Годината е 2016. Ден след като Доналд Тръмп е избран

Годината е 2016. Ден откакто Доналд Тръмп е определен за президент на Съединени американски щати Ерик Шонквайлер стартира да ревизира огромната си раница, с цел да види с какви хранителни запаси разполага. Днес си спомня:

„ Изведнъж започнах да виждам на запасите като на скъп запас, ако ми се наложи да тичам “.

Но накъде? И от какво? Това не е ясно, може би и до през днешния ден, само че значимото е друго. Шонквайлер изрично трансформира метода, по който вижда света. Всъщност онази раница е началото на неговата подготовка за оцеляване.

Днес в дома си в Охайо, където живее със брачната половинка си и кучето си, той е складирал храна и вода за шест месеца, както и оръжия. Освен това си отглежда кокошки. Нарича всичко това „ запас за оцеляване при злополучие “, в изявление за CNN.

Повратният миг за Маргарет Килджой също е през 2016 година Неин другар академик ѝ споделя по какъв начин климатичните промени тласкат международното произвеждане на храни все по-близо до колапс. Тя стартира да складира храна и вода, купува си и генератори и револвер и се научава да стреля. После започва личен подкаст със заглавие „ Живей, до момента в който светът умира “, с цел да търси съидейници.

Прието е да се счита, че подготовката за края на света е типична за консервативно настроените хора в Съединени американски щати. Онези, които се тормозят, че държавното управление ще им събере оръжията, гласоподават за републиканците, падат си по тайни теории и не желаят властта да им се бърка в живота.

Но времената се трансформират. Нито Шонквайлер, нито Килджой могат да бъдат избрани като консервативни. Тъкмо противоположното, те са по-скоро либерали. Но се оказва, че и тази група се приготвя за обречено на бедствия и повреди бъдеще. Затова складират оръжие и муниции, само че не разчитат на това да се оправят поединично, а се пробват да основат общности.

Идеята да се подготвяш за апокалиптичен сюжет се появява през 50-те години на предишния век, когато Студената война е в пика си и двата лагера се оборудват с нуклеарни оръжия. Двайсетина години по-късно става съвременно да се учат техники за оцеляване, без значение дали в дивата природа или в градовете, опустушени от война. През 90-те години тези хрумвания към този момент са намерили нова почва измежду крайнодесните общности.

Новата вълна стартира при започване на новия век, споделя Майкъл Милс, учител по обществени науки в английския университет „ Ръскин “. След терористичните атентати от 11 септември 2001 година и финансовата рецесия от 2008 година от ден на ден хора стартират да мислят за „ края на света “.

„ Повратен миг за десните в Съединени американски щати беше избирането на Барак Обама през 2008 година А за левите – идването на Тръмп “, показва Милс пред CNN.

Независимо от политическия набор, хората, които се готвят за края на света, нормално са стимулирани от неразбираем боязън от бъдещето. Обичайните терзания са за икономическа рецесия, пандемия, злополучие, война или терористичен удар.

„ Много хора се опасяват, че в подобен миг управляващите ще са неспособни или няма да желаят да им оказват помощ. Затова сами се приготвят “, споделя Анна Мария Бундс, създател на книга за субкултарата на така наречен препъри (т.е. подготвящите се за апокалипсис).

Именно поради подобен неразбираем боязън Марлон Смит стартира да се интересува от техники за оцеляване. Той е израснал в Тринидад и през 90-те години претърпява опит за прелом. Тогава схваща какво значи да няма власт и институциите да не желаят да оказват помощ на хората.

Смит емигрира в Съединени американски щати, където убеждението му, че би трябвало да може самичък да си помогне, се затвърждава след атентатите от 11 септември 2001 и урагана „ Катрина “. Сега мъжът живее в Ню Джърси и работи за фешън компания. В свободното си време обаче води курсове по оцеляване.

„ На хората им е смешно, че хем се занимавам с дамски облекла, хем изучавам други по какъв начин да оцеляват в дивата природа или след нуклеарна война “, споделя той.

Трудно е да се дефинира с акуратност какъв брой американци са запалени по тази тематика и минават през сходни подготовки.

Милс споделя, че може би са към 5 млн.

Крис Елис, боен и академични учител, обаче счита, че са доста повече – 20-23 млн. души.

Разделянето им по политически убеждения също не е лесна задача. Милс, който е правил социологическо изследване измежду 2500 души, споделя, че към 80% от тях се дефинират като консерватори. По думите му няма фрапантно нарастване в хората с по-либерални убеждения, които се включват в течението на „ оцеляващите “.

Не всички обаче са на това мнение. Шонквайлер, който се дефинира като либерал, споделя, че клиентите в неговия мейл бюлетин със заглавие „ Когато/Ако “ се усилват изключително след повторния избор на Тръмп за президент. И Смит, който води курсове по оцеляване, регистрира растеж на заинтригуваните. Според него „ всички са демократи “. Той самият споделя, че не визира политика в образованията си и не дели хората по този принцип.

Дали човек е с леви или консервативни политически убеждения няма изключително значение, в случай че се приготвя за края на света. И двете групи складират хранителни муниции и вода. И двете групи се въоръжават. Килджой намерено признава, че има оръжие, само че за нея това е по-скоро маловажна част от подготовката. Тя, както и други с нейните убеждения, отхвърлят така наречен „ бункерна тактичност “, т.е. концепцията, че при положение на злополучие човек би трябвало да оцелява самичък и да пази запасите единствено за себе си. Те приказват по-скоро за основаване на „ общественост за самоотбрана “.

„ Най-важният запас са хората “, споделя Килджой.

И дава образец по какъв начин след урагана „ Хелън “ през 2024 година тя натоварва колата си с храна и генератори и отива да оказва помощ на потърпевши в Северна Каролина.

Идеята за общественост се харесва и на юриста от Ню Джърси Иншира Овъртън. Тя отглежда лична градина и пчелни кошери. Започнала да се занимава с това след урагана „ Айрийн “ от 2011 година Тя натрупа градинската си продукция като ресурси, само че раздава и на другари с концепцията да ги направи част от общественост.

Че единствено общности могат да се преборят с следствията от климатичните промени е разбиране, което все по-силно се постанова измежду „ оцеляващите “.

Все по-големите горещини и мощните стихии са най-голямото терзание и на Бреке Вагонер, създателка на подкаста „ Sustainable Prepping “.

Според нея измененията в климата са безспорни. Както и при други, нейният интерес към подготовката и тактиките за оцеляване се ускорява след първия избор на Тръмп. Сега държи в къщата си едноседмичен ресурс от вода, храна, слънчев генератор и аварийни акумулатори.

„ Може да се направи проект за оцеляване, който не включва бункер и изолираност от всички останали “, уверена е Вагонер.

Въпреки апокалиптичните събития, за които се приготвят, част от тези хора са оптимистично настроени. Шонквайлер да вземем за пример споделя, че „ процесът стартира с подготовка, само че приключва с един по-добър свят “.

Едновременно с това той е уверен, че от ден на ден хора схващат, че „ светът, какъвто го познаваме, е към своя край “. И по тази причина се покачва ползата към методите за оцеляване.

„ Сега би трябвало да измислим по какъв начин да оцелеем в света, който сами създадохме “, споделя Шонквайлер.