-2.jpg?07:36:16)
Заклаха майката на Скобелев
Главатарят на злодеите е офицер на генерала
Шайката отмъква рубли, приготвени за благотворителни цели
Белият военачалник Михаил Скобелев безстрашно се бори в Руско-турската война. Покрай освобождението на България обаче загуби родителите си. В края на 1879 година умира татко му Дмитрий, а след няколко месеца умира и майката Олга.
През 1880 година трима злодеи устройват засада край Пловдив. Свирепо насичат дамата с ятаган и ножове. Шайката отмъква рубли, приготвени за благотворителни цели. Властта хваща душегубците, а следствието открива, че главатарят е офицер на генерала.
Капитан Алексей Узатис взе участие в Освободителната война под командата на Скобелев. За добра работа пълководецът даже разкрасява гърдите му с ордени. Берлинският контракт разпокъса отечеството, Източна румелия остава самостоятелна на Високата врата. Узатис влиза в нейната жандармерия.
" След като завоюва почитание от всичките кругове в региона и доверието с любовта на генералша Скобелева, той зачна черната мисъл да погуби тая втора майка за ниската цел да си присвои сумите, които тя бе приготвила за благотворни каузи ", сочи пловдивското списание " Законоведец ".
По време на войната Олга Николаевна управлява съветските лазарети. После идва в България да облекчава ситуацията на потърпевшите. Благодетелката открива сиропиталища, лечебни заведения и учебни заведения, основава женски сдружения.
Лятото на 1880 година Скобелева потегля на обиколка из страната. С червенокръстка задача минава през подбалканските градчета. От Казанлък свива на юг и идва в Пловдив. Тук ревизира дом за 250 сираци от Априлското въстание и войната.
Ятаци оповестяват на Алексей Узатис, че госпожата носи 18 000 рубли. Тази новина разклаща душата му. Офицерската чест и златният мираж се борят в капитана. Под блясъка на жълтия метал достойнството малко по малко избледнява.
" Генералшата ще замине след два-три дни за Карлово или Чирпан, да отидем и вземем парите й ", изплюва най-накрая той. Доверява тайната на черногорците Андрея Йовов и Илия Милюв. Представители на суровия планински народ, чиито мъжаги са желани в жандармерията и милицията на Източна Румелия.
Шайката е образувана в село Дермен дере*, където братът на Узатис има къща. В заговора е притеглен и Стефан Барчик от Битоля, писар в Дирекцията на финансите. С неизяснена етническа принадлежност, той споделя за себе си: " Там в Македония българи, гърци и куцовласи сме доста размешени. "
На 5 юли интернационалната команда през целия ден умува дали да затрие благодетелката или единствено да отмъкне парите. На другия ден надвива мнението да играе ножа. " Всички избийте, с цел да не ви познаят! ", упорства Барчик.
Вечерта Узатис, Йовов и Милюв устройват засада при моста на Гладно поле. Тази околност се намира на 3–4 километра по шосето Пловдив–Чирпан. От тук ще мине файтонът на Скобелева. Докато чакат, тримата пият ракия за кураж и лъскат оръжието. Хайдуците кроят да се маскират, само че след половин ока сливова зарязват одеждите. " Всички ще изколим, та да няма очевидци! ", твърдо вземат решение бандюгите.
Златният файтон се задава към 9 и половина. Кара го Никола Иванов от Станимака.** На седалките са Олга Скобелева, нейният ординарец Матвей Иванов и милосърдната сестра Екатерина Андреевна.
При моста пред файтона изскача Узатис. На лунната светлина бляска острието на ятаган. Йовов хваща конете, возилото се обръща. Капитанът замахва – рязва ординареца. Милюв пък ранява кочияша. Никола Иванов побягва, само че Узатис го поваля с три револверни изстрела. После му отрязва главата.
Ординарецът Матвей също се пробва да избяга. Черногорците хукват след него, само че той потъва в тъмата.
От кръвта ятaганът залепва в ножницата, Узатис не може да го измъкне. Тази засечка го кара да хване камата на Йовов и с нея се хвърля върху дамите. " Узатис! Узатис! Ты что делаешь? ", вика ужасената Екатерина до момента в който килърът ги мушка, сече и кълца.
Като завършват клането, тримата сграбчват пътната ракла на Скобелева. Замъкват тежкия товар на брега на Марица. Трошат ключалката, трескаво ровят. Узатис взема чантата с парите, прибира и часовника на госпожата.
-2.jpg )
Паметникът на мястото на нещастието
С плячката похитителите отиват у Барчик. Ятакът ги гощава, а Узатис дава ятагана да го скрие. " Аз ще го хвърля в Марица ", дава обещание финансовият служител. За труда главатарят му брои 3–4 сребърни рубли.
Обирджийте не знаят обаче дали ординарецът е жив. Ако е оживял – неприятно, тюхкат се разбойниците. Узатис заръчва на Барчик да изследва въпроса. При състояние, че оня още диша, да пристигна в Дермен дере, с цел да духнат в Македония, подрежда капитанът.
Вестта за кървавата драма стига по телеграфа в София. На 7 юли Константин Иречек записва в дневника си: " Носи се слух, че госпожа Скобелева била насечена на парчета с конвоя си на пътя за Чирпан. " На идващия ден чужденецът разяснява: " Случката ще провокира огромно отвращение в Русия и Европа. "
Това кара румелийските управляващи да се раздвижат и сгащят хайдуците. Преди залавянето Алексей Узатис се самоубива.
За другите злодеи прокурорът желае гибел. Той се базира на член 170 от Отоманския углавен закон, който работи в Румелия. Йовов и Милюв се мъчат да отърват кожата – упорстват, че единствено капитанът е клал дамите. " Но наздраво не може да се каже това, тъй като е допустимо едни от тези рани да са нанесени от Узатиса, а други от черногорците ", съмнява се пловдивският обвинител Сочински.
Процесът стартира на 16 октомври 1880 година. Залата е препълнена, любопитни надничат и през прозорците. Ропот разклаща тълпата, когато вкарват обвинените. " Те се вкарват в заграденото за тях място; публиката се потресва като гледа пред себе си тези, които – било напряко, било криво-ляво – са потопили ръцете си в кръвта на генералша Скобелева ", хроникира списание " Законоведец ".
Магистратите осъждат Андрея Йовов и Илия Милюв на гибел. Като основен помощник, Стефан Барчик получава 12 години окови, а братът на Алексей Узатис 18 месеца затвор. Осъдените апелират пред Върховното углавно съдилище. На 17 юни 1881 година то удостоверява единствено тюрмата на Барчик. Наказанието на брата е анулирано, а въжето за двамата черногорци сменено с доживотни окови.
* Сега Първенец.
** Сега Асеновград.
Шайката отмъква рубли, приготвени за благотворителни цели
Белият военачалник Михаил Скобелев безстрашно се бори в Руско-турската война. Покрай освобождението на България обаче загуби родителите си. В края на 1879 година умира татко му Дмитрий, а след няколко месеца умира и майката Олга.
През 1880 година трима злодеи устройват засада край Пловдив. Свирепо насичат дамата с ятаган и ножове. Шайката отмъква рубли, приготвени за благотворителни цели. Властта хваща душегубците, а следствието открива, че главатарят е офицер на генерала.
Капитан Алексей Узатис взе участие в Освободителната война под командата на Скобелев. За добра работа пълководецът даже разкрасява гърдите му с ордени. Берлинският контракт разпокъса отечеството, Източна румелия остава самостоятелна на Високата врата. Узатис влиза в нейната жандармерия.
" След като завоюва почитание от всичките кругове в региона и доверието с любовта на генералша Скобелева, той зачна черната мисъл да погуби тая втора майка за ниската цел да си присвои сумите, които тя бе приготвила за благотворни каузи ", сочи пловдивското списание " Законоведец ".
По време на войната Олга Николаевна управлява съветските лазарети. После идва в България да облекчава ситуацията на потърпевшите. Благодетелката открива сиропиталища, лечебни заведения и учебни заведения, основава женски сдружения.
Лятото на 1880 година Скобелева потегля на обиколка из страната. С червенокръстка задача минава през подбалканските градчета. От Казанлък свива на юг и идва в Пловдив. Тук ревизира дом за 250 сираци от Априлското въстание и войната.
Ятаци оповестяват на Алексей Узатис, че госпожата носи 18 000 рубли. Тази новина разклаща душата му. Офицерската чест и златният мираж се борят в капитана. Под блясъка на жълтия метал достойнството малко по малко избледнява.
" Генералшата ще замине след два-три дни за Карлово или Чирпан, да отидем и вземем парите й ", изплюва най-накрая той. Доверява тайната на черногорците Андрея Йовов и Илия Милюв. Представители на суровия планински народ, чиито мъжаги са желани в жандармерията и милицията на Източна Румелия.
Шайката е образувана в село Дермен дере*, където братът на Узатис има къща. В заговора е притеглен и Стефан Барчик от Битоля, писар в Дирекцията на финансите. С неизяснена етническа принадлежност, той споделя за себе си: " Там в Македония българи, гърци и куцовласи сме доста размешени. "
На 5 юли интернационалната команда през целия ден умува дали да затрие благодетелката или единствено да отмъкне парите. На другия ден надвива мнението да играе ножа. " Всички избийте, с цел да не ви познаят! ", упорства Барчик.
Вечерта Узатис, Йовов и Милюв устройват засада при моста на Гладно поле. Тази околност се намира на 3–4 километра по шосето Пловдив–Чирпан. От тук ще мине файтонът на Скобелева. Докато чакат, тримата пият ракия за кураж и лъскат оръжието. Хайдуците кроят да се маскират, само че след половин ока сливова зарязват одеждите. " Всички ще изколим, та да няма очевидци! ", твърдо вземат решение бандюгите.
Златният файтон се задава към 9 и половина. Кара го Никола Иванов от Станимака.** На седалките са Олга Скобелева, нейният ординарец Матвей Иванов и милосърдната сестра Екатерина Андреевна.
При моста пред файтона изскача Узатис. На лунната светлина бляска острието на ятаган. Йовов хваща конете, возилото се обръща. Капитанът замахва – рязва ординареца. Милюв пък ранява кочияша. Никола Иванов побягва, само че Узатис го поваля с три револверни изстрела. После му отрязва главата.
Ординарецът Матвей също се пробва да избяга. Черногорците хукват след него, само че той потъва в тъмата.
От кръвта ятaганът залепва в ножницата, Узатис не може да го измъкне. Тази засечка го кара да хване камата на Йовов и с нея се хвърля върху дамите. " Узатис! Узатис! Ты что делаешь? ", вика ужасената Екатерина до момента в който килърът ги мушка, сече и кълца.
Като завършват клането, тримата сграбчват пътната ракла на Скобелева. Замъкват тежкия товар на брега на Марица. Трошат ключалката, трескаво ровят. Узатис взема чантата с парите, прибира и часовника на госпожата.
Паметникът на мястото на нещастието
С плячката похитителите отиват у Барчик. Ятакът ги гощава, а Узатис дава ятагана да го скрие. " Аз ще го хвърля в Марица ", дава обещание финансовият служител. За труда главатарят му брои 3–4 сребърни рубли.
Обирджийте не знаят обаче дали ординарецът е жив. Ако е оживял – неприятно, тюхкат се разбойниците. Узатис заръчва на Барчик да изследва въпроса. При състояние, че оня още диша, да пристигна в Дермен дере, с цел да духнат в Македония, подрежда капитанът.
Вестта за кървавата драма стига по телеграфа в София. На 7 юли Константин Иречек записва в дневника си: " Носи се слух, че госпожа Скобелева била насечена на парчета с конвоя си на пътя за Чирпан. " На идващия ден чужденецът разяснява: " Случката ще провокира огромно отвращение в Русия и Европа. "
Това кара румелийските управляващи да се раздвижат и сгащят хайдуците. Преди залавянето Алексей Узатис се самоубива.
За другите злодеи прокурорът желае гибел. Той се базира на член 170 от Отоманския углавен закон, който работи в Румелия. Йовов и Милюв се мъчат да отърват кожата – упорстват, че единствено капитанът е клал дамите. " Но наздраво не може да се каже това, тъй като е допустимо едни от тези рани да са нанесени от Узатиса, а други от черногорците ", съмнява се пловдивският обвинител Сочински.
Процесът стартира на 16 октомври 1880 година. Залата е препълнена, любопитни надничат и през прозорците. Ропот разклаща тълпата, когато вкарват обвинените. " Те се вкарват в заграденото за тях място; публиката се потресва като гледа пред себе си тези, които – било напряко, било криво-ляво – са потопили ръцете си в кръвта на генералша Скобелева ", хроникира списание " Законоведец ".
Магистратите осъждат Андрея Йовов и Илия Милюв на гибел. Като основен помощник, Стефан Барчик получава 12 години окови, а братът на Алексей Узатис 18 месеца затвор. Осъдените апелират пред Върховното углавно съдилище. На 17 юни 1881 година то удостоверява единствено тюрмата на Барчик. Наказанието на брата е анулирано, а въжето за двамата черногорци сменено с доживотни окови.
* Сега Първенец.
** Сега Асеновград.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ