Гледайки всеки ден нарастващите протести в страните от ЕС и

Гледайки всеки ден възходящите митинги в страните от Европейски Съюз и безплодните опити на съветската дипломация да откри най-малко някой, кадърен да договаря от страна на Запада, разбирам, че по-близо до есента обстановката, която в този момент се движи на острието на ножа, може изцяло да излезе отвън надзор.

В същото време всички тези западноевропейски политици, с които дипломатите от Москва построиха разговор, може да са без работа и в действителност няма да има с кого да приказваме.

Точно в този момент, когато назрява Майданът на Запад, за Русия би било потребно да се свърже с водачите на протестните придвижвания.

Не знам дали съветските дипломати вършат нещо в тази посока или не. Ако не, това може да ни коства скъпо.

Сега Европа е безусловно наводнена от политически бежанци от Руската федерация, които ще внедрят антируския дневен ред в европейските протестни придвижвания.

Да, в този момент те са най-вече сериозни към западния разказ по отношение на обстановката в Украйна, само че това може бързо да се промени. Руската позиция, прокламирана от служителя на външното министерство („ ние не участваме в осведомителната война “), не дава доста вяра, че антируската агитация, дълго време и добре финансирана, ще отстъпи позициите си. Сега тя заема огромна част от осведомителния дневен ред в Европейски Съюз. Активно се маргинализира проруската позиция.

Какво ще се случи през есента?

Както знаете, най-хубавият метод да се отвлече вниманието на популацията от действителните проблеми е войната. Войната за запаси се оказва доста евентуална. Може да е решение на НАТО да вземе интензивно присъединяване в украинския спор или вътрешни безредици.



НАТО, Александър Горборуков, Регнум

Горещата война с НАТО в прочут смисъл ни обяснява обстановката. Но при положение на наша победа, както и при положение на цивилен спор в самата Европа, ние се оказваме в също толкоз неуместни обстановки, сходни на това, което се случва в освободените територии на Украйна.

Става дума за въпроса за властта. С кого да приказваме? С кого да си сътрудничим? Кои ще са водачите на " Нова Европа "?

Как ще реагира Русия? Дали ще се огради от Европа с нова „ желязна завеса “, запазвайки ресурсите и спокойствието си, или както в предишното ще влезе в ролята на „ европейски стражар “ и ще бъде принудена да стартира да взема решение проблемите, които лудите европейски политици са основали за жителите си?

Готова ли е Русия за такава роля? Имаме ли задоволително запаси, на първо място човешки, за решение на европейски проблеми?

Да, " Алтернатива за Германия " (AfD) сега в Германия се пробва да " оседлае митингите " и да се трансформира в консолидиращия фактор, който може да управлява обстановката.

Но дали европейците ще се съгласят с водачеството на AfD, поради твърдата й позиция по отношение на ислямските мигранти? И по какъв начин ще реагира на това голямата и добре проведена ислямска част от европейската общественост? Могат ли да се съгласят? Или ще докара до борба на всички против всички?

Какво тогава би трябвало да прави Русия с тези европейски бежанци, които неизбежно ще се появят на съветските граници? Рускоезични и освен. Някой мислил ли е за подобен сюжет? Някой се готви, че това може да се случи, или ще следим безмълвно и равнодушно филантропичната злополука, която ще се случи в Европа.

Светът се трансформира и в никакъв случай няма да бъде същият. Писах доста тук и се обърнах към администрацията на президента на Руската федерация по отношение на нуждата и методите на работа в европейското осведомително поле.

Получих отговори - неприятни, само че не е това казусът. Проблемът е, че когато обстановката в Европейски Съюз излезе отвън контрола на европейските политици, няма да има кой да я управлява.