Изкуството стрийт фууд: Пица, дюнер и кебапче - любовта на м...
Години наред формулата „ Бързо, елементарно, вкусно “ е желана от пловдивчани. Динамиката на всекидневието мина на последваща скорост, което докара до взрив на обектите за експресно подготвяне и още по-експресно изразходване. За по-малко от 5 минути може да държите по един дюнер в двете си ръце и да сте омазани до ушите с чеснов сос. Но е толкоз вкусно, че странични фактори не могат да помрачат този гурме възторг и буен танц на небцето.
Консумацията на стрийт фууд се трансформира в мода и метод на живот. Съвсем обикновено едни я прегръщат мощно, други бягат от нея като демон от тамян. През годините се е изписало доста за това потребна или нездравословна е бързата храна, само че ароматът на кюфте, което цвърчи на скарата, е кадърен да отстрани на секундата всяко подозрение. За да разсъни още повече апетита ви, „ Марица “ беседва с някои от майсторите на дюнерите, пиците и по този начин обичаната скара.
Дюнерите
Един от най-хубавите майстори на дюнери е Сабри Исмаил. Той е шеф на заведение за бързо хранене в подлеза на аптека " Марица ". Учил е майсторлъка на дюнера от 15 години. Всичко тръгнало от Берлин. Там бил пет години, където работил при огромни майстори. Научили го по какъв начин се прави дюнерът, всичко за месото, за салатите и сосовете. Върнал се в България и решил да продължи това, което обича да прави. Искал да е в Пловдив, защото е израснал тук, харесва мястото и знае какво желае градът.
Дюнерите ги прави със личен жанр. " Всичко идва от месото. То би трябвало да е сочно и меко. Освен мръвката различен значим съставен елемент са салатите. Те би трябвало да са свежи ", споделя Сабри. Всяка заран го зареждат с пресни салати. Основите в дюнера би трябвало да са маруля, домати, свеж лук и хубави подправки. При Сабри има над 10 типа сосове - млечни, чеснови, няколко люти соса, барбекю, френски горчици.
" Пловдивчани обичат да употребяват пресен дюнер, да не е изсъхнал. Сосовете са разковничето. Дюнера би трябвало да го правиш с обич ", споделя Исмаил. Продавал е два шиша с по 60 кила месо. Това му е върхът за пласирани дюнери в Германия. В Пловдив върхът му е на половина - 60 кг. Според Сабри марината също е доста значима.
На въпроса дали се пълнее от дюнер, той дава отговор, че килца се натрупат не от дюнерите, а от гръцките гироси: " Гиросът се прави от свинско месо, а ориенталският дюнер е от пилешко, може и телешко. Не е добре дюнерът да е тежък през лятото, а пресен. Не би трябвало да се състои единствено от картофи, както нормално се прави тук, в България - 60 на 100 са картофите, а 20 % е месото и още 20 - салатите. Това не е същинският дюнер. Истинският е месо, салата и хубаво хлебче ".
" Пловдивчани са претенциозни към този тип храна - някои държат да е препечено месо, тъй като пилешкото съдържа най-вече бактерии. Дюнерът се яде от дребни и огромни, няма възрастова граница. Идвали са хора тук, които не са яли дюнер от доста години, и други, дето изобщо не са кусвали през живота си такова нещо ", споделя майсторът.
Той прави дюнери в лаваш, или тънка палачинка, без картофи, а единствено с месо и салати в сос. " Клиентът си потегля удовлетворен, откакто е хапнал, и след 10-15 минути се връща и желае още един. Това се случва всеки ден. Обичат това, което вършим. Българинът не е доста придирчив откъм храната. Той гледа да се наяде повече и по тази причина иска повече картофи в дюнера, както и немците ", добавя Исмаил.
Пиците
Друга бърза храна, която обича българинът, са пиците.
Красимир Кисьов работи в пицария в село Брани поле. Кариерата на Краси също е почнала в чужбина. Той бил в едно малко градче до Белфаст - Нюри. Когато се върнал в Пловдив, се срещнал с италианци и тогава му пристигнала музата за пицата и пастата. Италианските артикули за това са по-добри. Специално сушените меса са класа над нашите, счита Кисьов.
" В България с тази наша обичайната сол, която ядем, не е доста добре. Италианските сушени меса са направени без сол и отново са много вкусни. Италианските варени салами са много хубави, да вземем за пример прошуто кото. Солта въздейства много на пицата. Повече би трябвало да се внимава и с маята. В България сме си привикнали да има повече и по доста, материалът от горната страна на пицата да е бол, пицата да е дебела, да се вижда, даже в случай че има, да се яде с самун. Пица с самун! Имал е случай клиент да си поръча спагети с самун. В чужбина дебела пица не можеш да видиш ", споделя Кисьов.
Самото разточване би трябвало да се получи по този начин, че въздухът да остане единствено по края. По средата не би трябвало да има мехури, а материал. Колкото е по-балонесто, толкоз повече храни окото. Дори някои пицари не режат тесто с нож за пица, а с ножица. Тези пинизи ги вършат италианците. Самия въздух режат в профил с ножица.
Другото значимо при пицата е самото изпичане, издава тайната майсторът. Много от компаниите, навлизащи в България, приказват в границите на 120 секунди, само че за него 120 секунди са малко време. За него 200 секунди е точното време за изпичане на пицата на 370 градуса. От позиция на цената доста хора взеха да избират италианския специалитет, само че има и много хора, които го подценяват.
" Даваш им пицата в кутия, те ти желаят найлонова чантичка, обръщат я на назад, което е полуда. Пицата на парче, която всеобщо се продава, откакто се изпече, остава да стои с часове и се донагрява, което я скапва, споделя Краси. Той би предпочел като клиент, в случай че не я яде топла, да я хапни студена, само че да не се донагрява, тъй като си губи усета и става жилава. Според него след нарастването на цените пица до 400 грама не би трябвало да бъде над 10 лв..
" Има хора, които пробват пица непосредствено извадена от фурната. Дори не изчакват и 10 секунди. Виждал съм хора по какъв начин за няколко секунди я изяждат, пареща, на 370 градуса. Тя не може да се пипне, той към този момент я яде, разтяга кашкавала, лепи се по зъбите му.
Хубаво е пица да се хапва в обедните часове и да не се употребява бързо, тъй като въпреки всичко е тесто и по-късно човек не се усеща удобно. Яде ли се постепенно, е супер. През зимата пица четири сирена с чаша вино е топ. Лятото са на мода пиците със зеленчуци. Дори и хора, които ядат месо, пробват вегетариански пици. Но като цяло българинът си обича с мръвчица ", заключи Кисьов.
Кюфтетата и кебапчетата
Най-добре като стрйит фууд храна от пловдивчани се възприемат кюфтетата и кебапчетата. На няколко места в града под тепетата към момента има останали скараджии, които ги вършат вкусно. Кулинарят Костадин Шанков споделя, че най-важното за скарата е отлежаването на каймата. Узряването значи започването на разложение на протеините в месото.
" Каймата узрява сред три и седем дни, преди да стане на кебапче или кюфте. Последния ден се поставят и подправките. При кебапчетата се поставят кимион, черен пипер и сол, до момента в който при кюфтетата - черен пипер, чубрица и зелен лук. Слага се и влажен самун ", споделя Шанков.
Според него пловдивчани са пристрастени към скарата. Той си спомня по какъв начин преди време след всяка манифестация на 24 май хората постоянно посещавали локалните скараджии. Но пловдивчанинът няма просвета на ястие на скара.
" Забравихме усета и изработката им. Всичко отиде на замразени полуфабрикати ", казва с жалост кулинарят. Той не споделя мнението, че всичките кюфтета и кебапчета са от соя, само че има и такива продавачи, които поставят. Ако е от същинско месо, цената на кебапчето не би трябвало да е по-малко от 1,50 лв.. Нормалният грамаж за една численост е 80 грама. Най-важното е кебапчето да се яде незабавно, без значение по кое време, до момента в който пърженото кюфте е хубаво да се употребява студено, в случай че е добре приготвено, безапелационен е Костадин Шанков.
Консумацията на стрийт фууд се трансформира в мода и метод на живот. Съвсем обикновено едни я прегръщат мощно, други бягат от нея като демон от тамян. През годините се е изписало доста за това потребна или нездравословна е бързата храна, само че ароматът на кюфте, което цвърчи на скарата, е кадърен да отстрани на секундата всяко подозрение. За да разсъни още повече апетита ви, „ Марица “ беседва с някои от майсторите на дюнерите, пиците и по този начин обичаната скара.
Дюнерите
Един от най-хубавите майстори на дюнери е Сабри Исмаил. Той е шеф на заведение за бързо хранене в подлеза на аптека " Марица ". Учил е майсторлъка на дюнера от 15 години. Всичко тръгнало от Берлин. Там бил пет години, където работил при огромни майстори. Научили го по какъв начин се прави дюнерът, всичко за месото, за салатите и сосовете. Върнал се в България и решил да продължи това, което обича да прави. Искал да е в Пловдив, защото е израснал тук, харесва мястото и знае какво желае градът.
Дюнерите ги прави със личен жанр. " Всичко идва от месото. То би трябвало да е сочно и меко. Освен мръвката различен значим съставен елемент са салатите. Те би трябвало да са свежи ", споделя Сабри. Всяка заран го зареждат с пресни салати. Основите в дюнера би трябвало да са маруля, домати, свеж лук и хубави подправки. При Сабри има над 10 типа сосове - млечни, чеснови, няколко люти соса, барбекю, френски горчици.
" Пловдивчани обичат да употребяват пресен дюнер, да не е изсъхнал. Сосовете са разковничето. Дюнера би трябвало да го правиш с обич ", споделя Исмаил. Продавал е два шиша с по 60 кила месо. Това му е върхът за пласирани дюнери в Германия. В Пловдив върхът му е на половина - 60 кг. Според Сабри марината също е доста значима.
На въпроса дали се пълнее от дюнер, той дава отговор, че килца се натрупат не от дюнерите, а от гръцките гироси: " Гиросът се прави от свинско месо, а ориенталският дюнер е от пилешко, може и телешко. Не е добре дюнерът да е тежък през лятото, а пресен. Не би трябвало да се състои единствено от картофи, както нормално се прави тук, в България - 60 на 100 са картофите, а 20 % е месото и още 20 - салатите. Това не е същинският дюнер. Истинският е месо, салата и хубаво хлебче ".
" Пловдивчани са претенциозни към този тип храна - някои държат да е препечено месо, тъй като пилешкото съдържа най-вече бактерии. Дюнерът се яде от дребни и огромни, няма възрастова граница. Идвали са хора тук, които не са яли дюнер от доста години, и други, дето изобщо не са кусвали през живота си такова нещо ", споделя майсторът.
Той прави дюнери в лаваш, или тънка палачинка, без картофи, а единствено с месо и салати в сос. " Клиентът си потегля удовлетворен, откакто е хапнал, и след 10-15 минути се връща и желае още един. Това се случва всеки ден. Обичат това, което вършим. Българинът не е доста придирчив откъм храната. Той гледа да се наяде повече и по тази причина иска повече картофи в дюнера, както и немците ", добавя Исмаил.
Пиците
Друга бърза храна, която обича българинът, са пиците.
Красимир Кисьов работи в пицария в село Брани поле. Кариерата на Краси също е почнала в чужбина. Той бил в едно малко градче до Белфаст - Нюри. Когато се върнал в Пловдив, се срещнал с италианци и тогава му пристигнала музата за пицата и пастата. Италианските артикули за това са по-добри. Специално сушените меса са класа над нашите, счита Кисьов.
" В България с тази наша обичайната сол, която ядем, не е доста добре. Италианските сушени меса са направени без сол и отново са много вкусни. Италианските варени салами са много хубави, да вземем за пример прошуто кото. Солта въздейства много на пицата. Повече би трябвало да се внимава и с маята. В България сме си привикнали да има повече и по доста, материалът от горната страна на пицата да е бол, пицата да е дебела, да се вижда, даже в случай че има, да се яде с самун. Пица с самун! Имал е случай клиент да си поръча спагети с самун. В чужбина дебела пица не можеш да видиш ", споделя Кисьов.
Самото разточване би трябвало да се получи по този начин, че въздухът да остане единствено по края. По средата не би трябвало да има мехури, а материал. Колкото е по-балонесто, толкоз повече храни окото. Дори някои пицари не режат тесто с нож за пица, а с ножица. Тези пинизи ги вършат италианците. Самия въздух режат в профил с ножица.
Другото значимо при пицата е самото изпичане, издава тайната майсторът. Много от компаниите, навлизащи в България, приказват в границите на 120 секунди, само че за него 120 секунди са малко време. За него 200 секунди е точното време за изпичане на пицата на 370 градуса. От позиция на цената доста хора взеха да избират италианския специалитет, само че има и много хора, които го подценяват.
" Даваш им пицата в кутия, те ти желаят найлонова чантичка, обръщат я на назад, което е полуда. Пицата на парче, която всеобщо се продава, откакто се изпече, остава да стои с часове и се донагрява, което я скапва, споделя Краси. Той би предпочел като клиент, в случай че не я яде топла, да я хапни студена, само че да не се донагрява, тъй като си губи усета и става жилава. Според него след нарастването на цените пица до 400 грама не би трябвало да бъде над 10 лв..
" Има хора, които пробват пица непосредствено извадена от фурната. Дори не изчакват и 10 секунди. Виждал съм хора по какъв начин за няколко секунди я изяждат, пареща, на 370 градуса. Тя не може да се пипне, той към този момент я яде, разтяга кашкавала, лепи се по зъбите му.
Хубаво е пица да се хапва в обедните часове и да не се употребява бързо, тъй като въпреки всичко е тесто и по-късно човек не се усеща удобно. Яде ли се постепенно, е супер. През зимата пица четири сирена с чаша вино е топ. Лятото са на мода пиците със зеленчуци. Дори и хора, които ядат месо, пробват вегетариански пици. Но като цяло българинът си обича с мръвчица ", заключи Кисьов.
Кюфтетата и кебапчетата
Най-добре като стрйит фууд храна от пловдивчани се възприемат кюфтетата и кебапчетата. На няколко места в града под тепетата към момента има останали скараджии, които ги вършат вкусно. Кулинарят Костадин Шанков споделя, че най-важното за скарата е отлежаването на каймата. Узряването значи започването на разложение на протеините в месото.
" Каймата узрява сред три и седем дни, преди да стане на кебапче или кюфте. Последния ден се поставят и подправките. При кебапчетата се поставят кимион, черен пипер и сол, до момента в който при кюфтетата - черен пипер, чубрица и зелен лук. Слага се и влажен самун ", споделя Шанков.
Според него пловдивчани са пристрастени към скарата. Той си спомня по какъв начин преди време след всяка манифестация на 24 май хората постоянно посещавали локалните скараджии. Но пловдивчанинът няма просвета на ястие на скара.
" Забравихме усета и изработката им. Всичко отиде на замразени полуфабрикати ", казва с жалост кулинарят. Той не споделя мнението, че всичките кюфтета и кебапчета са от соя, само че има и такива продавачи, които поставят. Ако е от същинско месо, цената на кебапчето не би трябвало да е по-малко от 1,50 лв.. Нормалният грамаж за една численост е 80 грама. Най-важното е кебапчето да се яде незабавно, без значение по кое време, до момента в който пърженото кюфте е хубаво да се употребява студено, в случай че е добре приготвено, безапелационен е Костадин Шанков.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ