Мандатът като на Деси оная работа – Румен и Гошо си го разменят
Годината била 1983-а. Директорът на Топлоелектрическа централа „ Чайка “ в Димитровград избухнал пред подчинените си: „ Писна ми от всякакви шафрантии. Искам да ми намерите секретарка, която ще прави работа, а няма единствено да ме кара да я повеждам с волгата на хотел в Харманли да я онождам “. Разшетали се заместниците и му показали 3 кандидатури.
Първата била с две висши – педагогика и съветска лингвистика, приключила и вечерен курс по машинопис и бързопис. Втората таман защитавала дисертация по „ Икономическо обмисляне и индустриални цели “ в Свищов. Третата единствено допреди месец била протоколчик в Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Доволни, помощниците попитали другаря шеф коя си избира. „ Оная с огромните цици “, отвърнал той.
И Румен Радев по същия метод подвигна на половина прословутото си юмруче предходната седмица и се хвана на работа. Покани Мустафа, предложения Христо, дори с Тошко се здрависа. Избълва бавно-бавно написаните му от Агент Майстора в няколко екзепляра клишета за избавяне на парламентарната народна власт, правосъдна промяна, възобновяване на болшинството, дълготраен модел на енергийни доставки, национална отговорност. И най-после избра онази с най-големия гъз. Пардон – онази, дето му е показал стратегическият пияндурник с увиснали от водката клепачи Леонид Решетников.
Ухилен до уши, Георги Свиленски, съпроводен от шефката си Корнелия, стисна десницата на Радев и взе папчицата в блага фамилна миниатюра, както преди време вероятно спокойно и безшумно са си разменили собствеността върху детеродните органи на Деси. Каква политическа и интимна зрялост, какви примерни евролеви връзки! Щеше да е умилително, в случай че зад зле ретушираните снимки с голи темета не прозираше озъбената паст на безграничната нискочела упоритост на путиновия фигурант, който за зла орис е и президент на България и тотално се е вживял в ролята на кукловод на родната политическата сцена.
Много преди да се трансформира във подправения страдалец на бухалката на Гешев и да се окъпе в площадната обич с мирис на гнила риба, Радев се заиграваше със столетни партии и бабуваше на новородени, редеше медийни назначения и буташе обичаните си зеленочорапници на всички места от ББР до НСО. Целта на този димитровградски бавноречко е само надзор върху изпълнителната и законодателната власт. И в нейно име той ще продължи да тласка страната от избори на избори, както направи с връчването на мандата на Българска социалистическа партия.
Ако имаме малко мозък в главите си, не трябва да оставяме полуидиотите с костюмчета от „ Детмаг “ на Слави да операт пешкира за дейното мероприятие по дестабилизация на България и сриване на публичното доверие в парламентарната република. Президентската институция в лицето на Румен Радев не е тяхната опция, не е мечтаната от провинциалния плътски електорат мощна ръка. Всъщност, мощна ръка е, само че само, когато се постанова да гали нежно кремълския член. Кабинет с мандат на Българска социалистическа партия е неосъществим за преглъщане от десния електорат и на Пилота това му е повече от ясно. Така че пасчетата със Свиленски да си ги запазят за Деси. На нея може и да й харесват.
Първата била с две висши – педагогика и съветска лингвистика, приключила и вечерен курс по машинопис и бързопис. Втората таман защитавала дисертация по „ Икономическо обмисляне и индустриални цели “ в Свищов. Третата единствено допреди месец била протоколчик в Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Доволни, помощниците попитали другаря шеф коя си избира. „ Оная с огромните цици “, отвърнал той.
И Румен Радев по същия метод подвигна на половина прословутото си юмруче предходната седмица и се хвана на работа. Покани Мустафа, предложения Христо, дори с Тошко се здрависа. Избълва бавно-бавно написаните му от Агент Майстора в няколко екзепляра клишета за избавяне на парламентарната народна власт, правосъдна промяна, възобновяване на болшинството, дълготраен модел на енергийни доставки, национална отговорност. И най-после избра онази с най-големия гъз. Пардон – онази, дето му е показал стратегическият пияндурник с увиснали от водката клепачи Леонид Решетников.
Ухилен до уши, Георги Свиленски, съпроводен от шефката си Корнелия, стисна десницата на Радев и взе папчицата в блага фамилна миниатюра, както преди време вероятно спокойно и безшумно са си разменили собствеността върху детеродните органи на Деси. Каква политическа и интимна зрялост, какви примерни евролеви връзки! Щеше да е умилително, в случай че зад зле ретушираните снимки с голи темета не прозираше озъбената паст на безграничната нискочела упоритост на путиновия фигурант, който за зла орис е и президент на България и тотално се е вживял в ролята на кукловод на родната политическата сцена.
Много преди да се трансформира във подправения страдалец на бухалката на Гешев и да се окъпе в площадната обич с мирис на гнила риба, Радев се заиграваше със столетни партии и бабуваше на новородени, редеше медийни назначения и буташе обичаните си зеленочорапници на всички места от ББР до НСО. Целта на този димитровградски бавноречко е само надзор върху изпълнителната и законодателната власт. И в нейно име той ще продължи да тласка страната от избори на избори, както направи с връчването на мандата на Българска социалистическа партия.
Ако имаме малко мозък в главите си, не трябва да оставяме полуидиотите с костюмчета от „ Детмаг “ на Слави да операт пешкира за дейното мероприятие по дестабилизация на България и сриване на публичното доверие в парламентарната република. Президентската институция в лицето на Румен Радев не е тяхната опция, не е мечтаната от провинциалния плътски електорат мощна ръка. Всъщност, мощна ръка е, само че само, когато се постанова да гали нежно кремълския член. Кабинет с мандат на Българска социалистическа партия е неосъществим за преглъщане от десния електорат и на Пилота това му е повече от ясно. Така че пасчетата със Свиленски да си ги запазят за Деси. На нея може и да й харесват.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ