Д-р Петър Берон – бащата на българския буквар
Годината е 1922 година България е претърпяла две национални произшествия, а Ньойският контракт откъсва от българските територии Западните околности и Беломорска Тракия. В тези смутни времена група интелектуалци, измежду които литературният историк доктор Михаил Арнаудов, актрисата Адриана Будевска и етнографът Стилиян Чилингиров вземат решение да предизвикват приемането на нов народен празник. Идеята им е народът да си напомни славното минало и да уважи делото на тези, които са се борили за запазване на българската нематериалност. Групата се стопира на най-великия български светец – св. Иван Рилски, който се счита за покровител на народа и чийто ден за първи път е празнуван през 1909 година в гр. Пловдив. Те оферират на министъра на просвещението – Стоян Омарчевски, точно датата 19 октомври за отбелязване на българското духовното просвещение. Тъй като България към този момент е приела григорианския календар, действително честването ще се прави на 1 ноември. На 28 юли същата година излиза Окръжно № 17 743, съгласно което денят на св. Иван Рилски е избран за „ празник на българските будители “.
Изминава половин година преди цар Борис III да подпише закона за въвеждане на празника и през 1923 година за първи път в България публично се празнува 1 ноември. Макар и по време на ръководството на Българска комунистическа партия този ден да не се отбелязва, през 1992 година той още веднъж стартира да се празнува тържествено. Днес на тази дата се отбелязва също по този начин денят на българската просвета и на българската публицистика. Сто години по-късно, остават все по този начин мощни думите във връзка приемането на празника на Стоян Омарчевски: „ Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ…, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот. Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители. Те са дребните и огромните, знайните и незнайните, които не са оставили в никакъв случай националните идеали да бъдат помрачени, вярата и вярата за тяхното достижение да угаснат. “
Един от тези „ знайни и незнайни “ будители е доктор Петър Беров. Единственият негов портрет, непокътнат до през днешния ден, е дело на художника Николай Павлович, който се учи на негови разходи в Мюнхен. Младият живописец съумява да скицира своя покровител скрито и с помощта на това знаем по какъв начин е изглеждал. Абаджия, преподавател, доктор, академик и донор, доктор Петър Берон е измежду тези българи, които милеят за българската култура и посвещават огромна част от работата и финансите си на това да запазят и развият българското обучение и просвета. Той е към 24-годишен, когато написва фамозният си „ Рибен буквар “, който на наличен език прокарва нов и революционен за времето си способ на образование – Бел-Ланкастърският. Също по този начин с негови средства съумяват да се изучат мнозина български младежи. Той изпреварва времето си и с концепцията за централизиране на учебната система под общо управление, ръководено от централен български институт, наименуван „ сдружението “.
Истинското му име е Петър Хаджи Берович и е роден в гр. Котел. Годината му на раждане е противоречива, като теориите се разгръщат от 1795 до 1800 година Това, което се знае сигурно е, че неговия татко – Хаджи Беро е състоятелен абаджия, който се е радвал на уважението и обичта на съгражданите си. Петър има още четирима братя и една сестра – Жейна. Началното си обучение видният възрожденец получава в килийното учебно заведение в родния си град. Негови учители са даскал Андронаки и Райно Попович. По време на Руско-турската война (1806-1812) обаче фамилията му е разорено от войските на султана. Те губят цялото си положение и децата би трябвало да пресечен своето обучение. Следващите две години Петър чиракува абаджийство при един занаятчия в гр. Варна.
През 1817 година той отпътува за Букурещ, където се записва в фамозната гръцка школа „ Бейска академия “, при известния елински преподавател Вардалах. Там той следва три години. Там Петър поставя основите на класическото си обучение и усвоява старогръцки и новогръцкия език. Той също по този начин се среща със структурата и наличието на Буквара на гръцкия възпитател Дарвар. Тъй като не може да разчита финансово на фамилията си, Берон съумява да се издължа самичък, предлагайки частни уроци.
Някои откриватели считат, че Петър взима присъединяване във „ Влашката завера “ (1821 г.), проведена от Хетерията във Влашко, под командването на Сава Бинбаши, Стоян Индже челник и Тодор Владимир. До въстание в България по този начин и не се стига, само че всеки, за който се е предполагало, че има някакво присъединяване в заговора, трябвало да напусне региона. По това време Берон отпътува за Брашов, Трансилвания и по тази причина се допуска, че може да е измежду българите, взели участие в заверата. В този румънски град, Петър се среща със заможния търговец от Сливен – Антон Йованович и става частен преподавател на децата му. Тази намира се оказва съдбовна. Йованович е високо просветен и извънредно патриотичен българин, който подкрепя български младежи да се изучат. Той става настойник както на Берон, по този начин и на доктор Иван Силимински. В Брашов Петър учи гръцка литература, румънски, френски и немски език.
Йованович поддържа Берон във всяко начинание и с негова финансова помощ, през 1824 година е отпечатан „ Буквар с разнообразни поуки “. Той остава прочут в историята като „ Рибния буквар “, поради картината на кит, изобразена на неговата корица. Този учебник е плод на ръкописите и записките на Петър, които той си водел като частен преподавател. Състои се от към 150 страници. По-късно Берон самичък разказва претекстовете си да сътвори тази книга: „ Почудих се, по какъв начин през толкоз епохи не се откри ни един да познай това окаяно положение и да покаже един прав път към учението. Всякой, който види тази брошура, надея се да се зарадва… “.
Букварът се състои от осем елементи. Той среща учениците с писмеността, граматиката, някои молебствия на църковнославянски език, публикации по естествознание, басни, препоръки и истории, аритметика и даже някои изображения на животни. Съдържанието дава всичко належащо за цялостна стратегия за взаимно, в началото обучение. Берон е последовател на взаимоучителния способ и употребява буквара, с цел да прокара концепциите си. Системата на английските педагози Бел и Ланкастър е основана върху концепцията, че по-напредналите възпитаници оказват помощ на начинаещите в усвояването на материала. Берон трансформира и метода на проучване на думите. Дотогава необятно употребена е буквения метод, а с буквара той постанова образованието по четене да е посредством „ звукозванието “ – независимото произнасяне на звуковете. Също като Васил Априлов, той смята, че новобългарския език би трябвало да се построи на основата на националния диалект. Причината е, че по този начин езикът ще е публичен за всички и децата по-лесно ще го усвоят.
Отново с поддръжката на Йованович, през 1825 година Берон се записва да следва философия в Хайделбергския университет. Година по-късно той се трансферира да учи медицина в Мюнхен, където и приключва през 1831 година След следването си Петър отива в Букурещ, а скоро по-късно е назначен за областен доктор в Крайова. Наред с лекарската си процедура, Берон стартира да се занимава и с търговия, дружно със свои родственици. В края на 30-те години той приключва заниманията си в областта на медицината, а няколко години по-късно престава да се занимава и с търговия, предоставяйки бизнеса на брат си и неговото семейство.
По това време Берон към този момент е насъбран стабилен капитал, който с изключение на, че му разрешава да живее умерено и да се отдаде на академична активност, му обезпечава и средства, които да разпределя за разнообразни благотворителни начинания. През 1840 година той купува и чифлик, в покрайнината на Крайова, който също му носи солидни доходи. Следващите години са извънредно плодотворни за Петър и той се отдава напълно на научни проучвания. Той живее във Франция, само че постоянно посещава Румъния, Германия, Австрия, Чехия, Англия и други европейски страни. В този интервал той сформира към 25 научни съчинения, издадени в 32 тома, отдадени на медицината, философията, физиката, химията, астрономията и други Сред тях за най-значимо се счита „ Панепистемия “ („ Всенаука “), оповестено на френски език. В него той излага нова система на пояснение на света.
Берон също по този начин се занимава интензивно и с щедрост. През 1840 година той изпраща пари на брат си Руско, с цел да може да се открие учебно заведение в град Котел. Също по този начин той всяка година подарява помощи на девическите учебни заведения в региона на град Шумен, Котел и Омуртаг. Един от най-големите страхове на Берон е дали ще успее да обезпечи колкото се може повече българското обучение. За да може да уреди земните си каузи и да се съобрази с румънското законодателство от интервала, той преработва четири пъти своето наследство (1852 година, 1862 година, 1867 година, 1869 г.). Това, което ги сплотява е ясната воля на техния основател – да остави всичко земно за развиването на българската култура. Има и известни разминавания в съответното разходване на средствата. Така, в наследството от 1862 година той желае приходите от чифлика му да се употребяват за поддържане на селските учебни заведения в България, до момента в който в това от 1869 година той конкретизира, че средствата му би трябвало да се употребяват единствено в областите Русе, Шумен, Варна и Силистра.
На 21 март 1871 година обаче огромният български възрожденец е открит удушен дома си в Крайова. Физическите причинители на ужасното действие – Йон Калин и Ники Табаку са наказани на каторга, само че откривателите считат, че зад делото им стои Теохар Папазоглу, който е един от изпълнителите на последното наследство на Берон. Каквато и да е истината, за жалост този изтъкнат българин си отива преди изцяло да уреди въпроса със своето имущество. Според въпросния финален вид на документа реализатори на наследството са белградския преподавател Данаил Кирович и старейшините на Одрин, Пловдив и Котел. Предвид тяхната раздробеност и огромен брой това основава предпоставки последната воля на Петър Берон да не бъде изпълнена.
Това е повода след гибелта на Берон въпросът със наследството да бъде стихотворец от известния търговец Христо Георгиев, а по-късно и от брат му – Евлоги. Близо две десетилетия продължава оспорването на документа. И най-после за уреждането на въпроса е основан специфичен комитет, състоящ се от видни представители на Добродетелната тайфа, както и от родственици на починалия. Съгласно решението на този комитет, през 1889 година се образува „ Фонд на доктор Петър Берон за издържане на Българската мъжка гимназия в Одрин “, в размер на 400 хиляди лева Управлението на тези средства е предоставено на Българската екзархия. По-малка част от средствата са заделени за котленската община. Година по-късно комитетът приключва своята активност. Основаването на гимназията в Одрин действително е преустройството на четирикласното учебно заведение в града. В чест на своя донор, от 1896 година то стартира да носи името на доктор Петър Берон. След Балканските войни фондът минава под управлението на Св. Синод на Българската православна черква, а в годините към Втората международна война (1939-1945) той възлиза на близо 1,5 млн. лева От него се превеждат средства за прехрана на гимназията в Котел и за стипендии на български младежи, които следват в европейски духовни семинарии.
В българската история доктор Петър Берон ще остане най-много като създателя на първия български буквар. Идеите за българското обучение, които той се пробва да прокара са модерни и постоянно целят да са в помощ на децата. По отношение на самото преподаване, Берон изпреварва времето си, тъй като откровено има вяра във деликатния метод към своите възпитаници. За учителската специалност той написа следното: „ Изпърво мисълта ми не ще е да печеля пари, нито да проболяря от святото дело, ами да … наставя, колкото мога към добродетелта и учението младите деца, които предават на моите ръце техните родители. Ще се трудя да съм и от вътре и от вън добър, преклонен, мирен, целомъдър и благоверен, щото моите работи да стават образци на моите ученици… “.
