Хората трябва да разглеждат нещата в природата и живота с безразличието на божествени същества, а не както им се харесват
(Goethe by Joseph Karl Stieler, 1828 г.)
Щом като човек стартира да осъзнава предметите, които го заобикалят, той стартира да ги преглежда във връзка с себе си; и с право, тъй като цялата му орис зависи от това, дали те ще му харесат или не, от привлекателността, която той намира в тези предмети или отвращението, което те му вдъхват, от това дали те ще му донесат някаква изгода или ще му навредят. Този изцяло натурален метод да се преглеждат и правят оценка нещата, наподобява да е толкоз елементарен, колкото и нужен, само че индивидът е показал тук хиляди неточности, които постоянно го засрамват и огорчават.
Една надалеч по-трудна работа подхващат тези, които със своето живо въодушевление към познанието се стремят да следят нещата в природата сами по себе си и в техните връзки едно към друго; тъй като те скоро виждат неналичието на мярката, която им би пристигнала на помощ, когато те, като човешки същества преглеждат нещата във връзка с самите себе си. Липсва им мярката, показана от удобното или неподходящото усещане, от привлекателността или отвращението, от изгодата или вредата, които нещата им причиняваха. Те би трябвало изцяло да се отрекат от тази мярка, те би трябвало да преглеждат нещата с безразличието на като че ли божествени същества, по този начин както тези неща са сами по себе си, а не както им се харесват.
Така същинският ботаник не би трябвало да визира нито хубостта, нито полезността на растенията, той би трябвало да изследва тяхното устройство и отношението им към останалия растителен свят; и както всички те са извикани на живот и огрени от слънцето, по този начин и той би трябвало да ги следи и обхване със същия спокоен взор, като взема мярката и данните за това знание не от себе си, а от кръга на нещата, които следи.
Картина(заглавна): Goethe in the Roman Campagna, 1786, by Johann Heinrich Wilhelm Tischbein
