Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Големите министър председатели в кината през последните две седмици са филми респективно от 1975 и 1982 година. „ Е.Т.: Извънземното “ още веднъж е в киносалоните по случай 40-ата годишнина от излизането си, а „ Челюсти “ е назад в кината... ами без необикновен съответен мотив. Но няма и потребност от подобен. Безсмъртни класики като тези два кино лентата на Стивън Спилбърг са добре пристигнали в мултиплексите когато и да е.
Да преживееш адреналина на „ Челюсти “ или съкрушителната страст на „ Е.Т. “ в голям IMAX формат е самата формулировка за кино прекарване. Ако Спилбърг се бе отдръпнал от филмовата промишленост през 1982 година, в наши дни отново щяхме да приказваме за него като за легенда, даже и единствено поради тези два кино лентата и поради „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “.
Именно неговата съвършена постановка и блестящата музика на Джон Уилямс в двете ленти трансформират „ Челюсти “ в типичен трилър, а не в на ниска цена експлоататорски хорър. Неговото техническо майсторство и дълбокото му схващане на човешкото положение и страсти пък трансформират „ Е.Т. “ във безконечен шлагер, разплакал стотици милиони души при първото им гледане, измежду които Роналд Рейгън и принцеса Даяна.
В наши дни към тези положителни усеща се прибавя и доза носталгия - най-търсеният прочувствен резултат в огромните продукции в наши дни. През месец юли тази година, в сърцето на лятото, което се смята за най-касовия кино сезон, най-актуалните ленти по салоните бяха превъзходният „ Топ Гън: Маверик “, продължение на филм от 1986 година; „ Джурасик Свят: Господство “, шеста част от поредност, почнала през 1993-та; и „ Елвис “, биографичен филм за именит музикант от средата на предишния век.
След още седмица пък най-интригуващото премиерно заглавие ще е „ Аватар “ - лента от 2009 година, довела до гражданска война в ходенето на кино чрез употребяваната 3D технология, с помощта на която филмът става най-касовият в историята на промишлеността с доходи в размер над 2 милиарда и 800 милиона $. А няма подозрение, че тези доходи ще се усилят още повече в продължение на идващите няколко седмици.
Истината е, че киносалоните имат потребност от тази помощ при неналичието на постоянно излизащи касови продукции даже през лятото, които да притеглят повече хора. Несъмнено има още редица класики, които доста от нас на драго сърце биха гледали още веднъж на кино – или за първи път, в случай че, както в тази ситуация с „ Челюсти “ или „ Е.Т. “, даже не са били родени – изключително във фантастичния IMAX формат.
Предложенията могат да са доста, само че в границите на този текст ще се спра единствено на няколко. Всъщност към този момент загатнах за едното от тях в един от горните параграфи, в който загатнах името на един именит екранен археолог. Трудно си представям някой да откаже опцията да гледа който и да е от истинските три кино лентата от поредицата „ Индиана Джоунс “ на максимален екран.
Екзотични местоположения, спиращи дъха завършения и рискован дух, пропиващ всеки кадър от лентата, са детайли, които преследва съвсем всеки блокбъстър от последните 50 години. Някои несъмнено биха поспорили, само че едва ли някои други филми ги въплъщават по-точно от „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “ и „ Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход “.
Чудесен мотив за стартирането на тези ленти още веднъж по кината би била премиерата на петата и последна част от поредицата, която се чака през юни 2023 година. Именно това е маркетинговият метод, употребен от „ Аватар “ тази година, и в случай че други студия бяха решили да приложат концепцията по-рано, може би избрани техни продукции нямаше да се провалят във финансов аспект.
Най-крещящият образец е „ Матрицата: Възкресения “: дръзновен и богат на хрумвания филм, който бе жертван на неуспех от Warner Bros. с решението на студиото да пусне лентата по едно и също време по киносалоните и в HBO Max. Ако „ Възкресения “ беше предшестван по кината от истинската трилогия „ Матрицата “, евентуално повече хора щяха да осмислят социокултурните му хрумвания, а не просто да влязат в салона с избледнели мемоари за зрелищни боеве и забавени фрагменти с патрони.
Революционните филми на братята Уашовски са толкоз повече от смайващите образни резултати в тях, само че никой не оспорва и техните качества и значение. Какво по-добро място да бъдат възприети от ново потомство фенове от IMAX салона? За страдание, тази опция бе пропусната и ще би трябвало да чакаме и да се надяваме на това до 30-тата годишнина от излизането на „ Матрицата “ през 2029 година.
В наши дни филмите за супергерои са от дребното, чиито комерсиален триумф е съвсем обезпечен. Жанрът има предани почитатели, някои от които са станали такива едвам през последните петнайсетина години, в които лентите с комиксови герои безусловно започнаха да излизат през няколко месеца. Именно те могат да бъдат целевата публика на наново стартиране по кината на някои класики, стартирали този род.
„ Супермен “ от 1978 година, „ Батман “ от 1989-а, „ Х-Мен “ от 2000 година и „ Спайдър-Мен “ от 2002-ра са все ленти, на които се приписва огромна част от заслугата за популяризирането или модернизирането на филмите за супергерои. Всеки един от тях е касов шлагер, почитан както от генерации фенове, по този начин и от критици, и за днешните млади почитатели на жанра би било по едно и също време наслаждение и обучение да ги гледат на най-големите екрани.
Следовниците на фентъзито могат да си пожелаят „ Властелинът на пръстените “ още веднъж на кино, а почитателите на гангстерските филми – „ Кръстникът “ или „ Добри момчета “. Опциите са неизброими и можем единствено да стискаме палци още веднъж да забележим обичаните си класики на кино и евентуално да ги покажем в този формат и на децата си. А в това време дано се надяваме и на повече атрактивни модерни заглавия по салоните.
Още от създателя:
Да преживееш адреналина на „ Челюсти “ или съкрушителната страст на „ Е.Т. “ в голям IMAX формат е самата формулировка за кино прекарване. Ако Спилбърг се бе отдръпнал от филмовата промишленост през 1982 година, в наши дни отново щяхме да приказваме за него като за легенда, даже и единствено поради тези два кино лентата и поради „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “.
Именно неговата съвършена постановка и блестящата музика на Джон Уилямс в двете ленти трансформират „ Челюсти “ в типичен трилър, а не в на ниска цена експлоататорски хорър. Неговото техническо майсторство и дълбокото му схващане на човешкото положение и страсти пък трансформират „ Е.Т. “ във безконечен шлагер, разплакал стотици милиони души при първото им гледане, измежду които Роналд Рейгън и принцеса Даяна.
В наши дни към тези положителни усеща се прибавя и доза носталгия - най-търсеният прочувствен резултат в огромните продукции в наши дни. През месец юли тази година, в сърцето на лятото, което се смята за най-касовия кино сезон, най-актуалните ленти по салоните бяха превъзходният „ Топ Гън: Маверик “, продължение на филм от 1986 година; „ Джурасик Свят: Господство “, шеста част от поредност, почнала през 1993-та; и „ Елвис “, биографичен филм за именит музикант от средата на предишния век.
След още седмица пък най-интригуващото премиерно заглавие ще е „ Аватар “ - лента от 2009 година, довела до гражданска война в ходенето на кино чрез употребяваната 3D технология, с помощта на която филмът става най-касовият в историята на промишлеността с доходи в размер над 2 милиарда и 800 милиона $. А няма подозрение, че тези доходи ще се усилят още повече в продължение на идващите няколко седмици.
Истината е, че киносалоните имат потребност от тази помощ при неналичието на постоянно излизащи касови продукции даже през лятото, които да притеглят повече хора. Несъмнено има още редица класики, които доста от нас на драго сърце биха гледали още веднъж на кино – или за първи път, в случай че, както в тази ситуация с „ Челюсти “ или „ Е.Т. “, даже не са били родени – изключително във фантастичния IMAX формат.
Предложенията могат да са доста, само че в границите на този текст ще се спра единствено на няколко. Всъщност към този момент загатнах за едното от тях в един от горните параграфи, в който загатнах името на един именит екранен археолог. Трудно си представям някой да откаже опцията да гледа който и да е от истинските три кино лентата от поредицата „ Индиана Джоунс “ на максимален екран.
Екзотични местоположения, спиращи дъха завършения и рискован дух, пропиващ всеки кадър от лентата, са детайли, които преследва съвсем всеки блокбъстър от последните 50 години. Някои несъмнено биха поспорили, само че едва ли някои други филми ги въплъщават по-точно от „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “ и „ Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход “.
Чудесен мотив за стартирането на тези ленти още веднъж по кината би била премиерата на петата и последна част от поредицата, която се чака през юни 2023 година. Именно това е маркетинговият метод, употребен от „ Аватар “ тази година, и в случай че други студия бяха решили да приложат концепцията по-рано, може би избрани техни продукции нямаше да се провалят във финансов аспект.
Най-крещящият образец е „ Матрицата: Възкресения “: дръзновен и богат на хрумвания филм, който бе жертван на неуспех от Warner Bros. с решението на студиото да пусне лентата по едно и също време по киносалоните и в HBO Max. Ако „ Възкресения “ беше предшестван по кината от истинската трилогия „ Матрицата “, евентуално повече хора щяха да осмислят социокултурните му хрумвания, а не просто да влязат в салона с избледнели мемоари за зрелищни боеве и забавени фрагменти с патрони.
Революционните филми на братята Уашовски са толкоз повече от смайващите образни резултати в тях, само че никой не оспорва и техните качества и значение. Какво по-добро място да бъдат възприети от ново потомство фенове от IMAX салона? За страдание, тази опция бе пропусната и ще би трябвало да чакаме и да се надяваме на това до 30-тата годишнина от излизането на „ Матрицата “ през 2029 година.
В наши дни филмите за супергерои са от дребното, чиито комерсиален триумф е съвсем обезпечен. Жанрът има предани почитатели, някои от които са станали такива едвам през последните петнайсетина години, в които лентите с комиксови герои безусловно започнаха да излизат през няколко месеца. Именно те могат да бъдат целевата публика на наново стартиране по кината на някои класики, стартирали този род.
„ Супермен “ от 1978 година, „ Батман “ от 1989-а, „ Х-Мен “ от 2000 година и „ Спайдър-Мен “ от 2002-ра са все ленти, на които се приписва огромна част от заслугата за популяризирането или модернизирането на филмите за супергерои. Всеки един от тях е касов шлагер, почитан както от генерации фенове, по този начин и от критици, и за днешните млади почитатели на жанра би било по едно и също време наслаждение и обучение да ги гледат на най-големите екрани.
Следовниците на фентъзито могат да си пожелаят „ Властелинът на пръстените “ още веднъж на кино, а почитателите на гангстерските филми – „ Кръстникът “ или „ Добри момчета “. Опциите са неизброими и можем единствено да стискаме палци още веднъж да забележим обичаните си класики на кино и евентуално да ги покажем в този формат и на децата си. А в това време дано се надяваме и на повече атрактивни модерни заглавия по салоните.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ