Експерт: Трябва да национализираме Google, Facebook и Amazon
Големите данни все по-често се съпоставят с нефта, тъй като по сходен метод дават опция на световните корпорации да натрупват своите капитали. Печалбите на IT колосите са толкоз огромни, че те всеобщо започнаха да гълтам по-малките компании и да се трансформират в монополисти на пазара. Изкуственият разсъдък ще даде на корпорациите още по-голяма власт и още повече благоприятни условия да се грижат за своите ползи. Ето за какво те би трябвало незабавно да бъдат национализирани.
Предложението е на английския политолог и специалист по цифрова стопанска система от Кралския лицей в Лондон Ник Сърничек, който разгласява разбора си в The Guardian.
Ученият отбелязва, че актуалните корпорации построяват бизнеса си от потребителските данни и не създават нищо в обичайния смисъл на това разбиране. Те нямат общо с обичайните компании, тъй като работят по напълно друг метод.
Гугъл, Фейсбук, Amazon и Uber работят като платформи - те свързват потребителите с рекламодателите и разработчиците, водачите с пасажерите, купувачите с продавачите.
В основата на триумфа им е натрупването на сериозна маса консуматори: колкото повече консуматори имат, толкоз са по-полезни за тях и толкоз по-голямо е въздействието им.
Ефектът на мрежата основава инерция, която освен оказва помощ на тези платформи да преодолеят рецензиите и проблемите, само че и прави необикновено мъчно за хората да се откажат от тях и/или да ги заменят.
Новите господари на стопанската система
Гугъл, Фейсбук и Amazon са най-важните компании в западния свят. Техният бизнес модел им разрешава да натрупат доходи и данни с необикновено движение, утвърждавайки се като новите господари на стопанската система.
Гугъл управлява търсенето, Фейсбук господства в обществените медии, а Amazon е флагманът на електронната търговия. Но това надалеч не им е задоволително.
IT корпорациите започнаха да овладяват нови територии - Гугъл и Фейсбук оказват голямо въздействие на медиите и публицистиката, а господството на Amazon в онлайн (а към този момент и офлайн) търговията подкопава старите универсални магазини.
Технологичните корпорации последователно се трансформират в монополи - те дефинират бъдещето на цели браншове от световната стопанска система. Властта им е доста по-голяма от тази на страните, въздействието им върху живота на хората - също.
Новото им оръжие са огромните бази данни. С тяхна помощ корпорациите от дълго време към този момент са освен феномен в софтуерния бранш, а водещи играчи в цялата световна стопанска система. Те последователно превземат превоза и напредването (Uber), платежните услуги, работят върху произвеждане, основано на облачни технологии (Siemens, General Electric) и стигат чак до земеделието и производството на храни (Monsanto и John Deere). Продажбата е ясна, за нея се грижи Amazon.
Платформите са единственият бизнес модел, построен върху стопанска система, насочена към данните. Надпреварата за извличането им е жестока, тъй като те подсигуряват просперитета, само че и самото оцеляване на платформите. Корпорациите се стремят да задържат потребителите оптимално дълго в платформите си, създавайки взаимозависимост към тях. Колко от нас превъртат неоснователно във Фейсбук, без даже да осъзнават за какво го вършат?
Когато някоя малка/стартираща компания сътвори нещо забавно и се трансформира в опасност, тя завчас бива погълната. Фейсбук даже има специфичен инструмент, който следи за сходни неща. Купувайки от ден на ден дребни компании, софтуерните корпорации се трансформират в империи, поглъщащи от ден на ден данни и търгуващи с желанията и желанията на потребителите си.
Най-големият риск - изкуственият разсъдък
Най-големият риск обаче е изкуственият разсъдък. Корпорациите настойчиво го създават и са го издигнали в главен приоритет, осъзнавайки че неведнъж ще усили софтуерната им мощност.
Изкуственият разсъдък към този момент управлява избрани процеси на Гугъл и Amazon. Той е неутолим за данни, а в случай че му се даде надзор върху избрани системи (например оръжейни), това ще съставлява голяма заплаха за човечеството.
Самият Илон Мъск назова изкуствения разсъдък " най-голямата опасност, с която човешката цивилизация се сблъсква ".
Мъск предизвестява, че роботите могат да стартират война, като пускат подправени вести, подправят мейли и манипулират информация. " Перото е по-силно от меча ", напомня той.
Технологичният бизнесмен прикани за държавно контролиране, което би сдържало фирмите в преследването на все по-съвършен изкуствен интелект и неналичието на надзор върху него.
Но по какъв начин да се оправим с това?
В предишното естествените монополи като фирмите за комунални услуги и железниците, които се радват на големи доходи, служейки на общото богатство, са първите, чиято благосъстоятелност става социална. Решаването на казуса с новите монополи се крие в този тип вековна промяна, обновена за нашата цифрова ера.
Нужно е да се възвърне публичния надзор над интернет и цифровата инфраструктура, вместо да се разреши на монополите да се развиват, преследвайки облага и власт.
Сърничек смята, че никакви регулационни правила и правила към този момент не могат да оказват помощ в управлението на корпорация, въоръжена с изкуствен интелект. Единственото решение на казуса е национализацията.
" Ако не вземем контрола над монополите през днешния ден, ще им дадем опция да имат и управляват главната инфраструктура на обществото през XXI-ви век ", предизвестява специалистът.
Предложението е на английския политолог и специалист по цифрова стопанска система от Кралския лицей в Лондон Ник Сърничек, който разгласява разбора си в The Guardian.
Ученият отбелязва, че актуалните корпорации построяват бизнеса си от потребителските данни и не създават нищо в обичайния смисъл на това разбиране. Те нямат общо с обичайните компании, тъй като работят по напълно друг метод.
Гугъл, Фейсбук, Amazon и Uber работят като платформи - те свързват потребителите с рекламодателите и разработчиците, водачите с пасажерите, купувачите с продавачите.
В основата на триумфа им е натрупването на сериозна маса консуматори: колкото повече консуматори имат, толкоз са по-полезни за тях и толкоз по-голямо е въздействието им.
Ефектът на мрежата основава инерция, която освен оказва помощ на тези платформи да преодолеят рецензиите и проблемите, само че и прави необикновено мъчно за хората да се откажат от тях и/или да ги заменят.
Новите господари на стопанската система
Гугъл, Фейсбук и Amazon са най-важните компании в западния свят. Техният бизнес модел им разрешава да натрупат доходи и данни с необикновено движение, утвърждавайки се като новите господари на стопанската система.
Гугъл управлява търсенето, Фейсбук господства в обществените медии, а Amazon е флагманът на електронната търговия. Но това надалеч не им е задоволително.
IT корпорациите започнаха да овладяват нови територии - Гугъл и Фейсбук оказват голямо въздействие на медиите и публицистиката, а господството на Amazon в онлайн (а към този момент и офлайн) търговията подкопава старите универсални магазини.
Технологичните корпорации последователно се трансформират в монополи - те дефинират бъдещето на цели браншове от световната стопанска система. Властта им е доста по-голяма от тази на страните, въздействието им върху живота на хората - също.
Новото им оръжие са огромните бази данни. С тяхна помощ корпорациите от дълго време към този момент са освен феномен в софтуерния бранш, а водещи играчи в цялата световна стопанска система. Те последователно превземат превоза и напредването (Uber), платежните услуги, работят върху произвеждане, основано на облачни технологии (Siemens, General Electric) и стигат чак до земеделието и производството на храни (Monsanto и John Deere). Продажбата е ясна, за нея се грижи Amazon.
Платформите са единственият бизнес модел, построен върху стопанска система, насочена към данните. Надпреварата за извличането им е жестока, тъй като те подсигуряват просперитета, само че и самото оцеляване на платформите. Корпорациите се стремят да задържат потребителите оптимално дълго в платформите си, създавайки взаимозависимост към тях. Колко от нас превъртат неоснователно във Фейсбук, без даже да осъзнават за какво го вършат?
Когато някоя малка/стартираща компания сътвори нещо забавно и се трансформира в опасност, тя завчас бива погълната. Фейсбук даже има специфичен инструмент, който следи за сходни неща. Купувайки от ден на ден дребни компании, софтуерните корпорации се трансформират в империи, поглъщащи от ден на ден данни и търгуващи с желанията и желанията на потребителите си.
Най-големият риск - изкуственият разсъдък
Най-големият риск обаче е изкуственият разсъдък. Корпорациите настойчиво го създават и са го издигнали в главен приоритет, осъзнавайки че неведнъж ще усили софтуерната им мощност.
Изкуственият разсъдък към този момент управлява избрани процеси на Гугъл и Amazon. Той е неутолим за данни, а в случай че му се даде надзор върху избрани системи (например оръжейни), това ще съставлява голяма заплаха за човечеството.
Самият Илон Мъск назова изкуствения разсъдък " най-голямата опасност, с която човешката цивилизация се сблъсква ".
Мъск предизвестява, че роботите могат да стартират война, като пускат подправени вести, подправят мейли и манипулират информация. " Перото е по-силно от меча ", напомня той.
Технологичният бизнесмен прикани за държавно контролиране, което би сдържало фирмите в преследването на все по-съвършен изкуствен интелект и неналичието на надзор върху него.
Но по какъв начин да се оправим с това?
В предишното естествените монополи като фирмите за комунални услуги и железниците, които се радват на големи доходи, служейки на общото богатство, са първите, чиято благосъстоятелност става социална. Решаването на казуса с новите монополи се крие в този тип вековна промяна, обновена за нашата цифрова ера.
Нужно е да се възвърне публичния надзор над интернет и цифровата инфраструктура, вместо да се разреши на монополите да се развиват, преследвайки облага и власт.
Сърничек смята, че никакви регулационни правила и правила към този момент не могат да оказват помощ в управлението на корпорация, въоръжена с изкуствен интелект. Единственото решение на казуса е национализацията.
" Ако не вземем контрола над монополите през днешния ден, ще им дадем опция да имат и управляват главната инфраструктура на обществото през XXI-ви век ", предизвестява специалистът.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ