Годината е 2075: Раждат се първите лунни бебета
Г одината е 2075. Мястото: Международната лунна база " Нийл Армстронг " в кратера Хенсън, на към 30 километра югозападно от южния полюс на Луната. Китайският електроинженер Лиу Мей и американският астроном Дейвид Скот IV седят един до различен в лунен превозвач с шест колела, задвижван от горивни кафези. Те преди малко са излезли от шлюза за коли на станцията и се движат по лунната автомагистрала, направена от лазерно изпечен лунен прахуляк.
Восъчен мрамор виси над злокобните планини на хоризонта, познатите контури на Африка са ясно различими, до момента в който те стартират своята експедиция. Денят ще бъде дълъг. Тяхната цел е кратерът Шакълтън, на към 50 километра, където се намира неотдавна разположеният радиотелескоп на лунния кратер, който регистрира неизправности и се нуждае от обзор. Минават около нова оранжерия, към която рой задвижвани от слънчева сила роботи за 3D принтиране подскачат по неравния терен при слаба лунна гравитация, като изкопават лунен прахуляк, който ще се употребява за създаване на дебела обвивка към надуваемия модул, с цел да го защищити от микрометеорити и галактическа радиация. В далечината поле от слънчеви панели свети, вижда се ранната лунна утринна слънчева светлина, която изпраща поддържаща живота електрическа сила към базата посредством безжична микровълнова система.
На този стадий всичко това е единствено фикция. Но последователите на проучването на Луната са уверени, че след 50 години естественият сателит на Земята към този момент няма да бъде единствено пуста небесна сфера. Експертите считат, че през 2075 година на Луната ще има най-малко една непрекъснато обитаема лунна станция, сходна на тези, които през днешния ден са разпръснати из замръзналата Антарктика. По-оптимистично настроените запалянковци за заселване на Луната чакат, че до 2075 година на Луната може да се родят първите бебета , доказвайки (или опровергавайки), че човечеството като тип може да оцелее без нашата майка Земя.
It’s The Year 2075. This Is What It Looks Like On The Moon Now
— IFLScience (@IFLScience)
Доводът за Луната
Италианският консултант по галактическа политика Джузепе Рейбалди е един от оптимистите за заселване на Луната. Ентусиаст от епохата на “Аполо ”, Рейбалди е президент на Асоциацията на лунните селища - неправителствена организация със седалище във Виена, която се застъпва за определяне на непрекъснато човешко наличие на Луната. Рейбалди споделя, че от времето на " Аполо ", когато е бил млад, доста неща са се трансформирали и в този момент концепцията за лунно населено място е доста по-смислена, в сравнение с преди 50 години.
" През 60-те години на предишния век визитата на Луната беше политическа цел. Това беше премия в съревнованието сред Съединените щати и Съветския съюз. Но когато американците стигнаха до такава степен, те останаха с усещането, че Луната е изцяло негостоприемна и няма доста вероятности ", споделя Рейбалди пред IFL Science.
В интервала 1969-1972 година на Луната кацат шест задачи. Като цяло 12-те американски астронавти, които се разхождаха на Луната, събраха повече от 380 кг лунни скали и почва. През идващите десетилетия анализите на тези проби със модерни принадлежности, както и наблюденията, направени от по-късни лунни орбитални апарати, демонстрираха, че проучването на Луната може би въпреки всичко не е изгубена идея.
През 2012 година индийската сонда " Чандраян-1 " откри доказателства за съществуване на воден лед в непрекъснато засенчените области на големите кратери, които осейват полярните области на Луната. Това изобретение още веднъж сложи на дневен ред концепцията за непрекъснато лунно населено място. При съществуването на воден лед в кратерите, хората биха могли да съществуват на Луната, без да се постанова да насят всичко належащо за оцеляване от Земята, което е скъпо - и в дълготраен проект неустойчиво решение.
" Водата е златото на космоса. Ако имаш вода, можеш да произвеждаш О2 от нея, можеш да я използваш за екипажа или за развъждане на растения. Можете даже да произвеждате гориво от нея ", изясни Райбалди.
Но от епохата на " Аполо " насам се е трансформирало повече от познанията ни за съществуването на вода на Луната, прибавя Рейбалди. Скоковете в развиването на технологиите през последните десетилетия значат, че цяла редица страни, както и частни компании, имат проекти за кацане на лунни роувъри и опити на Луната.
" Изследването на Луната в този момент е по-привлекателно, тъй като има капацитет за развиване на пазар. Благодарение на софтуерното развиване, което следим, в този момент е допустимо да се отиде на Луната с доста по-малки бюджети, в сравнение с през 60-те години на предишния век ", споделя Рейбалди.
Предстои с напрежение десетилетие
Паралелно с кацанията на “Аполо ”, през 60-те и 70-те години на ХХ век Съветският съюз приземява на Луната осем роботизирани сонди. Китай се причисли към лунния клуб през 2013 година със своя марсоход " Юту ", а по-късно реализира първото си достижение, като сложи " Юту 2 " на далечната страна на Луната. Миналата година Индия влезе в заглавията на вестниците, когато нейната задача " Чандраян-3 " за първи път в историята сложи спускаемия уред " Викрам " и съпътстващия го роувър " Прагян " на южния полюс на Луната - регион с обещаващи водни ресурси
Миналата година японският стартъп iSpace направи несполучлив опит за меко кацане на Луната. Друг опит, управителен от Япония, задачата SLIM (Smart Lander for Investigating Moon) на Японската организация за аерокосмически проучвания, ще се опита да се приземи на 19 януари.
Цяла група от частни апарати, подкрепяни от НАСА, носещи всевъзможни пробни технологии, нужни за човешкото обитаване на Луната, се приготвя за изстрелване през идващите две години.
Ако всичко върви добре, тези компании, декларира Рейбалди, един ден ще дават услуги на бъдещите лунни станции, финансирани от държавното управление. До 2075 година на Луната може да съществува процъфтяваща екосистема, състояща се от голям брой бази на разнообразни места - освен на Южния полюс, само че и на мистериозната далечна страна. Местните работилници за оползотворяване на ресурсите ще доставят жителите на тези станции с вода и строителни материали, както и с исполин и алуминий за произвеждане на части за галактически кораби. Възможно е в този интервал от Луната да се реализират изстрелвания към Марс, а високотехнологични ферми ще обезпечават доставки на храна, отгледана на Луната.
" Повратната точка ще бъде първото бебе, родено на Луната ", прибавя Райбалди. " Вярвам, че в границите на 2075 година на Луната ще се роди бебе. И това ще покаже дали човечеството може да оцелее там ", добавя той.
Пътната карта към Луната
Професор Иън Кроуфорд, планетарен академик и астробиолог в лондонския лицей " Бъркбек ", има по-скромни упования. До 2075 година той планува непрекъснато обитаема станция като сегашните в Антарктида и вероятно дребен лунен хотел за богати туристи, ръководен от частна компания като Amazon, SpaceX или Virgin Galactic.
" Мисля, че до 2075 година на Луната ще има непрекъснато обитаема станция с екипажи, които ще работят на смени може би на всеки шест месеца, както в този момент работят на Международната галактическа станция. Смятам, че евентуално ще има непрекъснато човешко наличие, което ще поддържа разнородни научни действия ", споделя Кроуфорд пред IFL Science.
НАСА е отпред на напъните на Запада за връщане на хора на повърхността на Луната. Петдесет и три години след последното кацане на Луната - това на " Аполо 17 " през декември 1972 година - задачата " Артемида 2 " е планувана да направи полет с екипаж до Луната през 2024 година, а " Артемида 3 " да кацне през идната година. Крофорд обаче счита, че този график е малко оптимистичен.
" За да се приземят хора на Луната, което НАСА се надява да направи с задачата " Артемис 3 " през 2025 година, би трябвало да има транспортно средство, което да може да кацне там и по-късно да се върне в орбита. Нещо като лунния модул от ерата на “Аполо ", споделя Кроуфорд.
" В момента не съществува такова транспортно средство. НАСА разпореди на SpaceX да създаде този модул за кацане, основан на галактическия транспортен съд Starship, само че Starship към момента даже не е стартирал сполучливо от Земята. Така че аз персонално съм скептично надъхан, че това може да бъде направено до 2025 година Вероятно може да бъде реализирано до края на това десетилетие ", счита Кроуфорд.
Крофорд бързо се оправда тази седмица, като НАСА разгласи, че задачата " Артемида 2 " е отсрочена за септември 2025 година Следващото кацане, както планува НАСА, може да се реализира единствено една година по-късно.
През 2025 година НАСА има намерение също по този начин да изстреля първия конструктивен детайл на бъдещата галактическа станция, която ще се намира на орбита към Луната - Лунния портал, който ще обезпечи база за бъдещите задачи " Артемида ", от която ще се изследва лунната повърхнина. До края на 2030 година може да се проведат 10 задачи на " Артемида ".
В своя План за стабилно проучване и развиване на Луната, оповестен през 2020 година, НАСА показа ранна идея за базов лагер " Артемида " в региона на Южния полюс на Луната. Към този проект, който е доста по-скромен от визията на Райбалди за лунно село през 2075 година, не е посочена дата. Базовият лагер би могъл да поддържа екипажи до четирима астронавти за визити с дълготрайност една или две седмици, които последователно биха могли да бъдат удължени до два месеца.
Аргумент от науката
Сяочен Джан, планетарен академик и докторант по потребление на лунните запаси в Европейския център за нововъведения в региона на галактическите запаси (ESRIC) в Люксембург, е склонен с Кроуфорд, че разширението на човечеството на Луната няма да бъде с бързи темпове.
" Петдесет години може да наподобяват като дълъг интервал от време, само че в региона на галактическите проучвания евентуално не е толкоз дълъг ", споделя Джан пред IFL Science. " Разработването на задачи, тестването на технологии - всичко това лишава доста време. Но мисля, че след 50 години би трябвало да има най-малко някаква съществена лунна база. Надявам се, че ще има учени, които ще учат Луната, ще вършат опити, а също и ще има някакъв тип постоянен превоз сред Земята и Луната ", добавя той.
В момента Джан създава машина, която един ден ще може да обработва лунен прахуляк непосредствено на Луната и да го трансформира в кадърен за приложимост строителен материал, който може да се употребява при 3D принтирането. Истинската ѝ пристрастеност е науката. По обучение тя е геолог и ѝ харесва концепцията един ден да взе участие в лунно изследователско пътешестване.
" Бих желала да уча геология на Луната. Като да вземем за пример да взимам проби денем, да се връщам на станцията и да ги проучвам там, на Луната ", споделя тя.
Извършването на научни проучвания непосредствено на Луната е огромен тласък, съгласява се Кроуфорд.
" На Луната може да се основат доста научни тези: лунна геология, астрономия от Луната, науки за живота на Луната. Това ще бъде доста по-лесно, в случай че има непрекъсната поддържаща научна инфраструктура. Лунната база би я осигурила ", споделя Крофорд.
На конференцията " Астрономия от Луната ", проведена от Крофорд в Лондон предходната година, астрономите показаха цяла гама от концептуални уреди, които един ден биха могли да действат на Луната. Детектор на гравитационни талази, инфрачервен телескоп от последващо потомство, който ще наследи “Джеймс Уеб ”, или радиотелескоп на далечната страна на Луната биха могли да станат част от лунната научна инфраструктура до 2075 г.
NASA has plans to turn a lunar crater into a giant radio telescope
— Latest in space (@latestinspace)
Отключване на невидимата Вселена
Според Крауфорд лунният радиотелескоп е преди всичко в листата с стремежи на доста астрономи. Той изяснява, че далечната страна на Луната е най-хубавото място за радиоастрономия в цялата Слънчева система.
" Това се дължи на обстоятелството, че далечната страна на Луната в никакъв случай не вижда Земята, тъй че тя е непрекъснато предпазена от всички изкуствени радиошумове, които Земята създава ", споделя Кроуфорд.
Радиоастрономията е дял от астрономията, който учи радиовълните, идващи от звезди, планети, галактики, черни дупки и други източници във Вселената. Радиовълните имат електромагнитно лъчение с най-голяма дължина на вълната.
На Земята хората разчитат на радиовълните за цялостен набор от незаменими приложения, в това число телевизионно и радиоразпръскване, радарно засичане, навигационни системи и безжични компютърни мрежи.
Най-добрите радиотелескопи на Земята са предпазени от тихи зони, в които не се позволява потреблението на радиооборудване. Въпреки това тези свръхчувствителни антенни масиви, обхващащи зони с диаметър стотици километри, са слепи за цяла част от галактическия радиочестотен набор, който се блокира от земната атмосфера.
" Вълни с дължина, по-голяма от към 20 метра, не минават през йоносферата на Земята извън. Радиоастрономията с дълги талази и ниски честоти е последната огромна неразучена част от електромагнитния набор в астрономията, тъй като не можем да я вършим от повърхността на Земята ", изяснява Кроуфорд.
Астрономите са наясно, че в този спектрален диапазон следва да бъдат направени цяла гама от нови открития. Една от най-вълнуващите области на проучване е по този начин нареченият от астрономите “сигнал на Космическата зора ” - излъчване, изхвърляно от водородния газ, който е изпълвал Вселената през първите стотици милиони години след Големия гърмеж.
През 2020 година НАСА показа идея за радиотелескоп в лунен кратер, който може да бъде построен в на далечната страна на Луната.
NASA just released new photos on a concept Lunar Crater Radio Telescope, which has been awarded $500,000.
Without the disturbances from Earth’s atmosphere and radio signals, a radio telescope on the far side of the Moon will be able to see further into the universe than before.
— Toby Li (@tobyliiiiiiiiii)
Лунна война?
Съединени американски щати и техните съдружници не са единствените, които следят Луната. През 2021 година Русия и Китай оповестиха обособени проекти за основаване на непрекъсната станция на Луната. Нито една от двете страни не е подписала съглашението " Артемида " - многостранно съглашение, направено от държавното управление на Съединени американски щати за да се обезпечи спокойно интернационално съдействие към проучването и заселването на Луната.
През 2011 година Конгресът на Съединени американски щати забрани на НАСА да си сътрудничи с Китай по галактически планове заради опасения от шпионаж и съображения за сигурност. Партньорството с Русия, което е в основата на съдействието в границите на Международната галактическа станция от 90-те години на предишния век насам, понесе сериозен удар заради нахлуването на Русия в Украйна.
Възможността земните геополитически спорове да се пренесат на Луната е мотив за безпокойствие на доста специалисти, споделя Кроуфорд. Той разказва сюжет, сходен на териториалния спор сред Китай и неговите съседи за Южнокитайско море, който е едно от главните огнища на въоръжени спорове в света.
" Наистина не желаеме обстановка, при която ще имаме лунна база, ръководена от Съединени американски щати по съглашението " Артемида ", и руско-китайска лунна база на разстояние няколкостотин метра една от друга наоколо до лунния Южен полюс ", споделя Крауфорд. " За страдание това е траекторията, по която наподобява се движим сега, и мисля, че това е рецепта за злополука ", счита той.
Но Крофорд се надява, че не всичко е изгубено. Нито Русия, нито Китай са подписали съглашението от “Артемида ”, и двете страни са подписали Договора за галактическото пространство, който не разрешава на страните да присвояват небесни тела или техни елементи. Въпреки настоящето напрежение галактическите организации на Русия и Китай са показани в Международната координационна група за галактически проучвания - световен конгрес, учреден през 2007 година за поощряване на интернационалното съдействие в региона на галактическите проучвания.
Въпреки големите механически задания, които би трябвало да бъдат решени, с цел да стане допустимо непрекъснатото наличие на хора на Луната, Крауфорд счита, че най-голямото предизвикателство се състои в това да се подсигурява, че това начинание е спокойно.
" Смятам, че вярната политика е по-важна от техническите аспекти ", споделя Крауфорд.
Восъчен мрамор виси над злокобните планини на хоризонта, познатите контури на Африка са ясно различими, до момента в който те стартират своята експедиция. Денят ще бъде дълъг. Тяхната цел е кратерът Шакълтън, на към 50 километра, където се намира неотдавна разположеният радиотелескоп на лунния кратер, който регистрира неизправности и се нуждае от обзор. Минават около нова оранжерия, към която рой задвижвани от слънчева сила роботи за 3D принтиране подскачат по неравния терен при слаба лунна гравитация, като изкопават лунен прахуляк, който ще се употребява за създаване на дебела обвивка към надуваемия модул, с цел да го защищити от микрометеорити и галактическа радиация. В далечината поле от слънчеви панели свети, вижда се ранната лунна утринна слънчева светлина, която изпраща поддържаща живота електрическа сила към базата посредством безжична микровълнова система.
На този стадий всичко това е единствено фикция. Но последователите на проучването на Луната са уверени, че след 50 години естественият сателит на Земята към този момент няма да бъде единствено пуста небесна сфера. Експертите считат, че през 2075 година на Луната ще има най-малко една непрекъснато обитаема лунна станция, сходна на тези, които през днешния ден са разпръснати из замръзналата Антарктика. По-оптимистично настроените запалянковци за заселване на Луната чакат, че до 2075 година на Луната може да се родят първите бебета , доказвайки (или опровергавайки), че човечеството като тип може да оцелее без нашата майка Земя.
It’s The Year 2075. This Is What It Looks Like On The Moon Now
— IFLScience (@IFLScience)
Доводът за Луната
Италианският консултант по галактическа политика Джузепе Рейбалди е един от оптимистите за заселване на Луната. Ентусиаст от епохата на “Аполо ”, Рейбалди е президент на Асоциацията на лунните селища - неправителствена организация със седалище във Виена, която се застъпва за определяне на непрекъснато човешко наличие на Луната. Рейбалди споделя, че от времето на " Аполо ", когато е бил млад, доста неща са се трансформирали и в този момент концепцията за лунно населено място е доста по-смислена, в сравнение с преди 50 години.
" През 60-те години на предишния век визитата на Луната беше политическа цел. Това беше премия в съревнованието сред Съединените щати и Съветския съюз. Но когато американците стигнаха до такава степен, те останаха с усещането, че Луната е изцяло негостоприемна и няма доста вероятности ", споделя Рейбалди пред IFL Science.
В интервала 1969-1972 година на Луната кацат шест задачи. Като цяло 12-те американски астронавти, които се разхождаха на Луната, събраха повече от 380 кг лунни скали и почва. През идващите десетилетия анализите на тези проби със модерни принадлежности, както и наблюденията, направени от по-късни лунни орбитални апарати, демонстрираха, че проучването на Луната може би въпреки всичко не е изгубена идея.
През 2012 година индийската сонда " Чандраян-1 " откри доказателства за съществуване на воден лед в непрекъснато засенчените области на големите кратери, които осейват полярните области на Луната. Това изобретение още веднъж сложи на дневен ред концепцията за непрекъснато лунно населено място. При съществуването на воден лед в кратерите, хората биха могли да съществуват на Луната, без да се постанова да насят всичко належащо за оцеляване от Земята, което е скъпо - и в дълготраен проект неустойчиво решение.
" Водата е златото на космоса. Ако имаш вода, можеш да произвеждаш О2 от нея, можеш да я използваш за екипажа или за развъждане на растения. Можете даже да произвеждате гориво от нея ", изясни Райбалди.
Но от епохата на " Аполо " насам се е трансформирало повече от познанията ни за съществуването на вода на Луната, прибавя Рейбалди. Скоковете в развиването на технологиите през последните десетилетия значат, че цяла редица страни, както и частни компании, имат проекти за кацане на лунни роувъри и опити на Луната.
" Изследването на Луната в този момент е по-привлекателно, тъй като има капацитет за развиване на пазар. Благодарение на софтуерното развиване, което следим, в този момент е допустимо да се отиде на Луната с доста по-малки бюджети, в сравнение с през 60-те години на предишния век ", споделя Рейбалди.
Предстои с напрежение десетилетие
Паралелно с кацанията на “Аполо ”, през 60-те и 70-те години на ХХ век Съветският съюз приземява на Луната осем роботизирани сонди. Китай се причисли към лунния клуб през 2013 година със своя марсоход " Юту ", а по-късно реализира първото си достижение, като сложи " Юту 2 " на далечната страна на Луната. Миналата година Индия влезе в заглавията на вестниците, когато нейната задача " Чандраян-3 " за първи път в историята сложи спускаемия уред " Викрам " и съпътстващия го роувър " Прагян " на южния полюс на Луната - регион с обещаващи водни ресурси
Миналата година японският стартъп iSpace направи несполучлив опит за меко кацане на Луната. Друг опит, управителен от Япония, задачата SLIM (Smart Lander for Investigating Moon) на Японската организация за аерокосмически проучвания, ще се опита да се приземи на 19 януари.
Цяла група от частни апарати, подкрепяни от НАСА, носещи всевъзможни пробни технологии, нужни за човешкото обитаване на Луната, се приготвя за изстрелване през идващите две години.
Ако всичко върви добре, тези компании, декларира Рейбалди, един ден ще дават услуги на бъдещите лунни станции, финансирани от държавното управление. До 2075 година на Луната може да съществува процъфтяваща екосистема, състояща се от голям брой бази на разнообразни места - освен на Южния полюс, само че и на мистериозната далечна страна. Местните работилници за оползотворяване на ресурсите ще доставят жителите на тези станции с вода и строителни материали, както и с исполин и алуминий за произвеждане на части за галактически кораби. Възможно е в този интервал от Луната да се реализират изстрелвания към Марс, а високотехнологични ферми ще обезпечават доставки на храна, отгледана на Луната.
" Повратната точка ще бъде първото бебе, родено на Луната ", прибавя Райбалди. " Вярвам, че в границите на 2075 година на Луната ще се роди бебе. И това ще покаже дали човечеството може да оцелее там ", добавя той.
Пътната карта към Луната
Професор Иън Кроуфорд, планетарен академик и астробиолог в лондонския лицей " Бъркбек ", има по-скромни упования. До 2075 година той планува непрекъснато обитаема станция като сегашните в Антарктида и вероятно дребен лунен хотел за богати туристи, ръководен от частна компания като Amazon, SpaceX или Virgin Galactic.
" Мисля, че до 2075 година на Луната ще има непрекъснато обитаема станция с екипажи, които ще работят на смени може би на всеки шест месеца, както в този момент работят на Международната галактическа станция. Смятам, че евентуално ще има непрекъснато човешко наличие, което ще поддържа разнородни научни действия ", споделя Кроуфорд пред IFL Science.
НАСА е отпред на напъните на Запада за връщане на хора на повърхността на Луната. Петдесет и три години след последното кацане на Луната - това на " Аполо 17 " през декември 1972 година - задачата " Артемида 2 " е планувана да направи полет с екипаж до Луната през 2024 година, а " Артемида 3 " да кацне през идната година. Крофорд обаче счита, че този график е малко оптимистичен.
" За да се приземят хора на Луната, което НАСА се надява да направи с задачата " Артемис 3 " през 2025 година, би трябвало да има транспортно средство, което да може да кацне там и по-късно да се върне в орбита. Нещо като лунния модул от ерата на “Аполо ", споделя Кроуфорд.
" В момента не съществува такова транспортно средство. НАСА разпореди на SpaceX да създаде този модул за кацане, основан на галактическия транспортен съд Starship, само че Starship към момента даже не е стартирал сполучливо от Земята. Така че аз персонално съм скептично надъхан, че това може да бъде направено до 2025 година Вероятно може да бъде реализирано до края на това десетилетие ", счита Кроуфорд.
Крофорд бързо се оправда тази седмица, като НАСА разгласи, че задачата " Артемида 2 " е отсрочена за септември 2025 година Следващото кацане, както планува НАСА, може да се реализира единствено една година по-късно.
През 2025 година НАСА има намерение също по този начин да изстреля първия конструктивен детайл на бъдещата галактическа станция, която ще се намира на орбита към Луната - Лунния портал, който ще обезпечи база за бъдещите задачи " Артемида ", от която ще се изследва лунната повърхнина. До края на 2030 година може да се проведат 10 задачи на " Артемида ".
В своя План за стабилно проучване и развиване на Луната, оповестен през 2020 година, НАСА показа ранна идея за базов лагер " Артемида " в региона на Южния полюс на Луната. Към този проект, който е доста по-скромен от визията на Райбалди за лунно село през 2075 година, не е посочена дата. Базовият лагер би могъл да поддържа екипажи до четирима астронавти за визити с дълготрайност една или две седмици, които последователно биха могли да бъдат удължени до два месеца.
Аргумент от науката
Сяочен Джан, планетарен академик и докторант по потребление на лунните запаси в Европейския център за нововъведения в региона на галактическите запаси (ESRIC) в Люксембург, е склонен с Кроуфорд, че разширението на човечеството на Луната няма да бъде с бързи темпове.
" Петдесет години може да наподобяват като дълъг интервал от време, само че в региона на галактическите проучвания евентуално не е толкоз дълъг ", споделя Джан пред IFL Science. " Разработването на задачи, тестването на технологии - всичко това лишава доста време. Но мисля, че след 50 години би трябвало да има най-малко някаква съществена лунна база. Надявам се, че ще има учени, които ще учат Луната, ще вършат опити, а също и ще има някакъв тип постоянен превоз сред Земята и Луната ", добавя той.
В момента Джан създава машина, която един ден ще може да обработва лунен прахуляк непосредствено на Луната и да го трансформира в кадърен за приложимост строителен материал, който може да се употребява при 3D принтирането. Истинската ѝ пристрастеност е науката. По обучение тя е геолог и ѝ харесва концепцията един ден да взе участие в лунно изследователско пътешестване.
" Бих желала да уча геология на Луната. Като да вземем за пример да взимам проби денем, да се връщам на станцията и да ги проучвам там, на Луната ", споделя тя.
Извършването на научни проучвания непосредствено на Луната е огромен тласък, съгласява се Кроуфорд.
" На Луната може да се основат доста научни тези: лунна геология, астрономия от Луната, науки за живота на Луната. Това ще бъде доста по-лесно, в случай че има непрекъсната поддържаща научна инфраструктура. Лунната база би я осигурила ", споделя Крофорд.
На конференцията " Астрономия от Луната ", проведена от Крофорд в Лондон предходната година, астрономите показаха цяла гама от концептуални уреди, които един ден биха могли да действат на Луната. Детектор на гравитационни талази, инфрачервен телескоп от последващо потомство, който ще наследи “Джеймс Уеб ”, или радиотелескоп на далечната страна на Луната биха могли да станат част от лунната научна инфраструктура до 2075 г.
NASA has plans to turn a lunar crater into a giant radio telescope
— Latest in space (@latestinspace)
Отключване на невидимата Вселена
Според Крауфорд лунният радиотелескоп е преди всичко в листата с стремежи на доста астрономи. Той изяснява, че далечната страна на Луната е най-хубавото място за радиоастрономия в цялата Слънчева система.
" Това се дължи на обстоятелството, че далечната страна на Луната в никакъв случай не вижда Земята, тъй че тя е непрекъснато предпазена от всички изкуствени радиошумове, които Земята създава ", споделя Кроуфорд.
Радиоастрономията е дял от астрономията, който учи радиовълните, идващи от звезди, планети, галактики, черни дупки и други източници във Вселената. Радиовълните имат електромагнитно лъчение с най-голяма дължина на вълната.
На Земята хората разчитат на радиовълните за цялостен набор от незаменими приложения, в това число телевизионно и радиоразпръскване, радарно засичане, навигационни системи и безжични компютърни мрежи.
Най-добрите радиотелескопи на Земята са предпазени от тихи зони, в които не се позволява потреблението на радиооборудване. Въпреки това тези свръхчувствителни антенни масиви, обхващащи зони с диаметър стотици километри, са слепи за цяла част от галактическия радиочестотен набор, който се блокира от земната атмосфера.
" Вълни с дължина, по-голяма от към 20 метра, не минават през йоносферата на Земята извън. Радиоастрономията с дълги талази и ниски честоти е последната огромна неразучена част от електромагнитния набор в астрономията, тъй като не можем да я вършим от повърхността на Земята ", изяснява Кроуфорд.
Астрономите са наясно, че в този спектрален диапазон следва да бъдат направени цяла гама от нови открития. Една от най-вълнуващите области на проучване е по този начин нареченият от астрономите “сигнал на Космическата зора ” - излъчване, изхвърляно от водородния газ, който е изпълвал Вселената през първите стотици милиони години след Големия гърмеж.
През 2020 година НАСА показа идея за радиотелескоп в лунен кратер, който може да бъде построен в на далечната страна на Луната.
NASA just released new photos on a concept Lunar Crater Radio Telescope, which has been awarded $500,000.
Without the disturbances from Earth’s atmosphere and radio signals, a radio telescope on the far side of the Moon will be able to see further into the universe than before.
— Toby Li (@tobyliiiiiiiiii)
Лунна война?
Съединени американски щати и техните съдружници не са единствените, които следят Луната. През 2021 година Русия и Китай оповестиха обособени проекти за основаване на непрекъсната станция на Луната. Нито една от двете страни не е подписала съглашението " Артемида " - многостранно съглашение, направено от държавното управление на Съединени американски щати за да се обезпечи спокойно интернационално съдействие към проучването и заселването на Луната.
През 2011 година Конгресът на Съединени американски щати забрани на НАСА да си сътрудничи с Китай по галактически планове заради опасения от шпионаж и съображения за сигурност. Партньорството с Русия, което е в основата на съдействието в границите на Международната галактическа станция от 90-те години на предишния век насам, понесе сериозен удар заради нахлуването на Русия в Украйна.
Възможността земните геополитически спорове да се пренесат на Луната е мотив за безпокойствие на доста специалисти, споделя Кроуфорд. Той разказва сюжет, сходен на териториалния спор сред Китай и неговите съседи за Южнокитайско море, който е едно от главните огнища на въоръжени спорове в света.
" Наистина не желаеме обстановка, при която ще имаме лунна база, ръководена от Съединени американски щати по съглашението " Артемида ", и руско-китайска лунна база на разстояние няколкостотин метра една от друга наоколо до лунния Южен полюс ", споделя Крауфорд. " За страдание това е траекторията, по която наподобява се движим сега, и мисля, че това е рецепта за злополука ", счита той.
Но Крофорд се надява, че не всичко е изгубено. Нито Русия, нито Китай са подписали съглашението от “Артемида ”, и двете страни са подписали Договора за галактическото пространство, който не разрешава на страните да присвояват небесни тела или техни елементи. Въпреки настоящето напрежение галактическите организации на Русия и Китай са показани в Международната координационна група за галактически проучвания - световен конгрес, учреден през 2007 година за поощряване на интернационалното съдействие в региона на галактическите проучвания.
Въпреки големите механически задания, които би трябвало да бъдат решени, с цел да стане допустимо непрекъснатото наличие на хора на Луната, Крауфорд счита, че най-голямото предизвикателство се състои в това да се подсигурява, че това начинание е спокойно.
" Смятам, че вярната политика е по-важна от техническите аспекти ", споделя Крауфорд.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ