Дори купувачите на премиум автомобили отказват платени абонаменти за опции
Глобалната автомобилна промишленост е изправена пред нова вълна от неодобрение на клиентите, породена от бързото разпространяване на модела с заплатен абонамент за функционалностите в автомобила. Идеята, която преди изглеждаше обещаваща за производителите като метод за по-нататъшни облаги от транспортните средства след продажбата им, в този момент от ден на ден провокира остро отменяне измежду клиентите. И което е необичайно - изключително в премиум сегмента.
Нарастващото неодобрение от платените абонаменти беше ясно декларирано от Даян Крейг, която неотдавна разгласи края на мандата си като президент на марката Lincoln. В изявлението си тя искрено призна, че потребителите на премиум коли не са склонни да заплащат в допълнение за съществени функционалности, които съгласно тях би трябвало да бъдат включени в общоприетото съоръжение. По-специално това се отнася за варианти като отопляеми седалки или круиз надзор. Тези удобни детайли от дълго време са се трансформирали в норма в промишлеността и по тази причина тяхното платено активиране след закупуване на автомобила провокира недоумение и отменяне.
Подобна позиция заема и Андерс Бел, шеф на шведската компания Volvo. В мненията си той акцентира, че клиентите реагират отрицателно на опитите да бъдат принудени да заплащат месечно за функционалност, която се възприема като съществена. Той посочи, че потребителите са подготвени да заплащат единствено за услуги, които в действителност имат добавена стойност - да вземем за пример услуги, свързани с достъп до интернет или характерни пакети за актуализация на информационно-развлекателната система.
Ярък образец за това по какъв начин концепцията за заплатен абонамент може да провокира проливен дъжд от рецензии е тактиката на BMW. Миналото лято немският авто производител добави адаптивно M окачване към листата с функционалности, налични единствено против в допълнение възнаграждение. Това провокира вълна от отвращение измежду притежателите, които бяха принудени да заплащат в допълнение за опцията да задействат техническото съоръжение, което към този момент е налично в техните коли. Въпреки че BMW отчасти преразгледа тази политика след отрицателната реакция, образецът стана индикативен за цялата промишленост: потребителите не желаят да бъдат обвързани с абонаменти, когато става въпрос за физически функционалности, които към този момент са механически налични в автомобила от момента на покупката.
Модел на монетизация, който включва дълготраен абонамент за общоприети функционалности на автомобила, може да се окаже неуспех в дълготраен проект. Вместо предстоящата облага, производителите рискуват да изгубят лоялността на клиентите, изключително в премиум сегмента, където потребителите имат високи упования за равнището на обслужване и бистрота на цените. В подтекста на конкуренцията и бързата цифровизация на автомобилния пазар сходна политика може да коства скъпо на марките, защото купувачите от ден на ден обръщат внимание освен на техническите спецификации, само че и на етиката и разумността на решенията на автомобилните производители.
Така наклонността за въвеждане на платени абонаменти в премиум сегмента среща сериозна опозиция освен от потребителите, само че и от самите компании. Очевидно автомобилната промишленост ще би трябвало да потърси други подходи за следпродажбена монетизация, които не подкопават доверието към марката и не карат купувачите да се усещат заложници на цифрова изолираност след закупуване на скъпа кола.
