Гл. инсп. Александър Дамянов: Земетресението не може да бъде предвидено, но има какво да направим предварително
Главен контрольор Александър Дамянов от Групово дело " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " в утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Тема на фокус в последните малко повече от 24 часа е опустошителното земетресение в Турция, последвано от още едно, от доста вторични земетресения, което като че ли повдигна и въпроса какво би трябвало да вършим по време на земетресение, след него, преди него, въобще по какъв начин да се оправим с нанесените вреди. По тематиката към този момент на директната ни телефонна линия е основен контрольор Александър Дамянов от Главна дирекция " Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ (ГДПБЗН). Главен контрольор Дамянов, чиновници на ГДПБЗН отпътуваха за Турция във вчерашния ден. Каква е обстановката, с какви вреди се наложи да се оправят?
Mодул за търсене и избавяне на ГДПБЗН отпътува през вчерашния ден за Република Турция. 58 пожарникари и спасители ще оказват помощ на сътрудниците си там за справяне с тежките последствия от земетресението. В състава на модула влизат 17 единици техника, както и нужното избавително съоръжение. Модулът е част от европейския потенциал за реагиране при изключителни обстановки. Той е сертифициран за търсене и избавяне на хора в градска среда. Колегите са извънредно добре подготвени, тъй че там те основно това ще вършат. Основна наша задача и съществена наша задача е неотложно да се подхващат дейности по търсене на хора под постройките. От Столична община също е отпътувал избавителен екип с превоз на Военновъздушните сили. Снощи отпътува екип на Планинската избавителна работа при Българския червен кръст (БЧК), като дейностите им на място също ще бъдат координирани от нашата Главна дирекция. Така че това са главните задания, за които отиваме ние.
Въпреки многото, в действителност многото починали хора, се надяваме от другата страна пък да има и в действителност доста сполучливи акции и всичко, което може да се предотврати, да бъде предотвратено. Как би трябвало да работят жителите преди и по време на земетресение? Какви са заплахите, за които би трябвало да внимават?
Земетресението няма по какъв начин да бъде планувано, само че въпреки всичко има какво да създадем авансово. На първо място, може да стартираме от нашия дом, да проверим дали има градивни нарушавания и да ги отстраним, да обезопасим тежки мебели и предмети от рухване. Хубаво е авансово да имаме готова така наречен раница за бедствия, в която да сложим храна и вода за няколко дни, документи, медикаменти, облекла, други такъми от първа нужда, които може да използваме освен при земетресение, а изобщо при всевъзможен тип бедствия. Важно е да запазим хладнокръвие и да не се поддаваме на суматохата, когато усетим първия трус, и да не тръгнем незабавно да напущаме постройката. Трябва да заемем безвредно място покрай вътрешна солидна стена или колона, надалеч от прозорци, или пък да се прикрием под постоянна маса или легло. След привършване на труса би трябвало да спрем газа и електричеството, да напуснем постройката, като вземем със себе си неща от първа нужда, или както споделих, в случай че имаме авансово готова раница за бедствия. Да не използваме асансьор никога, единствено по стълбите. Напускаме постройката, заставаме навън, надалеч от здания, стълбове и далекопроводи. Основно това са дейностите, които би трябвало да предприемем преди и по време на земетресение.
Това е доста значимо, което казахте, изключително за запазването на хладнокръвие, защото знаем, че доста хора, което може би е обикновено, се поддават на суматохата. Но пък знаейки тези препоръки, може би да бъдат по-редки тези случаи. Наистина, в случай че попаднем в такава обстановка, просто да запазим хладнокръвие и в действителност да не се паникьосваме. Какви ограничения обаче би трябвало да бъдат подхванати след по-силните трусове, тъй като както казахте вие, няма по какъв начин да го предвидим в действителност, само че можем да предотвратим по-големи вреди.
Да, откакто е минало земетресението, напуснали сме постройката и сме застанали на безвредно място, в паниката може да сме получили някакви пострадвания, хубаво е да се проверим за такива или да проверим нашите близки, да окажем първа помощ, в случай че естествено сме готови и се усещаме подготвени. Ако земетресението е било по-тежко, най-вероятно ще има и разрушена инфраструктура, питейната вода може да е нечиста, тъй че би трябвало да съблюдаваме висок риск на хигиена и да не пием вода от непроверени източници. От труса може да има и градивни нарушавания по постройките, тъй че връщането вкъщи, без да е направена предварителна инспекция, може да е извънредно рисково. Важно е да следим за настояща информация и вести от способените органи, с цел да знаем при потребност накъде да се насочим или по какъв начин да помогнем. Всички тези правила, както и още друга потребна информация, може да намерим на интернет страницата на ГДПБЗН, както и на нашия информативен сайт https://pojarna.com/. Там има извънредно доста материали, брошури, листовки, изобщо всевъзможен вид информация, обвързвана с бедствията, по какъв начин да се подготвим за бедствия, по какъв начин да действаме преди, по време и след бедствия.
Ценни препоръки и се надявам повече хора да са ги чули и повече слушатели да се вслушват точно в тях. Всъщност по какъв начин жителите могат да окажат поддръжка и да подкрепят дейностите на чиновниците на ГДПБЗН?
Помощта, която получаваме от доброволците в битката ни с пожарите и бедствията, е скъпа. Ние се стремим оптимално да развием, да подобрим тази активност и сме извънредно признателни на всички хора, които оказват помощ. За да могат жителите да ни подкрепят в нашата активност, наложително обаче те би трябвало да преминат образование. Понякога в катастрофи се явяват така наречен спонтанни доброволци. Това са хора, които имат предпочитание и желаят да оказват помощ, само че защото са неекипирани, необучени, това може да се трансформира в опасност за живота и здравето им. Информация по какъв начин да станете доброволец може да намерите също на интернет страницата на ГДПБЗН, а също и на Национална асоциация на доброволците в Република България, с които сме дългогодишни сътрудници. С БЧК също работим извънредно добре, тъй че който има предпочитание да оказва помощ, може да стане част и от доброволците там.
Знаем, че метод за предварителна защита на естествените бедствия няма, само че има ли метод за основаване на по-голяма сигурност и сигурност при земетресение? Говорихме си с вас, става въпрос за институционално равнище и предвид на понижаване на риска от бедствията.
Бедствия са възниквали, пораждат и още веднъж ще пораждат, затова ние бихме могли да бъдем малко по-добре готови авансово. От 2015 година насам работим по създаване на такава модерна и ефикасна система за ръководство на риска от бедствия, като се фокусираме освен върху реагирането, т.е. когато се случи бедствието ние да действаме, а се фокусираме и върху това да сме самодейни, т.е. да не допуснем да зародят бедствията или последствията от тях да са доста по-малко. В началото на годината беше признато с решение на Министерски съвет Профил на риска от бедствия в България и проект за осъществяването му. Това е основен документ, на който ще стъпим през идващите години, с цел да си приоритизираме ограниченията, по подобен метод да влияем върху рисковете, с цел да понижим тези отрицателни последствия за нашето общество, по този начин да кажа най-общо. Ние като институции би трябвало да сме по-добре готови, да не стопираме да поставяме старания в тази тенденция. Гражданите пък би трябвало да знаят, че и преди, и по време, и след злополучие могат да работят по този начин, че да спасят своя живот и живота на околните си. Именно по тази причина нашата Главна дирекция работи извънредно доста по планове за подготовка и образование на популацията. Такъв план, финансиран в границите на Оперативна стратегия " Околна среда “ за интервала 2014-2020 година, по който изградихме шест образователни центъра на територията на София-град, Пазарджик, Бургас, Шумен, Габрово и Враца, към всеки център бяха обезпечени съвременни образователни зали, компютърно съоръжение. Центровете са за подготовка на популацията при наводнения. От там минаха 90 000 души, съвсем 92 000 души, като 72 000 от тях бяха деца. Започнали сме работа и по надграждане на тези центрове за образование на популацията и за горски пожари, защото и това също е наш огромен проблем. Предвиждаме да бъдат подготвени към 100 000 души, главно още веднъж деца.
Безспорно е значимо жителите и подрастващите да са готови. За край ви запитвам има ли подготвеност с техника и екипи при положение на сходно като в Турция злополучие и у нас?
Какво да ви кажа, пожарната работа е в основата на единната избавителна система. Тук работят изключителни експерти, минали положително образование, имат богат опит. През последните години успяхме да възобновим и огромен % от техниката си. Предвид това, също и поради обстоятелството, че сме заслужен участник в Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, считам, че ще се оправим – нека не се постанова. Това обаче не трябва да ни успокоява. Трябва да продължим с техническото си и софтуерно обновяване на службата, да надграждаме системите за предизвестие на популацията, да работим по-активно по линия на превантивната активност, както споделих, да сме самодейни, да подкрепяме развиването на доброволните формирования и въобще да работим за възстановяване на сигурността като цяло на популацията и даване на по-добра услуга на жителите.
Дано не се постанова, както казахте и вие. Благодаря за отделеното време и за изявлението.
Благодаря и аз.
Тема на фокус в последните малко повече от 24 часа е опустошителното земетресение в Турция, последвано от още едно, от доста вторични земетресения, което като че ли повдигна и въпроса какво би трябвало да вършим по време на земетресение, след него, преди него, въобще по какъв начин да се оправим с нанесените вреди. По тематиката към този момент на директната ни телефонна линия е основен контрольор Александър Дамянов от Главна дирекция " Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ (ГДПБЗН). Главен контрольор Дамянов, чиновници на ГДПБЗН отпътуваха за Турция във вчерашния ден. Каква е обстановката, с какви вреди се наложи да се оправят?
Mодул за търсене и избавяне на ГДПБЗН отпътува през вчерашния ден за Република Турция. 58 пожарникари и спасители ще оказват помощ на сътрудниците си там за справяне с тежките последствия от земетресението. В състава на модула влизат 17 единици техника, както и нужното избавително съоръжение. Модулът е част от европейския потенциал за реагиране при изключителни обстановки. Той е сертифициран за търсене и избавяне на хора в градска среда. Колегите са извънредно добре подготвени, тъй че там те основно това ще вършат. Основна наша задача и съществена наша задача е неотложно да се подхващат дейности по търсене на хора под постройките. От Столична община също е отпътувал избавителен екип с превоз на Военновъздушните сили. Снощи отпътува екип на Планинската избавителна работа при Българския червен кръст (БЧК), като дейностите им на място също ще бъдат координирани от нашата Главна дирекция. Така че това са главните задания, за които отиваме ние.
Въпреки многото, в действителност многото починали хора, се надяваме от другата страна пък да има и в действителност доста сполучливи акции и всичко, което може да се предотврати, да бъде предотвратено. Как би трябвало да работят жителите преди и по време на земетресение? Какви са заплахите, за които би трябвало да внимават?
Земетресението няма по какъв начин да бъде планувано, само че въпреки всичко има какво да създадем авансово. На първо място, може да стартираме от нашия дом, да проверим дали има градивни нарушавания и да ги отстраним, да обезопасим тежки мебели и предмети от рухване. Хубаво е авансово да имаме готова така наречен раница за бедствия, в която да сложим храна и вода за няколко дни, документи, медикаменти, облекла, други такъми от първа нужда, които може да използваме освен при земетресение, а изобщо при всевъзможен тип бедствия. Важно е да запазим хладнокръвие и да не се поддаваме на суматохата, когато усетим първия трус, и да не тръгнем незабавно да напущаме постройката. Трябва да заемем безвредно място покрай вътрешна солидна стена или колона, надалеч от прозорци, или пък да се прикрием под постоянна маса или легло. След привършване на труса би трябвало да спрем газа и електричеството, да напуснем постройката, като вземем със себе си неща от първа нужда, или както споделих, в случай че имаме авансово готова раница за бедствия. Да не използваме асансьор никога, единствено по стълбите. Напускаме постройката, заставаме навън, надалеч от здания, стълбове и далекопроводи. Основно това са дейностите, които би трябвало да предприемем преди и по време на земетресение.
Това е доста значимо, което казахте, изключително за запазването на хладнокръвие, защото знаем, че доста хора, което може би е обикновено, се поддават на суматохата. Но пък знаейки тези препоръки, може би да бъдат по-редки тези случаи. Наистина, в случай че попаднем в такава обстановка, просто да запазим хладнокръвие и в действителност да не се паникьосваме. Какви ограничения обаче би трябвало да бъдат подхванати след по-силните трусове, тъй като както казахте вие, няма по какъв начин да го предвидим в действителност, само че можем да предотвратим по-големи вреди.
Да, откакто е минало земетресението, напуснали сме постройката и сме застанали на безвредно място, в паниката може да сме получили някакви пострадвания, хубаво е да се проверим за такива или да проверим нашите близки, да окажем първа помощ, в случай че естествено сме готови и се усещаме подготвени. Ако земетресението е било по-тежко, най-вероятно ще има и разрушена инфраструктура, питейната вода може да е нечиста, тъй че би трябвало да съблюдаваме висок риск на хигиена и да не пием вода от непроверени източници. От труса може да има и градивни нарушавания по постройките, тъй че връщането вкъщи, без да е направена предварителна инспекция, може да е извънредно рисково. Важно е да следим за настояща информация и вести от способените органи, с цел да знаем при потребност накъде да се насочим или по какъв начин да помогнем. Всички тези правила, както и още друга потребна информация, може да намерим на интернет страницата на ГДПБЗН, както и на нашия информативен сайт https://pojarna.com/. Там има извънредно доста материали, брошури, листовки, изобщо всевъзможен вид информация, обвързвана с бедствията, по какъв начин да се подготвим за бедствия, по какъв начин да действаме преди, по време и след бедствия.
Ценни препоръки и се надявам повече хора да са ги чули и повече слушатели да се вслушват точно в тях. Всъщност по какъв начин жителите могат да окажат поддръжка и да подкрепят дейностите на чиновниците на ГДПБЗН?
Помощта, която получаваме от доброволците в битката ни с пожарите и бедствията, е скъпа. Ние се стремим оптимално да развием, да подобрим тази активност и сме извънредно признателни на всички хора, които оказват помощ. За да могат жителите да ни подкрепят в нашата активност, наложително обаче те би трябвало да преминат образование. Понякога в катастрофи се явяват така наречен спонтанни доброволци. Това са хора, които имат предпочитание и желаят да оказват помощ, само че защото са неекипирани, необучени, това може да се трансформира в опасност за живота и здравето им. Информация по какъв начин да станете доброволец може да намерите също на интернет страницата на ГДПБЗН, а също и на Национална асоциация на доброволците в Република България, с които сме дългогодишни сътрудници. С БЧК също работим извънредно добре, тъй че който има предпочитание да оказва помощ, може да стане част и от доброволците там.
Знаем, че метод за предварителна защита на естествените бедствия няма, само че има ли метод за основаване на по-голяма сигурност и сигурност при земетресение? Говорихме си с вас, става въпрос за институционално равнище и предвид на понижаване на риска от бедствията.
Бедствия са възниквали, пораждат и още веднъж ще пораждат, затова ние бихме могли да бъдем малко по-добре готови авансово. От 2015 година насам работим по създаване на такава модерна и ефикасна система за ръководство на риска от бедствия, като се фокусираме освен върху реагирането, т.е. когато се случи бедствието ние да действаме, а се фокусираме и върху това да сме самодейни, т.е. да не допуснем да зародят бедствията или последствията от тях да са доста по-малко. В началото на годината беше признато с решение на Министерски съвет Профил на риска от бедствия в България и проект за осъществяването му. Това е основен документ, на който ще стъпим през идващите години, с цел да си приоритизираме ограниченията, по подобен метод да влияем върху рисковете, с цел да понижим тези отрицателни последствия за нашето общество, по този начин да кажа най-общо. Ние като институции би трябвало да сме по-добре готови, да не стопираме да поставяме старания в тази тенденция. Гражданите пък би трябвало да знаят, че и преди, и по време, и след злополучие могат да работят по този начин, че да спасят своя живот и живота на околните си. Именно по тази причина нашата Главна дирекция работи извънредно доста по планове за подготовка и образование на популацията. Такъв план, финансиран в границите на Оперативна стратегия " Околна среда “ за интервала 2014-2020 година, по който изградихме шест образователни центъра на територията на София-град, Пазарджик, Бургас, Шумен, Габрово и Враца, към всеки център бяха обезпечени съвременни образователни зали, компютърно съоръжение. Центровете са за подготовка на популацията при наводнения. От там минаха 90 000 души, съвсем 92 000 души, като 72 000 от тях бяха деца. Започнали сме работа и по надграждане на тези центрове за образование на популацията и за горски пожари, защото и това също е наш огромен проблем. Предвиждаме да бъдат подготвени към 100 000 души, главно още веднъж деца.
Безспорно е значимо жителите и подрастващите да са готови. За край ви запитвам има ли подготвеност с техника и екипи при положение на сходно като в Турция злополучие и у нас?
Какво да ви кажа, пожарната работа е в основата на единната избавителна система. Тук работят изключителни експерти, минали положително образование, имат богат опит. През последните години успяхме да възобновим и огромен % от техниката си. Предвид това, също и поради обстоятелството, че сме заслужен участник в Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, считам, че ще се оправим – нека не се постанова. Това обаче не трябва да ни успокоява. Трябва да продължим с техническото си и софтуерно обновяване на службата, да надграждаме системите за предизвестие на популацията, да работим по-активно по линия на превантивната активност, както споделих, да сме самодейни, да подкрепяме развиването на доброволните формирования и въобще да работим за възстановяване на сигурността като цяло на популацията и даване на по-добра услуга на жителите.
Дано не се постанова, както казахте и вие. Благодаря за отделеното време и за изявлението.
Благодаря и аз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ