Спомен за собственото ни раждане: учени откриха, че бебетата помнят всичко
Години наред учените имаха вяра, че първите ни мемоари са изчезнали, тъй като мозъкът не е бил задоволително развъртян, с цел да ги съхранява. Но новаторските проучвания на Йейл демонстрират друго.
Учените са разкрили, че бебетата могат да кодират и извикват мемоари, даже в случай че нямат достъп до тази информация по-късно в живота. Откритието оспорва такава одобрена идея като „ детска амнезия “.
Изследователите са разкрили, че когато хипокампусът на бебетата е по-активен, те са по-склонни да запомнят това, което виждат. Откритието опровергава концепцията за „ детска амнезия “ и повдига въпроса дали спомените ни от детството може да са скрити надълбоко в мозъка ни, съобщава SciTechDaily.
Хората научават необикновено доста в ранните си години, само че с придвижване на възрастта става все по-трудно да си спомним съответни събития от детството. Преди това се смяташе, че хипокампусът, който дава отговор за паметта в мозъка, се развива в ранна възраст и не е в положение да съхранява информация в ранна детска възраст. Но учени от Йейлския университет се усъмниха в това.
Те демонстрираха на бебетата нови изображения и по-късно тестваха реакциите им. Така учените откриха, че когато хипокампусът на бебето е в по-активно положение, когато гледа фотография, детето е по-вероятно да го разпознае по-късно.
Тези открития допускат, че спомените могат да бъдат кодирани в мозъка още в ранна детска възраст. След това учените ще открият какво се случва с тези ранни мемоари с течение на времето.
„ Страхотното при тези видове мемоари, които ние назоваваме епизодични мемоари, е, че можете да ги опишете на другите, само че това няма значение, когато имате работа с бебета преди речта “, споделя създателят на проучването Ник Турк-Браун, професор по логика на психиката във Факултета по изкуства и науки на Йейл.
В опита учените демонстрираха на бебета на възраст от 4 месеца до 2 години фотоси на ново лице, предмет или сцена. След като бебетата видяха няколко други изображения, откривателите им демонстрираха видяното преди този момент изображение редом с новото.
„ Когато бебетата видят нещо за първи път, разумно е да се чака, че те ще гледат фотография по-дълго, когато я видят повторно. Така че в тази задача, в случай че бебето гледа повече виждана преди картина, в сравнение с нова фотография до нея, това може да се пояснява, че бебето я разпознава като позната “, споделя Търк-Браун.
Използвайки fMRI, откривателите оцениха дали хипокампалната интензивност е обвързвана със силата на спомените на бебето. Те откриха, че колкото по-висока е интензивността в хипокампуса, когато бебето гледа ново изображение, толкоз по-дълго го гледа, когато се появи още веднъж по-късно.
Тези резултати са правилни за цялата извадка от 26 бебета, само че са най-силни измежду тези на възраст над 12 месеца (половината от групата на извадката). Този възрастов резултат води до по-пълна доктрина за това по какъв начин хипокампусът се развива, с цел да поддържа ученето и паметта.
Учените са разкрили, че бебетата могат да кодират и извикват мемоари, даже в случай че нямат достъп до тази информация по-късно в живота. Откритието оспорва такава одобрена идея като „ детска амнезия “.
Изследователите са разкрили, че когато хипокампусът на бебетата е по-активен, те са по-склонни да запомнят това, което виждат. Откритието опровергава концепцията за „ детска амнезия “ и повдига въпроса дали спомените ни от детството може да са скрити надълбоко в мозъка ни, съобщава SciTechDaily.
Хората научават необикновено доста в ранните си години, само че с придвижване на възрастта става все по-трудно да си спомним съответни събития от детството. Преди това се смяташе, че хипокампусът, който дава отговор за паметта в мозъка, се развива в ранна възраст и не е в положение да съхранява информация в ранна детска възраст. Но учени от Йейлския университет се усъмниха в това.
Те демонстрираха на бебетата нови изображения и по-късно тестваха реакциите им. Така учените откриха, че когато хипокампусът на бебето е в по-активно положение, когато гледа фотография, детето е по-вероятно да го разпознае по-късно.
Тези открития допускат, че спомените могат да бъдат кодирани в мозъка още в ранна детска възраст. След това учените ще открият какво се случва с тези ранни мемоари с течение на времето.
„ Страхотното при тези видове мемоари, които ние назоваваме епизодични мемоари, е, че можете да ги опишете на другите, само че това няма значение, когато имате работа с бебета преди речта “, споделя създателят на проучването Ник Турк-Браун, професор по логика на психиката във Факултета по изкуства и науки на Йейл.
В опита учените демонстрираха на бебета на възраст от 4 месеца до 2 години фотоси на ново лице, предмет или сцена. След като бебетата видяха няколко други изображения, откривателите им демонстрираха видяното преди този момент изображение редом с новото.
„ Когато бебетата видят нещо за първи път, разумно е да се чака, че те ще гледат фотография по-дълго, когато я видят повторно. Така че в тази задача, в случай че бебето гледа повече виждана преди картина, в сравнение с нова фотография до нея, това може да се пояснява, че бебето я разпознава като позната “, споделя Търк-Браун.
Използвайки fMRI, откривателите оцениха дали хипокампалната интензивност е обвързвана със силата на спомените на бебето. Те откриха, че колкото по-висока е интензивността в хипокампуса, когато бебето гледа ново изображение, толкоз по-дълго го гледа, когато се появи още веднъж по-късно.
Тези резултати са правилни за цялата извадка от 26 бебета, само че са най-силни измежду тези на възраст над 12 месеца (половината от групата на извадката). Този възрастов резултат води до по-пълна доктрина за това по какъв начин хипокампусът се развива, с цел да поддържа ученето и паметта.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ