Инфлацията в Турция достига вероятния си връх
Годишната инфлация в Турция се форсира за 17-и следващ месец през октомври, като бе провокирана от внезапното повишение на цените на храните и високите енергийни разноски и доближи евентуалния си връх през двете десетилетия на ръководство на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Потребителските цени се покачиха с 85,5% на годишна база през предишния месец, сочат формалните данни от четвъртък, което е малко по-ниско от медианната прогноза в изследване на Bloomberg. Месечната инфлация беше 3,54%, също малко по-ниска от прогнозата в настрана изследване.
Годишната инфлация за храните и безалкохолните питиета, които съставляват към една четвърт от потребителската кошница, беше 99,1% през предишния месец, което е нарастване по отношение на 93,1% през септември.
Политиците упрекват за инфлацията високите цени на суровините, частично провокирани от съветската инвазия в Украйна, както и други външни фактори. По-малко прието е въздействието на неортодоксалната икономическа политика на Ердоган, който отхвърля повишението на лихвените проценти за ограничение на инфлацията.
Така наречената базисна инфлация, която изключва променливите детайли като храните и силата, беше 70,5%, спрямо 68,1% през септември.
Официалната инфлация сега е 17 пъти по-висока от задачата на централната банка. Междувременно в Истанбул, най-населеният и богат град в Турция, годишната инфлация на дребно се повиши до 109% през предишния месец.
Ердоган твърди - в несъгласие с учебниците по стопанска система - че високите разноски по заемите ще доведат до висока инфлация. В края на предходната година той показа така наречен модел на новата стопанска система, който дава приоритет на растежа посредством увеличение на износа и вложенията и основаване на нови работни места.
Под натиска на президента, който се стреми към едноцифрени стойности на инфлацията до края на тази година, централната банка предприе поредни понижения на лихвените проценти, като за финален път понижи главния лихвен % до 10,5% през октомври. Това икономическо мислене към момента не е посочило резултати.
Цикълът на облекчение се отрази и на лирата, която тази година е поевтиняла с повече от 28% по отношение на $. Банката алармира, че най-вероятно ще направи още едно понижение на идната си среща за установяване на лихвените проценти този месец.
В последния си тримесечен отчет за инфлацията, показан предходната седмица, централната банка увеличи прогнозата си за инфлацията в края на годината до 65,2% по отношение на 60,4% през юли. А шефът на централната банка Сахап Кавчоглу съобщи, че са били " несполучливи " в битката с инфлацията. Въпреки това настоящите политики и по-нататъшните решения ще оказват помощ за управление на цените, сподели той.
Вместо на по-високи лихвени проценти централната банка заложи на серия от ограничения, ориентирани към банковия бранш, с цел да управлява на микроравнище растежа на заемите и да подтиква по-широкото потребление на лирата в границите на тактика, наречена " лирализация ". Миналата седмица Кавчоглу съобщи, че сходни макропруденциални ограничения ще спомогнат за нормализиране на ценовото държание.
Паричният орган също по този начин неведнъж предизвести комерсиалните кредитори да се въздържат от размиване на въведените регулации и съобщи, че на хоризонта може да се появят още правила.
Ердоган, който се стреми към нов президентски мандат на изборите, планувани за юни идната година, се опита да успокои гласоподавателите, че инфлацията ще стартира да понижава през първото тримесечие на идната година. Той също по този начин даде обещание, че държавното управление ще поправя тежестта на по-високите разноски за живот със доста повишение на минималната работна заплата, налични жилища и евтини заеми.
" Те непрекъснато повдигат въпроса за инфлацията, ще приказваме за това след Нова година ", сподели Ердоган в телевизионно изявление в сряда вечерта, като повтори, че ще бъдат понижени както лихвеният %, по този начин и инфлацията.
Потребителските цени се покачиха с 85,5% на годишна база през предишния месец, сочат формалните данни от четвъртък, което е малко по-ниско от медианната прогноза в изследване на Bloomberg. Месечната инфлация беше 3,54%, също малко по-ниска от прогнозата в настрана изследване.
Годишната инфлация за храните и безалкохолните питиета, които съставляват към една четвърт от потребителската кошница, беше 99,1% през предишния месец, което е нарастване по отношение на 93,1% през септември.
Политиците упрекват за инфлацията високите цени на суровините, частично провокирани от съветската инвазия в Украйна, както и други външни фактори. По-малко прието е въздействието на неортодоксалната икономическа политика на Ердоган, който отхвърля повишението на лихвените проценти за ограничение на инфлацията.
Така наречената базисна инфлация, която изключва променливите детайли като храните и силата, беше 70,5%, спрямо 68,1% през септември.
Официалната инфлация сега е 17 пъти по-висока от задачата на централната банка. Междувременно в Истанбул, най-населеният и богат град в Турция, годишната инфлация на дребно се повиши до 109% през предишния месец.
Ердоган твърди - в несъгласие с учебниците по стопанска система - че високите разноски по заемите ще доведат до висока инфлация. В края на предходната година той показа така наречен модел на новата стопанска система, който дава приоритет на растежа посредством увеличение на износа и вложенията и основаване на нови работни места.
Под натиска на президента, който се стреми към едноцифрени стойности на инфлацията до края на тази година, централната банка предприе поредни понижения на лихвените проценти, като за финален път понижи главния лихвен % до 10,5% през октомври. Това икономическо мислене към момента не е посочило резултати.
Цикълът на облекчение се отрази и на лирата, която тази година е поевтиняла с повече от 28% по отношение на $. Банката алармира, че най-вероятно ще направи още едно понижение на идната си среща за установяване на лихвените проценти този месец.
В последния си тримесечен отчет за инфлацията, показан предходната седмица, централната банка увеличи прогнозата си за инфлацията в края на годината до 65,2% по отношение на 60,4% през юли. А шефът на централната банка Сахап Кавчоглу съобщи, че са били " несполучливи " в битката с инфлацията. Въпреки това настоящите политики и по-нататъшните решения ще оказват помощ за управление на цените, сподели той.
Вместо на по-високи лихвени проценти централната банка заложи на серия от ограничения, ориентирани към банковия бранш, с цел да управлява на микроравнище растежа на заемите и да подтиква по-широкото потребление на лирата в границите на тактика, наречена " лирализация ". Миналата седмица Кавчоглу съобщи, че сходни макропруденциални ограничения ще спомогнат за нормализиране на ценовото държание.
Паричният орган също по този начин неведнъж предизвести комерсиалните кредитори да се въздържат от размиване на въведените регулации и съобщи, че на хоризонта може да се появят още правила.
Ердоган, който се стреми към нов президентски мандат на изборите, планувани за юни идната година, се опита да успокои гласоподавателите, че инфлацията ще стартира да понижава през първото тримесечие на идната година. Той също по този начин даде обещание, че държавното управление ще поправя тежестта на по-високите разноски за живот със доста повишение на минималната работна заплата, налични жилища и евтини заеми.
" Те непрекъснато повдигат въпроса за инфлацията, ще приказваме за това след Нова година ", сподели Ердоган в телевизионно изявление в сряда вечерта, като повтори, че ще бъдат понижени както лихвеният %, по този начин и инфлацията.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ