Още 2 къщи рухват в Стария Пловдив
Главният проектант на регион Централен Петър Петров споделя пред PlovdivTime.bg каква е обстановката с къщите монументи на културата, кои са рисковите архитектурни бижута на Пловдив, които са изправени пред крах, и каква са ограниченията, които администрацията ще предприеме.
- Арх. Петров, преди дни стана ясно, че следващата къща – тази на Семко Палавеев, е облепена със стиропор и е на път да изгуби достоверността си…
- Да. Получихме сигнал за това, че къщата на ул. Георги Бенковски е облепена със стиропор и бутафорни елементи по фасадата. Реагирахме на сигнала незабавно. Изпратих контрольор от Главна дирекция Инспекторат за запазване на културното завещание към Министерство на културата и представител на нелегално строителство в Община Пловдив. Скелето към този момент беше свалено, къщата – измазана, бутафорните детайли налице. Дограмата също беше заменена. Обърнах се към майстора, който работеше долу, с искане незабавно да се спре работата. Такъв ремонт не може да се случи без план. Ремонтът е осъществен без координиране с нас и по тази причина изпратих писмо до притежателите, от които желая да дават документите при положение, че са съгласували плана си с огромна община. Отговор няма. Оттук-насетне процедурите са ясни – на притежателите ще бъде формиран акт, ще бъде наложена и санкция. Те ще бъдат принудени да отстранен стиропора и да възстановят фасадата.
Тъжното е, че това се прави с безспорното недоумение на цената, която тези здания съставляват, на полезностите, които тези хора имат. Действията им са безусловно безотговорни. Не би трябвало да забравяме, че точно постройките в Капана са тези, които основават атмосферата, средата в квартала. Те са тези, които притеглят туристи и на процедура генерират доходи за целия град.
- Какво се случва с различен рисков обект на територията на регион Централен – баня Орта Мезар?
- Продължаваме да се занимаваме с Орта Мезар. Минаха няколко комисии, на притежателя са дадени наставления, има и координиран план в Националния институт за недвижимо културно завещание за възобновяване на постройката.
- Собственикът твърди, че до неотдавна никой не го е уведомил, че планът му е утвърден от Министерство на културата…
- През лятото имахме среща със притежателя Радослав Бозуков, кмета на регион Централен Георги Стаменов и аз. Там му се сподели и му се появи писмото, от което излиза наяве, че планът му е координиран. Проблемът е, че предписанията, които от Националния институт за недвижимо културно завещание са дали, не му харесват. Това обаче не зависи от индивида, който е притежател на постройката културна полезност. Радослав Бозуков желае постройката да е на две равнища. Видимо е обаче, че достоверната сграда е на едно. Баня Орта Мезар е монумент с локално значение, а това значи висок статут. Тоест - в случай че някой има такава постройка и не желае да се грижи с нея, ще има наказания. Ние сме в тясна връзка с Министерството на културата, с цел да предприемем съответните ограничения и нещата да стартират да се случват. Няма по какъв начин знакови обекти в Пловдив да бъдат оставяни на разрухата. Специално банята е рискова.
- Кои други здания са в риск?
- Ако приказваме за здания с изключително висока културно-историческа стойност, бих споделил, че са две в Стария град. Те са под наблюдаване. Намират се на ул. Кирил Нектариев и на ул. Панайот Волов. Едната на процедура е неспасяема, а за другата към момента има късмет. И при двете къщи става дума за липса на опция от страна на притежателите. Водим разговор с тях в продължение на повече от година. Струва ни се обаче, че и към двете здания ще би трябвало да подходим с интервенция от страна общината, в случай че в това време не се откри покупател, който да влага. Едната от тях се продава. Тук има един етичен миг – това е твоята къща, тук си се родил, отраснал си. Живял си през целия си умишлен живот. Дори и сега, макар риска, вътре не престават да живеят там. Тези здания са рискови и за тях, и за близките.
Ние им предложихме да бъдат настанени във краткотрайни общински жилища, до момента в който вземем ограничения за обезопасяването на къщите. За страдание, те не желаят да одобряват този вид.
- Какво следва?
- Ще пристъпим към насилствени дейности, последна мярка е, само че за жалост може да се стигне и до там. Ще би трябвало да се прекъсне ток и вода, да се издаде възбрана за прилагане. След това едната къща на ул. „ Кирил Нектариев” ще би трябвало да се укрепи за сметка на общината. За страдание другата на ул. Панайот Волов е в неспасяемо положение. На базата на снимане тя би трябвало да се преизгради отначало като от вътрешната страна се снемат на предпазване детайлите, които съставляват художествена полезност – алафранга, дървен таван, част от прозорците, детайли на интериора. Все отново би трябвало да уточним, че и двете здания са самостоятелни монументи на културата.
Това са постройките в най-критично положение. Вероятно в централната градска част има още доста такива здания, които имат проблеми в градивно отношение. Системата за мониторинг обаче не ни обезпечава достъп до всички къщи – да ги ревизираме и оглеждаме. В последна сметка това е обвързване на самите притежатели. И тогава когато постройката е в риск, да уведомят общината и Министерството на културата. Да подхващат съответните дейности.
- Общината укрепва и по-късно си търси изразходваните средства по правосъден път ли?
- Да, такава е процедурата. И по тази причина всички документи би трябвало да са доста добре прецизирани. Макар че аз считам, че вложените във възобновяване средства в никакъв случай не са изгубени, въпреки всичко е избавен един монумент на културата.
- Истината е, че случаи като тези на притежателите на къщите в Стария град са ужасяващ нонсенс – тези хора просто не могат да си разрешат сходен ремонт вероятно…
- Големият проблем е, че у нас страната сега не подкрепя хората, които имат здания недвижимо културно завещание. Във Франция до 50 % от цената на ремонта на такава постройка се обезпечава от страната, до 30 % – от общината. Собственикът взе участие единствено с 20 %. Срещу това, с цел да извърши възобновяване и реставрацията, той би трябвало да изтегли заем с доста ниска рента. Този заем се отпуска въз основата на направен план. Реализира се под строгото наблюдаване на държавни и общински институции. Ако планът не бъде изпълнен, парите си остават за негова сметка и община и страна не му превеждат нищо. Този механизъм работи и по тази причина нещата вървят. По същия метод стоят нещата и в другите огромни европейски страни. В същото време ние споделяме, че сме бедна страна. С това опрощение губим културно-историческото си завещание, тъй като няма механизъм за отбрана.
Стиропор и бутафория убиха къщата на хаджи Семко в КапанаДомът на Палавееви на ул. Георги Бенковски бе една от дребното къщи в зоната, запазили достоверни прозорци, корнизи, обрамчвания
- Но има и такива, които имат опция и все пак не подхващат нищо. Пример са тютюневите хранилища.
- Две са ситуациите – хора, които имат средства, само че не желаят, и хора, които нямат средства и не могат да реставрират къщите си в центъра на града. Първата група хора могат да бъдат принудени по административен път да изпълнят отговорностите си, само че по-трудна е обстановката с тези притежатели, които действително нямат опция да ги поддържат. Има случаи, в които хората са в чужбина, нямаме връзка с тях. Или пък имат тук далечни наследници, които не могат или не желаят да възстановят постройките. Тук към този момент по закон общината е длъжна да се намеси. За страдание такава процедура е доста тромава и дълга. На процедура тя до този миг не е прилагана в България, а ние сме едни от първите, които ще би трябвало да приложат тези механизми. Тръгнали сме по този път.
- Арх. Петров, преди дни стана ясно, че следващата къща – тази на Семко Палавеев, е облепена със стиропор и е на път да изгуби достоверността си…
- Да. Получихме сигнал за това, че къщата на ул. Георги Бенковски е облепена със стиропор и бутафорни елементи по фасадата. Реагирахме на сигнала незабавно. Изпратих контрольор от Главна дирекция Инспекторат за запазване на културното завещание към Министерство на културата и представител на нелегално строителство в Община Пловдив. Скелето към този момент беше свалено, къщата – измазана, бутафорните детайли налице. Дограмата също беше заменена. Обърнах се към майстора, който работеше долу, с искане незабавно да се спре работата. Такъв ремонт не може да се случи без план. Ремонтът е осъществен без координиране с нас и по тази причина изпратих писмо до притежателите, от които желая да дават документите при положение, че са съгласували плана си с огромна община. Отговор няма. Оттук-насетне процедурите са ясни – на притежателите ще бъде формиран акт, ще бъде наложена и санкция. Те ще бъдат принудени да отстранен стиропора и да възстановят фасадата.
Тъжното е, че това се прави с безспорното недоумение на цената, която тези здания съставляват, на полезностите, които тези хора имат. Действията им са безусловно безотговорни. Не би трябвало да забравяме, че точно постройките в Капана са тези, които основават атмосферата, средата в квартала. Те са тези, които притеглят туристи и на процедура генерират доходи за целия град.
- Какво се случва с различен рисков обект на територията на регион Централен – баня Орта Мезар?
- Продължаваме да се занимаваме с Орта Мезар. Минаха няколко комисии, на притежателя са дадени наставления, има и координиран план в Националния институт за недвижимо културно завещание за възобновяване на постройката.
- Собственикът твърди, че до неотдавна никой не го е уведомил, че планът му е утвърден от Министерство на културата…
- През лятото имахме среща със притежателя Радослав Бозуков, кмета на регион Централен Георги Стаменов и аз. Там му се сподели и му се появи писмото, от което излиза наяве, че планът му е координиран. Проблемът е, че предписанията, които от Националния институт за недвижимо културно завещание са дали, не му харесват. Това обаче не зависи от индивида, който е притежател на постройката културна полезност. Радослав Бозуков желае постройката да е на две равнища. Видимо е обаче, че достоверната сграда е на едно. Баня Орта Мезар е монумент с локално значение, а това значи висок статут. Тоест - в случай че някой има такава постройка и не желае да се грижи с нея, ще има наказания. Ние сме в тясна връзка с Министерството на културата, с цел да предприемем съответните ограничения и нещата да стартират да се случват. Няма по какъв начин знакови обекти в Пловдив да бъдат оставяни на разрухата. Специално банята е рискова.
- Кои други здания са в риск?
- Ако приказваме за здания с изключително висока културно-историческа стойност, бих споделил, че са две в Стария град. Те са под наблюдаване. Намират се на ул. Кирил Нектариев и на ул. Панайот Волов. Едната на процедура е неспасяема, а за другата към момента има късмет. И при двете къщи става дума за липса на опция от страна на притежателите. Водим разговор с тях в продължение на повече от година. Струва ни се обаче, че и към двете здания ще би трябвало да подходим с интервенция от страна общината, в случай че в това време не се откри покупател, който да влага. Едната от тях се продава. Тук има един етичен миг – това е твоята къща, тук си се родил, отраснал си. Живял си през целия си умишлен живот. Дори и сега, макар риска, вътре не престават да живеят там. Тези здания са рискови и за тях, и за близките.
Ние им предложихме да бъдат настанени във краткотрайни общински жилища, до момента в който вземем ограничения за обезопасяването на къщите. За страдание, те не желаят да одобряват този вид.
- Какво следва?
- Ще пристъпим към насилствени дейности, последна мярка е, само че за жалост може да се стигне и до там. Ще би трябвало да се прекъсне ток и вода, да се издаде възбрана за прилагане. След това едната къща на ул. „ Кирил Нектариев” ще би трябвало да се укрепи за сметка на общината. За страдание другата на ул. Панайот Волов е в неспасяемо положение. На базата на снимане тя би трябвало да се преизгради отначало като от вътрешната страна се снемат на предпазване детайлите, които съставляват художествена полезност – алафранга, дървен таван, част от прозорците, детайли на интериора. Все отново би трябвало да уточним, че и двете здания са самостоятелни монументи на културата.
Това са постройките в най-критично положение. Вероятно в централната градска част има още доста такива здания, които имат проблеми в градивно отношение. Системата за мониторинг обаче не ни обезпечава достъп до всички къщи – да ги ревизираме и оглеждаме. В последна сметка това е обвързване на самите притежатели. И тогава когато постройката е в риск, да уведомят общината и Министерството на културата. Да подхващат съответните дейности.
- Общината укрепва и по-късно си търси изразходваните средства по правосъден път ли?
- Да, такава е процедурата. И по тази причина всички документи би трябвало да са доста добре прецизирани. Макар че аз считам, че вложените във възобновяване средства в никакъв случай не са изгубени, въпреки всичко е избавен един монумент на културата.
- Истината е, че случаи като тези на притежателите на къщите в Стария град са ужасяващ нонсенс – тези хора просто не могат да си разрешат сходен ремонт вероятно…
- Големият проблем е, че у нас страната сега не подкрепя хората, които имат здания недвижимо културно завещание. Във Франция до 50 % от цената на ремонта на такава постройка се обезпечава от страната, до 30 % – от общината. Собственикът взе участие единствено с 20 %. Срещу това, с цел да извърши възобновяване и реставрацията, той би трябвало да изтегли заем с доста ниска рента. Този заем се отпуска въз основата на направен план. Реализира се под строгото наблюдаване на държавни и общински институции. Ако планът не бъде изпълнен, парите си остават за негова сметка и община и страна не му превеждат нищо. Този механизъм работи и по тази причина нещата вървят. По същия метод стоят нещата и в другите огромни европейски страни. В същото време ние споделяме, че сме бедна страна. С това опрощение губим културно-историческото си завещание, тъй като няма механизъм за отбрана.
Стиропор и бутафория убиха къщата на хаджи Семко в КапанаДомът на Палавееви на ул. Георги Бенковски бе една от дребното къщи в зоната, запазили достоверни прозорци, корнизи, обрамчвания
- Но има и такива, които имат опция и все пак не подхващат нищо. Пример са тютюневите хранилища.
- Две са ситуациите – хора, които имат средства, само че не желаят, и хора, които нямат средства и не могат да реставрират къщите си в центъра на града. Първата група хора могат да бъдат принудени по административен път да изпълнят отговорностите си, само че по-трудна е обстановката с тези притежатели, които действително нямат опция да ги поддържат. Има случаи, в които хората са в чужбина, нямаме връзка с тях. Или пък имат тук далечни наследници, които не могат или не желаят да възстановят постройките. Тук към този момент по закон общината е длъжна да се намеси. За страдание такава процедура е доста тромава и дълга. На процедура тя до този миг не е прилагана в България, а ние сме едни от първите, които ще би трябвало да приложат тези механизми. Тръгнали сме по този път.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ