаче, остана неприятен усет в огромна част от популацията, означи той и изясни: " Големите преразпределения на богатства, съгласно огромна част от българите, се направиха по непочтен и непрогледен метод ". През 1989 година се спореше какъв брой бърза и дълбока да бъде смяната, подсети професорът.
И продължи коментара си: " Направихме го по-бавно от други, само че в последна сметка направихме смяната със същата дълбочина ". Днес разломите не са такива - те минават сред активисткия демократичен глобализъм против националистичния консерватизъм, акцентира той.
Според него тези, които са в Народното събрание, не показват кой знае какви дълбоки идеологически позиции: " Това са партийни констелации, които съумяват било с софтуерен избор, било с агитация да придобият краткотрайно превъзходство ".
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ