ЕК: инфлацията у нас спада на 9,4% тази година и на 4,2% през 2024 г.
Годишната инфлация на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) у нас ще спадне от 13 на 100 през 2022 година на 9,4 % през тази година. Догодина спадането ще продължи до 4,2%.
Това гласи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия. Тя бе показана от еврокомисаря по стопанската система Паоло Джентилони.
Енергията в България ще поевтинее и през тази, и през идната година, планува Европейска комисия.
Докато инфлацията на цените на храната през 2023 година ще остане висока. Тя обаче ще спадне следващата година.
Инфлацията на цените на услугите ще се повиши през тази година и ще остане релативно висока през 2024 година
През първата половина на предходната година инфлацията на ХИПЦ в страната ни е била движена от цените на силата и храните. Това е довело до по-висока инфлация в превоза и услугите по доставки на храна. През втората половина е почнало повишаване на инфлацията в областта на услугите въобще, въпреки и с по-ниски месечни индикатори.
Постепенен спад на бюджетния недостиг
След една година фискална консолидация и недостиг в размер на 2,8 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2022 година дефицитът за 2023 година ще скочи през тази година на 4,8% от Брутният вътрешен продукт.
До крайната дата на тази прогноза държавното управление и Народното събрание в София не са приели никакви ограничения за консолидация за финансиране на увеличение на заплатите и пенсиите, които костват тази година на бюджета 3,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Редица фактори обаче би трябвало да оказват помощ за въздържане на недостига. Очаква се чистите бюджетни разноски в поддръжка на енергетиката да съставляват 0,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година спрямо 1,5% през 2022 година Тези ограничения би трябвало да бъдат последователно прекъснати през 2024 година Паричните преводи, свързани с бежанците от Украйна, също ще имат доста по-нисък резултат върху бюджета.
Данъчните доходи ще набъбнат от данъците върху имуществото, както и от по-голямото ползване и покачващите се цени на стоките и подлежащите на непреки налози услуги, най-много Данък добавена стойност.
Ефект върху недостига ще има и хипотетичната дефинитивна анулация на краткотрайните изключителни ограничения поради COVID-19, за които се счита, че са възлизали на 1 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година
Публичният недостиг се чака да доближи връхната си точка през тази година поради приключването на процеса, финансиран от европейските структурни и капиталови фондове (ЕСИФ) за интервала 2014-2020 година
Предвижданията са общият държавен недостиг да остане 4,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Ако се одобри, че няма да има смяна на държавната политика, увеличението на данъчните доходи ще забави темпа си. Очаква се актуалните разноски да се усилят по-бързо от приходите. Но резултатът на недостига ще бъде обезвреден от по-малките обществени вложения, финансирани от страната.
Прилагането на Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ) ще доближи най-големи индикатори. Общият държавен дълг ще скочи от 22,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година на 28,1% през 2024 година
Съществува позитивен риск от това, че общият държавен недостиг и дълг ще се окажат по-ниски от плануваното. Причината е, че основните партии в българския парламент се ангажираха да одобрят консолидационни ограничения за намаление на недостига през 2023 година
Ръстът - забавяне през тази година, повишаване следващата година
Икономическият растеж на България се чака да се забави през 2023 година и да се увеличи още веднъж през 2024 година, планува Европейска комисия.
Очаква се и закъснение на растежа на износа ни през тази година. Причина е ограничение на търсенето в чужбина и характерни за страната фактори с еднократно влияние.
Реалният Брутният вътрешен продукт у нас е нараснал с 3,4 на 100 през 2022 година Това е намаляване по отношение на зимната прогноза за растеж от 3,9%. Ръстът на българския Брутният вътрешен продукт е свързан от мощното частно ползване в страната и от високите равнища на износа.
За 2023 година се чака икономическият растеж у нас да се забави до 1,5 на 100, а през 2024 година - до 2,4 на 100. Предишните оценки бяха за растеж от 1,4% % през тази година и 2,5% през идната година.
На тримесечна основа се чака растежът на Брутният вътрешен продукт да стагнира след първите 3 месеца на 2023 година, само че през 2024 година, да възобнови постоянното си повишаване. Причина ще бъдат износът, частното ползване в страната и вложенията в обществения бранш.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това гласи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия. Тя бе показана от еврокомисаря по стопанската система Паоло Джентилони.
Енергията в България ще поевтинее и през тази, и през идната година, планува Европейска комисия.
Докато инфлацията на цените на храната през 2023 година ще остане висока. Тя обаче ще спадне следващата година.
Инфлацията на цените на услугите ще се повиши през тази година и ще остане релативно висока през 2024 година
През първата половина на предходната година инфлацията на ХИПЦ в страната ни е била движена от цените на силата и храните. Това е довело до по-висока инфлация в превоза и услугите по доставки на храна. През втората половина е почнало повишаване на инфлацията в областта на услугите въобще, въпреки и с по-ниски месечни индикатори.
Постепенен спад на бюджетния недостиг
След една година фискална консолидация и недостиг в размер на 2,8 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2022 година дефицитът за 2023 година ще скочи през тази година на 4,8% от Брутният вътрешен продукт.
До крайната дата на тази прогноза държавното управление и Народното събрание в София не са приели никакви ограничения за консолидация за финансиране на увеличение на заплатите и пенсиите, които костват тази година на бюджета 3,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Редица фактори обаче би трябвало да оказват помощ за въздържане на недостига. Очаква се чистите бюджетни разноски в поддръжка на енергетиката да съставляват 0,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година спрямо 1,5% през 2022 година Тези ограничения би трябвало да бъдат последователно прекъснати през 2024 година Паричните преводи, свързани с бежанците от Украйна, също ще имат доста по-нисък резултат върху бюджета.
Данъчните доходи ще набъбнат от данъците върху имуществото, както и от по-голямото ползване и покачващите се цени на стоките и подлежащите на непреки налози услуги, най-много Данък добавена стойност.
Ефект върху недостига ще има и хипотетичната дефинитивна анулация на краткотрайните изключителни ограничения поради COVID-19, за които се счита, че са възлизали на 1 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година
Публичният недостиг се чака да доближи връхната си точка през тази година поради приключването на процеса, финансиран от европейските структурни и капиталови фондове (ЕСИФ) за интервала 2014-2020 година
Предвижданията са общият държавен недостиг да остане 4,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Ако се одобри, че няма да има смяна на държавната политика, увеличението на данъчните доходи ще забави темпа си. Очаква се актуалните разноски да се усилят по-бързо от приходите. Но резултатът на недостига ще бъде обезвреден от по-малките обществени вложения, финансирани от страната.
Прилагането на Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ) ще доближи най-големи индикатори. Общият държавен дълг ще скочи от 22,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година на 28,1% през 2024 година
Съществува позитивен риск от това, че общият държавен недостиг и дълг ще се окажат по-ниски от плануваното. Причината е, че основните партии в българския парламент се ангажираха да одобрят консолидационни ограничения за намаление на недостига през 2023 година
Ръстът - забавяне през тази година, повишаване следващата година
Икономическият растеж на България се чака да се забави през 2023 година и да се увеличи още веднъж през 2024 година, планува Европейска комисия.
Очаква се и закъснение на растежа на износа ни през тази година. Причина е ограничение на търсенето в чужбина и характерни за страната фактори с еднократно влияние.
Реалният Брутният вътрешен продукт у нас е нараснал с 3,4 на 100 през 2022 година Това е намаляване по отношение на зимната прогноза за растеж от 3,9%. Ръстът на българския Брутният вътрешен продукт е свързан от мощното частно ползване в страната и от високите равнища на износа.
За 2023 година се чака икономическият растеж у нас да се забави до 1,5 на 100, а през 2024 година - до 2,4 на 100. Предишните оценки бяха за растеж от 1,4% % през тази година и 2,5% през идната година.
На тримесечна основа се чака растежът на Брутният вътрешен продукт да стагнира след първите 3 месеца на 2023 година, само че през 2024 година, да възобнови постоянното си повишаване. Причина ще бъдат износът, частното ползване в страната и вложенията в обществения бранш.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ