Няма много неща, които все още могат да шокират във

Няма доста неща, които към момента могат да шокират във втората администрация на Доналд Тръмп. Но убийството на Рене Гуд по-рано този месец от чиновник на Службата за имиграция и митнически надзор (ICE), както и постоянните, постоянно насилствени борби, които ICE провежда по улиците на Съединени американски щати, демонстрират толкоз доста неща, които се разпадат пред очите на обществото. Върховенството на закона, свободата на митинг и даже правото да се върви или кара безвредно по улиците, без да бъдеш атакуван от страната, като че ли към този момент не съществуват в градовете, където ICE е декларирала наличието си. Най-тревожният аспект от всичко това е какъв брой бързо се е случило.

Но с цел да се трансформира държавна организация като ICE в мощната паравоенна мощ, каквато е, първо би трябвало да се включат няколко фактора. Само един от тях е Доналд Тръмп.

Появата на ICE

ICE може да наподобява като че ли се е появила от нищото, само че типът авторитаризъм, който води до тези репресии, в никакъв случай не се появява просто по този начин. Оформя се постепенно, на видно място, по метод, който е ясно проследим във времето.

Първо, належащо е обединение на имиграционните и проблемите, свързани със сигурността, както институционално, по този начин и в политическата просвета. Създадена след 11 септември, ICE беше част от преструктурирането на държавното управление при президента Джордж У. Буш. Тя получи огромен бюджет, необятни проверяващи пълномощия и партньорство със взаимната работна група за битка с тероризма на ФБР. Работата по използването на имиграционното законодателство стана неразривно обвързвана с обезпечаването на сигурността на американците след най-голямата офанзива на американска земя.

След това, при Барак Обама, акцентът се разшири до по-широк смисъл, оттатък тези, които представляваха опасност за националната сигурност. Акцентира се и върху имигранти, арестувани на границата, членове на банди и задгранични жители, наказани за тежки закононарушения или прегрешения.

Мрежата за битка с имиграцията стана по-широка, бюджетите станаха по-големи и справедливият развой стартира да отслабва.

След това Тръмп трансформира ICE в най-голямата федерална организация за правоприлагане в страната, с бюджет, превъзхождащ множеството военни в света. И той надари организацията с висш мандат да избавя Съединени американски щати от екзистенциална опасност – нещо като преторианска армия, натоварена с изпълнителната му власт.

За да стигнете до мястото, където са Съединени американски щати през днешния ден, са нужни и нестабилни медии, които да всяват суматоха и да приготвят обществеността, безмилостно биейки барабана за противозаконната имиграция и опасността от демографско претоварване.

И, обвързвано с това, несъмнено, репресиите против имиграцията в Съединени американски щати се поддържат от просвета на елементарния остарял расизъм. Такъв, който се крие зад опасения за публичната сигурност, само че в действителност е метод за канализиране на недоволството от действителността на страна, която е надалеч по-малко бяла, в сравнение с мнозина биха желали.

Сливане на функционалностите

Следва дълга история и надълбоко вкоренена просвета на военно предимство. Сцените, в които чиновници на ICE влизат в квартали, тежко въоръжени, наподобяват съвсем неразличими от сцените с американски бойци в чужбина. Голяма част от митологията на американския боец, който има безконечен мандат да употребява принуждение в чужбина в отбрана на свободата и американските полезности, може да се види в пропагандата към ICE. Сливането на военните и полицейските функционалности може да се види в неуместните арсенали на локалните полицейски сили, с техните дронове, оръжия, взривни субстанции, бронетранспортьори и маскирани лица. И може да се види в личния състав, който се мести сред задграничните и локалните сили. New York Times заяви, че Джонатан Рос, сътрудникът на ICE, който простреля Гуд, е служил в Ирак.

И към този момент не става въпрос за разполагането на голям брой сили, нито даже за насилието. Усещането е, че всичко може да се случи на всеки, освен на тези, категорично посочени като законни цели на репресиите. Трайният опит от живота с авторитаризъм е не чувството за непосредствена офанзива, а за непрекъснатата опция ненадейно да се окажете в неволя.

При пътен случай, където служителят на реда не е харесал тона ви, на събиране, за което е било счетено, че нарушава полицейски час и по-късно е било принудително разгонено или даже в обществените медии, където безсмислена обява може да повлияе на способността ви да напуснете страната. Това е положение на изтриване на всички цивилен права и преобразяване на държавното управление в неустойчив, придирчив заповедник.

Съединени американски щати минаха през тази завеса. Но и във Англия има предупредителни знаци. Безмилостното обрисуване на имигрантите като опасност за сигурността и общественото доближаване.

Същото блестящо показване на облиците на репресии, в този момент са част от държавната агитация. Същото разширение на пълномощията и свободата на дейности на полицията, с цел да се включат все по-широки дефиниции за това какво е нарушаване на публичния ред също е в ход. Превръщането на митинга в дисидентство също. Овластяват се английските гранични сили, които към този момент имат правото да конфискуват мобилния телефон на някого, даже когато той не е задържан.

Добавете един харизматичен и лъжовен политически водач и преса, която усилва всички нужни трескави опасения за страна в рецесия, и сте на път да преминете през тази завеса. Това може да се случи и във Англия, единствено че с по-малко оръжия. Може да се случи на всички места.

The Guardian/Превод:SafeNews