Георги Даскалов: 2023 не е 1989 - свалянето на Живков промени всичко в България, докато свалянето на Борисов не променя всичко
Големият проблем е, че пропуснахме да осмислим предишното и по тази причина се притеснявам, че ще бъдем принудени да го изживяваме още веднъж и още веднъж
Обединението към Вили Лилков сподели, че най-малко в София има важен брой хора, които имат памет и не са не запомнили какво е социализмът, споделя пред Faktor.bg журналистът, анализатор на преход и виновен редактор на интернет уеб страницата на БНР
Интервю на Анелия Димитрова
- Господин Даскалов, във фейсбук в неделя се появи пост " Щастлив съм да ви оповестя, че 2023 не е 1989 година ". Как разчитате това обръщение?
- Не съм го видял това обръщение. Първият прочит е, че до момента в който през 89-а изцяло се сменяше системата, в този момент не се сменя системата. Макар че „ Промяната “ се яви точно с такава рекламация - че всичко ще се промени, че надали не стартира нова епоха. Макар при тълкуването на Бойко Борисов да има много препратки към Тодор Живков, свалянето на Живков преди време промени всичко в България. Докато свалянето на Борисов не трансформира всичко. Рамката си остава същата – парламентарна народна власт, с всичките ѝ български недостатъци и даже русофилските партии не смеят изрично да изискат излизане от НАТО и Европейски Съюз.
Но има и още един прочит, може и нещо такова да има поради създателят. През 1989 никой не можеше да си показа, че някакви представители на комунистическата номенклатура – и дори ненадейно издигнати от „ низините “, тъй като старите фрагменти на Българска комунистическа партия бяха опротивели на всички – никой не можеше да си показа, че такива хора могат да завоюват избори в София. А в 2023 освен може, само че и идната неделя тъкмо това ще стане.
Неизвестният създател несъмнено желае да ни каже, че хората към този момент са не запомнили какво беше социализмът и към този момент могат да избират, без да имат тези предубеждения, които ние имахме тогава.Но нас ни има към момента и ние си вървим с тези „ предубеждения “ – и към момента гласуваме. И помним.
Големият проблем е, че пропуснахме да осмислим предишното и по тази причина се притеснявам, че ще бъдем принудени да го изживяваме още веднъж и още веднъж.
Иначе съм склонен – 2023 не е 1989, животът се промени – и популярност Богу.
- Въпреки присъщия за Валери Найден цинизъм, че най-накрая имаме същински десен и същински ляв претендент в София (визирйки Терзиев и Григорова, б.а.), че това е характерен репер за разбирането на ляво-дясно, в случай че въобще още съществуват в България, какво ще дефинира границите отсега нататък? И остана ли някакъв смисъл в тези понятия?
-След фамозната фраза „ Леви цели с десни средства “ не знам към този момент какво е ляво и дясно. Според мен сега гледаме нападателно нахлуване във властта на всъщност ляволиберални обединения, които държат да бъдат разпознавани като десни. Но и по произход, а и по практики те са по-скоро леви – главно ПП-ДБ.При това състояние главните им съперници – в тази ситуация ГЕРБ – се разполагат комфортно в дясната ниша, въпреки че и ГЕРБ е мъчно да бъде избрана като дясна и консервативна партия, макар участието им в ЕНП. Но до момента в който няма нещо друго, ГЕРБ ще продължава да живее от гласове, които са антикомунистически, които са на по-консервативно настроени българи.
Извън тази ос има Движение за права и свободи – което нито е ляво, нито е дясно, има и партии, които са искрено русофилски - Българска социалистическа партия и „ Възраждане “.
Впрочем, една от предлаганите линии на разделяне ляво/дясно е точно в плоскостта на отношението към Русия.На базата на това разделяне е и настоящето ръководство на България – във властта са партиите, които желаят разграничение от Русия и по-ефективно участие в НАТО и Европейски Съюз, в съпротива са русофилите.Но за Европа разделянето ляво/дясно не минава през Русия. Там съвсем всички считат, че днешна Русия е зло.
-Ако това беше краят на прехода, в този момент анти-преходът ли стартира?
-Всяка гражданска война, огромна смяна има и контрареволюция, реституция. Дори след Френската гражданска война от 1789 има реституция, има така наречен Юлска монархия, има и други образци.Преходът не е еднократно изпитание и най-малко аз не бих слагал граници. Струва ми се, че по някакъв метод, в доста груби черти, приключихме с така наречен преход с влизането в Европейски Съюз и НАТО. Като страна. На равнище общество обаче преходът ще продължава още дълго.Но е допустимо, с претекста за смяна да влязат във властта наследниците на тези елити – идейни, а постоянно и биологични, които ни управляваха преди 1989.
-И в случай че антикомунизмът е мъртъв, както ни убеждаваха по време на тази акция, а " остарелият седесариат " е ретроградна групичка ретро антикомунисти, какво иде на тяхно място?
-Скоро си мислех и го написах, а Огнян Минчев го изрази по-ясно - обединяването към Вили Лилков в София сподели, че най-малко в София има важен брой хора, които имат памет. Те не са не запомнили какво е социализмът, не са не запомнили за какво стартира същинската смяна през 89-а. И не им е безразлично.Това може да се окаже добра политическа платформа за хората, които не харесват ГЕРБ, не могат да се разпознават с ПП-ДБ или „ Възраждане “, само че имат вяра, че има смисъл осмислянето на предишното и визията за бъдещето да вървят дружно.А може и да не се окаже по този начин.Не знам.Но антикомунизмът не е мъртъв, не може и да бъде убит, тъй като на много места към нас към момента намираме доста негови знаци.
-Понеже си приказваме с категориите на антиутопия - тези избори ли бележат края на идеологиите, на разбирането, че има неща, които може да се вършат в политиката и неща, които не може да се вършат в политиката? И какво ще вършим отсега нататък в политиката?
-Не знам. Мисля, че политиката има потребност от съблюдаване на базови неща. Повечето от тях са упоменати в Евангелията. И в политиката, и в естествения живот не трябва да се вършат неща, които човек не желае да му вършат на него.
-Твърдението, че в България спечелва модерния европейски демократизъм, в който линиите на опълчване са човешките права, обществените мрежи и софтуерния прогрес, по какъв начин ти звучи?
-Човешките права са базово разбиране. Другите не са, въпреки да заемат огромна част от нашето съществуване.
-Как тогава коментираш това, че Васко Кръпката, един от знаците на прехода към народна власт и Даниела Горчева, непримиримо кардинален човек, бяха оповестени във фейсбук за " врагове на положителните сили " и " съветски сътрудници "?
-Удивително е, че хора, които претендират, че са демократи, клеймят и разпъват на кръст тези, които не мислят тъкмо като тях.
-Кой и по какъв начин ще гласоподава тази неделя?
-Ще гласоподават там, където има балотажи. Но евентуално ще има още по-ниска интензивност. Как ще гласоподават, е Божа работа. Българският гласоподавател постоянно е несъизмерим.
-Кой, потрива ръце зад кулисите?
-Не знам. Има хора, които съществено влагат към този момент в политиката и откакто се оказа доста мъчно да се овладее всичко в центъра, към този момент са сменили тактиката и си заграждат части от цялото с вярата, че това може да им бъде трамплин за цялото.
При всички положения изгода от увеличаващата се безредица в България има Русия, само че това не е диалог преди локални избори. Имат и русофилските партии, чиито платформи държат сметка по-скоро за ползи, разнообразни от тези на България като част от Европа и западния свят.
Обединението към Вили Лилков сподели, че най-малко в София има важен брой хора, които имат памет и не са не запомнили какво е социализмът, споделя пред Faktor.bg журналистът, анализатор на преход и виновен редактор на интернет уеб страницата на БНР
Интервю на Анелия Димитрова
- Господин Даскалов, във фейсбук в неделя се появи пост " Щастлив съм да ви оповестя, че 2023 не е 1989 година ". Как разчитате това обръщение?
- Не съм го видял това обръщение. Първият прочит е, че до момента в който през 89-а изцяло се сменяше системата, в този момент не се сменя системата. Макар че „ Промяната “ се яви точно с такава рекламация - че всичко ще се промени, че надали не стартира нова епоха. Макар при тълкуването на Бойко Борисов да има много препратки към Тодор Живков, свалянето на Живков преди време промени всичко в България. Докато свалянето на Борисов не трансформира всичко. Рамката си остава същата – парламентарна народна власт, с всичките ѝ български недостатъци и даже русофилските партии не смеят изрично да изискат излизане от НАТО и Европейски Съюз.
Но има и още един прочит, може и нещо такова да има поради създателят. През 1989 никой не можеше да си показа, че някакви представители на комунистическата номенклатура – и дори ненадейно издигнати от „ низините “, тъй като старите фрагменти на Българска комунистическа партия бяха опротивели на всички – никой не можеше да си показа, че такива хора могат да завоюват избори в София. А в 2023 освен може, само че и идната неделя тъкмо това ще стане.
Неизвестният създател несъмнено желае да ни каже, че хората към този момент са не запомнили какво беше социализмът и към този момент могат да избират, без да имат тези предубеждения, които ние имахме тогава.Но нас ни има към момента и ние си вървим с тези „ предубеждения “ – и към момента гласуваме. И помним.
Големият проблем е, че пропуснахме да осмислим предишното и по тази причина се притеснявам, че ще бъдем принудени да го изживяваме още веднъж и още веднъж.
Иначе съм склонен – 2023 не е 1989, животът се промени – и популярност Богу.
- Въпреки присъщия за Валери Найден цинизъм, че най-накрая имаме същински десен и същински ляв претендент в София (визирйки Терзиев и Григорова, б.а.), че това е характерен репер за разбирането на ляво-дясно, в случай че въобще още съществуват в България, какво ще дефинира границите отсега нататък? И остана ли някакъв смисъл в тези понятия?
-След фамозната фраза „ Леви цели с десни средства “ не знам към този момент какво е ляво и дясно. Според мен сега гледаме нападателно нахлуване във властта на всъщност ляволиберални обединения, които държат да бъдат разпознавани като десни. Но и по произход, а и по практики те са по-скоро леви – главно ПП-ДБ.При това състояние главните им съперници – в тази ситуация ГЕРБ – се разполагат комфортно в дясната ниша, въпреки че и ГЕРБ е мъчно да бъде избрана като дясна и консервативна партия, макар участието им в ЕНП. Но до момента в който няма нещо друго, ГЕРБ ще продължава да живее от гласове, които са антикомунистически, които са на по-консервативно настроени българи.
Извън тази ос има Движение за права и свободи – което нито е ляво, нито е дясно, има и партии, които са искрено русофилски - Българска социалистическа партия и „ Възраждане “.
Впрочем, една от предлаганите линии на разделяне ляво/дясно е точно в плоскостта на отношението към Русия.На базата на това разделяне е и настоящето ръководство на България – във властта са партиите, които желаят разграничение от Русия и по-ефективно участие в НАТО и Европейски Съюз, в съпротива са русофилите.Но за Европа разделянето ляво/дясно не минава през Русия. Там съвсем всички считат, че днешна Русия е зло.
-Ако това беше краят на прехода, в този момент анти-преходът ли стартира?
-Всяка гражданска война, огромна смяна има и контрареволюция, реституция. Дори след Френската гражданска война от 1789 има реституция, има така наречен Юлска монархия, има и други образци.Преходът не е еднократно изпитание и най-малко аз не бих слагал граници. Струва ми се, че по някакъв метод, в доста груби черти, приключихме с така наречен преход с влизането в Европейски Съюз и НАТО. Като страна. На равнище общество обаче преходът ще продължава още дълго.Но е допустимо, с претекста за смяна да влязат във властта наследниците на тези елити – идейни, а постоянно и биологични, които ни управляваха преди 1989.
-И в случай че антикомунизмът е мъртъв, както ни убеждаваха по време на тази акция, а " остарелият седесариат " е ретроградна групичка ретро антикомунисти, какво иде на тяхно място?
-Скоро си мислех и го написах, а Огнян Минчев го изрази по-ясно - обединяването към Вили Лилков в София сподели, че най-малко в София има важен брой хора, които имат памет. Те не са не запомнили какво е социализмът, не са не запомнили за какво стартира същинската смяна през 89-а. И не им е безразлично.Това може да се окаже добра политическа платформа за хората, които не харесват ГЕРБ, не могат да се разпознават с ПП-ДБ или „ Възраждане “, само че имат вяра, че има смисъл осмислянето на предишното и визията за бъдещето да вървят дружно.А може и да не се окаже по този начин.Не знам.Но антикомунизмът не е мъртъв, не може и да бъде убит, тъй като на много места към нас към момента намираме доста негови знаци.
-Понеже си приказваме с категориите на антиутопия - тези избори ли бележат края на идеологиите, на разбирането, че има неща, които може да се вършат в политиката и неща, които не може да се вършат в политиката? И какво ще вършим отсега нататък в политиката?
-Не знам. Мисля, че политиката има потребност от съблюдаване на базови неща. Повечето от тях са упоменати в Евангелията. И в политиката, и в естествения живот не трябва да се вършат неща, които човек не желае да му вършат на него.
-Твърдението, че в България спечелва модерния европейски демократизъм, в който линиите на опълчване са човешките права, обществените мрежи и софтуерния прогрес, по какъв начин ти звучи?
-Човешките права са базово разбиране. Другите не са, въпреки да заемат огромна част от нашето съществуване.
-Как тогава коментираш това, че Васко Кръпката, един от знаците на прехода към народна власт и Даниела Горчева, непримиримо кардинален човек, бяха оповестени във фейсбук за " врагове на положителните сили " и " съветски сътрудници "?
-Удивително е, че хора, които претендират, че са демократи, клеймят и разпъват на кръст тези, които не мислят тъкмо като тях.
-Кой и по какъв начин ще гласоподава тази неделя?
-Ще гласоподават там, където има балотажи. Но евентуално ще има още по-ниска интензивност. Как ще гласоподават, е Божа работа. Българският гласоподавател постоянно е несъизмерим.
-Кой, потрива ръце зад кулисите?
-Не знам. Има хора, които съществено влагат към този момент в политиката и откакто се оказа доста мъчно да се овладее всичко в центъра, към този момент са сменили тактиката и си заграждат части от цялото с вярата, че това може да им бъде трамплин за цялото.
При всички положения изгода от увеличаващата се безредица в България има Русия, само че това не е диалог преди локални избори. Имат и русофилските партии, чиито платформи държат сметка по-скоро за ползи, разнообразни от тези на България като част от Европа и западния свят.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ