ВАС окончателно отмени решението на КЕВР за ограничаване на производството на ВЕИ
Globul откриха лична фотоволтаична централа
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Как Ковачки и Папазов получиха 52 млн. лева бонус
Държавата ще заплаща доста повече, без да има действителна нужда от това
9 авг 2018
Бизнесът подлага на критика новите правила за търговията с ток
Търговците на електричество желаят да вземат участие в търговете за леден запас
7 авг 2018
НЕК още веднъж е на минус
Загубата за полугодието е 73 млн. лева Държавният колос има 1.2 милиарда лева непокрита загуба и 4 милиарда лева отговорности
7 авг 2018
Глобалните вложения във ВЕИ и енергетиката понижават
МАЕ чака спадът на вложенията в чиста сила да продължи и през 2018 година поради понижените дотации и все по-ниските цени
18 юли 2018
Новите правила за търговците на ток ще бъдат облекчени
Спешни промени в Закона за енергетиката понижават финансовата тежест за участниците на пазара
12 юли 2018 ВЕИ производителите, за които в средата на 2015 година бяха въведени ограничавания за изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, получиха мощен коз да търсят по правосъден път възобновяване на неосъществените доходи през миналите три години, като предявят цивилен искове. Това е извоюваното от адвокатско сдружение " Пенков, Марков и сътрудници " дело по жалбата на " Телевик България " за дефинитивна анулация на т. 2.11 от Решение СП-1 от 31.07.2015 година на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), с което беше избран размерът на така наречен чисто характерно произвеждане за покривни фотоволтаични централи с мощ от 30 КВт до 200 КВт.
Въпросното решение на Върховен административен съд все още визира единствено " Телевик България " ЕАД, само че има още стотици идентични висящи каузи на производителите на ток от слънце и вятър против решението на КЕВР и в случай че правосъдната процедура от горния случай се резервира, всички те ще могат да заведат искове против купувачите на електрическа енергия ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-про " и публичния снабдител НЕК за възобновяване на неосъществени доходи. За огромна част от централите въвеждането на " чисто характерно произвеждане " е довело до една трета по-малко доходи от предстоящото за притежателите на ВЕИ.
Това не е първият случай, в който се анулира решение на КЕВР за ВЕИ бранша. През 2012 година енергийният регулатор наложи краткотрайните цени за достъп на зелените централи в опит да ограничи повишаването на тока. Въпросното решение Ц-33, с което производителите бяха лишени от сред 20% и 49% от приходите им, беше анулирано като незаконосъобразно от Върховния административен съд през 2013 година, само че на процедура, с цел да претендират връщане на недължимо платените суми за цена за достъп, ВЕИ производителите трябваше да предявят цивилен искове за безпричинно обогатяване.
Защо се стигна дотук
Решението на КЕВР от 2015 година в действителност е разследване от промени в Закона за силата от възобновими източници, които целяха понижаване на разноските на НЕК и електроразпределителни предприятия за изкупуване на зелена сила, а оттова и да задържат повишението на крайната цена на тока за потребителите.
Накратко, регулаторът беше длъжен да дефинира квота часове, или така наречен чисто характерно произвеждане на количеството електрическа енергия, която се изкупува наложително на преференциална цена. Над тази квота количеството електрическа енергия от ВЕИ се продава свободно, по пазарни цени. Този модел обаче не е заложен в бизнес проектите и схемите за финансиране на слънчевите или вятърни паркове и в следствие обърква доста проектите за възвращаемостта на вложителите, които са очаквали да продават преференциално цялата зелена сила.
Съдебна сага
Точно поради изненадващо въведено ограничаване десетки ВЕИ производители подадоха тъжби против решението на КЕВР. Техните възражения обаче не стопираха осъществяването на административния акт, заради което през 2015, 2016, 2017 и 2018 година НЕК и крайните доставчици изкупуват преференциално количеството електрическа енергия до постигане на избраното чисто характерно произвеждане.
Казусът се заплете в допълнение от обстоятелството, че приемането на акта на КЕВР беше съпроводено с редица нарушавания, заради което последва митинг на Софийската градска прокуратура за неговата незначителност. Така делата на всички ВЕИ производители бяха спрени, до момента в който Върховният административен съд не отхвърли митинга на прокуратурата.
Мотиви на магистратите
Делото по жалбата на " Телевик България " в Административния съд - София-град, завършва на 23 февруари 2018 година, като решението е доказано и от Върховен административен съд на 18 юли. Висшите магистрати напълно възприемат съображенията на адвокатско сдружение " Пенков, Марков и сътрудници ", че в Решение СП-1 на КЕВР липсва аргументация за това по какъв начин и по какъв метод е открит размерът на чистото характерно произвеждане, което е довело и до немотивираност на акта. В решението си Върховен административен съд е приел още, че липсват данни за съществуване на ценови модел и количествата самостоятелните лични потребности на производителите на сила от ВЕИ, които би следвало да се приспаднат от средногодишното произвеждане на електрическа енергия според закона.
" Отмяната на Решение СП-1 обаче беше единствено първата стъпка в решение на казуса. Следващата стъпка ще бъде поредност от каузи пред гражданските съдилища, въз основа на които да бъде открит и потвърден съответният размер на пропуснатите изгоди, както и на каква стойност възлиза неосъщественият доход от създадена сила, която би могла да бъде продадена по преференциална цена, в случай че не беше въведено " чистото характерно произвеждане ", споделят от адвокатското сдружение.
Реакцията на КЕВР
От Комисията за енергийно и водно контролиране обясниха за " Капитал ", че след окончателното решение на Върховен административен съд за анулация на т. 2.11 от Решение №СП-1 от 31.07.2015 година са законово задължени да открият нови стойности за чисто характерно произвеждане на електрическа сила за съответната група производители - покривни фотоволтаични централи с мощ от 30 КВт до 200 КВт.
" Решението на Върховен административен съд има само констативен темперамент, защото с него се установяват към този момент зародили права или отговорности и се обективират стойности, заложени в предишни ценови решения на комисията по отношение на количеството електрическа сила за групата производители от ВЕИ ", споделя ръководителят на КЕВР Иван Иванов.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Как Ковачки и Папазов получиха 52 млн. лева бонус
Държавата ще заплаща доста повече, без да има действителна нужда от това
9 авг 2018
Бизнесът подлага на критика новите правила за търговията с ток
Търговците на електричество желаят да вземат участие в търговете за леден запас
7 авг 2018
НЕК още веднъж е на минус
Загубата за полугодието е 73 млн. лева Държавният колос има 1.2 милиарда лева непокрита загуба и 4 милиарда лева отговорности
7 авг 2018
Глобалните вложения във ВЕИ и енергетиката понижават
МАЕ чака спадът на вложенията в чиста сила да продължи и през 2018 година поради понижените дотации и все по-ниските цени
18 юли 2018
Новите правила за търговците на ток ще бъдат облекчени
Спешни промени в Закона за енергетиката понижават финансовата тежест за участниците на пазара
12 юли 2018 ВЕИ производителите, за които в средата на 2015 година бяха въведени ограничавания за изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, получиха мощен коз да търсят по правосъден път възобновяване на неосъществените доходи през миналите три години, като предявят цивилен искове. Това е извоюваното от адвокатско сдружение " Пенков, Марков и сътрудници " дело по жалбата на " Телевик България " за дефинитивна анулация на т. 2.11 от Решение СП-1 от 31.07.2015 година на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), с което беше избран размерът на така наречен чисто характерно произвеждане за покривни фотоволтаични централи с мощ от 30 КВт до 200 КВт.
Въпросното решение на Върховен административен съд все още визира единствено " Телевик България " ЕАД, само че има още стотици идентични висящи каузи на производителите на ток от слънце и вятър против решението на КЕВР и в случай че правосъдната процедура от горния случай се резервира, всички те ще могат да заведат искове против купувачите на електрическа енергия ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-про " и публичния снабдител НЕК за възобновяване на неосъществени доходи. За огромна част от централите въвеждането на " чисто характерно произвеждане " е довело до една трета по-малко доходи от предстоящото за притежателите на ВЕИ.
Това не е първият случай, в който се анулира решение на КЕВР за ВЕИ бранша. През 2012 година енергийният регулатор наложи краткотрайните цени за достъп на зелените централи в опит да ограничи повишаването на тока. Въпросното решение Ц-33, с което производителите бяха лишени от сред 20% и 49% от приходите им, беше анулирано като незаконосъобразно от Върховния административен съд през 2013 година, само че на процедура, с цел да претендират връщане на недължимо платените суми за цена за достъп, ВЕИ производителите трябваше да предявят цивилен искове за безпричинно обогатяване.
Защо се стигна дотук
Решението на КЕВР от 2015 година в действителност е разследване от промени в Закона за силата от възобновими източници, които целяха понижаване на разноските на НЕК и електроразпределителни предприятия за изкупуване на зелена сила, а оттова и да задържат повишението на крайната цена на тока за потребителите.
Накратко, регулаторът беше длъжен да дефинира квота часове, или така наречен чисто характерно произвеждане на количеството електрическа енергия, която се изкупува наложително на преференциална цена. Над тази квота количеството електрическа енергия от ВЕИ се продава свободно, по пазарни цени. Този модел обаче не е заложен в бизнес проектите и схемите за финансиране на слънчевите или вятърни паркове и в следствие обърква доста проектите за възвращаемостта на вложителите, които са очаквали да продават преференциално цялата зелена сила.
Съдебна сага
Точно поради изненадващо въведено ограничаване десетки ВЕИ производители подадоха тъжби против решението на КЕВР. Техните възражения обаче не стопираха осъществяването на административния акт, заради което през 2015, 2016, 2017 и 2018 година НЕК и крайните доставчици изкупуват преференциално количеството електрическа енергия до постигане на избраното чисто характерно произвеждане.
Казусът се заплете в допълнение от обстоятелството, че приемането на акта на КЕВР беше съпроводено с редица нарушавания, заради което последва митинг на Софийската градска прокуратура за неговата незначителност. Така делата на всички ВЕИ производители бяха спрени, до момента в който Върховният административен съд не отхвърли митинга на прокуратурата.
Мотиви на магистратите
Делото по жалбата на " Телевик България " в Административния съд - София-град, завършва на 23 февруари 2018 година, като решението е доказано и от Върховен административен съд на 18 юли. Висшите магистрати напълно възприемат съображенията на адвокатско сдружение " Пенков, Марков и сътрудници ", че в Решение СП-1 на КЕВР липсва аргументация за това по какъв начин и по какъв метод е открит размерът на чистото характерно произвеждане, което е довело и до немотивираност на акта. В решението си Върховен административен съд е приел още, че липсват данни за съществуване на ценови модел и количествата самостоятелните лични потребности на производителите на сила от ВЕИ, които би следвало да се приспаднат от средногодишното произвеждане на електрическа енергия според закона.
" Отмяната на Решение СП-1 обаче беше единствено първата стъпка в решение на казуса. Следващата стъпка ще бъде поредност от каузи пред гражданските съдилища, въз основа на които да бъде открит и потвърден съответният размер на пропуснатите изгоди, както и на каква стойност възлиза неосъщественият доход от създадена сила, която би могла да бъде продадена по преференциална цена, в случай че не беше въведено " чистото характерно произвеждане ", споделят от адвокатското сдружение.
Реакцията на КЕВР
От Комисията за енергийно и водно контролиране обясниха за " Капитал ", че след окончателното решение на Върховен административен съд за анулация на т. 2.11 от Решение №СП-1 от 31.07.2015 година са законово задължени да открият нови стойности за чисто характерно произвеждане на електрическа сила за съответната група производители - покривни фотоволтаични централи с мощ от 30 КВт до 200 КВт.
" Решението на Върховен административен съд има само констативен темперамент, защото с него се установяват към този момент зародили права или отговорности и се обективират стойности, заложени в предишни ценови решения на комисията по отношение на количеството електрическа сила за групата производители от ВЕИ ", споделя ръководителят на КЕВР Иван Иванов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ