Големината им е едва четири милиметра, цветът им е черен

Големината им е едвам четири милиметра, цветът им е черен и... най-много - те не умеят да жилят. Затова пък умеят други неща.

Срещат се в доста региони на Източна Австралия. Разновидностите им са десетина. Липсата на жило е присъща за всички. Но те разчупват класическото разбиране за пчела и по различен метод. Проявяват се като забележителни архитекти.

Никой не знае сигурно за какво австралийските пчели построяват медните си пити като дребни творби на строителното изкуство. Самите им кошери са с ексцентрична, спираловидна конструкция. Конструкцията може да си съперничи с най-дръзките и сполучливи архитектурни достижения.

Тя няма съвсем нищо общо с добре познатите плоски медни пити. Австралийските пчели залагат на витлообразен лабиринт с един-единствен вход, който е затрупан с леплив пласт и задържа патогенните организми от навлизане във вътрешността. Този метод сполучливо замества неналичието на жило, с което елементарните пчели държат враговете си надалеч от своята сладка обител.

„ Добре де, виждали сме гнезда на оси “, ще кажат осведомените и наблюдателните. Да, тяхната форма също буди интерес. Но питите на автралийските пчели водят любознателността на хората на още по-високо равнище. Проучванията досега не са дали прецизен отговор на въпроса за какво тези дребни създания са избрали тъкмо тази конструкция, в която да вграждат събрания мед. Но ентомологът Тим Хърдс, посветил три десетилетия от живота си на австралийските пчели, е разкрил друга част от автентично подредения им свят и връзките им. Той дефинира дребните черни създания като „ доста обществени инсекти с една кралица и хиляди служащи, които живеят и се трудят в добре предпазено пространство “.

Малък, само че отлично проведен свят, лишен от редица затруднения, присъщи за човешкия.