За децата, телефоните и оправданието “Ами, такова им е поколението”
Глобалната зараза от свръхизползване на смарт телефони краде от времето на децата ни за сън, за четене, за действително другарство и за игри. Защо повдигаме безпомощно плещи?
На фона на задоволително проучвания, които към този момент ясно потвърждават вредата от телефоните, наподобява необичайно и тъжно това, че доста фамилии просто одобряват ставащото като неизбежно зло.
“Такова им е поколението ”, “Те всички са на телефоните по през целия ден ”, “Всички в класа играят непрекъснато на игри, не може моето дете да е изолирано ” … Ако сте родител и се е случвало да говорите по тематиката с други родители, сте чували тези реплики. Или пък сте ги изричали. Много майки и татковци потулват пред самите себе си истината, че несъразмерното потребление на смарт телефон е не просто актуален феномен, а сериозен проблем.
Изследвания потвърждават връзката сред броя часове, прекарани на ден на телефона, и рисковете от наднормено тегло, меланхолия и самоубийства измежду подрастващите.
Твърде доста време пред екрана води и до нервност, заплеснатост и проблеми със съня.
Според изследване, извършено тази година в Канада, приблизително дребните деца там прекарват пред екрана 2-3 часа всеки ден, до момента в който целесъобразното време е най-много час, и то в случай че децата гледат просветителни стратегии, подобаващи за възрастта им (Според Американската Академия по педиатрия). Прекомерното време пред телефона, таблета или тв приемника се свързва със закъснение в развиването, в това число понижени речеви и информационни качества, както и с дълготрайни проблеми със заучаването на нова информация и с паметта.
Останалото е елементарна математика – в случай че детето ви прекарва три, четири или повече часа дневно, заболо нос в екрана, това значи, че през това време то нито чете, нито играе, нито спортува, нито беседва с околните си. Кой би могъл да му върне изгубеното време?
Горчивата истина е, че родителите избират пътя на най-малкото противодействие. Простичко, жалко, тъжно, само че правилно.
Детето с телефон е безшумно и добродушно. Детето с телефон не пречи на мама да си изтегли последния сезон на сериала и да си изпие виното. Детето с телефон не върви след баща и не задава досадни въпроси. Живуркането ни с дребните ни удоволствия на възрастни тече мързеливо и необезпокоявано, до момента в който дребният човек безмълвно се е прегънал надве пред екрана и покорява нови равнища.
Истината е и това, че поколението им в действителност е “такова ”. Такова, каквото мама и баща разрешат. “Поколението ” не ражда и не възпитава децата ви. “Поколението ” не се интересува дали тъкмо вашето дете ще пораства пълноценно и щастливо. Тази грижа е ваша. Уви, измежду същото потомство има и взрив на синтетичните опиати. Ако научите, че детето ви взема опиати, ще бъдете ли също толкоз примирени? Вероятно не, тъй като за разлика от опиатите, да оставите детето си на телефона не коства пари. Последиците от зависимостта към опиатите също по този начин са по-ясно и по-бързо забележими, а и заплашват живота на детето. За сведение на всички родители, обаче, затлъстяването, диабетът и депресията също могат да застрашат живота навръх това човешко създание, за което би трябвало най-вече да ги е грижа на този свят.
Да ограничите времето на детето си с телефона ще ви коства нещо, несъмнено. Доза нерви, тъй като подрастващият първенец във “Фортнайт ” ще ви бъде ядосан и евентуално ще се кара с вас. Ще би трябвало търпеливо да разговаряте с него, с цел да му обясните аргументите. Докато скучае, може да направи една-две бели у дома. Ще ви се наложи да му измисляте развлечения и да се уговаряте с други родители за разходки. А резултатът е, че ще имате повече пълноценно време със личното си дете, то ще пораства по-будно, крепко и щастливо, а вие ще се научите по-често да му давате обич, вместо да му подавате зарядното.
Дали си коства? Съвестта на всеки един родител дефинира това за него.
Още за децата и фамилията:
Изненадващо изобретение за децата на разграничени родители
