Навлизането на хората в дивата природа – причина за настъплението на вируси
Глобалната пандемия е добър миг, с цел да размислим къде като хора сме сбъркали. Човешкото влияние върху популациите от животни в международен мащаб е директен принос за разпространяването на зоонозите, излиза наяве съгласно ново изследване.
Изследването открива, че продължителната употреба на естествения свят – посредством лов, търговия, деградация на местообитанията и урбанизация – измества популациите на бозайници и води до повишаване на инфекциозните заболявания по животните, които могат да се трансферират и върху хората.
Всичко е обвързвано с близостта и защото човешкото общество продължава да навлиза в естествения скотски свят, засиленият контакт с дивата природа неизбежно покачва риска от разпространяване на вируси.
„ Тъй като естественото местообитание понижава, дивата природа влиза в по-близък контакт с хората. Дивата природа също измества разпространяването си, с цел да приспособи антропогенни действия и трансформация на естествения пейзаж “, декларира епидемиологът Кристин Джонсън от Калифорнийския университет пред Newsweek.
„ Това форсира появяването на заболявания от дивата природа и излага хората на риск от пандемия. “
Реалност, която светът в този момент схваща прекомерно добре. През предишния век инфекциозните болести от дивата природа набираха мощ, а новите резултати допускат, че доста бозайници са огромна част от казуса.
Сравнявайки данни, оповестени до 2013 година за диви и опитомени бозайници с вируси, които могат да бъдат предадени на хора – наречени зоонози – създателите демонстрират кои взаимоотношения ни излагат на максимален риск.
В последна сметка има три групи животни, които носят максимален риск от преливащи към хората вируси. Не е изненадващо, че домашните животни, като добитъка, споделят най-вече вируси със своите човешки притежатели, осем пъти повече от дивите си сътрудници.
От дивите същества, тези, които наподобява че споделят най-вече вируси с хората, са тези, чиито брой се е нараснал и те са се приспособили към преобладаваната от индивида среда – като прилепи, гризачи и примати.
Трябва да се има поради, че даже борещи се за оцеляване типове, застрашени от загуба на местообитания или несъразмерна употреба, носят два пъти повече зоонотични вируси спрямо тези, които понижават по други аргументи. Накратко, когато хората са наоколо, има по-голям риск от преливане на вируси. И по всяка възможност до момента подценявахме същинската заплаха това да се случи.
„ Докато хвърляме светлина върху моделите на зоонотични вируси, за които се оповестява по време на това изследване, подозираме, че преливането на патоген постоянно остава неусетно, като единствено част от събитията от преливане се разрастват в огнища при хора, които след това могат да бъдат открити “, пишат създателите.
Към 2019 година една четвърт от международните типове бозайници са застрашени, съгласно Червения лист на ICUN. Докато урбанизацията и човешката активност сигурно са понижили разнообразието от животни на Земята, някои типове са нараснали броя си извънредно доста и нормално това са тези, които се приспособяват добре към човешкото държание, като мишките да вземем за пример.
„ Трябва да бъдем в действителност деликатни по какъв начин взаимодействаме с дивата природа и по какъв начин правим дейностите, които сплотяват хората и дивата природа “, споделя Джонсън.
„ Ние явно не желаеме пандемии от подобен мащаб. Трябва да намерим способи да съжителстваме безвредно с дивите животни, защото те са цялостни с вируси, които могат да ни предадат. “
Изследването е оповестено в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.
