Годината е 1990 година, а мястото - софийското село Царичина.

...
Годината е 1990 година, а мястото - софийското село Царичина.
Коментари Харесай

Мистерията Царичина: Странната история на операция „Слънчев лъч“

Годината е 1990 година, а мястото - софийското село Царичина. “Най-обикновено село”, споделят за него хората, които и през днешния ден живеят там, или най-малко по този начин е било до 6 декември 1990 г

За събитията от 1990 година през днешния ден в село Царичина свидетелства единствено огромен камък с надпис “Дупката”. Всъщност той не е нито достоверен, нито демонстрира точното местонахождение на случката от идващите редове. Стои там алегорично и припомня за една история с доста версии, всяка от които със своите почитатели и покровители.

Преди съвсем 30 години Генералният щаб на Българската войска стартира секретна интервенция покрай София с кодово име „ Слънчев лъч “. Без фотоапарати, мобилни телефони или интернет, с които през днешния ден всеки разполага, за наличието на униформените в село Царичина знаят единствено локалните, самите военни и шепа от ръководещите.

Военнослужещите стартират разкопки, които не престават съвсем две години, а за огромно търсене в дребното село обществото ще разбере едвам няколко месеца преди края на плана.

Най-известната дупка в България

И по този начин в Царичина идват военни камиони и тежка техника, подвигат се високи военни заграждения и стартира да се копае - в началото на едно място, по-късно на друго. На пръв взор даже не излиза наяве, че се копае, тъй като самият под земята тунел е прикрит под ниска военна палатка. Всеки локален, дръзнал да полюбопитства какво се търси в незнайното с нищо село, бил отпращан с нелюбезно предизвестие.

В тежката изкопна работа взели участие единствено висшите офицери с подръчна техника, а бойците единствено извозвали материала в непозната посока, заради което не е изключено самите те също да не са били наясно какво тъкмо се търси.

Какво търсят в царичинската дупка?

Първоначално, задачата на военните е да открият съкровището на цар Самуил и брат му Арон, за което получават сведение от локален гражданин. Според описа му, той сънувал чудноват сън и решил да заяви на Генералния щаб на Българската войска посредством собствен другар от асоциация “Феномени”. Именно по този начин военните получават информацията, че някъде в Царичина е заровено Самуиловото богатство.

Интересен е въпросът за какво армията се наема с търсене на богатство, а сведенията не са предадени на екип от археолози да вземем за пример. Още по-интересен е фактът, че в това начинание ще се включат цивилни “експерти” и то не какви, а такива със свръхестествени благоприятни условия - екстрасенси. Именно тяхното “откритие” ще промени първичната цел и екипът ще се впусне в търсене на нещо “по-голямо и ценно”.

Основният от тримата екстрасенси, работещи на терен в секретната зона - Елисавета Логинова, получава информация, че на това място в действителност има нещо доста по-важно за намиране от съкровището. Тя влиза в ролята на „ контактьор “ с върховен извънземен разсъдък, именуван тогава Сорел, който изпраща информация за местонахождението на саркофаг на първото двуполово човешко създание, живяло в миналото на Земята. Такова изобретение би могло популяризира България и да даде на света нови познания за произхода ни.

Ежедневно контактьорката реализира връзка с извънземния “екип”, който направлява военните по какъв начин да работят на терен, в каква посока и скица да реализират гърмежите в изкопа.

До ноември 1992 година е изкопан лъкатушен вертикален тунел с дължина 168 метра без специфична тежка техника и без подпори, каквито се построяват при мините да вземем за пример. Според някои сведения, до 100 м. военните не са копаели, а са „ разчистили “ към този момент действителен тунел без научно пояснение кой и по кое време го е прокопал.

Мисията е прекъсната след съвсем две години непосилен труд и никакъв резултат.

Защо планът стопира?

Амбициозният план за разкриване на първото двуполово създание, обитавало планетата е подсилен, или най-малко по този начин наподобява, от няколко началници, които се сменят през този интервал. Секретната задача получава финансиране при няколко министри на защитата, последният от които Александър Сталийски.

След като встъпва в служба и се среща с обстоятелствата от последните две години, Сталийски желае пояснение и единствено за 24 часа царичинското копаене е прекъснато. Този път е образувана комисия от учени и експерти - геолози, историци, археолози, които да оценят напредъка, резултатите и да дадат мнение за смисъла от продължаването на към този момент прекръстената интервенция “Слава”. Заключението е изрично - царичинската експедиция би трябвало да се приключи.

Съществува обаче и още една версия или събитие за прекратяването на разкопките, а по-късно и тяхното консервиране. Според тази версия задачата на задачата е реализирана - сбъднат е първият в България контакт с извънземен разсъдък, който е предал извънредно точна информация и нови знания. Колкото до скелета на първото човешко създание, самият извънземен разсъдък споделя, че моментът за откриването му не е пристигнал, тъй като той излъчва сила, с която човешките същества няма да могат да се оправят.

Митовете към Царичина

Много ранглисти дефинират “дупката” в Царичина като едно от най-зловещите места в България. Въпреки многочислените филми и материали по тематиката, историята за военната интервенция в селото вълнува и през днешния ден, като всеки авантюрист се надява да откри нов факт или очевидец, които до момента не са били известни. Така се раждат и митовете. Според очевидците на събитията от 90-те, легенди за случая Царичина (и не само) се роят заради жаждата за мистичност и паранормални феномени.

Така някои настояват, че военните са разкрили нещо толкоз ужасно и невиждано до момента, което ги кара да пресечен задачата, а документите по случая - изчезват. Както стана ясно, тунелът не стига до на никое място - не е открита нито гробница, нито други предмети или артефакти с историческа и научна стойност. Среща се и информацията, че огромна част от военните и офицерите, взели участие в царичинското копаене, както и техните близки, се разболяват или претърпяват произшествия, а техниката, употребена на мястото при разкопките, блокира. По време на работата на терен няма сривания и рапорти за потърпевши служещи.

Но какво са разкрили нашите военни там и до през днешния ден остава тайнственост...

Още от създателя:
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР