Субективни и обективни причини за катастрофите
Глоби и присъди, само че не за водачите, а за рушветчии и рекетьори от КАТ, ДАИ и АПИ
Българският водач е боксовата круша, върху която политици и служители се надпреварват да стоварват съкрушителни крошета
България няма повече деца за ликвидиране по пътищата. Това ясно го споделят почернените близки на починалите при произшествия. Цялото общество споделя болката им, иначе не е допустимо, тъй като - не дай Господи!, всеки от нас може да го стигне тяхната неволя.
Въпросът по какъв начин и какво да се промени, с цел да стават по-малко произшествия по българските пътища, е оставен за решение на политиците. И на съществуващите с десетилетия в законодателната, изпълнителна и правосъдната власт хранилки за държавни служители. За тази войска има няколко значими неща - работното време да свършва в 17,30 ч, в събота и неделя да почиват, да им се дават пари за костюми и обувки и всяка година да им усилват заплатите.
Когато на тези им оставите да измислят закони и правила, да вкарват ограничения и постановат санкции, не чакайте нищо положително. Защото тогава цялата мощ на държавната машина се насочва към субективните аргументи за злополуките и малко или нищо не остава за справяне с обективните.
Субективната причина - това е индивидът водач. Лош човек, неприятен водач - отговорен е за над 95 % от злополуките, в случай че слушате КАТ. Пие и кара с превишена скорост, минава на алено, не обезпечава преимущество на пешеходна пътека, бинтовете в аптечката му са с изминал период на валидност. Малко му е санкция 100-200 или 1000 лв., за подобен трябват по 100-200 или 1000 пръчки на голо, пожизнен затвор без право на подмяна и доживотно отнемане от правото да упражнява специалност или активност, т.е. - без брошура до гроб.
Например - българският водач кара толкоз зле, че всяка година убива сред 75 и 90 поданици на 1 милион от популацията. Нашенецът е три пъти по-голяма гадина от швейцарския водач, който годишно едвам смогва да убие от 22 до 31 поданици на 1 млн. от популацията. (Но като приказваме за тройната разлика сред Швейцария и България, дано кажем, че съвсем до всички огромни градове в алпийската страна се стига по три автомагистрали, а пътните им служители на реда наложително би трябвало да знаят три езика - немски, френски и италиански, британски е по избор - б. а.).
Ето този български водач е решаващата причина за злополуките съгласно нашите избраници в Народното събрание и държавното управление - той е боксовата круша, върху която се надпреварват да стоварват съкрушителни крошета. Глоби, насилствени административни ограничения, присъди - малко му е, още може...
Всяка година българският КАТ регистрира над 1,3 милиона нарушавания и постанова санкции с акт или фиш за над 100 милиона лв.. Прокурорите работят на поточна линия - имат подготвен файл за пияни и дрогирани водачи, в който попълнят единствено трите имена. Съдът също работи на конвейер - почтени няма, присъдите са в забрадка вързани. А какво реализира цялата тази наказателна и административна ударна мощност? Нищо.
Пита вътрешният министър Даниел Митов за какво преди 15 години, когато за приложимост на алкохол е бил наказан камионджията, погубил Сияна, не са му взели книжката за цялостен живот? А за какво господин министърът не се пита за какво един водач не се трансформирал и превъзпитал, откакто 12 пъти са го глобили и 3 пъти са го осъдили, а отново е аварирал и е умъртвил дете. Всичко това би трябвало да се промени. Хайде този път - в памет на Сияна и другите деца, управниците да се заемат с обективните аргументи за злополуките.
Първо - положението на пътищата. Никой няма да се разсърди на държавното управление или на районния министър, в случай че с огромната метла измете всички отрепки от пътната организация и спре парите на строителни компании и надзорници, забъркани в калпаво осъществяване на публични поръчки. Или въобще - да се постави завършек на публичните поръчки за градеж и поправки на пътища. Да подписват единствено контракти за концесия - концесионерът взема заеми, строи и поддържа прави и за 20-30 години си връща парите от пътни такси. Няма държавна компания “Автомагистрали ”, няма компании подизпълнители, няма чували с пари. Предлага го вицепремиерът Гроздан Караджов, сътрудниците му от кабинета се вършат, че не го чуват, или го чуват, но го считат за анекдот.
Второ - организация на придвижването по пътищата. Този безпорядък от знаци и маркировки, гърбици, смачкани мантинели, дупки и локви по пътищата би трябвало да спре. Като видите шубрак или клони на дърво, закрили знак „ Стоп “ и цъкнете в телефона на интерактивната карта на ученика Мартин Атанасов, би трябвало да видите и компанията, която дава отговор за поддръжката. Звъните на тел. 112 и патрул на КАТ отива в офиса на компанията и връчва на шефа є санкция с електронен фиш - изпратената от вас фотография на закрития от клоните знак.
Трето - казахме за картата на Мартин. Ако не всяка от 177-те хиляди червени точки в нея, то най-малко единствено тези, при които има ранени и починали хора би трябвало да съдържат файл с цялостни детайлности за злополуката. Изцяло обществена информация и без персонални данни. Какви водачи - възраст, стаж, категории, санкции, присъди. Какви транспортни средства - коли, камиони, колела или тротинетки - марка, модел, възраст, данни от ГТП. Води се дело - умозаключение на проверяващ служител на реда или следовател, обвинителен акт и присъди на първа, втора, трета инстанция, освобождение условно и предварително на причинителя от пандиза.
Четвърто - камери на всички места и за всичко. Стационарна камера за скорост на 36-те сектора с централизация на ПТП, които АПИ набеляза. Още толкоз от интерактивната карта на Мартин. Стационарни общински камери за скорост по улици и натоварени кръстовища. Още 300 мобилни камери на триноги на още 300 места с насъбрани червени точки. Поне 30-40 от тези “барбекюта ” включени да снимат на пътя Русе - Бяла, още 30-40 - от Български извор през Микре до Севлиево, още 30 от Пловдив до Карлово, още 30 от Разград до Русе и още 30 - от Варна до Бургас. Освен тях - видеорегистратори в полицейските патрулки. Бодикамера на униформата на катаджия, жандармерист, граничен служител на реда, на контрольор от някогашната ДАИ, на митничар или на сакото на негов граждански сътрудник от Национална агенция за приходите, пратен да ревизира коли. Никакви шубраци и скрити камери в кофи за отпадък, на всички места осведомителни табели, че в региона се засича скорост.
Пето - спомагателни образования на движимостите лица, периоди и надзор на качеството на техните експертизи по каузи за произшествия. Такъв план към този момент има, нека скоро бъде признат. Специализация на проверяващите служители на реда и на прокурорите, които следят тези каузи. Да - правосъдната система също е справедлив фактор, върху който да се влияе, с цел да не се усещат изоставени, унижени и оскърбени в болката си околните на починалите. На какво наподобява това - 14 отлагания на делото за гибелта на 14-годишния Филип, погубен от пийнал водач на пешеходна пътека? Или това, че 9 месеца в правосъдната зала се спори какъв брой е необятна улицата, тъй като вещото лице не я е мерило.
Ако нашите обичани политици посегнат към сходни справедливи аргументи - току виж намалеят и злополуките, и починалите. Пък тогава - щом толкоз им се занимава и със субективния фактор, дано всички ограничения, които измислят, с цел да тормозят водачите, да ги приложат по-напред на личните си питомци от всички равнища, които дават отговор за положението на пътя, за организацията и контрола на придвижването. Глоби, насилствени административни ограничения, присъди за рушветчии и рекетьори от КАТ, ДАИ или АПИ.
Защо ли? Защото България няма повече деца за ликвидиране.
Българският водач е боксовата круша, върху която политици и служители се надпреварват да стоварват съкрушителни крошета
България няма повече деца за ликвидиране по пътищата. Това ясно го споделят почернените близки на починалите при произшествия. Цялото общество споделя болката им, иначе не е допустимо, тъй като - не дай Господи!, всеки от нас може да го стигне тяхната неволя.
Въпросът по какъв начин и какво да се промени, с цел да стават по-малко произшествия по българските пътища, е оставен за решение на политиците. И на съществуващите с десетилетия в законодателната, изпълнителна и правосъдната власт хранилки за държавни служители. За тази войска има няколко значими неща - работното време да свършва в 17,30 ч, в събота и неделя да почиват, да им се дават пари за костюми и обувки и всяка година да им усилват заплатите.
Когато на тези им оставите да измислят закони и правила, да вкарват ограничения и постановат санкции, не чакайте нищо положително. Защото тогава цялата мощ на държавната машина се насочва към субективните аргументи за злополуките и малко или нищо не остава за справяне с обективните.
Субективната причина - това е индивидът водач. Лош човек, неприятен водач - отговорен е за над 95 % от злополуките, в случай че слушате КАТ. Пие и кара с превишена скорост, минава на алено, не обезпечава преимущество на пешеходна пътека, бинтовете в аптечката му са с изминал период на валидност. Малко му е санкция 100-200 или 1000 лв., за подобен трябват по 100-200 или 1000 пръчки на голо, пожизнен затвор без право на подмяна и доживотно отнемане от правото да упражнява специалност или активност, т.е. - без брошура до гроб.
Например - българският водач кара толкоз зле, че всяка година убива сред 75 и 90 поданици на 1 милион от популацията. Нашенецът е три пъти по-голяма гадина от швейцарския водач, който годишно едвам смогва да убие от 22 до 31 поданици на 1 млн. от популацията. (Но като приказваме за тройната разлика сред Швейцария и България, дано кажем, че съвсем до всички огромни градове в алпийската страна се стига по три автомагистрали, а пътните им служители на реда наложително би трябвало да знаят три езика - немски, френски и италиански, британски е по избор - б. а.).
Ето този български водач е решаващата причина за злополуките съгласно нашите избраници в Народното събрание и държавното управление - той е боксовата круша, върху която се надпреварват да стоварват съкрушителни крошета. Глоби, насилствени административни ограничения, присъди - малко му е, още може...
Всяка година българският КАТ регистрира над 1,3 милиона нарушавания и постанова санкции с акт или фиш за над 100 милиона лв.. Прокурорите работят на поточна линия - имат подготвен файл за пияни и дрогирани водачи, в който попълнят единствено трите имена. Съдът също работи на конвейер - почтени няма, присъдите са в забрадка вързани. А какво реализира цялата тази наказателна и административна ударна мощност? Нищо.
Пита вътрешният министър Даниел Митов за какво преди 15 години, когато за приложимост на алкохол е бил наказан камионджията, погубил Сияна, не са му взели книжката за цялостен живот? А за какво господин министърът не се пита за какво един водач не се трансформирал и превъзпитал, откакто 12 пъти са го глобили и 3 пъти са го осъдили, а отново е аварирал и е умъртвил дете. Всичко това би трябвало да се промени. Хайде този път - в памет на Сияна и другите деца, управниците да се заемат с обективните аргументи за злополуките.
Първо - положението на пътищата. Никой няма да се разсърди на държавното управление или на районния министър, в случай че с огромната метла измете всички отрепки от пътната организация и спре парите на строителни компании и надзорници, забъркани в калпаво осъществяване на публични поръчки. Или въобще - да се постави завършек на публичните поръчки за градеж и поправки на пътища. Да подписват единствено контракти за концесия - концесионерът взема заеми, строи и поддържа прави и за 20-30 години си връща парите от пътни такси. Няма държавна компания “Автомагистрали ”, няма компании подизпълнители, няма чували с пари. Предлага го вицепремиерът Гроздан Караджов, сътрудниците му от кабинета се вършат, че не го чуват, или го чуват, но го считат за анекдот.
Второ - организация на придвижването по пътищата. Този безпорядък от знаци и маркировки, гърбици, смачкани мантинели, дупки и локви по пътищата би трябвало да спре. Като видите шубрак или клони на дърво, закрили знак „ Стоп “ и цъкнете в телефона на интерактивната карта на ученика Мартин Атанасов, би трябвало да видите и компанията, която дава отговор за поддръжката. Звъните на тел. 112 и патрул на КАТ отива в офиса на компанията и връчва на шефа є санкция с електронен фиш - изпратената от вас фотография на закрития от клоните знак.
Трето - казахме за картата на Мартин. Ако не всяка от 177-те хиляди червени точки в нея, то най-малко единствено тези, при които има ранени и починали хора би трябвало да съдържат файл с цялостни детайлности за злополуката. Изцяло обществена информация и без персонални данни. Какви водачи - възраст, стаж, категории, санкции, присъди. Какви транспортни средства - коли, камиони, колела или тротинетки - марка, модел, възраст, данни от ГТП. Води се дело - умозаключение на проверяващ служител на реда или следовател, обвинителен акт и присъди на първа, втора, трета инстанция, освобождение условно и предварително на причинителя от пандиза.
Четвърто - камери на всички места и за всичко. Стационарна камера за скорост на 36-те сектора с централизация на ПТП, които АПИ набеляза. Още толкоз от интерактивната карта на Мартин. Стационарни общински камери за скорост по улици и натоварени кръстовища. Още 300 мобилни камери на триноги на още 300 места с насъбрани червени точки. Поне 30-40 от тези “барбекюта ” включени да снимат на пътя Русе - Бяла, още 30-40 - от Български извор през Микре до Севлиево, още 30 от Пловдив до Карлово, още 30 от Разград до Русе и още 30 - от Варна до Бургас. Освен тях - видеорегистратори в полицейските патрулки. Бодикамера на униформата на катаджия, жандармерист, граничен служител на реда, на контрольор от някогашната ДАИ, на митничар или на сакото на негов граждански сътрудник от Национална агенция за приходите, пратен да ревизира коли. Никакви шубраци и скрити камери в кофи за отпадък, на всички места осведомителни табели, че в региона се засича скорост.
Пето - спомагателни образования на движимостите лица, периоди и надзор на качеството на техните експертизи по каузи за произшествия. Такъв план към този момент има, нека скоро бъде признат. Специализация на проверяващите служители на реда и на прокурорите, които следят тези каузи. Да - правосъдната система също е справедлив фактор, върху който да се влияе, с цел да не се усещат изоставени, унижени и оскърбени в болката си околните на починалите. На какво наподобява това - 14 отлагания на делото за гибелта на 14-годишния Филип, погубен от пийнал водач на пешеходна пътека? Или това, че 9 месеца в правосъдната зала се спори какъв брой е необятна улицата, тъй като вещото лице не я е мерило.
Ако нашите обичани политици посегнат към сходни справедливи аргументи - току виж намалеят и злополуките, и починалите. Пък тогава - щом толкоз им се занимава и със субективния фактор, дано всички ограничения, които измислят, с цел да тормозят водачите, да ги приложат по-напред на личните си питомци от всички равнища, които дават отговор за положението на пътя, за организацията и контрола на придвижването. Глоби, насилствени административни ограничения, присъди за рушветчии и рекетьори от КАТ, ДАИ или АПИ.
Защо ли? Защото България няма повече деца за ликвидиране.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ