Хърватия година по-късно: Какво се случи след присъединяването към Шенген и еврозоната
Година по-късно, ето каква е обстановката.
Политиците и Хърватската централна банка дефинират като сполучлива първата година на страната в еврозоната
Финансовият министър Марко Приморац оцени през декември, че всички предстоящи позитиви от приемането на еврото са се осъществили - кредитният рейтинг на Хърватия е нараснал, доста са намалели рисковете, свързани с валутните съмнения, отстранени са разноските за преводи.
Приблизително 160 милиона евро разноски за стопанската система бяха спестени, просто тъй като не е належащо да се обръщат валути, сподели Приморац, представен от локалните медии.
Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич също акцентира премахването на риска от измененията във валутния курс.
" Цената на кредитирането на страната, фирмите и семействата щеше да бъде по-висока (без влизането в еврозоната - бел.ред.). И освен това, инфлацията щеше да бъде по-висока, в сравнение с е, а Хърватия има по-ниска инфлация от всички страни, които не са въвели еврото, " разяснява наскоро Вуйчич, представен от хърватските медии.
По думите му въвеждането на еврото е предизвикало едвам 0,2 до 0,4 на 100 нарастване на цените. Той акцентира позитивната роля на единната европейска валута за Хърватия изключително във връзка с устойчивостта в миг на рецесии.
Годишната инфлация в Хърватия през ноември беше 8 %, до момента в който през същия месец предходната година бе на рекордното ниво от 13,5 на 100.
Специфичното за Хърватия беше, че влизането в еврозоната стана в миг на висока инфлация. През първите дни на 2023 година с навлизането на еврото имаше сигнали за безпричинно закръгляне на цените при прекосяването от куни в евро. Правителството взе незабавни ограничения, в това число инспекции на място, а министерството на стопанската система пусна приложение за съпоставяне на нарастването на цените по отношение на нивото им от края на декември миналата година.
Гражданите към момента се приспособяват
Петдесет и един % от хърватите са на мнение, че приемането на еврото е нещо положително, до момента в който 36 на 100 считат, че е нещо неприятно. Това сочат данните от направено през октомври изследване на Евробарометър.
От първи януари тази година към този момент не е наложително цените да се изписват в куни и в евро, а могат да са единствено в единната европейска валута.
Това тормози част от хърватите, защото те към този момент няма да могат да съпоставят цената на услугите и продуктите, които купуват.
Проучване на Факултета по филантропични и обществени науки към Университета в Загреб сочи, че огромна част от жителите (47 на сто) към момента обръщат цените от евро в куни, до момента в който единствено 6 на 100 не го вършат изобщо, а 46 % - от време на време.
Според асистента в катедрата по логика на психиката във Философския факултет на Университета в Загреб Никола Ерцег данните сочат, че хърватите към момента не са изцяло привикнали с еврото.
" Предполагам, че конвертирането оказва помощ на хората като някакъв тип отбрана против нежелани разноски и защитна мярка във връзка с по-рационално ръководство на техните пари ", сподели Ерцег, представен от ХРТ.
Преподавателката във Факултета по стопанска система на Университета в Загреб Марияна Иванов се притеснява, че премахването на изписването на цените в куни и в евро може да увеличи цените, защото търговците може още веднъж да се възползват от неналичието на бистрота в цените.
По разпоредбите на Шенген
От първия ден на 2023 година Хърватия отстрани над 70 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, както и гранични пунктове на морската си граница. Проверките по вътрешните въздушни граници отпаднаха от 26 март 2023 година
Членството в Шенген значи по-лесно и бързо прекосяване през граници, както на хора, по този начин и на артикули, а това дава значителен подтик на хърватската стопанска система, в която туризмът е водещ бранш.
Границите на Хърватия със Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина действат като външни граници на Европейски Съюз.
Пред националната новинарска организация Хина вътрешният министър Давор Божинович оцени в края на предходната година, че хърватските жители, както и задграничните туристи, са могли най-добре да усетят изгодите от участието на Хърватия в общото европейско пространство без граници по време на великденски празници и летния туристически сезон, защото през тези интервали не е имало тапи на границата за разлика от предходни години.
За първите девет месеца на предходната година приходите от задгранични туристи в Хърватия възлизат на съвсем 13 милиарда евро, което е с 11,4 на 100 повече по отношение на същия интервал на 2022 година, заяви хърватската централна банка.
През октомври обаче словенското държавно управление вкара надзор по границите си с Хърватия и Унгария за попречване на тероризма, екстремизма и трансграничната престъпност. Решението отразява повишените терзания за сигурността в Европа след нападението на " Хамас " против Израел. Страните от Шенген имат право да вкарват краткотрайно надзор по границите си с другите страни от общото пространство при положение на сериозна опасност за публичния ред и вътрешната сигурност.
Хърватия, която охранява една от най-дългите външни сухопътни граници на Европейски Съюз, от дълго време е привлекателна за незаконни мигранти, искащи да влязат на територията на евросъюза. През годините Загреб бе подложен на критика от правозащитни организации, че постоянно прави групови експулсирания, включително и изтласкване на мигранти със мощ.
Същевременно вътрешният министър Давор Божинович разяснява през декември, че присъединението на Хърватия към Шенгенското пространство е довело до промени в работата на полицията, която по думите му се оправя с всички провокации " повече от сполучливо ".
Той заяви, че през 2023 година хърватската полиция е задържала рекордните над 1850 трафиканти на хора, " което е с над 90 на 100 повече спрямо предходната година ".
Божинович заяви, че броят на противозаконните влизания в Хърватия е с 40 % по-висок от предходната година.
Той е на мнение обаче, че Хърватия не е изложена на всеобщ и неконтролиран приток на мигранти.
По думите на вътрешния министър хърватската граница се охранява от 6700 гранични служители на реда и няколко хиляди служители на реда за битка с безредиците, което е пет пъти повече от силите на Фронтекс.
Ако Хърватия не охраняваше сполучливо границите си в сходство с високите стандарти и европейското законодателство, тя нямаше да бъде в Шенген, съобщи Божинович.
Политиците и Хърватската централна банка дефинират като сполучлива първата година на страната в еврозоната
Финансовият министър Марко Приморац оцени през декември, че всички предстоящи позитиви от приемането на еврото са се осъществили - кредитният рейтинг на Хърватия е нараснал, доста са намалели рисковете, свързани с валутните съмнения, отстранени са разноските за преводи.
Приблизително 160 милиона евро разноски за стопанската система бяха спестени, просто тъй като не е належащо да се обръщат валути, сподели Приморац, представен от локалните медии.
Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич също акцентира премахването на риска от измененията във валутния курс.
" Цената на кредитирането на страната, фирмите и семействата щеше да бъде по-висока (без влизането в еврозоната - бел.ред.). И освен това, инфлацията щеше да бъде по-висока, в сравнение с е, а Хърватия има по-ниска инфлация от всички страни, които не са въвели еврото, " разяснява наскоро Вуйчич, представен от хърватските медии.
По думите му въвеждането на еврото е предизвикало едвам 0,2 до 0,4 на 100 нарастване на цените. Той акцентира позитивната роля на единната европейска валута за Хърватия изключително във връзка с устойчивостта в миг на рецесии.
Годишната инфлация в Хърватия през ноември беше 8 %, до момента в който през същия месец предходната година бе на рекордното ниво от 13,5 на 100.
Специфичното за Хърватия беше, че влизането в еврозоната стана в миг на висока инфлация. През първите дни на 2023 година с навлизането на еврото имаше сигнали за безпричинно закръгляне на цените при прекосяването от куни в евро. Правителството взе незабавни ограничения, в това число инспекции на място, а министерството на стопанската система пусна приложение за съпоставяне на нарастването на цените по отношение на нивото им от края на декември миналата година.
Гражданите към момента се приспособяват
Петдесет и един % от хърватите са на мнение, че приемането на еврото е нещо положително, до момента в който 36 на 100 считат, че е нещо неприятно. Това сочат данните от направено през октомври изследване на Евробарометър.
От първи януари тази година към този момент не е наложително цените да се изписват в куни и в евро, а могат да са единствено в единната европейска валута.
Това тормози част от хърватите, защото те към този момент няма да могат да съпоставят цената на услугите и продуктите, които купуват.
Проучване на Факултета по филантропични и обществени науки към Университета в Загреб сочи, че огромна част от жителите (47 на сто) към момента обръщат цените от евро в куни, до момента в който единствено 6 на 100 не го вършат изобщо, а 46 % - от време на време.
Според асистента в катедрата по логика на психиката във Философския факултет на Университета в Загреб Никола Ерцег данните сочат, че хърватите към момента не са изцяло привикнали с еврото.
" Предполагам, че конвертирането оказва помощ на хората като някакъв тип отбрана против нежелани разноски и защитна мярка във връзка с по-рационално ръководство на техните пари ", сподели Ерцег, представен от ХРТ.
Преподавателката във Факултета по стопанска система на Университета в Загреб Марияна Иванов се притеснява, че премахването на изписването на цените в куни и в евро може да увеличи цените, защото търговците може още веднъж да се възползват от неналичието на бистрота в цените.
По разпоредбите на Шенген
От първия ден на 2023 година Хърватия отстрани над 70 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, както и гранични пунктове на морската си граница. Проверките по вътрешните въздушни граници отпаднаха от 26 март 2023 година
Членството в Шенген значи по-лесно и бързо прекосяване през граници, както на хора, по този начин и на артикули, а това дава значителен подтик на хърватската стопанска система, в която туризмът е водещ бранш.
Границите на Хърватия със Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина действат като външни граници на Европейски Съюз.
Пред националната новинарска организация Хина вътрешният министър Давор Божинович оцени в края на предходната година, че хърватските жители, както и задграничните туристи, са могли най-добре да усетят изгодите от участието на Хърватия в общото европейско пространство без граници по време на великденски празници и летния туристически сезон, защото през тези интервали не е имало тапи на границата за разлика от предходни години.
За първите девет месеца на предходната година приходите от задгранични туристи в Хърватия възлизат на съвсем 13 милиарда евро, което е с 11,4 на 100 повече по отношение на същия интервал на 2022 година, заяви хърватската централна банка.
През октомври обаче словенското държавно управление вкара надзор по границите си с Хърватия и Унгария за попречване на тероризма, екстремизма и трансграничната престъпност. Решението отразява повишените терзания за сигурността в Европа след нападението на " Хамас " против Израел. Страните от Шенген имат право да вкарват краткотрайно надзор по границите си с другите страни от общото пространство при положение на сериозна опасност за публичния ред и вътрешната сигурност.
Хърватия, която охранява една от най-дългите външни сухопътни граници на Европейски Съюз, от дълго време е привлекателна за незаконни мигранти, искащи да влязат на територията на евросъюза. През годините Загреб бе подложен на критика от правозащитни организации, че постоянно прави групови експулсирания, включително и изтласкване на мигранти със мощ.
Същевременно вътрешният министър Давор Божинович разяснява през декември, че присъединението на Хърватия към Шенгенското пространство е довело до промени в работата на полицията, която по думите му се оправя с всички провокации " повече от сполучливо ".
Той заяви, че през 2023 година хърватската полиция е задържала рекордните над 1850 трафиканти на хора, " което е с над 90 на 100 повече спрямо предходната година ".
Божинович заяви, че броят на противозаконните влизания в Хърватия е с 40 % по-висок от предходната година.
Той е на мнение обаче, че Хърватия не е изложена на всеобщ и неконтролиран приток на мигранти.
По думите на вътрешния министър хърватската граница се охранява от 6700 гранични служители на реда и няколко хиляди служители на реда за битка с безредиците, което е пет пъти повече от силите на Фронтекс.
Ако Хърватия не охраняваше сполучливо границите си в сходство с високите стандарти и европейското законодателство, тя нямаше да бъде в Шенген, съобщи Божинович.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ