Иван Маджаров, БЛС: Големият ръст на пари за болнична помощ се нуждае от анализ
„ Големият растеж на пари за болнична помощ се нуждае от разбор – каква част от тях отиват за модерно лекуване и каква част от тях са платени за действия, които могат да се лекуват в извънболничната помощ. Оказва се, че раздутият бюджет на болничната помощ в дребната си част е отишъл за възнаграждение на същинска и модерна високотехнологична помощ. Увеличаването на пари за извънболнична помощ би трябвало да бъде последвано от ориентиране към избрани цели – условие за следене, за тъкмо избран брой профилактични прегледи, а не механично “, сподели ръководителят на Български лекарски съюз доктор Иван Маджаров по време на здравен конгрес тематика „ За настройките на българите към годишните профилактични прегледи ".
„ Огромен % от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми демонстрира, че когато съумея да убедя пациентите си да създадат профилактичен обзор, те са учудени какъв брой огромен е пакетът от проучвания, които им се поставят. Но нарастването на % на профилактичните прегледи не зависи единствено от лекарите. Пациентите би трябвало интензивно да се включат и сами да търсят своя персонален доктор “, това добави доктор Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ доктор.
Д-р Иван Маджаров, доктор Николай Брънзалов и Аркади Шарков
В рамките на конференцията Аркади Шарков, експерт по стопанска система на опазването на здравето, консултант на здравния министър показа къс здравно-икономически разбор на тематика „ Икономически аспекти на навременната профилактика “, съгласно който се задава нова, невидима пандемия от хронични, незаразни болести.
" По данни на Европейско здравно изявление от 2019 година 29.7% от българите споделят, че имат високо кръвно налягане, 6.9% - диабет, 4.7% - бъбречни проблеми. „ Разходите за извънболнична здравна помощ в България към момента не са достигнали оптималните за Европейски Съюз равнища “, сподели още Шарков.
„ В България разноските за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разноски, а тези за извънболнична помощ едвам 12.27%. За съпоставяне в Германия разноските за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната здравна помощ следва да се концентрира върху броя осъществени действия и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки вложен лев в българското опазване на здравето, възвръщаемостта е над 6 лева в директни и косвени стопански и обществени изгоди “, добави той.
Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM),представи гледната точка на Асоциацията по тематиката.
„ Освен общата профилактика би трябвало да се обърне внимание и на нуждата от скрининговите стратегии, при които интензивно се търсят избрани болести. За страдание целенасоченият скрининг у нас е на доста ниско равнище. Факт е, че в случай че влагаме повече в профилактика, предварителна защита и скрининг в кратковременен проект ще е належащо да се усили бюджетът за опазване на здравето, тъй като ще се откриват доста нови пациенти. В дълготраен проект обаче това ще има доста по-голяма изгода и ще стигнем до най-важната цел, а точно – да сме по-здрави “, сподели той.
„ Огромен % от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми демонстрира, че когато съумея да убедя пациентите си да създадат профилактичен обзор, те са учудени какъв брой огромен е пакетът от проучвания, които им се поставят. Но нарастването на % на профилактичните прегледи не зависи единствено от лекарите. Пациентите би трябвало интензивно да се включат и сами да търсят своя персонален доктор “, това добави доктор Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ доктор.
Д-р Иван Маджаров, доктор Николай Брънзалов и Аркади Шарков
В рамките на конференцията Аркади Шарков, експерт по стопанска система на опазването на здравето, консултант на здравния министър показа къс здравно-икономически разбор на тематика „ Икономически аспекти на навременната профилактика “, съгласно който се задава нова, невидима пандемия от хронични, незаразни болести.
" По данни на Европейско здравно изявление от 2019 година 29.7% от българите споделят, че имат високо кръвно налягане, 6.9% - диабет, 4.7% - бъбречни проблеми. „ Разходите за извънболнична здравна помощ в България към момента не са достигнали оптималните за Европейски Съюз равнища “, сподели още Шарков.
„ В България разноските за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разноски, а тези за извънболнична помощ едвам 12.27%. За съпоставяне в Германия разноските за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната здравна помощ следва да се концентрира върху броя осъществени действия и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки вложен лев в българското опазване на здравето, възвръщаемостта е над 6 лева в директни и косвени стопански и обществени изгоди “, добави той.
Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM),представи гледната точка на Асоциацията по тематиката.
„ Освен общата профилактика би трябвало да се обърне внимание и на нуждата от скрининговите стратегии, при които интензивно се търсят избрани болести. За страдание целенасоченият скрининг у нас е на доста ниско равнище. Факт е, че в случай че влагаме повече в профилактика, предварителна защита и скрининг в кратковременен проект ще е належащо да се усили бюджетът за опазване на здравето, тъй като ще се откриват доста нови пациенти. В дълготраен проект обаче това ще има доста по-голяма изгода и ще стигнем до най-важната цел, а точно – да сме по-здрави “, сподели той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ