Глобалният дълг отново чупи рекорди – цифрата вече е над

Глобалният дълг още веднъж чупи върхове – цифрата към този момент е над 315 трилиона $. Това е число, което преди десетилетие звучеше като научна фантастика. Но действителността е друга: живеем в свят, където дългът се трансформира в главен мотор на икономическия напредък, в политическо оръжие и в това време – в евентуален спусък на идната световна рецесия. И в случай че през 2008 година беше казусът с частния дълг и несъразмерната левъриджираност на банки и семейства, през днешния ден главната тежест е изместена към страните и обществения бранш.Голяма част от това струпване се случи в разрастващи се стопански системи, където в границите на по-малко от пет години общественият дълг се е нараснал двойно. В Съединени американски щати дългът надвишава 34 трилиона $, а дефицитът за 2025 година се чака да бъде над 6% от Брутният вътрешен продукт. Европа не остава по-назад – Франция, Италия и Испания се движат рисково покрай сериозните равнища на съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт, до момента в който Германия за първи път от години изостави концепцията за фискална дисциплинираност. А в Япония това съответствие от дълго време е над 250%, само че страната оцелява с помощта на локалните институции, които финансират страната при нулева рентабилност.И тук идва парадоксът: дългът пораства, лихвите към този момент не са нула, само че пазарите наподобяват спокойни. Доходността по дълготрайните американски облигации се движи към 4.2%, което е високо по отношение на последните 15 години, само че към момента ниско в подтекста на инфлация, дългов риск и геополитическа неустойчивост. Инвеститорите явно залагат, че централните банки постоянно ще се намесят, че постоянно ще има QE, че фискалните проблеми могат да се отсрочат. С други думи – че „ няма значение “, тъй като пазарът към този момент е програмиран да пренебрегва риска.Но историята ни споделя друго. В края на 1970-те години сходен нрав докара до изгубеното десетилетие, в което инфлацията, дългът и фискалните опити бяха спрени само със необработен потрес – лихви над 15% и тежка криза. През 1994 година ФЕД внезапно подвигна лихвите, предизвиквайки срив на пазара на облигации. През 2011 година в Европа дълговата рецесия засегна тежко цели страни и сложи под въпрос съществуването на еврозоната. Днес паралелите са все по-смущаващи: обществените разноски порастват, изборите в огромните стопански системи се печелят с обещания за още повече обществена поддръжка, а действителните фискални салда се размиват зад завесата на паричната намеса.Това, което тревожи, не е просто размерът на дълга, а темпът на напредък и неналичието на воля за структурна смяна. Ако световният дълг пораства с над 10 трилиона годишно, а растежът на международната стопанска система е едвам 2–3%, това значи, че за всеки изкаран $, заемаме в пъти повече. Капацитетът за обслужване на дълга изостава. А в свят, където все по-голяма част от бюджета на страните отива за лихви по дълга, остава все по-малко място за вложения, нововъведения и напредък.Кои са евентуалните сюжети? Най-меката версия е „ финансова принуда “ – инфлация над лихвите за дълъг интервал от време, което действително обезценява дълга. Това е политиката, която доста централни банки мълчешком поддържат – изключително ЕЦБ и Японската централна банка. Вторият сюжет е „ стягане посредством събитие “ – пазарен срив, геополитическа рецесия или срив на ликвидността, който принуждава централните банки да се върнат към печатницата. А най-тежкият сюжет е действителна дългова рецесия, при която част от стопанските системи губят достъп до пазара, постановат се рестрикции и преразпределения, и се стига до социално-политически разтърсвания.Какво значи всичко това за вложителя? Първо – дълготрайното влияние на този дълг ще бъде усещано в действителната рентабилност на активите. Облигациите евентуално ще останат неатрактивни в действително изражение, с изключение на при рецесии. Акциите ще зависят от ден на ден от политиката, не от фундаментите. А златото и действителните активи ще се радват на ново потомство вложители, търсещи отбрана от систематичен риск.Второ – портфейлите би трябвало да бъдат изграждани с мисъл за нестабилна парична среда, не за линейно бъдеще. Трето – значима ще бъде валутната експозиция, защото при дългова рецесия не е изключено да се появят и контролни механизми, в това число ограничавания върху финансовите потоци.Финансовата система се движи по ръба на нов стадий. Прекомерният дълг не е просто счетоводен запис – той е огледало на публичните и политически избори. И когато отражението в огледалото стане прекомерно накриво, действителността нормално си пробива път по най-болезнения метод.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на международните финансови пазари.