Защо се бият Камбоджа и Тайланд
Глеб ПРОСТАКОВ,
" Взгляд "
Боевете започнаха в четвъртък в така наречен Златен триъгълник, където се срещат границите на Тайланд, Лаос и Камбоджа, а по-късно се разпространиха на триста километра на запад до друга противоречива зона.
И в двата случая това са труднодостъпни джунгли с многонационално, само че рядко население. И двете страни употребяват артилерия - както оръдия, по този начин и реактивни системи " Град ", и авиация. Има жертви измежду цивилното население, разрушени са къщи в гранични села. Камбоджа упорства, че е свалила един тайландски Ф-16, до момента в който Банкок отхвърля това.
В петък сутринта Тайланд нападна тилови хранилища на камбоджанската войска с агродронове с десанти (аналог на украинската " Баба Яга " ). Ясно е, че Банкок се е опитал да натрупа актуален опит и бързо е построил флотилия от тежки ударни дронове, която е няколко пъти по-добра от опциите на Камбоджа във въздуха.
Авиоударът е поразил щабовете на две камбоджански бригади. Превъзходството в дронове разрешава на тайландците към този момент да нанесат удари надълбоко в Камбоджа.
Очевидно Банкок има намерение да вземе поради актуалните военни трендове, само че и на двете страни липсват подобаващи средства за водене на война.
Конфликтът се развива към два индуистки храмови комплекса - Преах Вихеар и Та Моан Том, отдадени на господ Шива и издигнати в края на IX век. Преах Вихеар е включен в листата на международното завещание на ЮНЕСКО.
Храмовете са издигнати по време на възхода на първата Кхмерска империя, само че след упадъка й няколко провинции на модерна Камбоджа попадат под контрола на тогавашното бързо разрастващо се Тайландско кралство за стотици години.
С идването на французите в района обстановката се трансформира. В началото на XX век Париж настоятелно моли Тайландското кралство да върне на Камбоджа провинциите, които са били окупирани в продължение на епохи, в това число основната провинция, където се намира основното светилище на кхмерската страна - храмовият комплекс Ангкор Ват, и през 1907 година Тайланд е заставен да направи това под напън от Франция. Камбоджа тогава е част от Френски Индокитай и провинциите с храмовите комплекси на процедура попадат под контрола на Париж.
В началото на Втората международна война Япония дава обещание на тайландския крал да върне взетото от французите, което води до късата Френско-тайландска война през 1940 - 1941 година Всъщност французите не се явяват на войната, защото бързо капитулират в Европа, а гарнизонът в Индокитай минава на страната на държавното управление на Виши, т.е. става съдружник на Япония и Тайланд. Камбоджа получава самостоятелност от Франция през 1953 година и граничният спор още веднъж се разпалва. Още през 1954 година тайландците още веднъж окупират граничния храмов комплекс. Но през 1975 година, вследствие на гражданската война, на власт в Камбоджа идват Червените кхмери, водени от Пол Пот.
Много кхмери от вътрешните провинции и столицата бягат към границата с Тайланд и в самия Тайланд от геноцида на Пол Пот. Войските на Червените кхмери ги последват. Те щурмуват планината, на която се намира храмът, и го ограбват. Продават за валута средновековни фрески, които изтръгват от стените с щикове. Тайландските войски се отдръпват.
По време на войната от 1978 - 1979 година Виетнам нахлува в Камбоджа, смъква режима на Пол Пот и краткотрайно окупира страната. Бивши поддръжници на Червените кхмери на собствен ред бягат в джунглата на границата с Тайланд като бежанци.
Виетнамците не съумяват или не могат да щурмуват храмовия комплекс и планините и като цяло вземат решение да не навлизат надълбоко в непроницаемата джунгла. В резултат на това до 90-те години на предишния век тази територия попада в " сивата зона ", следена от партизаните на Пол Пот и Йенг Сари.
В последна сметка храмовият комплекс и целият околен регион попадат под строгия надзор на Пном Пен. Но Тайланд не се предава и напрежението на границата от време на време ескалира във военни конфликти, въпреки и без основни промени в линията на надзор на страните.
И двата противоречиви храмови комплекса са индуистки по своя набожен генезис, а и двата враждуващи народа са будисти с детайли на национални вярвания. Тоест храмовете не носят чисто набожен товар, там няма монаси или богослужения, само че се смятат за исторически светилища, свидетелстващи за тогавашното великолепие на двата народа. И сходна мотивация от време на време е по-силна от религиозната.
В същото време думите постоянно стават причина за обостряне на напрежението. Например, през 2003 година спор сред двете страни е предизвикан от публикуването в тайландски вестник на хипотетични думи на известна локална актриса, че Ангкор Ват в действителност е тайландски храм. Резултатът: престрелки, опожаряване на тайландското посолство в Пном Пен и талази от бежанци в двете направления.
По-късно се оказа, че това е подправена вест, по това време - " вестникарска неистина ", актрисата не е споделила нищо сходно, само че Пном Пен забрани тайландските филми и телевизионни излъчвания.
Сега два скорошни случая послужиха като предпоставки за възобновяване на спора. Няколко тайландски бойци бяха взривени от мини по време на патрул, за които се твърди, че са били сложени от камбоджанска страна в нарушаване на интернационалното право. На доктрина зоната би трябвало да бъде демилитаризирана и там не може да има минни полета. Но те са там. Може и да са останали от времето на Червените кхмери.
Според една от версиите в този случай всичко още веднъж е въпрос на думи. В общественото пространство се появи запис на диалог сред някогашния министър-председател на Тайланд Петонгтарн Шинаватра и някогашния министър-председател на Камбоджа Хун Сен, в който ръководителят на тайландското държавно управление сякаш осъди дейностите на личната си войска в граничния регион. Петонгтарн назова командира на Втори боен регион на тайландската войска " съперник на тайландското държавно управление " и загатна за неподчинението на военните на заповеди.
След това Петонгтарн Шинаватра беше принудена да се извини на въоръжените сили на Тайланд, което подкопа нейната легитимност. Рейтингът й спадна внезапно. В резултат на това Конституционният съд я в профил от служба за " нарушение на Конституцията ".
Предполага се, че основател на сегашната ескалация може да е същото командване на Втори боен окръг, което реши да избави репутацията си по ориенталски метод - както за Тайланд като цяло, по този начин и за себе си персонално.
Разговорите сред премиерката и камбоджанския политик за нуждата от деескалация в района и хипотетичната отговорност на тайландската войска за протичащото се подкопаха престижа на страната и провокираха рецесия в ръководещата партия.
Струва си да се напомни, че армията в Тайланд извършва специфични функционалности, взе участие в държавни действия, прави преврати, когато си изиска, а ролята й в публичния живот е почти равна на ролята на турската войска в живота на Турция преди ерата на Ердоган.
В тайландските медии започнаха да се популяризират клюки за хипотетичното бягство на Хун Сен от Камбоджа. По-късно те бяха опровергани и самият Хун Сен се срещна с военните в Пном Пен. Трябва да се разбере, че макар обстоятелството, че през 2003 година Хун Сен съобщи поста министър-председател на сина си Хун Манат, той остава фактическият глава на страната, защото номиналният крал на Камбоджа Нородом Сихамони го назначи за началник на Кралския съвет. Династията Хун ръководи Камбоджа от 90-те години на предишния век. Те, тъкмо както тайландските военни, би трябвало да покачат залозите, да затвърдят имиджа си на вълната от антитайландски и националистически настроения, което в последна сметка може да се назова също избавяне на репутацията.
Предишните гранични спорове сред Тайланд и Камбоджа нормално не ескалираха в пълномащабни войни и отшумяваха сами след няколко седмици. Освен това теренът е мъчнопроходим, има малко пътища и е извънредно мъчно да се щурмува храмов комплекс на стръмна планина, който към този момент е развален от артилерийски обстрел.
Може би сме единствено при започване на доста по-големи събития.
" Взгляд "
Боевете започнаха в четвъртък в така наречен Златен триъгълник, където се срещат границите на Тайланд, Лаос и Камбоджа, а по-късно се разпространиха на триста километра на запад до друга противоречива зона.
И в двата случая това са труднодостъпни джунгли с многонационално, само че рядко население. И двете страни употребяват артилерия - както оръдия, по този начин и реактивни системи " Град ", и авиация. Има жертви измежду цивилното население, разрушени са къщи в гранични села. Камбоджа упорства, че е свалила един тайландски Ф-16, до момента в който Банкок отхвърля това.
В петък сутринта Тайланд нападна тилови хранилища на камбоджанската войска с агродронове с десанти (аналог на украинската " Баба Яга " ). Ясно е, че Банкок се е опитал да натрупа актуален опит и бързо е построил флотилия от тежки ударни дронове, която е няколко пъти по-добра от опциите на Камбоджа във въздуха.
Авиоударът е поразил щабовете на две камбоджански бригади. Превъзходството в дронове разрешава на тайландците към този момент да нанесат удари надълбоко в Камбоджа.
Очевидно Банкок има намерение да вземе поради актуалните военни трендове, само че и на двете страни липсват подобаващи средства за водене на война.
Конфликтът се развива към два индуистки храмови комплекса - Преах Вихеар и Та Моан Том, отдадени на господ Шива и издигнати в края на IX век. Преах Вихеар е включен в листата на международното завещание на ЮНЕСКО.
Храмовете са издигнати по време на възхода на първата Кхмерска империя, само че след упадъка й няколко провинции на модерна Камбоджа попадат под контрола на тогавашното бързо разрастващо се Тайландско кралство за стотици години.
С идването на французите в района обстановката се трансформира. В началото на XX век Париж настоятелно моли Тайландското кралство да върне на Камбоджа провинциите, които са били окупирани в продължение на епохи, в това число основната провинция, където се намира основното светилище на кхмерската страна - храмовият комплекс Ангкор Ват, и през 1907 година Тайланд е заставен да направи това под напън от Франция. Камбоджа тогава е част от Френски Индокитай и провинциите с храмовите комплекси на процедура попадат под контрола на Париж.
В началото на Втората международна война Япония дава обещание на тайландския крал да върне взетото от французите, което води до късата Френско-тайландска война през 1940 - 1941 година Всъщност французите не се явяват на войната, защото бързо капитулират в Европа, а гарнизонът в Индокитай минава на страната на държавното управление на Виши, т.е. става съдружник на Япония и Тайланд. Камбоджа получава самостоятелност от Франция през 1953 година и граничният спор още веднъж се разпалва. Още през 1954 година тайландците още веднъж окупират граничния храмов комплекс. Но през 1975 година, вследствие на гражданската война, на власт в Камбоджа идват Червените кхмери, водени от Пол Пот.
Много кхмери от вътрешните провинции и столицата бягат към границата с Тайланд и в самия Тайланд от геноцида на Пол Пот. Войските на Червените кхмери ги последват. Те щурмуват планината, на която се намира храмът, и го ограбват. Продават за валута средновековни фрески, които изтръгват от стените с щикове. Тайландските войски се отдръпват.
По време на войната от 1978 - 1979 година Виетнам нахлува в Камбоджа, смъква режима на Пол Пот и краткотрайно окупира страната. Бивши поддръжници на Червените кхмери на собствен ред бягат в джунглата на границата с Тайланд като бежанци.
Виетнамците не съумяват или не могат да щурмуват храмовия комплекс и планините и като цяло вземат решение да не навлизат надълбоко в непроницаемата джунгла. В резултат на това до 90-те години на предишния век тази територия попада в " сивата зона ", следена от партизаните на Пол Пот и Йенг Сари.
В последна сметка храмовият комплекс и целият околен регион попадат под строгия надзор на Пном Пен. Но Тайланд не се предава и напрежението на границата от време на време ескалира във военни конфликти, въпреки и без основни промени в линията на надзор на страните.
И двата противоречиви храмови комплекса са индуистки по своя набожен генезис, а и двата враждуващи народа са будисти с детайли на национални вярвания. Тоест храмовете не носят чисто набожен товар, там няма монаси или богослужения, само че се смятат за исторически светилища, свидетелстващи за тогавашното великолепие на двата народа. И сходна мотивация от време на време е по-силна от религиозната.
В същото време думите постоянно стават причина за обостряне на напрежението. Например, през 2003 година спор сред двете страни е предизвикан от публикуването в тайландски вестник на хипотетични думи на известна локална актриса, че Ангкор Ват в действителност е тайландски храм. Резултатът: престрелки, опожаряване на тайландското посолство в Пном Пен и талази от бежанци в двете направления.
По-късно се оказа, че това е подправена вест, по това време - " вестникарска неистина ", актрисата не е споделила нищо сходно, само че Пном Пен забрани тайландските филми и телевизионни излъчвания.
Сега два скорошни случая послужиха като предпоставки за възобновяване на спора. Няколко тайландски бойци бяха взривени от мини по време на патрул, за които се твърди, че са били сложени от камбоджанска страна в нарушаване на интернационалното право. На доктрина зоната би трябвало да бъде демилитаризирана и там не може да има минни полета. Но те са там. Може и да са останали от времето на Червените кхмери.
Според една от версиите в този случай всичко още веднъж е въпрос на думи. В общественото пространство се появи запис на диалог сред някогашния министър-председател на Тайланд Петонгтарн Шинаватра и някогашния министър-председател на Камбоджа Хун Сен, в който ръководителят на тайландското държавно управление сякаш осъди дейностите на личната си войска в граничния регион. Петонгтарн назова командира на Втори боен регион на тайландската войска " съперник на тайландското държавно управление " и загатна за неподчинението на военните на заповеди.
След това Петонгтарн Шинаватра беше принудена да се извини на въоръжените сили на Тайланд, което подкопа нейната легитимност. Рейтингът й спадна внезапно. В резултат на това Конституционният съд я в профил от служба за " нарушение на Конституцията ".
Предполага се, че основател на сегашната ескалация може да е същото командване на Втори боен окръг, което реши да избави репутацията си по ориенталски метод - както за Тайланд като цяло, по този начин и за себе си персонално.
Разговорите сред премиерката и камбоджанския политик за нуждата от деескалация в района и хипотетичната отговорност на тайландската войска за протичащото се подкопаха престижа на страната и провокираха рецесия в ръководещата партия.
Струва си да се напомни, че армията в Тайланд извършва специфични функционалности, взе участие в държавни действия, прави преврати, когато си изиска, а ролята й в публичния живот е почти равна на ролята на турската войска в живота на Турция преди ерата на Ердоган.
В тайландските медии започнаха да се популяризират клюки за хипотетичното бягство на Хун Сен от Камбоджа. По-късно те бяха опровергани и самият Хун Сен се срещна с военните в Пном Пен. Трябва да се разбере, че макар обстоятелството, че през 2003 година Хун Сен съобщи поста министър-председател на сина си Хун Манат, той остава фактическият глава на страната, защото номиналният крал на Камбоджа Нородом Сихамони го назначи за началник на Кралския съвет. Династията Хун ръководи Камбоджа от 90-те години на предишния век. Те, тъкмо както тайландските военни, би трябвало да покачат залозите, да затвърдят имиджа си на вълната от антитайландски и националистически настроения, което в последна сметка може да се назова също избавяне на репутацията.
Предишните гранични спорове сред Тайланд и Камбоджа нормално не ескалираха в пълномащабни войни и отшумяваха сами след няколко седмици. Освен това теренът е мъчнопроходим, има малко пътища и е извънредно мъчно да се щурмува храмов комплекс на стръмна планина, който към този момент е развален от артилерийски обстрел.
Може би сме единствено при започване на доста по-големи събития.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ