В Скопие президентите от Западните Балкани ще обсъдят проблемите си преди срещата в София
Година след безредиците в македонския парламент президентът Георге Иванов ще е хазаин на среща, която ще даде на водачи от Западните Балкани опцията да обсъдят проблемите си преди форума в София през май.
Вчера Министерският съвет разгласи, че специфични посетители ще са министър председателят Бойко Борисов и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск. В известието се споделя, че през днешния ден в Скопие " ще се разиска подготовката на срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май. "
Почетни посетители на срещата се канят всяка година - такива са били френският президент Франсоа Оланд (2013 г.), немският канцлер Ангела Меркел (2014 г.), американският вицепрезидент Джо Байдън, още веднъж Туск и австрийският президент Хайнц Фишер (2015 г.) и италианският президент Серджо Матарела (2016 г.).
Добра опция
Форматът се появи през 2013 година по предложение на Словения и Хърватия (която същата година стана член на ЕС), които желаеха да ускорят евроинтеграцията на Западните Балкани, като насърчи шестте страни отвън съюза да приказват за проблемите си.
Само преди година се смяташе, че процесът " издиша ", както и разширението на Европейски Съюз. На процедура тази година президентите на тези страни, някои от които са дейни на външнополитическата сцена и въздействието им се простира надалеч оттатък церемониалните им функционалности, ще имат опция да обсъдят тематики, които ще са на дневен ред и на форума в София. И шестте бяха включени през февруари в тактиката на Европейски Съюз за разширение, като две от тях - Сърбия и Черна гора - се сочат като страните с най-големи шансове за участие до 2025 година Други две, Албания и Македония, получиха рекомендация за начало на договарянията в отчети на Еврокомисията.
Президентите ще могат да обиден на срещата тематики, които другояче ще бъдат деликатни на срещата в София, в това число поради наличието (или отсъствието) на страни членки на Европейски Съюз, да вземем за пример поради рецесията сред Сърбия и Косово. В Скопие на една маса ще седнат и двамата държавни глави, Александър Вучич и Хашим Тачи, които другояче задочно си разменят послания през водачите на прилежащи страни (включително България). Очаква се на срещата да дойдат дружно и тримата президенти на Босна и Херцеговина, в чийто неприсъствен спор за изборната промяна в страната се включи и Борисов при започване на април.
Дневен ред
Форумът в Скопие е късмет и за страните, считани за по-изостанали по пътя към Европейски Съюз. Преди срещата един от съорганизаторите ѝ, словенският президент Борут Бахор, сподели, че Европейски Съюз би трябвало при разширението си към Западните Балкани да има " особено отношение " към Босна и Херцеговина - да мисли единствено за " политическото, а не за техническото " осъществяване на критериите за участие. По време на западнобалканската си обиколка пък Туск изиска от Косово да възстановява връзките си със Сърбия, с цел да усъвършенства тези с Европейски Съюз, и изрази " внимателен оптимизъм " след срещата си с Вучич.
Македонското президентство пък писа, че на дневен ред ще е потребността за по-голямата " взаимосвързаност в смисъла на политика, стопанска система, инфраструктура и сигурност в подтекста на новата тактика на Европейски Съюз за Западните Балкани ", означават македонските управляващи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4753)
Вчера Министерският съвет разгласи, че специфични посетители ще са министър председателят Бойко Борисов и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск. В известието се споделя, че през днешния ден в Скопие " ще се разиска подготовката на срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май. "
Почетни посетители на срещата се канят всяка година - такива са били френският президент Франсоа Оланд (2013 г.), немският канцлер Ангела Меркел (2014 г.), американският вицепрезидент Джо Байдън, още веднъж Туск и австрийският президент Хайнц Фишер (2015 г.) и италианският президент Серджо Матарела (2016 г.).
Добра опция
Форматът се появи през 2013 година по предложение на Словения и Хърватия (която същата година стана член на ЕС), които желаеха да ускорят евроинтеграцията на Западните Балкани, като насърчи шестте страни отвън съюза да приказват за проблемите си.
Само преди година се смяташе, че процесът " издиша ", както и разширението на Европейски Съюз. На процедура тази година президентите на тези страни, някои от които са дейни на външнополитическата сцена и въздействието им се простира надалеч оттатък церемониалните им функционалности, ще имат опция да обсъдят тематики, които ще са на дневен ред и на форума в София. И шестте бяха включени през февруари в тактиката на Европейски Съюз за разширение, като две от тях - Сърбия и Черна гора - се сочат като страните с най-големи шансове за участие до 2025 година Други две, Албания и Македония, получиха рекомендация за начало на договарянията в отчети на Еврокомисията.
Президентите ще могат да обиден на срещата тематики, които другояче ще бъдат деликатни на срещата в София, в това число поради наличието (или отсъствието) на страни членки на Европейски Съюз, да вземем за пример поради рецесията сред Сърбия и Косово. В Скопие на една маса ще седнат и двамата държавни глави, Александър Вучич и Хашим Тачи, които другояче задочно си разменят послания през водачите на прилежащи страни (включително България). Очаква се на срещата да дойдат дружно и тримата президенти на Босна и Херцеговина, в чийто неприсъствен спор за изборната промяна в страната се включи и Борисов при започване на април.
Дневен ред
Форумът в Скопие е късмет и за страните, считани за по-изостанали по пътя към Европейски Съюз. Преди срещата един от съорганизаторите ѝ, словенският президент Борут Бахор, сподели, че Европейски Съюз би трябвало при разширението си към Западните Балкани да има " особено отношение " към Босна и Херцеговина - да мисли единствено за " политическото, а не за техническото " осъществяване на критериите за участие. По време на западнобалканската си обиколка пък Туск изиска от Косово да възстановява връзките си със Сърбия, с цел да усъвършенства тези с Европейски Съюз, и изрази " внимателен оптимизъм " след срещата си с Вучич.
Македонското президентство пък писа, че на дневен ред ще е потребността за по-голямата " взаимосвързаност в смисъла на политика, стопанска система, инфраструктура и сигурност в подтекста на новата тактика на Европейски Съюз за Западните Балкани ", означават македонските управляващи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4753)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




