Глобалният публичен дълг нараства по-бързо от всякога в съвременната история

Глобалният обществен дълг нараства по-бързо от всеки път в актуалната история и този път това не се дължи единствено на страните, които обичайно харчат доста.

Това се споделя в новия отчет „ Фискален мониторинг “ на Международния валутен фонд, който предизвестява, че обществените финанси на международните сили, отпред със Съединени американски щати, се трансформират в систематичен световен риск.

„ Въпреки че броят на страните с дълг над 100% ще понижава устойчиво през идващите пет години, се чака техният дял в международния Брутният вътрешен продукт да се усили “, се показва в отчета. Това значи, че „ се чака груповият или „ световният обществен дълг да надвиши 100% от международния Брутният вътрешен продукт до 2029 година “ При този сюжет общественият дълг ще доближи най-високото си равнище от 1948 година насам.

Според изчисленията на МВФ тази траектория „ отразява по-висок и по-стръмен път от планувания преди пандемията “, което демонстрира, че държавните управления не са нормализирали дълга си макар възобновяване на световния напредък, отбелязва Euronews.
Съединени американски щати означават най-стръмен растеж на обществения дълг
Според МВФ, Съединени американски щати ще отбележат най-стръмния растеж измежду огромните развити стопански системи в съотношението дълг/БВП.

От 2023 до 2030 година брутният дълг на държавната администрация ще се увеличи от 119,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 143,4% през 2030 година

Институцията отбелязва, че за първи път през този век Съединени американски щати ще изпреварят Италия и Гърция в това отношение – страни, които от дълго време се смятат за най-задлъжнелите в развития свят.

Дългът на Италия към момента е измежду най-високите в света, към 137 % от Брутният вътрешен продукт, само че МВФ чака общата сума да остане 137% през 2030 година

Гърция, която сега регистрира дълг от 146,7%, се чака да доближи 130,2%.

За съпоставяне, Франция сега е на 116,5%, Испания има общо 100,4%, а Германия е на 64,4%. Нидерландия, Швеция и Дания поддържат съотношения под 60%.

Резултатът от тези стойности е, че Европа остава разграничена сред северната фискална дисциплинираност и южната отмалялост, отбелязва Euronews.

За Съединени американски щати обаче наклонността е недвусмислено възходяща, което МВФ приписва на непрекъснато огромните дефицити и възходящите лихвени разноски.

Профилът на дълга на Вашингтон към този момент е съпоставим с този на мощно задлъжнелите европейски стопански системи, предизвестява МВФ, като акцентира нуждата от фискална промяна.

Други водещи международни стопански системи също са изправени пред опасността от съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт над 100%. Това са Канада, Китай, Франция, Италия, Япония и Обединеното кралство.

С други думи, рецесията на устойчивостта на дълга се е преместила от най-вече присъща за развиващия се свят към Г-20, като страните, подкрепящи интернационалната финансова система, са тези, които я изчерпват до краен лимит, излиза наяве от отчета на финансовата институция.
Край на „ евтините “ заеми
След години на съвсем нулеви лихвени проценти държавните управления привикнаха да вземат евтини заеми, само че МВФ предизвестява, че тази епоха е завършила.

Светът навлиза във фаза на скъпи задължения, защото по-високите лихвени проценти вършат обслужването на обществения дълг по-скъпо и лимитират разноските за съществени цели.

В няколко развити стопански системи разноските за обслужване на дълга – общата сума, която заемополучателят би трябвало да заплати, с цел да покрие дълговите си отговорности, надвишават бюджетите за защита.

Всяко процентно нарастване на междинните разноски за финансиране се трансформира в десетки милиарди евро, пренасочени от обществени стратегии към заплащания на лихви.

Дори Германия, от дълго време считана за пример на фискална нерешителност, промени курса си. Берлин се отхвърли от заложената в конституцията „ спирачка на дълга “, с цел да разреши по-голямо заемане на средства за инфраструктура и защита, се показва в отчета на МВФ.
Тежестта на застаряващото население
МВФ дефинира демографският напън като идващото структурно предизвикателство за обществените финанси.

Застаряването на популацията в развитите стопански системи води до внезапно повишение на разноските за пенсии и опазване на здравето, и усилва натиска върху обществените финанси.

В Съединени американски щати се предвижда, че коефициентът на взаимозависимост на възрастните хора ще се увеличи до към 40% до 2050 година В Европейски Съюз ще надвиши 55 %. С по-малко работещи, издържащи повече пенсионери, съотношението на дълга рискува да се увеличи още, защото държавните управления теглят заеми, с цел да поддържат обществената непоклатимост.

Натрупването на дълг, застаряването и по-високите разноски по заемите към този момент не са локален проблем. Според МВФ, това е световен систематичен риск, който може да усили уязвимостта на финансовите пазари. Загубата на доверие на вложителите в огромна стопанска система може да се отрази на пазарите на облигации, валутите и банките в целия свят.

Затова МВФ прикани държавните управления да одобряват надеждни средносрочни фискални рамки за стабилизиране на дълга и възобновяване на буферите.

Такава дисциплинираност обаче става все по-токсична от политическа позиция, защото популистите в Европа и Северна Америка, както от ляво, по този начин и от дясно, дават обещание по-ниски налози, по-високи пенсии и повече разноски, се показва в отчета.

Накратко, МВФ акцентира, че ерата на неограниченото заемане на средства е завършила и стопанските системи не могат да продължат да разчитат на обществени средства както преди. Настоящото блаженство във връзка с дълга може да затрудни доста държавните управления да преодолеят бъдещи стопански разтърсвания и рецесии.