Давид Хименес: Светът се е превърнал в модел на Титаник
„ Години наред политиците ни убеждаваха, че имаме една от положителните най-здравни системи. Оказа се, че лъжат “. Това показа в изявление за БНР испанският публицист Давид Хименес.
Хименес познава еднообразно добре и Изтока, и Запада. Роден в Барселона, учил в Харвард, 20 години е прекарал в Азия като сътрудник на „ Ел Мундо “. Миналата година разказа в книга интервала, в който управлява ежедневника, разкривайки секрети връзки сред политици и медии.В журналистическата му биография са страни като Афганистан и Северна Корея, отразявал е събития като повредата в АЕЦ „ Фукушима “. През 2003 година разказва от място епидемията от Тежък изострен респираторен синдром (ТОРС) в Китай и в Хонконг. Сега в „ гореща точка “ се е трансформирала родната му Испания - една от най-засегнатите от ковид.
„ Мисля, че има прочут нарцисизъм от страна на най-развитите страни. Бързат да повдигнат стени, когато при тях има безработица и личните им жители към този момент са склонни да поемат работата, която в естествена обстановка правят имигрантите. А след това противоположното, отново пускат чужденците... Светът се е трансформирал в някакъв модел на Титаник. Всички сме на един огромен транспортен съд, само че има пасажери от първа класа и надлежно от втора и трета. И когато корабът потъва, в избавителните лодки с преимущество сядат пасажерите от първа категория. Това постоянно е било по този начин. И не се е трансформирало с глобализацията, в противен случай, може дори да е станало по-лошо “.
Давид Хименес прави оценка реакцията на управляващите като „ несъответстваща и закъсняла “. Смята, че поради непрекъснатите съкращения в бранша лечебните заведения още при започване на рецесията са били на ръба на потенциала си. Показателно е, съгласно него, че от всички страни точно Испания е с максимален % медици измежду инфектираните.
„ Мисля, че би трябвало да оценим положителното държание на жителите, героичната работа на доста здравни служащи и със страдание да отчетем недостойното държание на нашите политици. Единственото, което не престават да вършат, е да водят борба между тях и да пресмятат какъв брой % известност може да им донесе този или оня ход. Тяхната реакция е едно от огромните разочарования. Политическите партии са заети с битка за рейтинг, вместо с общи дейности в рецесията “.
Давид Хименес познава персонално елита на страната си. Преди няколко години застава отпред на ежедневника „ Ел Мундо “, за който е работил като сътрудник в Азия. След година си потегля, а неравната борба за самостоятелна публицистика с политиката и бизнеса разказва като „ по-непредсказуема от Афганистан и всяка друга гореща точка “.
В страни като Испания има проблем с политическата класа. Тя е зле готова. Имаме работа с хора, които не познават нищо друго с изключение на партийната работа. Нямат опит. И не става дума за ляво и дясно, те са един вид. Като има проблем, просто скалъпват нещо сега, с цел да отбият номера, импровизират и то неприятно.
Хименес съпоставя с Германия, където съгласно него политиците работят доста по-адекватно, като се преценяват с експертите в съответните сфери. Смята, че последствията от несъответстващи решение занапред ще пораждат още рецесии и най-сериозните последствия ще са на икономическа основа.
„ При дълбоките стопански рецесии също умират хора. Казват ни, би трябвало да избираме сред изолацията и гибелта. Да, само че когато разрушиш една стопанска система, това също провокира жертви - по доста аргументи. Кризите утежняват извънредно доста ситуацията в обществото, като се осъждат на безработица и беднотия огромни групи хора... Испания е измежду 20-те най-силни стопански системи в света и все пак понася голям удар. Да си представим какво може да се случи с други страни в Латинска Америка, в Африка, където отговорът на рецесията е доста по-труден “.
Хименес се съгласява с констатацията за отношението на Запада към служащите от Изток - доста нужни в положителни времена и непотребни в интервали на рецесия.
Хименес познава еднообразно добре и Изтока, и Запада. Роден в Барселона, учил в Харвард, 20 години е прекарал в Азия като сътрудник на „ Ел Мундо “. Миналата година разказа в книга интервала, в който управлява ежедневника, разкривайки секрети връзки сред политици и медии.В журналистическата му биография са страни като Афганистан и Северна Корея, отразявал е събития като повредата в АЕЦ „ Фукушима “. През 2003 година разказва от място епидемията от Тежък изострен респираторен синдром (ТОРС) в Китай и в Хонконг. Сега в „ гореща точка “ се е трансформирала родната му Испания - една от най-засегнатите от ковид.
„ Мисля, че има прочут нарцисизъм от страна на най-развитите страни. Бързат да повдигнат стени, когато при тях има безработица и личните им жители към този момент са склонни да поемат работата, която в естествена обстановка правят имигрантите. А след това противоположното, отново пускат чужденците... Светът се е трансформирал в някакъв модел на Титаник. Всички сме на един огромен транспортен съд, само че има пасажери от първа класа и надлежно от втора и трета. И когато корабът потъва, в избавителните лодки с преимущество сядат пасажерите от първа категория. Това постоянно е било по този начин. И не се е трансформирало с глобализацията, в противен случай, може дори да е станало по-лошо “.
Давид Хименес прави оценка реакцията на управляващите като „ несъответстваща и закъсняла “. Смята, че поради непрекъснатите съкращения в бранша лечебните заведения още при започване на рецесията са били на ръба на потенциала си. Показателно е, съгласно него, че от всички страни точно Испания е с максимален % медици измежду инфектираните.
„ Мисля, че би трябвало да оценим положителното държание на жителите, героичната работа на доста здравни служащи и със страдание да отчетем недостойното държание на нашите политици. Единственото, което не престават да вършат, е да водят борба между тях и да пресмятат какъв брой % известност може да им донесе този или оня ход. Тяхната реакция е едно от огромните разочарования. Политическите партии са заети с битка за рейтинг, вместо с общи дейности в рецесията “.
Давид Хименес познава персонално елита на страната си. Преди няколко години застава отпред на ежедневника „ Ел Мундо “, за който е работил като сътрудник в Азия. След година си потегля, а неравната борба за самостоятелна публицистика с политиката и бизнеса разказва като „ по-непредсказуема от Афганистан и всяка друга гореща точка “.
В страни като Испания има проблем с политическата класа. Тя е зле готова. Имаме работа с хора, които не познават нищо друго с изключение на партийната работа. Нямат опит. И не става дума за ляво и дясно, те са един вид. Като има проблем, просто скалъпват нещо сега, с цел да отбият номера, импровизират и то неприятно.
Хименес съпоставя с Германия, където съгласно него политиците работят доста по-адекватно, като се преценяват с експертите в съответните сфери. Смята, че последствията от несъответстващи решение занапред ще пораждат още рецесии и най-сериозните последствия ще са на икономическа основа.
„ При дълбоките стопански рецесии също умират хора. Казват ни, би трябвало да избираме сред изолацията и гибелта. Да, само че когато разрушиш една стопанска система, това също провокира жертви - по доста аргументи. Кризите утежняват извънредно доста ситуацията в обществото, като се осъждат на безработица и беднотия огромни групи хора... Испания е измежду 20-те най-силни стопански системи в света и все пак понася голям удар. Да си представим какво може да се случи с други страни в Латинска Америка, в Африка, където отговорът на рецесията е доста по-труден “.
Хименес се съгласява с констатацията за отношението на Запада към служащите от Изток - доста нужни в положителни времена и непотребни в интервали на рецесия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ