Еми Барух и характерът, който устоява
ГОДИНАТА Е 1968. Еми Барух е ученичка във Френската гимназия и е нещо като главатар в класа си. С неин съученик издават вестник, който назовават " Ератикус " - от латинското errare - " пътешествам ", само че и " бъркам ". Печатат върху восъчни листове на пишещата машина на татко є, развъждат на циклостил против кутия шоколадови бонбони " рушвет " при някаква жена от Министерство на търговията и го популяризират в учебно заведение - по един за всяка паралелка и за всеки преподавател.
Преди 50 години едно момиче се осмелява да напише, че това, което се случва в Прага, е безсрамие. Резултатът: смут и ужас в душата на шефа Симеонов и незабавна заповед Еми Барух да събере и съобщи целия тираж на " Ератикус ". Тя отхвърля. Свиква се училищен съвет и стартира мъдруване по какъв начин да бъде изключена. Еми обаче е отлична ученичка и въпреки шефът да напъва с двата си гласа " за " отстраняването є, останалите учители не са напълно съгласни с това. Или най-малко задоволителна част от тях, с цел да я оставят да приключи, откакто я реалокират в друга паралелка.
Там тя (с присъщия си неотслабващ възторг да провокира) провежда рецитал на към този момент инкриминираните " Люти чушки " на Радой Ралин. Историята се раздухва до Градския комитет на партията. Резултатът: Еми Барух стои сама на първия чин, на втория няма никой, класът се подрежда от трети нататък, с цел да не ги " болести ". Тогава татко є, редови юрист в Софийска адвокатска гилдия, отива в учебното заведение, с цел да види от какво е " болна " щерка му. Оказва се, че освен че не е " болна ", ами не може и да бъде инфектирана. Със боязън. " Онези там са страхливци, хора наведени, уплашени ", споделил на щерка си Фидел Барух, " Ти няма от какво да се страхуваш. "
Това е една от вероятните истории по какъв начин се калява темперамент, който може да носи, да минава през стени, да води, да успокоява, да прости, да държи ориста си за гърлото и да є размахва заплашително пръст, когато се опита да шукне в неприемлива посока. Него го носят и мъже, и дами. И при едните, и при другите той може да не се издаде, нищо, че е " зареден " някъде из кода. При вторите, наподобява, че това се случва по-често. Може единствено да се гадае за какво. Дали поради фамилията, в което е липсвала задоволително добра почва, с цел да поникне; дали поради обществото, което толкоз дълго е казвало " безшумно " на всяка жена, показала дързостта да приказва каквото мисли, че премълчаването се е оплело някъде в гените и алелите на женското ДНК.
Едно е несъмнено: когато този темперамент се прояви, връщане обратно няма. Той носи и наслада, и страдалчество, само че най-много бележи с бремето да си виновен и самоуверен. Скромността ли красеше индивида, или смелостта? Да заложим въпреки всичко на второто.
- Как се промени ролята на дамата като водач, част от фамилията, експерт през твоите очи в годините, в които интензивно следиш политически и обществени събития?
- Човекът жена заема територии, които до момента не бяха толкоз обитаеми с две х-хромозоми. И в обществената сфера, и в частната. Разпадат се с по-голяма скорост обичайните връзки и обичайните функции на тъща, свекърва, зълва, вуйна, баба... Освобождаването от преобладаващите упования за метода, по който изпълняваш функциите си в обществото, има цена. И не всяка жена е подготвена да я заплати.
Струва ми се, че тук повече от на други места обществото употребява клишираното систематизиране на функциите по полове. Феминизирането на избрани специалности е безспорен факт. Например здравната сестра е " сестра ", макар че мъжете се оправят от време на време доста по-добре от дамите в клинична конюнктура. Учителската специалност е женска и така нататък
- А журналистическата?
- В журналистическата специалност има доста по-голямо разбъркване, в сравнение с други места. С едно конкретизиране: всичко, което споделям във връзка с персоналния ми опит, би трябвало да се схваща като субективно, частно и релативно. Защото се занимавам с специалност, която не допуска подчиненост, учредена на половите белези на работещите в нея; тъй като съм възпитана в семейство, което не приема тези разлики за нормални; и тъй като в моя стеснен професионален и другарски кръг това не е толерирано. Но тези разлики съществуват, живеят в мозъците на хората без значение от историческите стъпала на човешкото развиване и въобразените културни пластове. Независимо от незнанието, научните достижения, идеологията и политиката.
Има го и момента, в който самите дами подценяват себе си. Жените с темперамент, които имат мироглед по избрана тематика и знаят по какъв начин да артикулират това, което желаят да кажат, ще го създадат, без значение че би трябвало да усилят децибелите на гласа си, с цел да бъдат чути. Но множеството не стигат до такава степен.
- Защо?
- Тук става въпрос за неналичието на характери изобщо. Не единствено при дамите, само че при тях е някак по-изразено. Жените, които умеят да се декларират, биват характеризирани с прилагателни като " проклета ", " ръбата ", " устата ". Когато мъж го прави, той няма да получи този епитет. Това потвърждава, че идентичното обществено държание не се възприема по един и същи метод.
- Ти имала ли си проблем с това?
- Не съм усещала като проблем това, че съм жена, когато съм желала да кажа нещо. Казвали са ми, че съм " устата ", " ръбата ", " некооперативна ", " неуправляема "... Но не поради това, че съм жена, мисля.
Когато се включих в територия, която се смята за най-вече мъжка - водолазните курсове, беше доста смешно. Там нещата имат измерение - би трябвало да се гмурнеш до избрани метри, да направиш упражнение долу и да излезеш - всичко е меримо. И с цел да те признаят, че си равна с мъжете, би трябвало да си по-добра от тях. И това е публикувано в доста други сфери.
- Силно незаслужено и за единия, и за другия пол.
- В природата и в живота няма правдивост. Тази категория е измислена от хората. Въобразена е. Няма мерни единици, които да регистрират кое е вярно и кое не е. Биологията обаче е справедлива действителност. И съгласно нея обективно неотменимата роля на дамата е да ражда деца. Какво следва от това? Че до момента в който дамата отглежда децата, тя не може да отдели времето, належащо, с цел да се приготви за " надпреварата " с мъжа. Факторът време обективно дискриминира майките. И евентуално в хилядолетната история на човешкия тип това е и генно записано. Ако мъжът и дамата са равни на стартовата позиция на житейското съревнование, кой ще е " спечелилият ", в случай че спечелването му зависи от добити умения?
Спечелването на " надпреварата " е причина за относителна автономия и самостоятелност. Това също слага дамата в неизгодна позиция - изключително като се има поради, че развъждането на децата удвоява нейната взаимозависимост. Как можеш да бъдеш свободна персона, в случай че нямаш време да получиш професионални умения, затова нямаш работа, затова нямаш избори, а културните модели възпроизвеждат клишето, съгласно което, с цел да оцелееш, би трябвало да приемеш изискванията на послушание. По-ниско платена работа, само че работа. Подчинение в фамилията, само че покрив. Иначе казано - свободата също има цена. И би трябвало да си в положение да я понесеш.
- Каза, че би трябвало да си два пъти по-добра от мъжете, с цел да излезеш на равна нога с тях. Как това се отразява на заплащането? Свързано ли е по-ниското възнаграждение на дамата с това, че тя към момента се възприема като " по-слабия пол " - един тип не може да изкарва задоволително, с цел да е глава на семейство?
- Жената е " по-слабият пол " съгласно фолклора, баталните картини, средностатистическите спортни достижения и впрочем усреднени матрици на човешката еволюция. В това число и съгласно фамилните разкази. Но неведнъж - в професионален и битов проект - в това е силата є. Противно на общоприетото разбиране тя е главата на фамилията. Тя умее да управлява корпорации. И това, че управлява мъже (приказката за главата и врата), не се отразява на заплащането. Статистически потвърдена истина. Социалните функции дефинират модели на държание, които се възпроизвеждат в продължение на епохи.
- А по какъв начин договаря дамата за парите си?
- Преговорите зависят от степените независимост, от силата на характера, от ината и упорството, от всичко, което има индивидът жена, преди да отвори вратата на индивида началник.
- Как се възпитават свободомислещи хора?
- Когато внушиш на индивида, че няма от какво да се опасява. Че отвън неговата персона опорите са нещо лъжливо, краткотрайно, изменчиво, значимо единствено в някои обстановки или при някои условия. Че нямаш друга същинска опора също така, което си ти самият като персона. Когато внушиш на индивида, че да си самостоятелен, неведнъж значи да си самичък, и че това не е ужасно. Страшен е единствено страхът. Героично ли звучи? Хайде да разбием тази панегирика на безстрашието: тъй като, в случай че в един момент животът на детето ти зависи от това да приемеш неприемливото - послушание, оскърбление, отнемане от независимост, ти го правиш... Което може би е висша демонстрация на мощ.
- Защо, когато желаеме да назовем някого страхливец, му споделяме " женчо "? Това до каква степен рамкира до каква степен една жена може да подвига ръката и персоналната си летва на триумфа?
- Това са стандарти на генерации наложени обществени функции и въобразени културни клишета. Но... " храброст " е съществително от женски жанр. " Добродетел " - също.
- С какво е друга мъдростта на дамата от мъдростта на мъжа? Изобщо има ли разлика?
- Трябва да дефинираме мъдрост. Толерантност, просторност на възгледите, предвидливост... Разлика сред мъдростта на дамата и мъдростта на мъжа не би трябвало да има. В светоусещането - да, само че в мъдростта... " Мъдрост " - още едно съществително от женски жанр!
Преди 50 години едно момиче се осмелява да напише, че това, което се случва в Прага, е безсрамие. Резултатът: смут и ужас в душата на шефа Симеонов и незабавна заповед Еми Барух да събере и съобщи целия тираж на " Ератикус ". Тя отхвърля. Свиква се училищен съвет и стартира мъдруване по какъв начин да бъде изключена. Еми обаче е отлична ученичка и въпреки шефът да напъва с двата си гласа " за " отстраняването є, останалите учители не са напълно съгласни с това. Или най-малко задоволителна част от тях, с цел да я оставят да приключи, откакто я реалокират в друга паралелка.
Там тя (с присъщия си неотслабващ възторг да провокира) провежда рецитал на към този момент инкриминираните " Люти чушки " на Радой Ралин. Историята се раздухва до Градския комитет на партията. Резултатът: Еми Барух стои сама на първия чин, на втория няма никой, класът се подрежда от трети нататък, с цел да не ги " болести ". Тогава татко є, редови юрист в Софийска адвокатска гилдия, отива в учебното заведение, с цел да види от какво е " болна " щерка му. Оказва се, че освен че не е " болна ", ами не може и да бъде инфектирана. Със боязън. " Онези там са страхливци, хора наведени, уплашени ", споделил на щерка си Фидел Барух, " Ти няма от какво да се страхуваш. "
Това е една от вероятните истории по какъв начин се калява темперамент, който може да носи, да минава през стени, да води, да успокоява, да прости, да държи ориста си за гърлото и да є размахва заплашително пръст, когато се опита да шукне в неприемлива посока. Него го носят и мъже, и дами. И при едните, и при другите той може да не се издаде, нищо, че е " зареден " някъде из кода. При вторите, наподобява, че това се случва по-често. Може единствено да се гадае за какво. Дали поради фамилията, в което е липсвала задоволително добра почва, с цел да поникне; дали поради обществото, което толкоз дълго е казвало " безшумно " на всяка жена, показала дързостта да приказва каквото мисли, че премълчаването се е оплело някъде в гените и алелите на женското ДНК.
Едно е несъмнено: когато този темперамент се прояви, връщане обратно няма. Той носи и наслада, и страдалчество, само че най-много бележи с бремето да си виновен и самоуверен. Скромността ли красеше индивида, или смелостта? Да заложим въпреки всичко на второто.
- Как се промени ролята на дамата като водач, част от фамилията, експерт през твоите очи в годините, в които интензивно следиш политически и обществени събития?
- Човекът жена заема територии, които до момента не бяха толкоз обитаеми с две х-хромозоми. И в обществената сфера, и в частната. Разпадат се с по-голяма скорост обичайните връзки и обичайните функции на тъща, свекърва, зълва, вуйна, баба... Освобождаването от преобладаващите упования за метода, по който изпълняваш функциите си в обществото, има цена. И не всяка жена е подготвена да я заплати.
Струва ми се, че тук повече от на други места обществото употребява клишираното систематизиране на функциите по полове. Феминизирането на избрани специалности е безспорен факт. Например здравната сестра е " сестра ", макар че мъжете се оправят от време на време доста по-добре от дамите в клинична конюнктура. Учителската специалност е женска и така нататък
- А журналистическата?
- В журналистическата специалност има доста по-голямо разбъркване, в сравнение с други места. С едно конкретизиране: всичко, което споделям във връзка с персоналния ми опит, би трябвало да се схваща като субективно, частно и релативно. Защото се занимавам с специалност, която не допуска подчиненост, учредена на половите белези на работещите в нея; тъй като съм възпитана в семейство, което не приема тези разлики за нормални; и тъй като в моя стеснен професионален и другарски кръг това не е толерирано. Но тези разлики съществуват, живеят в мозъците на хората без значение от историческите стъпала на човешкото развиване и въобразените културни пластове. Независимо от незнанието, научните достижения, идеологията и политиката.
Има го и момента, в който самите дами подценяват себе си. Жените с темперамент, които имат мироглед по избрана тематика и знаят по какъв начин да артикулират това, което желаят да кажат, ще го създадат, без значение че би трябвало да усилят децибелите на гласа си, с цел да бъдат чути. Но множеството не стигат до такава степен.
- Защо?
- Тук става въпрос за неналичието на характери изобщо. Не единствено при дамите, само че при тях е някак по-изразено. Жените, които умеят да се декларират, биват характеризирани с прилагателни като " проклета ", " ръбата ", " устата ". Когато мъж го прави, той няма да получи този епитет. Това потвърждава, че идентичното обществено държание не се възприема по един и същи метод.
- Ти имала ли си проблем с това?
- Не съм усещала като проблем това, че съм жена, когато съм желала да кажа нещо. Казвали са ми, че съм " устата ", " ръбата ", " некооперативна ", " неуправляема "... Но не поради това, че съм жена, мисля.
Когато се включих в територия, която се смята за най-вече мъжка - водолазните курсове, беше доста смешно. Там нещата имат измерение - би трябвало да се гмурнеш до избрани метри, да направиш упражнение долу и да излезеш - всичко е меримо. И с цел да те признаят, че си равна с мъжете, би трябвало да си по-добра от тях. И това е публикувано в доста други сфери.
- Силно незаслужено и за единия, и за другия пол.
- В природата и в живота няма правдивост. Тази категория е измислена от хората. Въобразена е. Няма мерни единици, които да регистрират кое е вярно и кое не е. Биологията обаче е справедлива действителност. И съгласно нея обективно неотменимата роля на дамата е да ражда деца. Какво следва от това? Че до момента в който дамата отглежда децата, тя не може да отдели времето, належащо, с цел да се приготви за " надпреварата " с мъжа. Факторът време обективно дискриминира майките. И евентуално в хилядолетната история на човешкия тип това е и генно записано. Ако мъжът и дамата са равни на стартовата позиция на житейското съревнование, кой ще е " спечелилият ", в случай че спечелването му зависи от добити умения?
Спечелването на " надпреварата " е причина за относителна автономия и самостоятелност. Това също слага дамата в неизгодна позиция - изключително като се има поради, че развъждането на децата удвоява нейната взаимозависимост. Как можеш да бъдеш свободна персона, в случай че нямаш време да получиш професионални умения, затова нямаш работа, затова нямаш избори, а културните модели възпроизвеждат клишето, съгласно което, с цел да оцелееш, би трябвало да приемеш изискванията на послушание. По-ниско платена работа, само че работа. Подчинение в фамилията, само че покрив. Иначе казано - свободата също има цена. И би трябвало да си в положение да я понесеш.
- Каза, че би трябвало да си два пъти по-добра от мъжете, с цел да излезеш на равна нога с тях. Как това се отразява на заплащането? Свързано ли е по-ниското възнаграждение на дамата с това, че тя към момента се възприема като " по-слабия пол " - един тип не може да изкарва задоволително, с цел да е глава на семейство?
- Жената е " по-слабият пол " съгласно фолклора, баталните картини, средностатистическите спортни достижения и впрочем усреднени матрици на човешката еволюция. В това число и съгласно фамилните разкази. Но неведнъж - в професионален и битов проект - в това е силата є. Противно на общоприетото разбиране тя е главата на фамилията. Тя умее да управлява корпорации. И това, че управлява мъже (приказката за главата и врата), не се отразява на заплащането. Статистически потвърдена истина. Социалните функции дефинират модели на държание, които се възпроизвеждат в продължение на епохи.
- А по какъв начин договаря дамата за парите си?
- Преговорите зависят от степените независимост, от силата на характера, от ината и упорството, от всичко, което има индивидът жена, преди да отвори вратата на индивида началник.
- Как се възпитават свободомислещи хора?
- Когато внушиш на индивида, че няма от какво да се опасява. Че отвън неговата персона опорите са нещо лъжливо, краткотрайно, изменчиво, значимо единствено в някои обстановки или при някои условия. Че нямаш друга същинска опора също така, което си ти самият като персона. Когато внушиш на индивида, че да си самостоятелен, неведнъж значи да си самичък, и че това не е ужасно. Страшен е единствено страхът. Героично ли звучи? Хайде да разбием тази панегирика на безстрашието: тъй като, в случай че в един момент животът на детето ти зависи от това да приемеш неприемливото - послушание, оскърбление, отнемане от независимост, ти го правиш... Което може би е висша демонстрация на мощ.
- Защо, когато желаеме да назовем някого страхливец, му споделяме " женчо "? Това до каква степен рамкира до каква степен една жена може да подвига ръката и персоналната си летва на триумфа?
- Това са стандарти на генерации наложени обществени функции и въобразени културни клишета. Но... " храброст " е съществително от женски жанр. " Добродетел " - също.
- С какво е друга мъдростта на дамата от мъдростта на мъжа? Изобщо има ли разлика?
- Трябва да дефинираме мъдрост. Толерантност, просторност на възгледите, предвидливост... Разлика сред мъдростта на дамата и мъдростта на мъжа не би трябвало да има. В светоусещането - да, само че в мъдростта... " Мъдрост " - още едно съществително от женски жанр!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ