Големите войни са трагедии за хората и страните, които ги

...
Големите войни са трагедии за хората и страните, които ги
Коментари Харесай

Настъпва ли ерата на глобални технологични войни?

Големите войни са нещастия за хората и страните, които ги водят. Те трансформират метода, по който светът се приготвя за споровете и носят значими последствия за световната сигурност.

Англия, Франция и Германия изпратиха наблюдаващи в американската революция, с цел да учат борбите, като тази при Гетисбърг.

Танковите дуели от войната Йом Кипур през 1973 година форсираха трансформацията на американската войска от силата, която загуби във Виетнам, към тази, която победи Ирак през 1991 година

Тази акция, на собствен ред, накара водачите на Китай да трансфорат Народната освободителна войска в страхотната мощ, която тя съставлява през днешния ден.

Войната в Украйна е най-голямата в Европа от 1945 година насам. Тя ще оформи разбирането за воденето на военни дейности за десетилетия напред.

Случващото се в Украйна разруши всички илюзии, че актуалните спорове могат да бъдат лимитирани до акции за битка с бунтовници или да се развият към борби в киберпространството с малко човешки жертви, написа The Economist.

Вместо това, тя се трансформира във война с висок интензитет, която съчетава авангардни технологии с убийства в промишлен мащаб и ползване на муниции, което изисква напъните на цивилни, съдружници и частни компании.

Автократичните режими търсят всеки вероятен метод, по който могат получат преимущество в възможен иден спор.

И вместо да се отдръпват от гибелта и разрушението, демократичните общества би трябвало да признаят, че войните сред индустриализираните стопански системи са прекомерно действителна вероятност. И би трябвало да стартират да се приготвят за тях, показва изданието.

Какви са уроците от войната в Украйна?

Според разбора на The Economist, " полетата на гибелта " в Украйна съдържат три огромни урока. Първият е, че бойното поле става транспарантно. Бинокълът и картите към този момент не са настоящи, боевете се следят от всевиждащите датчици на спътници и флотилии от дронове.

Те обезпечават данни за обработка посредством непрекъснато подобряващи се логаритми, които могат да безусловно да намират " игла в купа сено ", като мобилния сигнал на съветски военачалник или очертанията на замаскиран танк.

След това тази информация може да бъде предадена от спътници на най-низшия боец на фронта или да се употребява за ориентиране на артилерия и ракети с невиждана точност и обсег.

Тази " свръхпрозрачност " значи, че бъдещите войни ще зависят от разузнаването. Приоритетите ще бъдат първо да откриете врага, преди той да ви забележи, да заслепите неговите дронове и сателите, както и да блокирате средствата за изпращане на данни през бойното поле, без значение дали посредством хакерски атаки, електронна война или старомодни експлозиви.

Войските ще би трябвало да разработят нови способи за борба, разчитайки на подвижност, разпространяване, прикриване и машинация. Големите армии, които не съумяват да влагат в нови технологии или да разработят нови доктрини, ще бъдат победени от по-малките, които го вършат.

Дори в ерата на изкуствения разсъдък, вторият урок е, че войната към момента може да включва голяма физическа маса от стотици хиляди хора и милиони машини и муниции. Жертвите в Украйна са големи.

Способността точно да се набелязват и унищожават разнообразни цели, в действителност, усилва броя на починалите. За да се приспособяват, войските са преместили цели планини от пръст, с цел да изкопаят окопи, почтени за бойните полета на Вердюн или Пашендейл през Първата международна война.

Консумацията на муниции и съоръжение е зашеметяваща - Русия е изстреляла 10 милиона снаряда за година, а Украйна губи по 10 000 дрона на месец. Тя моли своите съдружници за касетъчни муниции от остарялата школа, с цел да подкрепи контраофанзивата си.

В последна сметка, технологията може да промени метода, по който се извършват и поддържат тези големи условия за жива мощ и техника. На 30 юни военачалник Марк Мили, ръководител на Комитета на началник-щабовете на въоръжените сили на Съединени американски щати, предвижда, че една трета от напредналите въоръжени сили ще бъдат роботизирани след 10-15 години. Ще се употребяват от ден на ден безпилотни самолети и танкове.

И въпреки всичко армиите би трябвало да могат да се бият през това десетилетие, както и през идващото.

Това значи попълване на запасите, тъй че да бъдат подготвени при положение на спор, основаване на промишлен потенциал за произвеждане на хардуер в доста по-голям мащаб и гаранции, че армиите разполагат с запаси от работна мощ.

Срещата на върха на НАТО на 11 и 12 юли е тест за това дали западните страни могат да продължат да съживяват своя съюз за тези цели, написа The Economist.

Третият урок, който е бил годен и през по-голямата част от 20-ти век, е, че границите на една огромна война са необятни и неразбираеми.

Конфликтите на Запада в Афганистан и Ирак бяха водени от дребни професионални армии и не се отразиха на цивилните в развитите дъръжави (макар и на цената на голямо злощастие за локалните хора).

В Украйна цивилни са " всмукани " във войната като жертви (над 9 000 са загинали), само че също по този начин и като участници. И оттатък остарелия отбранително-промишлен комплекс, нова кохорта от частни компании се оказа решаваща.

Софтуерът на бойното поле на Украйна се хоства на облачни сървъри на огромни софтуерни компании в чужбина. Финландските компании дават данни за ориентиране, а американските - сателитни връзки.

Мрежа от съдружници с разнообразни равнища на ангажираност оказва помощ за снабдяването на Украйна с муниции и с налагането на наказания и ембарго върху съветската търговия.

Нови граници и нови проблеми

Новите граници основават нови проблеми. Нарастващото присъединяване на цивилни повдига правни и етични въпроси. Частни компании, ситуирани отвън зоната на физически спор, могат да бъдат обект на виртуална или въоръжена офанзива.

Тъй като в спора се включват нови участници, държавните управления би трябвало да подсигуряват, че не са мощно подвластни от дадена компания, защото това може да я трансформира в цел и точка на неуспех.

Няма две идентични войни. Битката сред Индия и Китай може да се организира на покрива на света в Хималаите, възможен китайско-американски конфликт над Тайван ще включва повече въздушна и морска мощност, ракети с огромен обхват и спирания на търговията.

Взаимната опасност от приложимост на нуклеарни оръжия евентуално е подействала за ограничение на ескалацията в Украйна.

НАТО не се е сблъсквала непосредствено с нуклеарно въоръжен зложелател и заканите на Русия до момента са били по-скоро блъф. Но в потенцилната борба за Тайван, Съединени американски щати и Китай ще бъдат изкушени да се нападат взаимно в космоса, което може да докара до нуклеарна ескалация, изключително в случай че спътниците за ранно предизвестие и командване и надзор бъдат деактивирани.

За демократичните общества изкушението е да се оттеглен от ужасите на Украйна и от големите разноски и старания за модернизиране на техните въоръжени сили.

И въпреки всичко те не могат да одобряват, че подобен спор сред огромни индустриализирани стопански системи ще бъде еднократно събитие. Една автократична и нестабилна Русия може да съставлява опасност за Запада десетилетия напред.

Нарастващото военно въздействие на Китай пък е дестабилизиращ фактор в Азия и световното възобновление на автокрацията може да направи споровете по-вероятни.

Армиите, които не научат уроците от новия тип индустриална война, демонстрирана в Украйна, рискуват да изгубят от тези, които го вършат.

Източник:
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР