„Годините летят, а дните са безкрайни”. Ако прочетохте това и

„ Годините летят, а дните са безкрайни”. Ако прочетохте това и си казахте:”Оо, да”, или сте доста мъдри, или сте пред, в, след рецесия на междинната възраст. Класическата логика на психиката чака това знамение на чудесата, когато дамите са на 29-30 години, като отшумява до 35, като главното тресене е дали дама има или няма дете. При мъжете същото тресене го има на 39-40 и отшумява до 45, само че нормално въпросът е: „ Кой съм в действителност аз и за какво съм такъв”. Скрито или очевидно, тази главо навалица е присъща на всеки и на всички.

Лайфхакът ни през днешния ден е да кажем какво да очаквате и по какъв начин елементарно да минете въпросната Криза на междинната възраст.

Първо, положителната вест. Ако имате достижения, които сами оценявате и другите също означават, вие ще минете или сте минали въпросната Криза на междинната възраст леко, а допустимо е и изцяло или, хайде признайте - съвсем незабелязано. Принципът е колкото повече, толкоз повече, тоест: толкоз по-добре.

Защо се получава по този начин ли?

Защото първата драма в същото време на инспекция се отбелязва от психолозите точно като Криза на достиженията. За мъжете измеренията са пари, кариера, дом (собствен), в по-малка степен деца и семейство. За дамите измеренията по традиция са семейство, деца, дом, само че в актуалния свят, несъмнено, също парите и кариерата.

Който има достиженията, които самичък изисква от себе си и е получил оценката за тях и от другите, елементарно минава на Втора база. Това е по този начин наречената Криза на смисъла.

Трите най-задавани в диалог със себе си въпроси са:

Защо ми беше всичко?

Това ли желаех в действителност?

Кой в действителност съм аз? Което се чете като:

Какво/Кого тъкмо обичам/ме обича?

Какво е щастието за мен?

Какво да трансформира?

Последното учените дефинират като новите вероятности. Всъщност обаче най-често се показва в съответни стъпки. За дамите най-често това е разкрасяването. Както споделяше Бегбеде в пъвата си и гениална книга 9,99: „ Пластичната хирургия е последната вяра, която ни остана”.

Общо за двата пола волята за смяна най-често се показва в нова връзка, в смисъл на нов сътрудник. Или нов другарски кръг. Нови занимания – примерно нов спорт и изключително рисков или военен. Или ново място/държава на живеене. По-рядко нова професия/бизнес.

За последното чудноват образец е Армани. Продавач, началник на мъжките публични дрехи в миланския ЦУМ – Ринашенте, минал 40 години, той стартира стилната си къща, срещайки нов другар и финансов вложител, което води до основаването на многомилиардна международна империя – той по този начин я и назовава Емпорио.

Какво сплотява всички тези повърхностни или същностни промени, които споменахме?

Наваксване на пропуснатото.

Какво го постанова?

Страх от гибелта.

Кое го изяснява?

„ Годините летят, а дните са безкрайни”.

...