Само един от петима пътници слага колан на задната седалка
Глобени са над 57 000 души единствено за година, а културата на сигурност в колите у нас остава съществено подценена
Само 20% от пасажерите на задната седалка в колите в България слагат защитен колан. Това демонстрират резултатите от проучване на Асоциацията на потърпевшите при произшествия, което акцентира тревожната липса на просвета на сигурност на пътя.
„ Докато на предните седалки четири от петима употребяват колани, то на задната обстановката е тъкмо противоположната – едвам един от петима пасажери поставя колан “, изясни Владимир Тодоров от асоциацията, написа " Телеграф ".
От проучването излиза наяве, че през 2024 година са наложени над 57 000 санкции на пасажери, пътували без предпазен колан. За съпоставяне – през 2023 година тези случаи са били малко над 45 000, което е растеж от съвсем 27%. Санкционираните водачи също бележат нарастване – от 69 135 през 2023 година до 82 000 през идната година.
Причините за всеобщото неглижиране на коланите на задните седалки включват неналичието на задоволително разяснителни акции, променчив надзор от страна на Пътна полиция и надълбоко вкоренени разбирания, че коланите на задната седалка са " ненужни ". „ В доста таксита коланите даже са пъхнати под седалките и водачите реагират необичайно, когато някой изиска да ги употребява “, добавя Тодоров.
Сходна е обстановката и с обезопасяването на деца. Законът в България изисква всяко дете под 150 см да пътува в подобаваща система за обезопасяване – столче или бустер. През 2023 година са наложени 2292 санкции за неспазване на това условие, а през 2024 година те се усилват до 2906. Според специалисти обаче това е прекомерно малко на фона на действителната обстановка. Около 600 000 деца в страната попадат в обсега на това предписание.
„ Много по-показателна ще бъде картината, в случай че инспекциите се правят пред учебни заведения и детски градини, където може да се наблюдава по какъв начин в действителност се транспортират децата “, показва още Тодоров.
Друг значим аспект, който постоянно се подценява, е въздействието на неналичието на колан върху компенсациите при злополука. Застрахователите постоянно понижават сумите по лавица „ Гражданска отговорност “, когато е потвърдено, че потърпевшото лице не е било с подложен колан. „ Дори и при съдбовни случаи, експертизите изследват дали индивидът е бил с колан, тъй като това въздейства върху оценката на вредите и съответното обезщетение “, декларира Тодоров.
Смъртта на 12-годишната Сияна при тежка злополука е ослепителен образец за смисъла на предпазните системи. Макар експертизата да е посочила, че изходът би бил съдбовен и с колан, застрахователната компания е упорствала за понижено обезщетение заради липса на защитна система.
Въпреки нарасналите санкции, експертите считат, че контролът към момента е непълен. Според тях систематични акции, засилена инспекция и просветителни начинания са от основно значение, с цел да се промени настройката към сигурността в колите.
Само 20% от пасажерите на задната седалка в колите в България слагат защитен колан. Това демонстрират резултатите от проучване на Асоциацията на потърпевшите при произшествия, което акцентира тревожната липса на просвета на сигурност на пътя.
„ Докато на предните седалки четири от петима употребяват колани, то на задната обстановката е тъкмо противоположната – едвам един от петима пасажери поставя колан “, изясни Владимир Тодоров от асоциацията, написа " Телеграф ".
От проучването излиза наяве, че през 2024 година са наложени над 57 000 санкции на пасажери, пътували без предпазен колан. За съпоставяне – през 2023 година тези случаи са били малко над 45 000, което е растеж от съвсем 27%. Санкционираните водачи също бележат нарастване – от 69 135 през 2023 година до 82 000 през идната година.
Причините за всеобщото неглижиране на коланите на задните седалки включват неналичието на задоволително разяснителни акции, променчив надзор от страна на Пътна полиция и надълбоко вкоренени разбирания, че коланите на задната седалка са " ненужни ". „ В доста таксита коланите даже са пъхнати под седалките и водачите реагират необичайно, когато някой изиска да ги употребява “, добавя Тодоров.
Сходна е обстановката и с обезопасяването на деца. Законът в България изисква всяко дете под 150 см да пътува в подобаваща система за обезопасяване – столче или бустер. През 2023 година са наложени 2292 санкции за неспазване на това условие, а през 2024 година те се усилват до 2906. Според специалисти обаче това е прекомерно малко на фона на действителната обстановка. Около 600 000 деца в страната попадат в обсега на това предписание.
„ Много по-показателна ще бъде картината, в случай че инспекциите се правят пред учебни заведения и детски градини, където може да се наблюдава по какъв начин в действителност се транспортират децата “, показва още Тодоров.
Друг значим аспект, който постоянно се подценява, е въздействието на неналичието на колан върху компенсациите при злополука. Застрахователите постоянно понижават сумите по лавица „ Гражданска отговорност “, когато е потвърдено, че потърпевшото лице не е било с подложен колан. „ Дори и при съдбовни случаи, експертизите изследват дали индивидът е бил с колан, тъй като това въздейства върху оценката на вредите и съответното обезщетение “, декларира Тодоров.
Смъртта на 12-годишната Сияна при тежка злополука е ослепителен образец за смисъла на предпазните системи. Макар експертизата да е посочила, че изходът би бил съдбовен и с колан, застрахователната компания е упорствала за понижено обезщетение заради липса на защитна система.
Въпреки нарасналите санкции, експертите считат, че контролът към момента е непълен. Според тях систематични акции, засилена инспекция и просветителни начинания са от основно значение, с цел да се промени настройката към сигурността в колите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ